Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 08.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на осми юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 140 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.127,
ал.2 от СК, предявен от М.П.П., ЕГН: **********,***, чрез адв. Б.П.Б. против Н.Е.Г.,
ЕГН: **********,***.
Ищецът твърди, че с Н.Г. живели на семейни начала в дома на нейните
родители в град К.. На 20.05.2018 г. в гр. П. се родило детето им Г. М. П..
През време на фактическото им съжителство имали нормални взаимоотношения.
Постепенно след раждането на детето в отношенията между родителите започнали да
се появяват проблеми, породени главно от ревността на Н. към ищеца. Скандалите
станали непрекъснати, което довело до голямо напрежение между ищеца и
родителите на ответницата, които започнали да се намесват в отношенията им. През
месец юли 2018 г., настъпила фактическата им раздяла. Ищецът напуснал дома на Н.Г.,
след като бил изгонен от бащата ѝ.
Ищецът твърди, че с ответницата нямат спор относно упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете. След раздялата си
постигнали взаимно съгласие той да осъществява личния си контакт с детето всяка
неделя и да плаща издръжка за същото в размер на 140 лева месечно. В началото,
всяка неделя от седмицата взимал детето при себе си и прекарвал време с него.
Плащал издръжката на детето по банков път. Родителите на ищеца също виждали
детето. До края на месец септември 2018 г. всичко било нормално, срещите между
бащата и детето се провеждали, така както се били разбрали и той плащал
дължимата издръжка. След този период ответницата отказала да му дава детето,
като му заявила, че не е биологичен баща на Г. и че не желае да ѝ плаща
издръжка. В тези свои действия Н.Г. имала подкрепата на своите родители. От
края на месец октомври ответницата спряла да отговаря на позвъняванията на
ищеца или отказвала същите, като по този начин прекъснала всякакъв контакт с
него. Въпреки това той продължавал с опитите си да осъществи телефонен контакт
с нея, което правел всяка неделя, спазвайки уговорката им. Два-три пъти Н.
отговорила на позвъняванията му само, за да му каже да престане да я притеснява
и че няма да му даде да види детето. Последният опит за контакт с нея направил
около Коледните празници на 2018 г., който опит се оказал отново неуспешен.
След това получил телефонно обаждане от бащата на ответницата – Е. Г., който му
заявил да не притеснява дъщеря му по никакъв повод и че ако продължава, щял да
разбере кой е той. Същият на няколко пъти се обаждал и на майката на ищеца – Г.
П., като ѝ заявил да престане да се интересува от детето и че той не е баща
на Г., а в същото време ѝ казвал, че синът ѝ не поглеждал детето.
Ищецът твърди, че поведението на ответницата го лишавало от правото му
на личен контакт с детето им. Г. била в съвсем ранна детска възраст и той бил
принуден да пропусне този период от нейното израстване, както и да полага
бащински грижи. Опасявал се, че ако ответницата продължава и в бъдеще време да
възпрепятства личния му контакт с детето, щяло да настъпи емоционално отдалечаване
между тях, което да доведе до родителско отчуждение. Същевременно щяла да бъде
прекъсната връзката баща – дете, както и връзката на детето с неговите баба и
дядо по бащина линия. Всичко това според ищеца не е в интерес на детето и на
неговото правилно развитие. Той самият бил в работоспособна възраст, бил
трудово зает и можел да полага необходимите за детето грижи, както и да му
плаща издръжка, съобразно нуждите му и собствените си възможности. Живеел в
жилището на родителите си, находящо се в гр. К. на ул. „В. К.” № *,
представляващо апартамент, в което били налице всички необходими санитарно -
битови условия за живот и отглеждане на дете. В грижите за детето можел да
разчита и на помощта на своята майка.
Предвид отказа на ответницата да му разреши да осъществява личен контакт
с детето си, но отчитайки ниската му възраст и че същото се нуждае от
непосредствените грижи на своята майка, за ищеца бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да му бъде учреден следния режим
на лични отношения с детето:
- до навършване на двегодишна възраст на детето – всяка първа и трета
събота от месеца, както и всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10.00 ч.
до 17.00 ч. на съответния ден, в присъствието на майката до навършване на една
година и три месеца на детето, на рождения ден на детето – 20.05 от 10:00 ч. до
19.00 ч., в присъствието на майката, като бащата ще взима детето от дома на
майката и ще го връща на същото място.
- след навършване на двегодишна възраст на детето – всяка първа и трета
седмица от месеца, от 17.00 ч. в петък до 17.00 ч. в неделя, с приспиване в
дома на бащата; на рождения ден на детето – 20.05., от 10:00 ч. на същия ден,
всяка четна година – с приспиване в дома на бащата; на именния ден на детето,
всяка нечетна година от 10.00 ч. на същия ден – с приспиване в дома на бащата;
Коледните празници /24-26 декември/ през всяка нечетна година от 09.00 часа на
първия ден до 18.00 часа на последния ден; Новогодишните празници /31 декември
- 01 януари/ през всяка четна година от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа
на последния ден; Великденските празници през всяка четна година от 09.00 часа
на първия ден до 18.00 часа на последния ден; през първата половина на всяка
учебна ваканция, считано от 17.00 ч. на последния учебен ден, както и един
месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, като бащата
ще взима детето от дома на майката и ще го връща на същото място.
Ответницата, представлявана от адв. Л.Н. твърди, че описаното в исковата
молба било грубо преиначаване на фактите. Ищецът М.П.П. бил биологичен баща на
малолетната Г. М. П., родена на ***г. Никога с ищеца не били живели на семейни
начала. От месец май 2017 г. с ищеца започнали интимна връзка, като той почти
всяка вечер идвал в дома ѝ /къща, собственост на родителите ѝ/
около 22 ч. и в 7 ч. сутринта си тръгвал. Ищецът не искал да се обвързва, идвал
при нея само, за да пренощува, след което си отивал в неговия дом и се
подготвял за работа. След като разбрали, че е бременна, бащата на ответницата Е.
Г., предоставил на нея и на ищеца апартамент, находящ се в гр. К., за да живеят
двамата самостоятелно, като семейство, което очаква първото си дете.
Апартаментът се нуждаел от ремонт, но М.П. отказал да участва в ремонта, тъй
като жилището не било негово. Многократно разговаряли с ищеца, относно
„съвместното им съжителство“, като той заявявал, че не иска да живее с
родителите ѝ, за да не е „заврян зет“. Не искал да ремонтират и
предоставения им апартамент, казвайки „няма да влагам пари в чужда къща“.
Ищецът винаги си намирал оправдания и причини, за да не живеят заедно като
семейство.
След раждането на детето им, ищецът продължил да посещава майката и Г.
само нощем. Освободила му гардероб в нейното жилище, за да си пренесе поне
дрехите, но същият отказвал да заживеят заедно. В жилището на ответницата
ищецът нямал дори и четка за зъби.
Същевременно той изпитвал неоправдана ревност. Отивайки на обяд с колеги,
ответницата получила телефонно обаждане от М.П.: ,, Изрод, дано детето да се
роди изрод като теб и да не се роди!“ Винаги, когато ищецът разбирал, че
ответницата е с колеги или приятели, същият изпитвал гняв и ненавист срещу нея.
Постоянно я подозирал в изневери.
От началото на връзката им през месец май 2017 г., както и след
раждането на детето им, ищецът не я възприемал като „съпруга“ и „майка на
детето му“. Впоследствие разбрала, че той не искал семейство и обвързване, а
търсел само забавление.
При едно от поредните му късни нощни посещения в дома ѝ,
ответницата споделила с М.П., че в Д. „С. п.“ – К. срещнала свой бивш колега от
„В.“ ЕАД – С.. Целта на посещението ѝ била да подаде заявление за получаване
на детски надбавки. След като М.П. *** работи неин бивш колега, същият направил
грандиозен скандал – започнал да хвърля вещи, опитал се да я души, крещял и я
обиждал. Тъй като ответницата съжителствала с родителите си, баща ѝ се
намесил, след като чул крясъците на ищеца и се обърнал към М.П. с думите:
„Отивай си у вас и там прави скандали“. Оттогава – 04.07.2018 г., ищецът не бил
посещавал дома ѝ.
Ответницата твърди, че никога не била възпрепятствала срещите на ищеца с
детето. Срещите се осъществили четири пъти в рамките на един месец, на открито
в парка, в нейно присъствие. Ищецът никога не вземал само детето. Никога не
участвал в неговото отглеждане.
Домът на ответницата и този на ищеца се намирали сравнително близо един
от друг в гр. К.. Почти ежедневно се виждали, срещали случайно на улицата,
докато тя разхожда детето им с бебешка количка, като от месец август 2018 г., М.П.
я подминавал като непозната. Ищецът виждал, че се разхожда с тяхното дете, но
тъй като вече имал връзка с друга жена, не желаел да я търси, включително за да
се поинтересува за състоянието на детето си – храни ли се, боледува ли, наддава
ли килограми, прави ли опити да лази или ходи, усмихвали се, има ли колики и
др.
На 04.07.2018 г. приключила интимната връзка на ответницата с ищеца,
като тя твърди, че с него никога не били живели на семейни начала. От раждането
на детето им, до настоящия момент само тя се грижела за него. Полагала
денонощни грижи за Г. – хранене, къпане, игра, посещения при лекар и т. н.
Осигурявала ѝ всичко необходимо – емоционално и финансово. На детето били
проведени всички задължителни прегледи при личен лекар, както и били поставени
задължителните ваксини. Майката получавала обезщетение за отглеждане на дете от
НОИ в размер на 580 лв. до навършване на 1 година на детето, както и детски
надбавки от ДСП – К. в размер на 32 лв. месечно. Месечно за детето били
необходими: 50лв. за памперси, 120 лв. за адаптирано мляко „Н.“, 5 лв. на ден
за пюрета, парични средства за: дрехи, обувки, бебешка козметика, лекарства
против колики, такива при излизане на зъбки, против рахит и т.н. Винаги, когато
детето боледувало, грижите се полагали от майката. Детето се нуждаело и от
проходилка – 90 лв., играчки – дрънкалки, музикални, плюшени, детско столче за
хранене, детско столче за автомобил и т. н.
До навършване на тримесечна възраст ответницата почти не купувала дрехи
за детето, тъй като имала подарени такива от приятели при раждането на детето.
След навършване на тримесечна възраст на Г. започнала да купува ежемесечно
дрешки, защото същата наддавала активно килограми и растяла с бързи темпове.
Всички грижи в натура за детето полагала само ответницата. Бащата не
участвал в неговото отглеждане, защото самият той не желаел да бъде ангажиран.
Същият бил в трудоспособна възраст, бил работоспособен, нямал задължения за
издръжка към други лица.
Ответницата признава обстоятелството, че е получила издръжка за детето
за месец юли и месец август 2018 г. в общ размер на 280 лв. Детето не получавало
от баща си никакви подаръци. В периода, в който ищецът твърдял, че са живели на
семейни начала, той не участвал с парични средства за издръжката на детето им.
Ответницата счита, че притежава добри възпитателни качества, полага адекватни
грижи за детето и има необходимите битови условия за да го отглежда.
Ответницата не възразява да бъде определен режим на лични отношения на
ищеца с бебето Г., но следва същият да бъде съобразен с дневния ѝ режим:
- в 5 ч. – хранене с мляко и бодърстване /игра/;
- в 8 ч. – заспиване;
- от 9.30 ч. до 10ч. – тоалет, хранене и бодърстване /игра/;
- в 12 ч. – хранене и сън;
- в 15 ч. – хранене и разходка;
- 18ч. – хранене;
- в 19 ч. – тоалет, игра;
- в 20 ч. – хранене с мляко и сън.
Ответницата счита, че следва да се определи подходящ режим на лични
отношения на бащата с детето, който да бъде в интерес на детето. Следвало да се
отчетат и конкретните ангажименти на детето – да посещава съответно учебно
заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят
който упражнява родителски права работи /след навършване на 2 годишна възраст
на детето/, че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето,
включително в почивни и празнични дни. Конкретният режим при условията на чл.
127 СК следвало да се съобрази с установения режим на детето на обучение,
почивка, включително и с родителя, който упражнява родителски права. Г. била на
съвсем ранна детска възраст, отглеждала се от майката след „раздялата“ на
родителите, привързана била към своите възходящи – баба и дядо по майчина линия,
но не била привързана към баща си – налагало се тя да премине през адаптивен
период.
За да се формира като пълноценна личност детето следвало да общува и да
получава грижи и обич не само от майка си, но и от своя баща.
Ответницата твърди, че през летния период на 2018 г. ищецът рядко и
епизодично е виждал детето им /общо четири пъти/, като с оглед на бебешката си
възраст, Г. не би могла да има някакъв спомен от тези срещи. Понастоящем било
необходимо Г. да се запознае с ищеца и постепенно да свикне с него. С оглед
ниската възраст на детето, ответницата счита, че най- удачно е да се определи
режим на лични отношения на ищеца с него до навършване на 3-годишната му
възраст. С оглед изложеното оспорва поисканите с исковата молба мерки за лични
контакти на ищеца с детето, които не били съобразени с ниската му възраст,
както и че детето няма спомен за него, поради което не би могло веднага, както
иска ищецът, да взема детето от дома на майката. Едно дете на около 1 годинка
/към датата на подаване на исковата молба/, което е живяло само при майка си и
познава само нея като родител, не можело да бъде откъснато дори за минимален
период от време от нея и от познатата му обстановка на дома, в който се
отглежда. То нямало да може да заспи при промяна на обстановката и без майка
си. Така поисканите контакти нямало да се отразят добре на психиката на детето,
която с оглед на ниската му възраст била изключително крехка и ранима. Отделно
от изложеното ищецът твърдял, че ще разчита на помощта на майка си, т. е.
признавал, че нямало да може да се грижи за толкова малко дете, да му осигурява
необходимия режим на хранене и спане, след като до този момент не е полагал
грижи за него.
Затова ответницата счита, че до навършване на 3-годишна възраст на Г.
контактите с нея следва да бъдат ограничени само три пъти месечно от 10 ч. до
12 ч. и от 16 ч. до 18 ч. в съботния ден /първите три съботи от месеца/, в
присъствието на майката, в дома на майката, за да може детето да свикне с ищеца
и да няма поражения върху неговата психика. Фиксираните часове на виждане били
съобразени с факта, че детето трябва да спи следобед и не бива личните контакти
с ищеца да нарушават неговия режим на спане и отглеждане. Посещавайки дома на
майката, ищецът можел активно да вземе участие в храненето и игрите на детето в
часовете му на бодърстване. В дома на майката, където е местожителството на
детето от неговото раждане, същото се чувствало спокойно, поради познатата
обстановка.
По изложените съображения искането след навършване на двегодишна възраст
детето евентуално да преспива при бащата, също били неприемливи с оглед
възрастта му. Исканията за определени дни с приспивания в периода на
ученическите ваканции било неуместно и преждевременно, тъй като всяка година
ученическите ваканции търпели промени като продължителност. Не било известно
след 7 години тези ваканции каква продължителност ще имат, за да се съобрази с
времето на майката и детето относно екскурзии и почивки.
Относно рождения ден на детето ответницата счита, че бащата следва да
присъства на организираните празници на детето, а при липса на такива – на
двучасови срещи с детето, в присъствие на майката, в дома на майката до
навършване на 3- годишна възраст на детето.
Ответницата моли съда да определи подходящ режим на лични отношения на
ищеца с детето Г., като вземе предвид изложените от нея съображения. Предявява
насрещен искове с правно основание
чл.127, ал.2 от СК, вр. с чл. 143 СК и чл.149, ал.1 СК, с които моли съда:
- да предостави на нея родителските права по отношение малолетното дете Г.
М. П., ЕГН **********, като местоживеенето му бъде при майката на адрес: гр. К.,
обл. П., ул. „Д. В.“ №*** или на друг адрес по местоживеенето на майката;
- да осъди ответника да ѝ заплаща, в качеството на майка и законен
представител на малолетното дете Г. М. П., месечна издръжка в размер на 200
лева, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 05.03.2019 г.,
до 31.05.2019 г. /от които през периода ответникът е плащал по 140 лева
месечно/, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до
окончателното плащане;
- да осъди ответника да ѝ заплати, в качеството на майка и законен
представител на малолетното дете Г. М. П., месечна издръжка в размер на 200
лева, считано от 01.06.2019 г., до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от падежа й до окончателното плащане;
- да осъди ответника да ѝ заплати, в качеството на майка и законен
представител на малолетното дете Г. М. П., издръжка за минало време в размер на
60 лева месечно за периода 20.05.2018 г. – 05.03.2019 г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане;
- да определи подходящ режим на лични отношения между ответника и
малолетното дете Г. М.П..
Претендира и разноските по делото.
С отговора си на насрещния иск, ответникът по него (ищецът по
първоначалния иск) го оспорва само в частта за претендираната издръжка. Оспорва
наведените в отговора на исковата молба твърдения на ищцата по насрещния иск.
Не отговаряло на истината твърдението, че с Н.Г. не са живели на семейни
начала. От 2017 г. със същата заживели заедно в дома на родителите ѝ,
находящ се в град К.. В началото отношенията им били напълно нормални. Всичките
му дрехи, обувки и повечето му лични вещи били в дома на ищцата. Не отговаряло
на истината и твърдението ѝ, че дори нямал там четка за зъби. Също така
не отговаряло на истината твърдението, че всяка вечер ходил в дома на ищцата
около 22 ч. и в 7 ч. сутринта си тръгвал, за да се подготвя за работа в дома
ми. Тези твърдения били нелепи.
Не отговаряло на истината твърдението, че нямал никакви намерения да се
обвързва с ищцата. Със същата имали общи планове за бъдещето, като
забременяването ѝ не било случайно, а било целено и от двамата. Нелогично
и житейски неоправдано било да прави опити за дете, а в същото време да няма
сериозни намерения за създаване на семейство. В този ред на мисли оспорва
всички твърдения на ищцата относно това, че никога не бил желал да създава
семейство с нея, че не я възприемал като съпруга и майка и така нататък.
Не оспорва обстоятелството, че бащата на Н. – Е. Г., им предоставил
апартамент, който да ползват. Оттук нататък, обаче всички твърдения на ищцата
относно този факт не отговаряли на истината. Апартаментът бил в изключително
лошо състояние и се нуждаел от основен ремонт. Лично ответникът заедно с баща
си изчистили основно апартамента, шпакловали стените му и оправили
електроинсталацията. Поради обстоятелството, че с ищцата се разделили, не могъл
да довърши ремонта на жилището.
Не отговаряло на истината твърдението на ищцата, относно причината за
фактическата им раздяла, а именно, че в късен час на денонощието същата му била
споделила, че в „Д. с. п.” – К. срещнала неин бивш колега, като целта на
посещението ѝ там била да подаде заявление за получаване на детски
надбавки, поради което ответникът бил направил „грандиозен скандал“. Такъв
скандал нямало и такива действия не били извършвани от него. Нещо повече,
заявлението за получаване на детски надбавки в ДСП К. било занесено лично от ответника
в съответната служба. Що се отнасяло до момента и причината за напускане дома
на ищцата, ответникът твърди, че от този дом никога не бил имал ключ, защото
такъв не му бил даван. На няколко пъти Н. заключвала врата на жилището, в което
живеели, за да не може да влиза вътре. Такива случки имало както по време на
бременността на Н., така и след раждането на детето. Последният такъв случай
бил, когато се връщал от защита на дипломна работа в Н. в. у. „В. Л.” в гр. В..
Т., където бил придружен от майка си. Прибирайки се вечерта в дома на ищцата,
не могъл да влезе в къщата, тъй като вратата била заключена. Впоследствие Н.
отключила, вдигайки му скандал с обвинения, че във В. Т. бил по жени. Същата
започнала да крещи по него и да сипе обвинения. Същевременно ищцата била скрила
детето, за да не го види. По време на скандала дошъл бащата на Н., който го
изгонил от дома им и ответникът се прибрал при родителите си. Около половин час
след тази случка в дома на родителите му дошли Н., баща ѝ и майка ѝ
с молба да изгладят отношенията си. Понеже този тип скандали зачестили много,
ответникът решил, че вече няма смисъл да продължават съвместното си съжителство
и отказал да се върне в дома на Н., като взел окончателно решение да прекратят
връзката си. Ответникът поддържа твърденията си по първоначално предявения иск
относно това, че през време на съжителството му с ищцата същата непрекъснато го
ревнувала, вследствие на което между тях се породили проблеми. Скандалите,
които провокирала ищцата с поведението си станали непрекъснати и това довело до
образуването на голямо напрежение между него и родителите на Н., които
непрекъснато се месели във взаимоотношенията им, взимайки страната на дъщеря
си.
Оспорва твърдението на ищцата, че никога не е възпрепятствала срещите му
с детето. В тази връзка се придържа изцяло към заявеното от по първоначално
предявения иск. В случаите, когато Н. си вдигала телефона след негово
позвъняване и отправено искане да вижда детето, същата изпадала в истерия,
започвала да му крещи и да го обижда, вследствие на което отказвала да му даде
детето. На това поведение на ищцата ставали свидетели майката на ответника и
негови приятели, пред които се опитвал да осъществи контакт с Н.. С оглед
поведението на ищцата, спрял да се опитва да влиза в контакт със същата относно
детето, тъй като всеки такъв опит бил безсмислен и съпроводен със скандали,
обвинения и викове от страна на Н..
Оспорва твърдението на ищцата, че не се интересувал от детето им.
Причината да не контактува с Г. била не нежеланието му за това, а
възпрепятстването с всякакви възможни средства на този контакт от страна на Н.
и нейните родители. Именно поради тази причина предявил пред съда иск по чл.
127, ал.2 от СК, с който желае да му бъде уреден режим на лични отношения с
малолетното дете, в който режим да може да осъществява нормален и
необезпокояван личен контакт с детето си. Заявява, че не е виждал детето си от
края на месец септември 2018 г., като причината за това бил отказът на майката
да му го дава. Оттогава неговите родители също не били виждали внучето си.
След раздялата им с Н. многократно нейният баща в лични разговори с
ответника или пред познати отправял заплахи към него, че щял да го пребие, а на
майка му в телефонен разговор заявил, че щял да направи така, че повече да няма
син.
Ответникът по насрещния иск твърди, че на 31.03.2019 г. вечерта бил в
град Б. в дома на приятелката си М. И. Б., находящ се на ул. „К.“ № ***, където
се били събрали с други техни приятели. Всички били на двора, като констатирали
на няколко пъти, че преминава покрай къщата лек автомобил, марка „К.“, модел „С.”
с рег. № ********** , който се ползвал от семейството на Е. Г.. Това ги усъмнило.
След 20.00 ч. същият автомобил спрял пред къщата и се отворили прозорците му.
Майката на Н.Г. – Д. Г., показала малолетното му дете през прозореца и казала:
„Виж къде е баща ти и какво прави“. След това Е. Г., който шофирал автомобила
се обърнал към ответника: „никога повече няма да видиш това дете“, „ще направя
така, че теб да те няма”. След това потеглили с автомобила. След тази случка и
отчитайки предишните действия на Е. Г. ответникът преценил, че нещата не може
да продължават така и подал жалба до РП К. с вх. 668/ 02.04.2019 г.
Ответникът не оспорва твърденията на ищцата, че същата полага
непосредствените грижи по отглеждане на детето. Оспорва твърдението, че не
желаел да участва в отглеждането на детето.
Оспорва твърдението, че детето не било получило от баща си никакви
подаръци и че не участвал в издръжката му в периода на съвместното им
съжителство. Непосредствено преди раждането на детето с помощта на майка си,
купил на Г. всичко необходимо за първите ѝ месеци, включително дрехи и
детска количка. През време на съвместното им съжителство, след раждане на
детето, участвал в издръжката на същото, като закупувал всичко необходимо за
отглеждане на детето. Участвал с пари и при покриване на всички разходи на
домакинството.
След изгонването му, въпреки уговорката да плаща издръжка на Г. в размер
на 140 лева, ищцата заявила на ответника, че не желае да плаща такава. Същата
дори твърдяла, че той не е биологичен баща на детето.
Оспорва твърдението на ищцата, че не можел да полага грижи за детето.
Обстоятелството, че в исковата молба направил изявление, че ще разчита на
помощта на майка си, по никакъв начин не означавало признание от негова страна,
че не може да полага грижи за детето, нито пък било доказателство за това.
Оспорва размера на претендираната от ищцата издръжка. Същият бил
прекомерно завишен с оглед нуждите на детето и възможността на ответника да
дава издръжка в такъв размер. Към настоящия момент, въпреки отказа на ищцата да
ѝ плаща издръжка за малолетното им дете, който отказ бил в противоречие с
исканията ѝ направени с насрещния иск, ответникът твърди, че плаща на Г.
месечна издръжка в размер на 140 лева.
Относно режима на лични отношения с детето ответникът заявява, че желае
същият да бъде максимално разширен, като съда отчете възрастта на детето и
действителната фактическа обстановка (отношенията между страните по делото и
разширения им семеен кръг). Счита за неуместно искането на ищцовата страна
режимът да се осъществява в дома на майката, тъй като това било предпоставка да
се стигне до фактическа невъзможност за контакт между него и детето, предвид
нежеланието на ищцата да разрешава такъв контакт и отношението на родителите
ѝ към него. В тази връзка изцяло се придържа към първоначално подадената
искова молба. Мотивите му да иска максимално разширен режим на лични отношения
с детето били главно желанието да контактува с него, а от друга – страна да се
избегнат всякакви противоречия с ищцата в тази връзка. Колкото по-разширено и
конкретно бил уреден този режим, толкова по-малка била вероятността да се
създават пречки за неговото осъществяване и да са налице спорове между
родителите относно това.
С оглед горното моли съда да се произнесе, като уважи предявения с
първоначалната искова молба иск
Доколкото исковата молба и насрещният иск се основават на едни и същи
фактически обстоятелства, то съдът намира, че по така
предявените искове може да се произнесе с едни и същи мотиви.
От събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се
установява от представеното удостоверение за раждане, че са родители на
малолетното дете Г. М. П., ЕГН: **********, родена на *** г. Безспорно е също така, че детето
към датата на подаване на исковата молба живее заедно с майката на адрес: гр. К.,
ул. „Д. В.“ №*****.
По молби на страните съдът е
постановил привеременни мерки относно режима на лични отношения между М.П.П. и
детето му Г. М. П., които след неколкократни изменения понастоящем са
следните: всяка
втора и четвърта събота от месеца, както и всяка първа и трета неделя от месеца
от 10:00 ч. до 17.00 ч. на съответния ден, в дома на бащата, без задължителното
присъствие на майката. Бащата ще взема детето от детски център „Ф.“ – гр. К. и
ще го връща на майката на същото място, а майката следва да го довежда и
взема оттам в посочените дни и часове.
Ищецът М.П. е представил платежни
нареждания и извлечения от банкова сметка, ***, че за периода от м. май 2018 г.
до м. декември 2019 г. е плащал издръжка на дъщеря си в размер на 140 лева
месечно, а от м. януари 2020 г. до м. юни 2020 г., включително – по 160 лева
месечно. Този факт се признава от ответницата и е приет за безспорен по делото.
Н.Е.Г. е представила касови
бележки и отчет по сметка като доказателство за извършени разходи, свързани с
отглеждането на детето – за хранителни продукти, лекарства, пюрета, памперси, дрехи, играчки и др.
Представени са медицински
документи – имунизационно досие от 20.02.2019 г., етапна епикриза от
20.02.2018г. и рецептурни бланки, от които се установяват полаганите от майката
грижи за здравето на детето и редовното наблюдение на здравното му състояние.
От представения амбулаторен лист
от 21.10.2019 г. е видно, че детето Г. М. П. се намира в добро общо състояние,
като му е поставена основна диагноза „Т. р. при д., п. от р.“.
От представената жалба до РП К.
с копие до ДСП К. от Н.Г. се установяват силно влошените отношения между нея и
бащата на детето М.П.. Това е видно и от изготвения по делото социален доклад
от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Карлово, в който е посочено, че
майката и бащата общуват помежду си единствено по въпроси, свързани с детето.
Малолетната Г. към датата на изготвяне на доклада е на една година. Отглежда се
от майката, като са ѝ осигурени много добри хигиенни и социално-битови
условия. И двамата родители работят във „В.“ гр. С.. Н.Г. е споделила, че
получава минимална работна заплата, като към този момент (м. юни 2019 г.)
ползва платен отпуск за отглеждане на дете и се подпомага по реда и условията на
чл.7 от ЗСПД. М.П. е посочил, че месечният му доход е около 600 лева.
От представеното от М.П.
удостоверение изх. №000044 от 07.01.2020 г. е видно, че за периода м. юни 2019
г. – м. ноември 2019 г., включително, е получил от работодателя си „В.“ ЕАД –
гр. С. брутен доход в размер на общо 3814.24 лева или средно по 635,70 лева на
месец /бруто/.
Н.Г. е представила извлечение от
банкова сметка ***.01.2019 г. – 06.01.2020 г., видно от което, освен издръжката
за детето в размер на 140 лева, плащана от М.П., получава обезщетение за
отглеждането на дъщеря си от НОИ в размер на 380 лева месечно.
По делото е изготвена и
съдебно-психологична експертиза, която съдът е приел като обективна и
компетентно изготвена. От експертното заключение и след изслушване в съдебно
заседание на вещото лице Д.В. се установява, че въпреки влошените взаимоотношения между
родителите на Г., не се установяват индикации за отхвърляне на единия или
другия родител от страна на детето. Наблюдаваната психологична комуникация и
отношение между детето и родителите му е ефективна. Търси съдействие и
одобрение както от майка си, така и от баща си. Към настоящият момент е налице
висока степен на привързаност между детето и неговата майка, което е нормален
психологичен процес и е добра предпоставка за свързване на детето с други
значими възрасти и в следващ етап от развитието. Описаните поведенчески реакции
на детето – неспокойствие, нарушен сън, плач по време на сън, разплакване по
незначителен повод, отразяват процес на фрустрация, свързан с отделянето от
значимия обект – майката и допълнително е утежнен от дисфункционалния модел на
общуване в родителската двойка. Към момента на експертното заключение не биха
могли да се предвидят последствията от наличната и прогресираща дисфункционална
връзка между родителите на Г., но всяко ограничение на отношенията между който
и да било от двамата родители може да създаде емоционална лабилност и
ситуативна тревожност у детето. От изключително значение за доброто
психологично развитие е да се потърсят адаптивни начини, с помощта на
съответните специалисти, за подобряване на комуникацията между родителите и
начините на общуване. От първостепенно значение е работата да бъде насочена към
цялото семейство, родителска подкрепа и осъзнаване на собствените родителски
преживявания и модели при фрустрация.
От показанията на свидетелката Г.
А. П. се установява, че е майка на М.П.. Той и Н.Г. живели на съпружески начала
в дома ѝ около една година – в периода 2018 – 2019 г., като в същото
домакинство живеели и родителите на Н.. На 20.05.2018 г. се родило детето им Г..
По време на съвместното им съжителство често ставали скандали, на които
неведнъж присъствала свидетелката. Поводите обикновено били битови спорове, в
които се намесвали и родителите на Н.. Те нападали М.П. вербално и го обиждали.
Два месеца след раждането на детето той бил изгонен от дома им от бащата на Н..
Казано му било да си отива, за да не стане по-лошо. От началото на м. юли М. се
върнал в дома на своите родители. Той бил много загрижен за дъщеря си и не
спирал да се интересува от нея. През м. август 2018 г. М. и Н. се срещнали и се
разбрали той да плаща издръжка за детето и да го взема в определени часове. На
тази среща присъствала и свидетелката. След около една седмица М. видял дъщеря
си за няколко часа, след което до постановяване от съда на привременните мерки
през м. юли 2019 г., на него не му било дадено да види детето си, т. е. почти
една година. Въпреки това, той плащал издръжка, купувал храна и други неща,
необходими за Г.. Близките на Н. се държали лошо. Баща ѝ се обадил по
телефона на свидетелката и ѝ казал, че детето не било от сина ѝ.
След постановяване на привременните мерки от съда, М. вземал детето в
определените дни и часове. Срещите се провеждали в дома на бащата, като на тях
присъствала и майката Н.Г.. Според свидетелката тя се държала грубо, арогантно
и заядливо на тези срещи. Правела забележки, обиждала сина ѝ, съпруга
ѝ и самата нея, търсела повод за конфликт. Срещите на бащата с детето в
присъствието на майката били напрегнати заради нейното поведение и неуважително
отношение. Свидетелката счита, че сина ѝ може да полага необходимите грижи
за детето си, което в негово присъствие било спокойно и усмихнато.
От показанията на свидетелката М.
Т. Ч. се установява, че познава странните по делото. Била близка приятелка на Н.Г.,
а с М.П. вече не поддържала отношения. Двамата имали общо дете, но никога не
били живели на семейни начала. М. Г. ходел само да преспива в дома на Н., а
след раждането на дъщеря им една година не се поинтересувал от нея. След
раздялата им той се обадил 2-3 пъти по телефона на Н., за да попита за детето и
това била цялата грижа, която проявил. Дори, когато били на разходка и му
казвала къде се намират с детето, той не изявил желание да отиде да ги види.
Свидетелката била непрекъснато до нея и имала наблюдения за отношението на
бащата. Той оставил Н. напълно сама да се справя с грижите за дъщеря им. Сега
вече М. се виждал с детето си и макар свидетелката да не присъствала на тези
срещи, след това тях виждала, че Г. е разплакана и стресирана. А по принцип
била много лъчезарно и усмихнато дете. Н. ѝ споделяла, че когато ходела в
дома на М., той и родителите му я обиждали и нагрубявали. Тя била много
привързана към дъщеря си, докато М. Явно се бил уплашил от отговорността и
затова ги напуснал.
При така установената фактическа
обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от
правна страна:
Относно родителските права:
Основен критерий за решението
при кого от двамата родители да живеят децата и произтичащите от това
фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции
(материални грижи, възпитание, надзор), са интересите на самите деца. В тази
връзка следва да се обсъдят родителските, възпитателските или моралните
качества на родителите, тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на
родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител, социалната среда, в която живеят децата след
решението, жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи
съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и
по какъв начин на положението на децата и на ефикасността на мерките, които
определят същото. Желанието на децата и това на родителите относно
упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия
родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013 г.по
гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.
В случая следва да бъде
постановено детето Г. М. П. да живее при своята майка. По този въпрос
становището и желанието на родителите напълно съвпада и с преценката на съда.
Относно режима на лични
отношения между бащата и детето:
От фактическа страна по делото
безспорно се установи, че между родителите съществува неразбирателство, което рефлектира
върху отношенията им. Ето защо режимът следва да бъде определен максимално
подробно от съда и по начин, по който няма да е предпоставка за бъдещи
конфликти между страните по делото. В такава насока е и практиката на
върховната инстанция – напр. Решение № 18 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
250/2015 г., III г. о., ГК.
Определените и действащи към
момента привременни мерки съдът констатира, че са възприети като подходящи и от
двамата родители, поради което режимът на лични отношения на бащата с детето
следва да бъде същият до навършване от Г. на 3 годишна възраст – всяка втора и
четвърта събота от месеца, както и всяка първа и трета неделя от месеца от
10:00 ч. до 17.00 ч. на съответния ден, в дома на бащата, без задължителното
присъствие на майката. Бащата ще взема детето от парк „С.“ в гр. К. и ще го
връща на майката на същото място, а майката следва да го довежда и взема оттам в посочените дни и часове.
След навършване от детето на
тригодишна възраст, режимът на лични контакти на бащата ще бъде следният: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя, без задължителното присъствие на майката, като бащата ще го взема от
парк „С.“ в гр. К. и ще го връща на
майката на същото място, а майката следва да го довежда и взема оттам в посочените дни и часове, 20 дни през
летния сезон, които да не съвпадат с времето, през което майката ползва платен
годишен отпуск и по всяко друго време, със съгласие на майката.
Съдът счита, че на всеки от
родителите следва да се даде възможност да празнува личните, коледните,
новогодишните и великденските празници със своето дете, като режимът на лични
контакти следва да бъде:
– до навършване от детето на
тригодишна възраст: на 25.12.2020 г. бащата може да вземе детето от 10.00 ч. до
17.00 ч. без присъствието на майката и без преспиване, на 01.01.2021 г. от 10.00 часа до 16.00 часа без присъствието на майката и
без преспиване, както и на Великден 2021 г. /02 май, неделя/ от 10.00 до 16.00
ч. без присъствието на майката и без преспиване.
– след навършване от детето на
тригодишна възраст: на коледните празници – 24-ти, 25-ти и 26-ти декември през
нечетните години детето ще пребивава при майката, а по време на новогодишните –
29-ти, 30-ти и 31-ви декември от 10:00 ч. на 29-ти до 17.00 ч. на 01.01 – при
бащата. През четните години по коледните празници от 10.00 часа на 25-ти до
17:00 ч. на 26-ти декември детето ще пребивава при бащата, а по време на
новогодишните – при майката. През четните години по време на великденските
празници от 10.00 часа на Разпети петък до 17.00 часа на първия ден след
Великден, детето ще пребивава при бащата, а през нечетните по време на
великденските празници детето ще пребивава при майката.Всеки четен рожден ден
на детето, същото ще пребивава при майката, а всеки нечетен от 10.00 часа на
20.05. до 17.00 часа на 21.05.– при бащата.
Налага се извод, че с настоящото
решение режимът на лични отношения следва да бъде определен в посочения смисъл,
като широкият режим на лични отношения ще бъде в интерес както на детето, което
има нужда при израстването си от активното участие на неговия баща, така и на
бащата, който изразява готовност и желание да участва ежедневно в отглеждането
на детето.
По предявените искове с правно
основание чл. 143 и чл. 149 от СК:
В доказателствена тежест на
ищцата по предявените искове за издръжка е да докаже, че ответникът е баща на
малолетното дете, твърденията си за наличието на конкретни нужди на детето,
които предпоставят необходимост от заплащането на издръжка в претендирания
размер. При доказването на тези факти ответникът следва да докаже възраженията
си за невъзможност да плаща издръжка в претендирания размер, а по отношение на
иска за присъждане на издръжка за минало време, следва да докаже твърденията
си, че е заплащал такава.
Според разпоредбите на чл. 142 и
чл. 143 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, като размерът ѝ се определя според нуждите на лицето, което има право
на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималният размер на
дължимата издръжка на едно дете се равнява на ¼ от размера на
минималната работна заплата. Минималният размер на дължимата издръжка за едно
дете към настоящия момент е в размер на 152.50 лв. месечно, арг. от чл. 142,
ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 350 от 19 декември 2019 г. за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната. Ето защо предявеният иск за
издръжка за бъдеще време е доказан по своето основание. Спорен по делото остава въпросът
за размера, до който искът следва да бъде уважен. С насрещната искова молба се
претендира заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от
датата на подаване на насрещната искова молба – 05.03.2019 г., до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното плащане.
Същевременно се признава, че през този период ответникът е плащал по 140 лева
месечно до края на 2019 г., а от началото на 2020 г. – по 160 лева месечно, т.
е. претендира се довнасяне до пълната сума от 200 лева. Тук следва да се укаже
на страните, че макар да се претендира присъждане на издръжка от само 60 лева
(разликата до 200 лв.), съдът няма как да присъди издръжка в размер под
законовия минимум. В случая след определяне на крайния (общия) размер на
издръжката, бащата следва да довнесе разликата (ако е необходимо), тъй като по
делото се събраха доказателства за извършените плащания.
По делото се установи, че
доходите и на двамата родители са приблизително около 600 лева месечно, като
съдът приема, че понастоящем платеният отпуск на Н.Г. за отглеждане на дете е
приключил (детето е навършило 2-годишна възраст на 20.05.2020 г.) и същата се е
върнала на работа във „В.“ ЕАД – гр. С.. По делото не са ангажирани
доказателства за нужди на малолетната над обичайните такива за нейната възраст.
Отчитайки присъщите ѝ нужди и с оглед възрастта ѝ, съдът намира,
че претендираната сума не съответства на
материалните възможности на бащата, чиято работна заплата е близка до
минималната, а не се установи същият да има други източници на доходи. Към
настоящия момент за задоволяване на потребностите на детето е необходима
месечна издръжка в рамките на около 320 лв., от които следва да се осъди
ответникът да заплаща 180 лв. Майката следва да осигурява останалата част от
издръжката на детето, тъй като тя полага за него непосредствените грижи и свързаните с тях
разходи.
Съдът намира за доказан и иска за
издръжка за минало време до същия размер – 180 лева месечно, от които се
установи, че са плащани по 140 лева месечно от ответника, т. е. за исковия
период 20.05.2018 г. – 05.03.2019 г., следва да се присъди
сумата от общо 400 лева или по 40 лева за 10 месеца (до м. февруари,
включително). Твърденията, че през този период бащата е помагал и с други
средства за издръжката на детето, купувал му е подаръци, храна и дрехи,
останаха голословни и неподкрепени с никакви доказателства, а свидетелските
показания на майката на ответника в тази им част съдът не кредитира, тъй като
ги счита за необективни и дадени от заинтересовано лице.
По отношение на разноските –
такива се претендират от ответницата по първоначалния иск, но не следва да
бъдат присъждани. Като се произнася по упражняването на родителските права и
режима на лични отношения, съдът администрира граждански правоотношения. Касае
се за акт на спорна съдебна администрация на тези отношения, а в производствата
на спорна съдебна администрация разноски не се присъждат.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса върху присъдените
издръжки в размер на общо 275.20 лева.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК,
съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда
издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително
изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете Г. М. П., ЕГН: ********** на майката Н.Е.Г., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното
дете Г. М. П., ЕГН: ********** при майката Н.Е.Г., ЕГН: **********, на адрес: ***
или на друг адрес по местоживеенето на майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата М.П.П., ЕГН: **********,*** с малолетното дете Г. М. П., ЕГН: **********, както следва:
– до навършване от детето на тригодишна възраст – всяка втора и
четвърта събота от месеца, както и всяка първа и трета неделя от месеца от
10:00 часа до 17.00 часа на съответния ден, в дома на бащата, без приспиване и
без задължителното присъствие на майката. На 25.12.2020 г. бащата може да вземе
детето от 10.00 часа до 17.00 часа без приспиване и без присъствието на
майката, на 01.01.2021 г. от 10.00 часа до
16.00 часа, както и на Великден 2021 г. /02 май, неделя/ от 10 часа до 16.00
часа без приспиване и без присъствието на майката.
Бащата ще взема детето от парк „С.“ в гр. К. и ще го връща на
майката на същото място, а майката следва да го довежда и взема оттам в посочените дни и часове.
– след навършване от детето на тригодишна възраст: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя,
20 дни през летния сезон, които да не съвпадат с времето, през което майката
ползва платен годишен отпуск и по всяко друго време, със съгласие на майката.
На коледните празници – 24-ти,
25-ти и 26-ти декември през нечетните години детето ще пребивава при майката, а
по време на новогодишните – 29-ти, 30-ти и 31-ви декември от 10:00 ч. на 29-ти
до 17.00 ч. на 01.01 – при бащата. През четните години по коледните празници от
10.00 часа на 24-ти до 17:00 ч. на 26-ти декември детето ще пребивава при бащата,
а по време на новогодишните – при майката.
През четните години по време на великденските
празници от 10.00 часа
на Разпети петък до 17.00 часа на първия ден след Великден, детето ще пребивава
при бащата, а през нечетните по време на великденските празници детето ще пребивава
при майката.
Всеки четен рожден ден на детето,
същото ще пребивава при майката, а всеки нечетен от 10.00 часа на 20.05. до
17.00 часа на 21.05.– при бащата.
Бащата ще взема детето от парк „С.“ в гр. К. и ще го връща на
майката на същото място, а майката следва да го довежда и взема оттам в посочените дни и часове.
ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН: ********** да заплаща на детето Г. М. П., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител Н.Е.Г., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на
180.00 лв. (сто и осемдесет лева), считано от датата на подаване на насрещната
искова молба – 05.03.2019 г., до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от падежа ѝ до окончателното плащане, като до пълния претендиран
размер от 200.00 лева месечно ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН: **********
да заплати на детето Г. М. П., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител Н.Е.Г., ЕГН: **********
издръжка за минало време в размер на 40.00 лв. (четиридесет
лева) месечно за периода 20.05.2018 г. – 05.03.2019 г. или общо 400.00 лв. (четиристотин
лева), ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до
окончателното плащане, като до пълния претендиран размер от 60.00
лева месечно или общо 600 лева за 10 месеца ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
М.П.П., ЕГН: ********** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. държавни
такси върху присъдените издръжки общо в размер на 275.20 лв. (двеста седемдесет
и пет лева и двадесет стотинки).
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред О.с. – П. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН СЪДИЯ: