Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 15.02.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на седемнадесети януари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№541 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
В исковата молба и в допълнителните уточняващи молби
се излагат твърдения, че с договор за възлагане на управление от 21.09.2011г., сключен между страните, ищецът „Т-И” ЕООД е възложил на
ответника управлението на дружеството, който от своя страна го управлявал до 15.03.2015г. Сочи се, че
възнагражденията на управители на търговски дружества с държавно участие в
капитала се формират на база бални единици. Излагат се твърдения, че през
Ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен по
съображения, изложени в отговора и в допълнителните становища към отговора.
Счита, че следващите му се като управител възнаграждения са надлежно изчислени,
съобразно нормативните правила, като балните единици правилно отразяват всички
икономически показатели на дружеството. Ответникът заявява, че по отношение на
всички предоставени тримесечни отчети през времето, през което е бил управител
са налице нарочни решения на Съвета на директорите на «Т», с които решения
отчетите са приети, като възнагражденията на управителя са включени в
тримесечните отчети, приети с решения на Съвета на директорите. Счита, че
сумите получени от него като възнаграждение не са получени без основание, на
отпаднало или неосъществно основание. Счита, че наличието на договор за
управление изключва приложението на института на неоснователно обогатяване.
Ответникът твърди, че правилно е приложена бална единица 2 по т.6.2 при
формиране на възнагражденията му като управител за процесния период, като не е
имало просрочени задължения, които да обусляват неприлагането на тези бални
единици. В допълнителната стновище твърди, че договорът за ноу-хау от
22.04.2013 г. не е породил правни последици, които да следва по силата на
методиката да бъдат съобразявани при формиране на балните единици. Отправя
искане за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
С договор за възлагане на
управление, сключен на 21.09.2011г., „Т-И” ЕООД възлага на ответника С.М.С. да
управлява и представлява ищцовото дружество в рамките на предоставените му
правомощия, за срок от три години, считано от датата на вписване на управителя
в ТР. В т.20 от договора е посочено, че управителят получава месечно
възнаграждение, определено по реда на чл.33 ал.1,2,5,7 и 12 от Правилника за
реда и упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно
участие в капитала /ПРУПДТДДУК/, осигурява се задължително за всички
осигурителни случаи и социални рискове и подлежи на задължително здравно
осигуряване в съответствие с чл.31 от ПРУПДТДДУК.
По делото е представена справка
за начислено и изплатено на ответника в качеството управител възнаграждение за
периода 27.07.2014г.-27.04.2015г.
С писмо изх.№128/15.01.2018г.,
ищецът е уведомил ответника, че след извършена проверка по реда на чл.33 ал.8
от ПРУПДТДДУК, са констатирани грешки при изчисляване на балните единици, при
формиране на възнаграждението на управителя
и контрольора на дружеството, като е направено искане до ответника да
върне на ищцовото дружество сумата 3124,33лв.
Видно от представения по делото
протокол от 16.03.2015г. на заседание на Съвета на директорите на „Т”ЕАД, на
основание чл.12 т.6 от Учредителния акт на „Т-И” ЕООД, Съветът на
директорите едностранно прекратява
договорът за възлагане на управление на „Т-И”ЕООД гр.В.Търново, сключен с
ответника С.С. и го освобождава като управител на дружеството, считано от
датата на заличаването му като управител на дружеството в ТР.
Видно от протокол №41 от
21.10.2016г. на Съвета на директорите на „Т”ЕАД е взето единодушно решение за
освобождаване от отговорност на бившия управител С.С..
По делото е представен договор за
отстъпване на производствен опит/ноу-хау/ от 22.04.2013г., сключен между „Т”ЕАД
в качеството лицензодател и лицензополучател-„Т-„И”ЕООД, представлявано от
управителя С.С., относно право на производствен опит, описан в Приложение №1 от
договора.
По делото са представени
тримесечни финансови отчети на „Т-И”ЕООД, за периода, както и извадка от консолидиран отчет на „Т”ЕАД, към
31.12.2015г., одобрен и приет от Съвета на директорите на 27.06.2016г.
От заключението на допусната по
делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че изплатеното на
ответника възнаграждение на база 8,5 бални единици, за периода м.юли
2014г-м.март 2015г. е в брутен размер 46059,58лв., посочено в експертизата по
месеци от периода, който включва девет месеца. Разликата между брутното трудово
възнаграждение, изчислено при 6,5 бални единици е в общ размер на
10 837,55лв. общо за периода.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск по чл.55 от ЗЗД е допустим,
но разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:
Неоснователното обогатяване е институт на
гражданското право, регламентиран в чл. 55 и сл. ЗЗД и изхожда от основния
принцип за недопускането на неоснователно разместване на имуществени блага. В чл.55, ал.1 ЗЗД са правно регламентирани
три специални хипотези на неоснователно
обогатяване, а именно: получено без основание или с оглед на неосъществено
основание или на отпаднало основание. Фактическия състав на неоснователното обогатяване по
чл.55 и в трите хипотези изисква
предаване, съответно получаване на нещо, като в първата хипотеза при самото получаване не
е налице основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго лице.
В конкретния случай ищецът основава
претенцията си на получена без основание сума от ответника, част от изплатено
му възнаграждение за дейността му като управител на ищцовото дружество за
периода- трето и четвърто тримесечие на
2014г. и първо тримесечие на 2015г.
Съгласно
разпоредбата на чл.33 ал.1 от ПРУПДТДДК, възнагражденията на членовете на
едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала се определят в зависимост
от стойността на дълготрайните материални активи, числеността на персонала,
рентабилността, финансовия резултат, изменението на добавената стойност на един
зает, обслужването на задълженията, както и от поети специфични задължения и
отговорности в сключените договори. В ал.2 е посочено, че месечните
възнаграждения на членовете на изпълнителните и контролните органи на
едноличните дружества с държавно участие се определят чрез бална оценка,
образувана въз основа на резултатите за отчетното тримесечие по показателите и
критериите от таблицата съгласно Приложение №2 и определената стойност на една
бална единица. Съгласно ал.5 от същата разпоредба, управителите на едноличните
търговски дружества с ограничена отговорност получават възнаграждение, определено
при стойност на една бална единица, равна на минималната месечна работна
заплата, установена за страната за съответния месец. В ал.7 и ал.8 е посочено,
че след приключване на всяко тримесечие в зависимост от постигнатите стойности
на показателите и критериите в приложението по ал.2 се изчислява балната оценка
и се преизчисляват месечните възнаграждения за отчетното тримесечие.
Преизчислените възнаграждения се изчисляват и изплащат с
възнаграждението за последния месец на отчетното тримесечие. През първите два
месеца на тримесечието членовете на изпълнителните и контролните органи
получават авансово месечно възнаграждение въз основа на балната оценка за
предходното тримесечие. Изчисляването
на балната оценка и размера на възнагражденията на членовете на изпълнителните
и контролните органи се извършва в
дружеството на основата на нормативно установена отчетност. Информация за
определените възнаграждения се представя тримесечно на органа, упражняващ
правата на едноличен собственик на капитала. В приложение №2 към чл.33 ал.2 от
ПРУПДТДДК са визирани показателите и критериите за
определяне на балната оценка в еднолични търговски дружества с държавно участие
в капитала. Видно от таблицата в Приложение №2, по показателя „задължения на
дружеството”-при неспазени срокове по текущи задължения и/ или необслужвани
редовно просрочени задължения по сключени договори за погасяването им, не се
поставя бална единица, а при спазени срокове по текущи задължения и редовно
обслужвани просрочени задължения по договорите за погасяването им, се начислява
бална единица 2,0. В обяснителната забележка от приложението е уточнено, че
спазването или неспазването на сроковете по показателя „задължения на дружеството”
се установява въз основа на задълженията за отчетното тримесечие по: главници и
лихви за ползвани банкови кредити, задължения към държавния или общински
бюджет/данък върху печалбата, данък за общините, данък върху доходите от
трудови правоотношения или договори за управление и контрол и задължения по
Закона за уреждане на необслужвани кредити, договорени до 31.12.1990г./вноските
за задължителното обществено и здравно осигуряване и задължения към
доставчици, а ако имат просрочени такива
задължения за предишни периоди, както и дивиденти за държавно участие след 1
юли 1997г.-редовно ли ги обслужват според сключените договори за тяхното
погасяване. Под „задължения към доставчици” се разбират задължения по договори
за доставка и услуги, свързани с производствено-стопанската дейност на
търговското дружество, както и в случаите, когато те се погасяват съгласно
договорените за текущи и предишни периоди срокове, се счита, че не са налице
просрочени задължения.
В конкретния случай, по делото безспорно се установи, че ответникът, по
силата на договор за възлагане на управление от 21.09.2011г. е бил управител на
ищцовото дружество „Т-И” ЕООД за периода от възлагане на управлението до
15.03.2015г. Не е спорно, че собственик на капитала на ищцовото дружество е „Т
Х”ЕАД гр.С, което е дружество с държавно участие в капитала. Като акционерно
дружество, „Т Х”ЕАД гр.С, се управлява и представлява от Съвет на директорите.
Не е спорно и обстоятелството, че в качеството на управител, ответникът е
получавал възнаграждение за дейността си като управител, като чл.20 от договора
за възлагане на управлението е посочено, че възнаграждението на управителя се
определя по реда на чл.33 ал.1 т.1,2,5,7
и 12 от ПРУПДТДДК. Не е спорно и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ответникът за процесния период е получил
възнаграждение за дейността си като управител, изчислено по реда на
горепосочената разпоредба. От представеното решение на СД от 21.10.2016г. се
установява,че ответникът е освободен от отговорност по реда на чл.145 от ТЗ. Предмет
на спора е част от полученото от управителя възнаграждение в размер на
3124,33лв. главница общо за процесния период, която сума ищецът твърди, че е
получена от ответника без основание, поради грешно приложен показател
„задължения на дружеството” и начислена бална единица по този показател 2.0,
която според ищеца не е следвало да бъде начислена. Съдът намира, че полученото
от ответника като възнаграждение за процесния период не е получено без
основание. Същото е получено от ответника на основание договора за управление,
сключен с него и разпоредбите ПРУПДТДДК. Безспорно е, че за процесния период,
след приключване на съответните тримесечия, е извършвано преизчисляване на месечните
възнаграждения на управителя за месеците от съответното тримесечие, като това
преизчисляване е извършвано на база балните оценки, определени съгласно
постигнатите стойности на показателите и критериите заложени в Приложение №2.
По делото се установи, а това не се и спори от ищцовата страна, че ответникът в
качеството на управител е съставял отчети за работата си по реда на чл.6 от
договора за управление, в които отчети е отразяван и размера на
възнаграждението за управителя за съответното тримесечие, съгласно изискването
на чл.33 ал.8 от ПРУПДТДДК. Тези отчети са одобрени от Съвета на директорите на
дружеството- принципал, което обстоятелство бе признато от ищцовата страна,
като по делото няма наведени твърдения и ангажирани доказателства за отмяна или
изменение на решенията на СД по ободряване на тримесечните отчети за процесния
период. Съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на неоснователно
обогатяване по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД. За да е налице неоснователно обогатяване
в тази хипотеза, то следва още към момента на получаване на благото, същото да
е получено при липса на основание, т.е. да не е съществувало основание за
имущественото разместване. В настоящия случай, съдът приема, че получените от
ответника възнаграждения за процесния период са получени при наличие на
договорно основание и същите са били изчислени и надлежно одобрени от органа,
упражняващ правата на едноличен собственик на капитала. За да одобри
възнагражденията на управителя, органът е приел, че те са правилно изчислени,
при правилно прилагане на методиката и съобразно резултатите от дейността на
дружеството и приложените показатели. Наведените от ищеца твърдения, че
неправилно е приложена бална единица 2.0, което било установено от проверка
извършена през 2017г. останаха недоказани. По делото няма ангажирани
доказателства относно конкретните констатации на проверката досежно приложените
показатели и бални единици, при която проверка се твърди, че е установено
неправилно приложен показател при определяне на възнаграждението на управителя
за процесния период. Съдът намира, че по делото не се установи и неправилно
приложение на методиката и по-конкретно твърденията на ищеца, че не е следвало
да се начислява бална единица 2.0 по показател 6 от Приложение №2. Ищецът сочи,
че били констатирани неизпълнени задължения по договор от 22.04.2013г., сключен
между „Т И”ЕООД и „Т Х”ЕАД, както и забава на плащания към „Е-П”, БТК, ВиК и
местни данъци и такси. Действително, по показател 6 „задължения на
дружеството”, в хипотезата на 6.1. при неспазени срокове по текущи задължения и
или необслужвани редовно просрочени задължения по сключени договори за
погасяването им не се начислява бална единица, но в случая видно от
заключението на вещото лице не са установени осчетоводени просрочени задължения
на дружеството към неговите доставчици за третото тримесечие от процесния
период, както и до края на четвъртото тримесечие на 2014г и първото тримесечие
на 2015г., които попадат в процесния период. По отношение на твърдяното неизпълнение
на договора за отстъпване на производствен опит от 22.04.2013г., съдът намира, че
изпълнението, респ.неизпълнението на задължения по този договор е ирелевантно
за формиране на оценка по показател 6, доколкото този вид договор не попада в
изброените в показателя „задължения” по
договори за банкови кредити, задължения към доставчици и изрично изброените по
вид задължения към държавния и общинския бюджет. Независимо, че в заключението
на експертизата е посочено, че в счетоводството на ищцовото дружество има като
счетоводни записвания по сметка 406/разчети със свързани лица/ задължения към „Т”
ЕАД, което дружество е собственик на капитала на ищцовото дружество, то тези
задължения не следва да се имат предвид при формиране на бална оценка по
показател 6, доколкото не са задължения на дружеството към трети външни лица,
по посочените в методиката, попадащи в този показател.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че не се установи, че методиката е неправилно приложена по показател 6
при определяне на възнаграждението на управителя. Същото е изчислено и
изплатено на основание договора за управление, сключен с ответника, което води
до извод, че полученото от ответника възнаграждение за процесния период не е
получено без основание. Имущественото разместване, изразяващо в заплащане на
възнаграждение на ответника за дейността му като управител за процесния период,
видно от събраните по делото доказателства, е извършено на правно основание,
поради което искът за връщане на сумата 3124,33лв. като получено без основание
възнаграждение, се явява неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователност на иска за главница, неоснователна е и акцесорната
претенция за лихва за забава в размер на 80лв. за периода от 21.11.2017г.-до
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора, не
следва да бъдат присъждани разноски в полза на ищеца.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на
спора и съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК следва да му бъдат присъдени направените в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450лв.,
съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие и списък
по чл.80 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т-И”ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр.***********, представлявано от
управителя Н К К против С.М.С., ЕГН **********, с адрес *** искове по чл.55
ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 3124,33лв. /три хиляди сто двадесет и четири лева и тридесет и
три стотинки/, претендирана като получена без основание част от възнаграждение
за управител, за периода трето и четвърто тримесечие на 2014г. и първо
тримесечие на 2015г., сумата 80лв./осемдесет лева/-лихва за забава върху
главницата за период 21.11.2017г.-до подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба /20.02.2018г./ до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Т-И”ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.********, представлявано от
управителя Н К К ДА ЗАПЛАТИ на С.М.С.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата 450 лв./четиристотин
и петдесет лева/, представляваща направени от ответника в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: