РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 631
гр. Пловдив, 03.04. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р.
П., като разгледа докладваното от съдия Михайлова адм. дело № 2626 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на дял трети, глава десета, раздел първи
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса за социално
осигуряване /КС0/.
Образувано е
по жалба, предявена от „Професионална гимназия по селско стопанство – с.
Белозем“ към РУО – Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с. Белозем, общ. Раковски, ул. „Васил Левски“ № 1, представлявано от Й.С.–
директор, против Решение № 2153-15-312/07.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ
гр. Пловдив, с което е изменено Разпореждане № РЖ-5-15-00961207/14.07.2021 г.
на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив.
В жалбата са
изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и
се иска неговата отмяна, както и отмяна на разпореждането от 14.07.2021 г. и на
Ревизионен акт за начет № РА-5-15-00942745/25.06.2021 г.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ч., която
поддържа жалбата по доводи, изложени в представените писмени бележки. Претендира
се присъждане на разноските по делото.
Ответникът по жалбата
– директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. М., е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че
оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в
писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждане №
РЖ-5-15-00962107/14.07.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ- Пловдив е обжалвано в предвидения за това срок, пред горестоящия
в йерархията на осигурителната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил. Така постановеният от директора на ТП на НОИ гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален
срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Със Заповед №
3Р-5-15-00927980/31.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е възложено
да се извърши частична ревизия по разходите на ДОО на "Професионална
гимназия по селско стопанство – с. Белозем" за периода 01.04.2016 г. до 31.01.2020
г. Същата е връчена на адресата на 25.06.2021 г.
Съставен е
Ревизионен акт за начет (РАН) № РА-5-15-00942745/25.06.2021 г. в ТП на НОИ
Пловдив, в обстоятелствената част на който са изложени следните констатации:
1. В ТП на НОИ -
Пловдив, от осигурителя "Професионална гимназия по
селско
стопанство – с. Белозем“ /“ПГСС – с. Белозем“/, за Р.К.Т., ЕГН **********, е представено удостоверение, съгласно приложение № 10 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от ДОО /НПОПДОО/ за изплащане
на парибно обезщетение по чл.53 от КСО от същия осигурител с вх. №
Р14-15-156-04-**********/25.04.2016 г. за изплащане на парично обезщетение за
отгреждане на малко дете по чл.53 от КСО.
На 31.10.2016 г. със справка вх. №
Р14-15-000-00-**********, осигурителят „ПГСС – с. Белозем“ подава
удостоверение, съгласно приложение № 10 от НПОПДОО с попълнен раздел II, т.21 с посочена дата за спиране на изплащането
на обезщетението, считано от 22.08.2016 г. Предвид представен болничен лист №
Е20154240980 от 22.08.2016 г. за 45 дни преди раждане с причина
„бременност““ и вх. № 391 от 22.08.2016
г., посочени
в т.22 на удостоверението, съгласно приложение № 10 от НПОПДОО, е прието, че Тенкова е поискала прекратяване
на отпуска от 22.08.2016 г.
Въз основа на тези данни е формиран
извод, че осигурителят „ПГСС – с. Белозем“ не еспазил срока по чл.13 ал.1 от
НПОПДОО, според който, удостоверенията, съгласно приложения № 9, 10 и 11 с
данни относно промяна в обстоятелствата, свързани с изплащане на обезщетенията,
се представят в НОИ от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси в срок 3
работни дни от получаване на декларация или заявление-декларация по чл.5 и/или от настъпване на съответните
обстоятелства по чл.10.
Въз основа на изложеното от страна
на осигурителя е надплатено парично обезщетение за периода 22.08.2016 г. до
30.09.2016 г. включително, в размер на 458.26 лв, както следва: - за 8 работни
дни за м.08.2016 г. – 118.26 лв. и за 20 работни дни за м.09.2016 г. 340.00
лв,. отразени в справка № 1 към РА за начет.
2. В ТП на НОИ –
Пловдив, за лицето В. З. Р., ЕГН **********,
с писмо вх. № Ц1019—15-208 от 19.06.2020 г. са представени следните документи:
- трудов договор и допълнително споразумение за промяна на основната заплата; -
фишове за м.11. и м.12.2019 г.; - присъствена форма за м.11. и м.12.2019 г.; -
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение; - заявление и заповеди за
неплатен отпуск, както следва: - молба от В.Р.за ползване на неплатен отпуск,
считано от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г. за 21 работни дни, разрешена със
Заповед № РД-08-144/08.11.2019 г.; - молба от В.Р.за ползване на неплатен
отпуск, считано от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. за 19 работни дни, разрешен
със Заповед № РД-08199/05.12.2019 г.
На 19.12.2019 г. със справка вх. №
Р14-15-000-00-**********, осигурителят „ПГСС – с. Белозем“ подава
удостоверение, съгласно приложение № 9 от НПОПДОО към болничен лист №
Е20197814635 с попълнен раздел I т.1, че към
деня на настъпване на временната неработоспособност, трудоустрояването или бременността
и раждането, лицето е осигурено за съответния риск, а в т.9 , за периода от
12.12. до 27.12.2019 г. се следват 9 работни днивъв временна
неработоспособност. Болничният лист за 6 работни дни от ДОО е платен с ведомост
от 06.01.2020 г. в размер на 183.54 лв., която се явява неправомерно платена,
тъй като лицето е в неплатен отпуск без стаж и е неосигурено лице.
На 27.01.2020 г. осигурителят „ПГСС
– с. Белозем“, със справка вх. № Р14-15-000-00-**********, подава
удостоверение, съгласно приложение № 9 от НПОПДОО към болничен лист №
Е20200057025 с попълнен раздел I т.1, че към
деня на настъпване на временната неработоспособност, трудоустрояването или
бремеността и раждането, лицето е осигурено за съответния риск, а в т.9 , за
периода от 08.01. до 15.01.2020 г. се следват 6 работни дни във временна
неработоспособност. Болничният лист за 3 работни дни от ДОО е платен с ведомост
от 03.02.2020 г. в размер на 92.25 лв. След извършено служебно преизчисление,
неправомерно изплатената сума по цитирания болничен лист е в размер на 2.01 лв.
Посочено е, че
съгласно чл.9 ал.2 т.3 от КСО за осигурителен стаж без осигурителни вноски се
зачита неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година. Формиран
е извод, че установената надплатена сума, вследствие на некоректно подадени
данни в т.9 на приложение № 9 и данните в Регистъра на осигурените лица е в общ
размер на 185.55 лв. главница.
С оглед констатираните обстоятелства
в рамките на ревизията са издадени задължителни предписания №
ЗД-1-15-00942875/25.06.2021 г. от контролнияя орган при ТП на НОИ – Пловдив, с
които е наредено на осигурителя „ПГСС – с. Белозем“ да: 1. Коригира данните по
чл.5 ал.4 т.1 от КСО за В.З.Р., с ЕГН **********, както следва: - в т.12. –
„01“; - в т.16. – 0788; - в т.16.5. – 7; - в т.15. – 11; 2. Заличи данните по
чл.5 ал.4 т.1 от КСО за В.З.Р., с ЕГН **********, с код за вид осигурен „01“ за
м.12.2019 г.
Същите са връчени на учебното
заведение на 25.06.2021 г., не са обжалвани в законоустановения срок и са
влелзи в законна сила на 10.07.2021 г. На 19.08.2021 г. в указания срок за
изпълнение на предписанията /14 работни дни от получаването му/ е изпълнено
предписаниято по т.1. Заличаването на данните по т.2 от задължителните
предписания , към момента на издаване на решението не са изпълнени.
Въз
основа на горните констатации, на основание чл.110 ал.1 т.1 от КСО, е съставен
РА за начет № РА-5-15-00942745/25.06.20212 г. за пличинените щети на ДОО от неправилно
извършени осигурителни разходи по вина на осигурителя.
На
основание чл.113 от КСО са начислени и лихви.
След
връчването на РАН, "ПГСС – с. Белозем" депозира възражение срещу него
вх. № 1012-15-357 от 02.07.2021 г., във
връзка с което, на основание чл.110 ал.2 от КСО, е изготвено мотивирано
заключение от старши инспектор по осигуряването, извършил частичната ревизия на
осигурителя, с което е потвърден издаденият ревизионен акт за начет и
установеното с него задължение.
За събиране на
сумите по РАН № РА-5-15-00942745/25.06.2021 г., а именно главница в размер на 643.81
лв. и лихви в размер на 248.60 лв., длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в
ТП на НОИ гр. Пловдив издава процесното разпореждане №
РЖ-5-15-00962107/14.07.2021г.
Този резултат
е обжалван от учебното заведение пред горестоящия в йерархията административен
орган, който с Решение № 2153-15-312/07.09.2021 г. е изменил Разпореждане №
РЖ-5-15-00962107/14.07.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ Пловдив. За да стори това, решаващият орган изцяло е възприел
мотивите на ревизиращия екип, и като е посочил подробно нормативната уредба,
регулираща този вид финансови отношения с държавата, е констатирал още
следното:
По т.1 от РАН от 25.06.2021 г. директорът
на ТП на НОИ - Пловдив е отбеляза, че осигурителят „ПГСС – с. Белозем“ не е спазил разпоредбата на чл.13 ал.1 от
НПОПДОО и е представил временно удостоверение, съгласно приложение № 10 от
Наредбата с попълнен раздел II „Удостоверявамследните
промени в обстоятелствата“ за лицето Р.К.Т., което е довело до неправилно
изплащане на парично обезщетение по чл.53 от КСО на същото лице за периода от
22.08.2016 г. до 30.09.2016 г. в общ размер на 486.26 лв, от които 118.26 лв.
за 8 работни дни за м.08.2016 г.- и 340.00 за 20 работни дни за м.09.2016г.
Посочил е също така, че във връзка с
възраженията на жалбоподателя, с писмо изх. № 1012-15-357#3/16.08.2021 г. от осигурителя „ПГСС – с. Белозем“
е изискано да представи заверено копие на дневника за регистрация на болнични
листове, който е представен на 31.08.2021 г. с писмо вх. №1012-15-357#4. От дневника е установено, че болничен лист №
Е20154240980 е представен от лицето Р.К.Т. на осигурителя на 22.08.2016 г. и е
заведен под вх. № 391.
По т.2 от РАН решаващият орган е
посочил, че в резултат на неправилно декларирани от осигурителя „ПГСС – с.
Белозем“ данни в удостоверение съгласно приложение № 9 от НПОПДОО, представено
към болничен лист № Е20197814635, е посочено, че към деня на настъпване на
временната неработоспособност – 12.12.2019 г. В.З.Р. е осигурена за риска „общо
заболяване и майчинство, а и съгласно информацията в регистъра на осигурените
лица за м.12.2019 г., на последната неправилно е изплатено парично обезщетение
за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №
Е20197814635 с период на временна неработоспособност от 12.12.2019 г. до
27.12.2019 г. вкл., в размер на 183.54 лв. и парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване по болничен лист № Е202000507025 в размер на 2.01 лв.
Директорът на ТП на НОИ – Пловдив, в
решението си е формирал извода, че така изплатените суми представляват щета на
ДОО, която е в пряка причинна връзса с несвоевременно подадените и невярно
отразената от осигурителя информация пред осигуритения орган, имаща значение за
изплащаните от ДОО парични обезщетения.
В решението се изтъква, че с оглед
влезлите в сила задължителни предписания № ЗД-1-15-00942875/25.06.2021 г.,
издадени от контролния орган на ТП на НОИ – Пловдив на осигурителя „ПГСС – с.
Белозем“, и въпреки че към настоящия момент данните по чл.5 ал.4 от КСО не са
коригирани изцяло, при преценката размера на паричното обезщетение по болничен
лист № Е20200057025 за м.12.2019 г., следва да се приложи разпоредбата на чл.41
ал.2 т.1 КСО и да се взема предвид минималната работна заплата за страната, тъй
като е прието, че лицето не се счита за осигурено за общо заболяване и
майчинство, а не доходът, от който е определено паричното оезщетение по
болничен лист № Е20197814635 за периода от 12.12.2019 г. до 27.12.2019 г.
Посочва се, че в тази връзка е извършено преизчисление на изплатеното парично
обезщетение по болничен лист № Е20200057025 за периода от 08.01.2020 г. до
15.01.2020 г., като се взема предвидразпоредбата на чл.41 ал.2 т.1 от КСО, при
което е установена надплатена сума в размер на 0.74 лв., а не в размер на 2.01
лв., както е посочено в РАН.
Горното е наложило, с оспореното
решение в настоящото произоводство, да се измени Разпореждане №
РЖ-5-15-00961207 от 14.07.2021 г., като на „ПГСС – с.Белозем“ е разпоредено да внесе сумата по РАН №
РА-5-15-00942745/25.06.2021 г. в общ размер на 890.96 лв., в т.ч. 642.54 лв.
главница и 248.42 лв. лихви, начислени към 25.06.2021 г. Или
иначе казано, с тези съображения е обосновава законосъобразността на
обжалваното разпореждане № РЖ-5-15-00962107/14.07.2021 г.
В решението си
директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив е обсъдили и депозираното възражение
срещу РАН от 25.06.2021 г. вх. № 1012-15-357/02.07.2021
г., и като е изложил подробни мотиви по всяка една забележка от него, е приел,
че всички те са неоснователни.
Крайният
извод, формиран от решаващия орган е, че направените констатации в РАН , а от
там и в обжалваното разпореждане, се явяват неправилни, което налага
разпореждането да се отмени и въпросът да се реши по същество, доколкото не са
налице неизяснени факти и обстоятелства, поради което и, „ПГСС – с. Белозем“
следва да бъде задължена да възстанови причинените на ДОО щети, констатирани с
РАН от 25.06.2021 г. и представляващи неправомерно извършени осигурителни
плащания за парични обезщетения, но в правилния размер, съгласно справка № 1 за
неправомерно изплатени парични обезщетения от НПОПДОО, при което е определен
общ размер на задълженията 890.96 лв., в т.ч. 642.54 лв. главница и 248.42 лв. лихви,
начислени към 25.06.2021г.
В хода на
съдебното производство е изслушана и приета без възражения от страните
съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която вещото лице е използвало
приложените по делото документи извършило е проверка в счетоводството на
жалбоподателя, като е анализирало и справки на представени документи в ТП на
НОИ – Пловдив. Изводите на експерта са, че: - 1./ - 1.1. „ПГСС – с. Белозем“ не дължи обезщетение на Р.К.Т.за
времето на отпуска от 45 дни преди раждане и такова обезщетение не е
осчетоводено във ведомостите за заплати. Според експерта, констатациите в РАН №
РА-5-15-00942745/25.06.2021 г. са в следствие на това, че осигурителят „ПГСС –
с. Белозем“ не е подал в срок удостоверение за промяна в обстоятелствата по
ползвания от Р.К.Т. отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст в 3
дневния срок по чл.13 от НПОПДОО, което е довело до надплащане на парично обезщетение
в размер на 458.26 лв. за периода от 22.08.2016 г. до 30.09.2016 г.; 1.2. –По
болничен лист № Е2019784635 за ползване на 16 дни отпуск по болест, за периода
от 12.12.2019 г. до 27.12.2019 г. от В.З.Р., е начислено задължение но „ПГСС –
с. Белозем“ да изплати парично обезщетение на Р. за три работни дни и
съответните здравни осигуровки. Същото е начиселно, без да се отчете факта, че
към 12.12.2019 г. В.Р.не е осигурена за съответния осигурителен риск, доколкото
е в неплатен отпуск без осигурителен стаж. Вещото лице сочи, че в подаденото
приложение № 9 от НПОПДОО към болничен лист № Е2019784635 осигурителят „ПГСС
– с. Белозем“ погрешно е декларирал, че лицето е осигурено за съответния
осигурителен риск, което е довело до изплащане от ТП на НОИ обезщетение в
размер на 183.54 лв.; 1.3. По болничен лист № Е20200057025 за ползване на 8 дни
отпуск по болест за преиода от 08.01.2020 г. до 15.01.2020 г. от В.З.Р., ,
констатациите в РАН са, че като се вземе предвид, че по болничен лист №
Е2019784635 за ползване на 16 дни отпуск по болест за периода от 12.12.2019 г.
до 27.12.2019 г. отВ.Р., не следва да се изплаща обезщетение и след
преизчисление на обезщетението по болничен лист № Е20200057025, ТП но НОИ
констатира, че е изплатило 2.01 лв.повече от дължимата сума; - 2./ По отношение въпроса дали
правилно са осчетоводени болничните листове на двете лица в счетоводството на
осиурителя, експертът сочи, че болничният лист на Р.К.Т. за ползване на 45 дни
отпуск преди раждане, не е осчетоводен в счетоводството на учебното заведение,
а двата болнични листа на В.З.Р. са осчетоводени , като по първият болничен
лист е начислено задължение на „ПГСС – с. Белозем“ за три работни дни и
съответните осигуровки, а по отношение на втория болничен лист е констатирано,
че по болничен лист № Е2019784635 за ползване на 16 дни отпуск по болест за
периода 12.12.2019 г. – 27.12.2019 г. от В.Р., не следва да се изплаща
обезщетение и след преизчисление на базата на изчисление на обезщетението по
болничен лист № Е20200057025, „ПГСС – с. Белозем“ е следвало да начисли
обедщетение в по-малък размер; - 3./ Експертът
е категоричен, че удостоверението за промяна в обстоятелствата е подадено в ТП
на НОИ в срока по чл.40а ал.1 от КСО – до 10-то число на месеца, следващ този,
през който е представен пред осигурителя, но е подадено на 31.10.2016 г., което
е извън 3 дневния срок по чл.13 ал.1 от НПОПСОО, а по отношение на двата
болнични листа, издадени наВ.Р., също е констатирано от вещото лице, че са
подадени в срока по чл.40а ал.1 от КСО, но по първия болничен лист погрешно е
декларирарно, че лицето е осигурено за съответния осигурителен риск. Вещото
лице е категорично също, че на учебното заведение няма издаден друг РАН.
В съдебно
заседание на 18.04.2022 г. е разпитано като свидетел лицето С.Д.К., от чийто
показания се установява, че други ревизии от ТП на НОИ – Пловдив не са правени,
а що се отнася до болничният лист на Тенкова, свидетелят сочи, че е трябвало да
подаде декларация пред НАП, за да й се изплатят болничните, а не през
гимназията. По отношение болничните листове на Р. свидетелят сочи, че
документите са подадени от него в срок, но разминаването се получило оттам, че
лицето освен, че преди това е било подължително време в неплатен отпуск, то е
пенсионер за изслужено време, но НОИ е отразило това несъответствие по-късно –
близо една или две години.
В хода на
съдебното производство не се представят други доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна.
Оспореното
решение е постановено от материално и териториално компетентен по смисъла
на чл.117 ал.3 във връзка с ал.2 т.2
б."в" от КСО административен
орган – директор на ТП на НОИ – Пловдив. Ето защо се следва извод за
валидността на процесния акт.
Решение № 2153-15-312
от 07.09.2021 г. е постановено в предвидената от чл.59 ал.2 от АПК форма и съдържа фактически и правни основания за
своето издаване. С решението е осъществен административен контрол за
законосъобразност и правилност на разпореждане № РЖ-5-15-00962107 от 14.70.2021
г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО за събиране на сумата по
издаден РА за начет с № РА-5-15-00942745 от 25.06.2021 г.
Съдът не
констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, както в развилото се по реда на чл.117 ал.3
от КСО, пред директора на ТП на НОИ - Пловдив
контролно-отменително производство, така и в проведеното по реда на чл.110 и следв.
от КСО, от контролните органи на ТП на НОИ - Пловдив,
специално контролно-ревизионно производство. В този смисъл неоснователни са
доводите на жалбоподателя за нарушено право на защита, предвид факта, че е
извършена нова ревизия, без да има акт за възлагане на такава, нито да има
отмяна на първия РАН. Горното се подкрепя и от приетата без възражения от
страните ССчЕ, която съдът кредитира кота коректна и безпристрастно изготвена,
отговаряща на поставените задачи, и която е категорична, че на учебното
заведения няма издаден друг РАН за начет.
Ревизионният
акт за начет не създава задължения за плащане и не засяга имуществените
интереси на ревизираното лице, а изпълнява функциите на мотиви за издаване на
разпореждането по чл.110 ал.3
от КСО за събиране на сумите, представляващи нанесени
щети по чл.110 ал.1 т.1 от КСО. С оглед
посочените обстоятелства, РА не носи белезите на индивидуален административен
акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. На основание чл.117 ал.1
т.2 б."в" от КСО обжалването
на издадения акт по чл.110 ал. 3
от КСО се извършва по указания ред от чл.117 и чл.118 от КСО. Контролът за законосъобразност върху констатациите в РА се осъществява в
производството по оспорване на издаденото разпореждане и потвърждаващото го
решение за събиране на сумите по акта. В действителност, провеждането на
ревизионно производство при спазване на изискванията на Инструкция №
1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт се явява предпоставка за защита интересите на ревизираните лица и за
изясняването на фактите и обстоятелствата от значение за материалната
законосъобразност на крайния акт - разпореждането по чл.110 ал.3
от КСО.
Основният
административноправен спор по делото се свежда до това, дали са налице
предпоставки за ангажиране на отговорността по чл.110 ал.1
от КСО спрямо осигурителя „ПГСС – с. Белозем“ от гледна
точка на факта на подадена от него осигурителна информация за Р.К.Т. и в този
смисъл дали изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност на
лицето се явяват неправомерно изплатени такива, по вина на осигурителя, за да
приеме, че така последният ощетява финансово осигурителната система, както и
правомерно ли е изплатено парично обезщетение за временна неработоспобност на В.З.Р.
по представени 2 бр. болнични листове, подрбно описани по-горе в настоящото
изложение.
Упражняването
на трудова дейност е основната предпоставка за възникване на правото за парично
обезщетение за временна нетрудоспособност, съобразно чл.40 ал.1 от КСО. Съгласно този текст, осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск.
Съобразно чл.54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна
неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на
малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз
основа на данните по чл.5 ал.4 т.1 и чл.33 ал.5 т.12, както и на данните,
декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от
държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на
Министерския съвет. В конкретния случай, това е НПОПДОО. Съобразно нормата
на чл.1 ал.2 от НПОПДОО, преценката на
правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал.1
от наредбата се извършва въз основа на данните по чл.5 ал.4 т.1
от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията
по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и
самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори",
регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър
"Професионални болести", регистър "Парични помощи за
профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и
помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл.8, 9 и чл.11 ал.1
и 2 от наредбата. В този смисъл преценката на правото на парично обезщетение се
извършва от компетентния административния орган на база данните, съдържащи се в
гореизброените източници на информация.
За всеки
документ по чл.4 осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните
каси представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 10 с данни
относно правото на парично обезщетение -
чл.9 от НПОПДОО. Преценката на правото на парично обезщетение се извършва от
административния орган на база данните, съдържащи се в източници на информация
по чл.54 от КСО, като тези представени в коментираното приложение № 10
към болничните листове са с особена значимост, предвид това, че изхождат от
самите осигурители, на които законът вменява задължението да предоставят
актуална информация за осигурителния статус на осигуряваните при тях лица. В
раздел II, т.21 от удостоверението се посочва основанието за прекратяване отпуска на
лицето съобразно КТ, като това основание се отнася до обезщетения по чл.50
ал.1, ал5, ал.6 и ал.7, чл.53, чл.53в ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.53ж от КСО, а в
т.22 от удостоверението се посочва основанието на което лицето ползва отпуск по
КТ , като се касае до обезщетения по чл.50, чл.53г и чл.54 от КСО.
Според
разпоредбата на чл.10 от НПОПДОО, при промяна в ползването/прекратяването на
законоустановен отпуск и/или прекратяване на правоотношението/осигуряването
осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в
НОИ ново удостоверение по образец съгласно приложение № 9 или ново
удостоверение по образец съгласно приложение № 10 с данни относно промяната в
обстоятелствата, свързани с изплащането на обезщетението, включително на
банковата сметка за изплащане на паричните обезщетения. Удостоверенията се
представят в НОИ в срок до 3 работни дни от получаване на декларация или
заявление-декларация по чл. 5 и/или от настъпване на съответните обстоятелства
по чл.10 (чл.13 т.1 от НПОПДОО).
Чл.13 ал.1 от
НПОПДОО, от своя страна, гласи, че удостоверенията, съгласно приложения № 9, 10
и 11 с данни относно промяна в обстоятелствата, свързани с изплащането на
обезщетенията, се представят в НОИ от осигурителите, техните клонове и
поделения и осигурителните каси – в срок до 3 работни дни от получаване на
декларация или заявление-декларация по чл.5 и/или от настъпване на съответните
обстоятелства по чл.10.
В конкретния
случай безспорно се установява, че по т.21 е представен болничен лист №
Е20154240980 от 22.08.2016 г., а удостоверението, съгласно приложение 10 по
чл.9 от НПОПДОО, е депозирано пред органа на 31.10.2016 г. Горното се подкрепя
и от изводите на вещото лице по ССчЕ, което е категорично, че болничният лист,
издаден на Р.Т. е подаден в срока по чл.40а ал.1 от КСО, но извън срока по
чл.13 ал.1 от НПОПДОО. Или иначе казано, в случая, това задължение не е
изпълнено от осигурителя "ПГСС – с. Белозем“ своевременно - в срок до
25.08.2016 г. за Р.К.Т., в резултат на което, е причинена посочената щета за
бюджета на държавното обществено осигуряване. Налице е изискуемата от нормата
причинна връзка между настъпилата щета и поведението на осигурителя.
Тук е
необходимо да се посочи още, че това задължение на осигурителя е самостоятелно
и не е обвързано с представяне на заявление-декларация от лицата. Несъмнено
настъпилите промени в обстоятелствата, от значение за изплащане на
обезщетението, са известни на същия, доколкото се касае за промяна в условията
на трудовото правоотношение, за което е необходим негов изричен акт. Ето защо,
съдът приема, че са налице установените в закона материалноправни предпоставки
за издаване на разпореждането за внасяне на сумата по акта за начет в размер на
485.26 лв. за периода от 22.08.2016 г. до 30.09.2016 г. надплатено парично
обезщетения на Р.К.Т. и същото законосъобразно е потвърдено с обжалваното
решение в тази част.
Нещо повече,
безспорен е и фактът, че осигурителят /настоящ жалбоподател/ не е предприел
никакви действия и не се е възползвал от предвидената да него възможност
в чл.10 във връзка с чл.13 от НПОПДОО да се подаде
коригираща информация по отношение на подаденото удостоверение към болничния
лист за Р.Т., което е индиция, че задълженото лице продължава да не
удостоверява по надлежен и законово определен начин това обстоятелство пред
органите на НОИ, а, именно то, е от съществено значение за правилното и
законосъобразно разрешаване на въпроса за наличието/липсата на право на парични
обезщетения за временна неработоспособност за периода след 22.08.2016 г.
Що се отнася до
така определената сума за внасяне в размер 185.55 лв. във връзка с неправомерно
изчисленото парично обезщетение на В.З.Р. по болнични листове с № Е20197814635
с период на временна неработоспособност от 12.12.2019 г. до 27.12.2019 г. и с №
Е20200057025 с период на временна неработоспособност от 08.01.2020 г. до
15.01.2020 г., съдът намира , че относими за решаване на спора са следните
разпоредби:
Чл.9 ал.2 от КСО, който указва, че за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни
вноски, се зачита времето: по т.3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през
една календарна година.
Чл.10 ал.1 от КСО, според който текст, осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 и, за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването, а
според ал.2 на същият текст, осигуряването се прекъсва през периодите, които не
се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл.4 или чл.4а ал.1
не е прекратена.
§ 1 т.3 от ДР
на КСО, "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл. 4а ал.1, и,
за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето,
което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите
по чл.9 ал.2 т.1-3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето,
през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6 ал.8, а лицата по
чл.4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски.
Чл.40 ал.1 от КСО, според която, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право
на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради
временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца
осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.
Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване (отм. ДВ. бр. 57 от 28 Ю. 2015 г. със сега
действащата Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване, която е в сила от 01.01.2016 г.).
Съгласно чл.41
ал.1 от КСО, дневното парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за
временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест -
в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или
среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими
осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни
вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца,
предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да
надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено
обезщетението, а според ал.3 на същия текст, За дните, включени в периода по
ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото
осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при
осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е
определено паричното обезщетение.
Чл.1 ал.2 от
НПОПДОО, който указва, че преценката на правото и определянето на размера на
паричните обезщетения и помощите по ал.1 се извършва въз основа на приетите
данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, данните, съдържащи се в издадените болнични
листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за
представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените
болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от
регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите
от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър
"Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър
"Трудови злополуки", регистър "Професионални болести",
регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от
регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от
декларациите по чл.3 ал.2 и от заявленията-декларации по чл.4 - 7.
Спорът се
отнася до качеството "осигурено лице" на В.З.Р. към началната дата на
временната неработоспособност 12.12.2019 г., с оглед установяване
правомерността на изплатеното парично обезщетение на лицето за временна
неработоспособност, с което е ощетен бюджетът на ДОО.
Прекъсването
на осигурителните права към този момент поставя В. З.Р.извън кръга на
осигурените за риска «Общо заболяване и майчинство» лица и той не отговаря на
изискването на чл.40 ал.1 от КСО за придобиване на правото на парично
обезщетение за временна неработоспособност. По силата на чл.10 ал.2 от КСО
осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен
стаж, независимо, че дейността по чл.4 или чл.4а ал.1 не е прекъсната. Видно от
представените по административната преписка документи се установява, че В.З.Р.
е била в неплатен отпуск 21 работни дни през месец ноември 2019 г. и 19 работни
дни през месец декември 2019 г. По този начин лицето е използвало полагаемите
му се 30 работни дни неплатен отпуск през една календарна година, които
съгласно разпоредбата на чл.9 ал. 2. т. З от КСО се зачитат за осигурителен
стаж, без да се правят осигурителни вноски. В тези случаи лицата имат право на
парично обезщетение за временна неработоспособност, когато същата е настъпила в
рамките на 30-те работни дни на неплатен отпуск, непосредствено след изтичането
му или в първия работен ден след него. В конкретния случай, периодът на неплатения
отпуск, който според нормативната уредба се зачита за осигурителен стаж е
изтекъл на 12.12.2019 г., като първичният болничен лист е издаден на същата
дата. Първите три работни дни – 12, 13 и 16.12, на основание чл.40 ал.5 от КСО
са изплатени от осигурителя, а болничният лист за оставащите 6 работни дни от
ДОО е платен с ведомост от 06.01.2020 г. в размер на 183.54 лв., която се явява
неправомерно платена, тъй като лицето е в неплатен отпуск без стаж и не
отговаря на условията о чл.40 ал.1 от КСО.
При тези
обстоятелства, считано от 16.12.2019 г. осигурителните права на Р. са
прекъснати, тъй като тя не ползва редовен платен годишен отпуск, установеният в
закона срок от 30 работни дни неплатен отпуск в рамките на една календарна
година, зачитан за осигурителен стаж е изтекъл и лицето не е представило пред
работодателя си документ, даващ му основание да ползва отпуск поради временна
неработоспособност.
Видно от
представените заповеди от работодател/осигурителя на В.Р.е разрешено да ползва
неплатен годишен отпуск - 21 работни дни за периода от 01.11.2019 г. до 30.11.2019
г., както и 19 работни дни за времето от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. Макар
вторият период да е прекратен, считано от 12.12.2019 г., поради представен
болничен лист, към момента на настъпването на временната неработоспособност,
лицето е с прекъснати осигурителни права.
Или иначе
казано, осигурителят „ПГСС – с Белозем“ не е следвало да посочва В.З.Р. като
осигурено лице, тъй като за същото се доказано, че е ползвало неплатен
отпуск за периода от 01.11.2019 г до 31.12.2019 г. от 40 работни дни и,
съгласно чл.9 ал.2 т.1 от КСО, това качество
не се губи, ако лицето не е внасяло за времето, през което е ползвало неплатен
отпуск, но в рамките на 30 дни за годината. В случая обаче това не е така, а е
налице хипотезата на т.3 на ал.2 от чл.9 на КСО.
Каза се
по-горе, разпоредбата на чл.10 ал.2 от КСО е категорична –периодите на
самоотлъчка, неплатен отпуск за повече от 30 дни в една каледнарна година и
други, не се зачитат за осигурителен стаж.
Според чл.9 ал.1 от КСО, осигурителният стаж е част от календарното
време, през което осигурените лица са изпълнявали задълженията си по
правоотношението за извършване на трудова дейност, обуславящо осигуритлното
правоотношение. Същевременно, признаването на този период от време за
оигурителен стаж изисква да са внасяни или да са били дължими за внасяне
съответните осигурителни вноски вноски, каквито не са начислявани за
времето, през което лицето е било в неплатен отпуск. След като това не се
спори, както и, че Р. е била в онеплатен отпуск в сочения размер дни, налице е основание
последната да изгуби съответното качество на осигурено лице, коеот налага
крайният извод на този състав на съда, че
при неплащане на осигурителни вноски за период, по-дълъг от 30 дни, съгласно
разпоредбата на чл.9 ал.2 от КСО, лицето вече не е осигурявано и към момента, за който
се доказва, че е настъпил осигурителният риск, същото е нямало право на
обезщетения.
Така приетата
без възражения ССчЕ, както и показанията на свид. К., които съдът кредитира
дотолкова, доколкото същите потвърждават установениет факти относно липсата на
друг ревизионен акт за начет, както и факта, е Р. е била в продължително време
в неплатен отпуск, по никакъв не променят изводите на решаващия орган, които
настоящата инстанция изцяло споделя.
Само за
сведение, съдът намира за необходимо да отбележи, че в жалбата до настоящата
инстанция, не се излагат доводи по съществото на спора, а се навяват доводи
единствено и само за допуснати съществени процесуални нарушения, като дори не
се конкретизират в какво се състоят същите.
Предвид
изложеното, съдът намира оспореният акт за правилен и законосъобразен, поради
което следва да бъде потвърден, а жалбата, като неоснователна и недоказана -
отхвърлена.
При този изход
на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото,
съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се
констатирахава размер на 100.00 ( сто) лева, съобразно разпоредбата на чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от
горното, Административен съд – Пловдив, XII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Професионална гимназия по
селско стопанство – с. Белозем“ към РУО – Пловдив, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Белозем, общ. Раковски, ул. „Васил Левски“ № 1,
представлявано от Й.С.– директор, против Решение № 2153-15-312/07.09.2021 г. на
директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е изменено Разпореждане №
РЖ-5-15-00961207/14.07.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ Пловдив.
ОСЪЖДА „Професионална
гимназия по селско стопанство – с. Белозем“ към РУО – Пловдив, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Белозем, общ. Раковски, ул. „Васил
Левски“ № 1, представлявано от Й.С.– директор, да заплати на ТП на НОИ – Пловдив,
сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: