Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 22.04.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретаря…………….……...РУМЯНА БАЕВА….....……………...и в присъствието на
прокурора……………………………….……..………………...като разгледа докладваното от
съдията ……гр.дело № 504 по описа за 2019год, за да се произнесе съобрази:
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Ц.Н.Ц., чрез адв.С.П.К.,***, съд.адрес:***, офис 303 против „ВИАСТРОЙ”АД , със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ж.к.”Северна индустриална зона”, Баховско шосе №24.
Ищецът излага в ИМ, че е издадена Заповед № 28/16.11.2018 г., подписана от Изп. директор на ответното „ВИАСТРОЙ”АД – гр.Ловеч, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Изтъква, че в заповедта е посочено, че Ц.Ц. е изпълнявал длъжността „Ръководител Група строителството”, като при изпълнението на задълженията си е допуснал следните нарушения: неявяване на работа от 12.11.2018 г. до 15.11.2018 г. вкл; неизпълнение на възложената работа, изразяващо се в неизпълнение на първичните документи и представени на строителния надзор и възложителя – протокол обр.12, подробни ведомости, констативни протоколи, сертификати; злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието – злепоставяне пред строителния надзор и възложителя; увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства; неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове. В заповедта е посочено, че описаното представлява нарушение на чл.187, ал.1, т.1, т.3, т.8, т.9 и т.10, като на основание чл.188, ал.3 вр.чл.190, ал.1, т.2 и т.4 от КТ е наложено наказание – дисциплинарно уволнение. Ищецът отрича да е извършил описаните нарушения. Твърди, че работодателят не е изпълнил изискванията на чл.193 от КТ, тъй като нито е канил, нито въобще е изслушал Ц.Ц. да даде обяснения, а директно е издал заповедта си за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Ищецът обжалва издадената заповед и моли да бъде отменена на основание чл.193, ал.2 от КТ, без да се разглежда случая по същество. Моли съдът да обърне внимание, че посочените в заповедта като нарушения са просто голословни твърдения, без за тези нарушения да са дадени конкретни факти и обстановка, условия на извършването им или каквато и да е друга подробност. Счита, че това само по себе си го лишава от възможността да се защити, което пък от своя страна представлява нарушение на закона, водещо до незаконосъобразност на заповедта. Развива съображения относно липсата на съставомерност за твърдяното нарушение „Злоупотреба с доверието на работодателя”. Относно неизпълнението на други трудови задължения твърди, че в заповедта не са посочени какви са тези други трудови задължения, дали се касае за едно или няколко нарушения и системни ли са те, както и при какви обстоятелства са извършени. Счита, че това поставя както него в невъзможност да се защити, така и съда, който следва да осъществи контрол над заповедта в тази й част. Твърди се, че ищецът не е извършил някакво нарушение на трудовата дисциплина и се позовава на практиката на ВКС, според която тежки са тези нарушения, които са предизвикали сериозни и значими вредни последици за работодателя, извършени с груба небрежност, предизвикателно или умишлено от работника или служителя и оказали разстройващо въздействие върху трудовия процес и изпълнението на трудовите задължения на работниците и служителите. Излага още, че работодателят не е посочил мотиви и защо, дори и приемайки, че има нарушение на трудовата дисциплина, пристъпва към налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което:
- Да отмени Заповед №28 / 16.11.2018 г. на Изп.директор на „ВИАСТРОЙ”АД – гр.Ловеч, с която е наложено дисциплинарно наказание – уволнение на Ц.Н.Ц., като незаконосъобразна;
- Да признае за установено, че прекратяването на трудовия договор на Ц.Ц. е незаконосъобразно, като същият бъде възстановен на предишното си работно място и длъжност;
- Да осъди ответната страна да заплати на ищеца сторените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок за отговор на ИМ ответникът е депозирал такъв. Намира исковата молба за допустимо, но оспорва предявените искове като неоснователни по подробно изложени в отговора аргументи.
Ищецът Ц.Н.Ц. не взема лично участие в процеса и не е изпратил процесуален представител в съдебно заседание
Ответникът –„ВИАСТРОЙ”АД – гр.Ловеч се представлява от изп.директор Христо Христов и договорно упълномощен адвокат Д.Ненов. По същество оспорва предявените обективно съединени искове, като неоснователни. Подробни съображения са развити в хода на устните състезания.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на сключен между страните трудов договор №33/16.07.2018 г. ищецът Ц.Н.Ц. е бил назначен на длъжност „Ръководител група строителство”, при категория персонал – Ръководни служители, с място на работа „Виастрой”АД, Администрация. Трудовият договор е сключен със срок на изпитване, считано от 17.07.2018 г. При възникване на трудовото правоотношение е уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 1450.00лв, платимо до 22-ро число на следващия месец и допълнително възнаграждение с постоянен характер – за клас по 0,6% за година трудов стаж по специалността и доплащане за клас – до 24%. При възникване на трудовото правоотношение ищецът е получила екземпляр от длъжностната характеристика за длъжността „Ръководител група строителство”, което е удостоверил с подписа си. Съгласно описанието на длъжността, основните задължения на ищеца са следните: организира и координира дейността на отделните строителни групи; контролира техническата и оперативната подготовка на строителните обекти; предлага промяна в числения и квалификационния състав на отделните строителни групи; подготвя заявките за механизация, материали и персонал; осъществява оперативен контрол по организация работата на отделните групи; при необходимост изпълнява и други задачи, възложени във връзка с работата.
От показанията на разпитания по
делото свидетел Ц. И.С./главен инженер при ответника/ се установява, че като
технически ръководител ищецът следвало да координира работите на обект в
гр.Русе. Посочва, че обектът бил сложен, с много подучастъци и съгласно
договора за изпълнение включвал близо 40 улици. Различни бригади работели на
няколко места, като задължение на ищеца било да наблюдава работата, да поддържа
връзка с възложителя, да осъществява връзка със строителния надзор, да следи за
своевременната доставка на машини и материали, които са необходими за обекта и
да отчита извършената работа, като
съставя първичните документи за изготвяне на сертификат да плащане. Свидетелят
твърди, че през м.ноември
Св. П.Д.заема длъжността „Главен
счетоводител и личен състав в ответното дружество. Заявява, че ищецът бил
назначен през м.юли
По делото е представено на хартиен носител електронното писмо, което ищецът е изпратил на имейла на работодателя, с което е отправил молба да бъде освободен от заеманата длъжност, считано от 13.11.2018 г. Поради това, че се появило недоверие в лоялността му е счел, че не е необходимо предизвестие.
Със Заповед № 28 /16.11.2018 г. на Изп.директор на Виастрой”АД – Ловеч, на основание чл.188, т.3 от КТ вр.чл. 190, ал.1, т.2 и т.4 на ищеца Ц.Н.Ц. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение за това, че същият е извършил следните нарушения на трудовата дисциплина:
- Неявяване на работа – 4 работни дни – от 12.11.2018 г. до 15.11.2018 г./вкл./;
- Неизпълнение на възложената работа – не са изготвени първични документи и представени на строителния надзор и възложителя – протокол обр.12, подобни ведомости, констативни протоколи, сертификати;
- Злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието – злепоставяне пред строителния надзор и възложителя;
- Увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
- Неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове.
В заповедта е посочено, че гореописаните представляват нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1, т.3, т.8, т.9 и т.10 от КТ.
Издадената Заповед за дисциплинарно уволнение не е подписана от наказаното лице и в същата липсва отразяване на дата на получаване на препис от същата.
Към отговора е приложено писмо с изх.№00-120-00 от 20.11.2018 г., адресирано до ищеца Ц.Ц., като работодателят е посочил, че прилага към същото Заповед за дисциплинарно уволнение №28/16.11.2018 г. и е отправил молба да бъдат върнати в офиса на фирмата, находящ се в гр.Ловеч служебно предоставените лаптоп, карта за GSM и USB Модем. По делото не са ангажирани доказателства относно начина на изпращане на писмото и получаването му от ищеца.
ПО ИСКА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
В рамките на настоящия процес ищецът оспорва издадената заповед за уволнение, като твърди, че същата е незаконосъобразна.
Валидно по трудови спорове за уволнение доказателствената тежест лежи върху работодателя, който следва да установи, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. В тежест на работодателя е да докаже твърдяните нарушения на трудовата дисциплина и адекватността на наложеното най-тежко наказание.
Дисциплинарното уволнение е едновременно и дисциплинарно наказание, и акт на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което е допустимо да бъде обективирано в една заповед. В конкретния случай работодателят е предпочел да издаде две заповеди - Заповед № 28/16.11.2018 г., с която е наложил дисциплинарно наказание „Уволнение” и втора Заповед№037/26.11.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Съдът отбелязва, че издаването на втората заповед не е необходимо, тъй като в случая същата само констатира настъпилото прекратяване на ТПО, което се явява законна последица на самото дисциплинарно наказание „Уволнение”. Неиздаването на такава не би съставлявало нарушение на задължението на работодателя, предвидено в нормата на чл.128а, ал.3 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.3 от КТ, дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с писмо с обратна разписка. В настоящия случай по делото няма данни уволнителната заповед да е била връчена лично на ищеца. Ангажирани са доказателства, че същата е била приложена към писмо изх.№00-120-00 от 20.11.2018 г., адресирано до ищеца Ц.Ц., без обаче да са представени доказателства /обратна разписка/, удостоверяваща получаването на същото от Ц.. Следователно по делото не е изяснено кога волеизявлението на работодателя е достигнало до конкретния адресат. Установяването на този факт има своето правно значение, тъй като определя моментът на прекратяване на ТПО, съответно има значение при броенето на сроковете по чл.194, ал.1 и чл.358, ал.1, т.2 от КТ. В настоящия случай е несъмнено, че към момента на подаване на исковата молба ищецът е бил в известност относно издадената заповед за уволнение и нейното съдържание, доколкото в ИМ са наведени твърдения относно наличието на писмено волеизявление на работодателя и самата претенция за незаконосъобразност на същото, както и прилагане на копие от заповедта предпоставят знание за уволнението. Налице е утвърдена и непротиворечива съдебна практика, в която се приема, че освен от деня на връчване или получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение /чл.195, ал.3 от КТ/, заповедта се счита връчена, респ. дисциплинарното наказание се счита наложено и от деня на узнаването на нейното съществено съдържание от адресата./ в този смисъл Решение № 39 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 410/2011 г., ІІІ г.о, Определение № 1184/26.10.2015 г. по дело №4040/2015 г. на ВКС, ІV г.о./Съобразявайки данните по делото, съдът намира за безспорно установено, че волята на работодателя е достигнала до адресата най-късно до датата на предявяване на иска за отмяна на уволнението, като ищецът е имал знание за волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание, на което това е направено. Съдът приема, че в случая срокът по чл.358, ал.1, т.2 от КТ е спазен.
Законосъобразното налагане на наказанието уволнение предпоставя спазване на процедурата по чл.193 от КТ - преди налагане на дисциплинарното наказания работодателят е длъжен да изиска обяснения от работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, с оглед на тези обяснения да оцени всички релевантни доказателства и едва тогава за наложи дисциплинарното наказание. Законът не определя форма на поискването /устно, писмено/ на обясненията, поради което факта на поискването може да бъде установен както с писмени, така и с гласни доказателства. По делото са събрани гласни доказателства, съгласно които по повод допуснати нарушения на трудовата дисциплина и неизпълнение на трудовите задължения работодателят е водил неколкократни разговори с ищеца /на 07.11.2018 г., на 13.11.2018 г. и 16.11.2018 г./, в които е изисквал обяснения за поведението му. Ищецът е разполагал с възможност да даде обяснения непосредствено след като са били искани от работодателя, което не е налагало продължителна подготовка на обясненията, наложена от необходимостта да бъдат извършвани справки или допълнителни проверки. От показанията на св. Димитрова се установява, че и в деня на издаване на атакуваната заповед за уволнение е бил проведен телефонен разговор между Изп.директор и ищеца, в който от последният отново са били изискани обяснения и е бил уведомен относно предстоящото дисциплинарно наказание. Обстоятелството, че по делото не е безспорно установено дали поисканите от работодателя обяснения са били за всички, посочени в заповедта за уволнение нарушения или само за някои от тях, не може да послужи като основание за приложение на разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ. В съдебната практика категорично е възприето разбирането, че за да бъде законосъобразно уволнението, не е необходимо работодателят да докаже за всяко едно от визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения спазване на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ.
С оглед изложеното по-горе съдът приема, че работодателят е изпълнил вмененото му с разпоредбата на чл.193 от КТ задължение и е предоставил възможност на ищеца да даде обяснения в рамките на дисциплинарното производство.
В атакуваната Заповед №28/16.11.2018 г. за уволнение са посочени няколко самостоятелни основания за прекратяване на трудовото правоотношение: 1.Неявяване на работа в течение на четири работни дни /чл.190, ал.1, т.2 от КТ/, 2. Злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието – злепоставяне пред строителния надзор и възложителя /чл.190, ал.1, т.4 от КТ/, както и няколко други нарушения на трудовата дисциплина: неизпълнение на възложената работа, увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове./ чл.190, ал.1, т.7 от КТ/. Всяко от първите две основания съставлява достатъчно тежко нарушение на трудовите задължения с оглед критериите на чл.189 от КТ, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Съгласно установената практика, в хипотеза на няколко основания за уволнение, съдът следва да провери законосъобразността на всяко едно от тях.
В конкретния случай съдът намира, че ангажираните от работодателя доказателства досежно посочените по-горе основания по чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ не обуславят извод за законосъобразност на заповедта за уволнение в тази й част. При осъществения съдебен контрол за законност се установява, че по отношение на тези дисциплинарни нарушения, вменени на ищеца, Заповедта не отговаря на изискванията на чл.195 от КТ. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Задължението по чл.195, ал.1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 от КТ за еднократност на наказанието, съобразяване сроковете по чл.194 от КТ и правото на защита на работника в производството по предявен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. В оспорената заповед единствено първото нарушение - неявяване на работа 4 работни дни – от 12.11.2018 г. до 15.11.2018 г. е описано съгласно изискванията на закона чрез посочване времето на извършване, посочени са неговите обективни признаци и законният текст, въз основа на който се налага. По отношение на останалите нарушения се констатира, че липсва подробно, точно и ясно описание, от което да се установи по безспорен начин в какво конкретно се изразяват извършените от служителя нарушения на трудовата дисциплина, както и кога тези нарушения са извършени. За нито едно от тях не е посочено времето на извършване на нарушението – дата или период. В съдебната практика се приема, че с оглед характера на извършваната работа или повторяемостта на нарушението, както и поради по-късното му откриване, е допустимо за някои от дисциплинарните нарушения да не се посочат дати на извършването им, а само периодът, без това да препятства конкретизиране на нарушенията в достатъчна степен с оглед защитата на работника и съдебния контрол за законност на наложеното наказание./ Решение №30 от 08.02.2012 г. на ВКС по гр.д.№388/2011 г., ІІІ г.о./. В настоящия случай обаче това не е спазено, като липсва посочване на периода на извършване на нарушенията. Независимо дали се касае за действия или бездействия във всички случаи работодателят е длъжен да посочи момента на извършване на деянието или период за същото, както и ако се касае за продължително във времето дори и обхващащо целия период на съществуване на трудовото правоотношение нарушение следва да има уточнение в този смисъл. Липсата на един от задължителните реквизити - времето на извършване на дисциплинарните нарушения е достатъчно, за да се приеме, че в тази част заповедта е немотивирана и не отговаря на изискванията, визирани в чл.195, ал.1 от КТ. Горното е пречка както за ищеца да организира защитата си, така и за съда да провери в рамките на съдебното производство дали конкретните действия и бездействия на работника представляват нарушения на трудовата дисциплина, тежестта на тези нарушения, евентуално причините за тях, които биха могли да се отразят на субективното отношение на работника към случилото се и не на последно място да съобрази налице ли е съответствие между тежестта на нарушението и наложеното за извършването му наказание, както разпорежда чл.189 ал.1 от КТ. Този пропуск не би могъл да се санира в хода на процеса по реда на събиране на доказателствата.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът намира, че в частта досежно първото от посочените основания за уволнения по чл.190, ал.1, т.2 от КТ – неявяване на работа за 4 работни дни – от 12.11.2018 г. до 15.11.2018 г.вкл. заповедта се явява законосъобразна и издадена в съответствие с изискванията на закона. В случая първото дисциплинарно нарушение е достатъчно по тежест за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Съгласно чл.190, ал.1 т.2 от КТ дисциплинарно уволнение може да се налага за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Следователно, законодателят е счел, че неявяването на работа за два последователни работни дни е достатъчно тежко нарушение на трудовата дисциплина, при което е оправдано налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
По делото не е спорно, че в периода от 12.11.2018 г. до 15.11.2018 г. ответникът не се е явил на работа в определеното му с трудовия договор място на работа. В кориците на делото са налични доказателства, от които се установява, че на 12.11.2018 г. ищецът е подал молба по имейла, с която е направил волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 13.11.2018 г. и е счел, че не е необходимо предизвестие за освобождаването му. Съдът намира, че така подадената молба не отговаря на изискванията за форма, в която следва да бъде упражнено от работника правото му едностранно да прекрати договора съгласно чл.327, ал.1 от КТ, нито съдържа характеристиките на предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл.325, ал.1, т.1 от КТ, като във втория случай, дори и да е с такъв характер, то липсва изявление на работодателя за приемане на предложението за прекратяване, считано от 13.11.2019 г. В случая изпратената по ел.поща молба има характер на електронен документ по смисъла на чл.184 от ГПК, по отношение на който е приложим ЗЕДЕП. Според чл.3, ал.2 от ЗЕДЕП писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, легална дефиниция за какъвто е дадена в чл.3, т.35 от Регламент /ЕС/ №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. /всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис/. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен./ чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП/. По делото не се установява изпратеният документ да е подписан с квалифициран електронен подпис. Както бе посочено по-горе, признаване стойността на обикновен електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис на саморъчен такъв може да се уговори от страните, но в случая не са налице доказателства за постигната такава уговорка между страните. Напротив, от събраните в хода на процеса доказателства се установява, че работодателят изрично е изразил несъгласие за получаване на изявлението на ищеца за прекратяване на ТПО в електронна форма. Следователно, на подадената по имейла молба не би могло да се признае доказателствената сила на подписан писмен документ.
С оглед на изложеното съдът приема, че молбата не отговаря на изискванията за форма. Писменото изявление на ищеца, изпратено по имейла на работодателя, не е породило правно действие от момента на получаването му от работодателя, респ. трудовият договор не е бил валидно прекратен, считано от 13.11.2018 г. Поради това при безспорно установения факт на неявяване на ищеца на работа в продължение на повече от два последователни работни дни -за периода от 12.11.2018 г. до 15.11.2018 г., съдът приема за осъществено основанието по чл.190, ал.1, т.2 от КТ за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание за нарушението, посочено като първо в Заповедта за уволнение.
Предвид изложеното по-горе и преценявайки поведението на ищеца, съдът намира, че в случая е осъществен фактическият състав на чл.187, ал.1, т.1, предл.3 от КТ както от обективна, така и от субективна страна, което се явява основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. С оглед отсъствието от работа за повече от два последователни дни, работодателят е упражнил правомощието си по чл.190, ал.1, т.2 от КТ и е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание – „Уволнение”. Съдът счита, че наложеното наказание е в съответствие с критериите на чл.189 от КТ, като същото е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и с поведението на служителя.
С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № 28/16.11.2018 г., в частта, с
която Изп.директор на „Виастрой”АД – Ловеч е наложил
на ищеца Ц.Н.Ц. дисциплинарно наказание
„Уволнение за нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.190, ал.1, т.2 от КТ вр.чл.187, ал.1, т.1 и чл.188, т.3 от КТ, се явява
законосъобразна и издадена при спазване на материално-правните
предпоставки, установени от КТ. С оглед на това предявеният иск с основание
чл.344, ал.1,т.1 от КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,
като неоснователен и недоказан ще следва да бъде отхвърлен.
ПО ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Предвид
изхода на процеса относно главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорния и
обусловен от него иск по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител група в строителството”
с място на работа „Виастрой”АД, Администрация.
Предвид разпоредбите на чл. 359 от КТ
и чл. 83 ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът не дължи заплащане на разноски по
производството. Същият обаче не е освободен от заплащането на разноските за
адвокатското възнаграждение, поради което, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, с
оглед отхвърлянето на исковете му изцяло, следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата 500.00 лева, съставляваща изплатен от ответника адвокатски
хонорар, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 08.04.2019 г.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.Н.Ц., ЕГН **********, чрез адв. С.П.К.,***, съдебен адрес:***,
офис 303 против „ВИАСТРОЙ”АД,
гр.Ловеч, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч,
ж.к.”Северна индустриална зона”, Баховско шосе №24, представлявано от Христо П.
Христов, иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за
признаване на уволнението му обективирано в Заповед 28/16.11.2018 г.
на Изп.директор на „Виастрой”АД - Ловеч за незаконно и неговата отмяна и иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ- за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност - „Ръководител група в строителството” с място на
работа „Виастрой”АД, Администрация,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Ц.Н.Ц., ЕГН **********, чрез адв. С.П.К.,***, съдебен адрес:***, офис 303 ДА ЗАПЛАТИ на „ВИАСТРОЙ”АД, гр.Ловеч, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ж.к.”Северна индустриална зона”, Баховско шосе №24, представлявано от Христо П. Христов, сумата от 500.00/ петстотин/ лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от днес.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: