В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елка Хаджиева | |
Гражданско I инстанция дело |
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Производството е по чл. 238 и следв. от ГПК, във връзка с чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.410 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 04.11.2009г. с ответника сключили Договор № К1721579/04.11.2009год. и Приложение 1 към договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги, по силата на който „М…” ЕАД в качеството му на Оператор се задължава да предостави на ответника наричан за краткост Абонат далекосъобщителна услуга по тарифен план „М-тел Комбина”, които далекосъобщителни услуги се таксуват и заплащат съгласно цените, посочени в Приложение № 1 към договора, който е сключен за срок от 12 месеца, считано от датата на подписване. Твърди, че по данъчна фактура № *********/28.11.2009год., издадена за сумата от 115.50 лева с вкл. ДДС, по коя‗о има плащане в размер на 10.00 лева и по данъчна фактура № *********/28.12.2009год. за сумата от 89.95 лева с вкл. ДДС, длъжникът не е изпълнил задълженията си към оператора в съответствие с общите условия за предоставяне на далекосъобщителни услуги, от което е възникнало задължение към оператора в размер на 183.35 лева. Твърди, че в следствие на неизпълнение на договорните задължения „М…” ЕАД е прекратило предоставянето на далекосъобщителни услуги и е депозирало заявление с правно основание чл. 410 от ГПК, по което като дължимо неплатено задължение е конкретизирана сумата от 183.35 лева с вкл. ДДС, представляваща неизплатено парично задължение по издадените данъчни фактури, по което съдът се произнесъл да се издаде заповед за изпълнение срещу ответника, който е депозирал възражение в законоопределения срок, поради което за него се явява правен интерес от водене на делото. Моли съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено, че ответникът по делото дължи сумата от 183.35 лева, представляваща неизплатено парично задължение по издадени от „М…” ЕАД данъчни фактури с № *********/28.11.2009год., издадена за сумата от 115.50 лева с вкл. ДДС, по която има плащане в размер на 10.00 лева и № *********/28.12.2009год. за сумата от 89.95 лева с вкл. ДДС, двете на обща стойност 183.35 лева по Договор № К1721579/04.11.2009г. и Приложение № 1 към Договор № К1721579/04.11.2009г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги. Претендира за разноски. В о. с.з. ответникът не се явява и не взема становище по исковата молба. Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На 14.02.2012г. ответника е получил съобщение, връчено по реда на чл.46, ал.2 от ГПК с приложение Разпореждане № 91/24.01.2012г. на ДРС, постановено по реда на чл. 131 от ГПК, в което изрично са му указани последиците по чл. 238 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 131 ал.1 от ГПК едновременно със съобщението с указанията за последиците от неподаване на отговора е връчен и препис от исковата молба. В първото заседание по делото ответника не се явил, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Към исковата молба са представени писмени доказателства: Договор №К1721579/04.11.2009год. и Приложение 1 към Договор №К1721579/04.11.2009год. за предоставяне на далекосъобщителни услуги, данъчна фактура №*********/30.11.2009год., издадена за сумата от 113.50 лева с вкл. ДДС, фактура №*********/30.12.2009год. за сумата от 79.85 лева с вкл. ДДС, извлечение от общите условия на „М…”, както и извлечения от търговски регистър, както и е приложено ч. гр. дело № 602/2011 г. по описа на ДРС, по което е издадена заповед № 1424/22.11.2011г. на ДРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на подаденото заявление е разпоредено длъжника - ответника да заплати на ищеца сумите: 183.35 лева- главница, ведно със законната лихва върху главницата от 183.35 лева, считано от 21.11.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 145.00 лева - разноски по делото, от които 25.00 лева- държавна такса и 120 лева – адв. възнаграждение, които доказателства са допуснати в закрито заседание с Определение № 270/19.03.2012г. на ДРС и приети по делото в о. с. з. При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства следва, че иска е вероятно основателен. Доказателствата по делото от външна страна са формално редовни и свеждащи до извода на основателност на иска с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 и чл.410 от ГПК, затова ще следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че ответника в качеството му на абонат по договор № К1721579/04.11.2009г. дължи изпълнение на парично задължение към „М…” ЕАД, в качеството си на оператор по същия договор, в размер на сумата от 183.35 лева- главница, ведно със законната лихва върху главницата от 183.35 лева, считано от 21.11.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 145.00 лева - разноски по делото, от които 25.00 лева- държавна такса и 120 лева – адв. възнаграждение. Съдът намира, с оглед изхода на делото, ще следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски по настоящото дело - 145.00 лева, от които 25.00 лева- държавна такса и 120 лева – адв. възнаграждение. ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД Р Е Ш И : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л... М.. К..,сЕГН ... от с. Ж…, обл. Смолян в качеството му на абонат по Договор № К1721579/04.11.2009г. дължи на „М…” ЕАД, ЕИК ……………., със седалище и адрес на управление: гр. С…, район И…, ул. К… № 1, представлявано от А... М..., Х... П... и П... В... П...- заедно двама от тях, чрез пълномощника си адв. А... Б...- Д..., с адрес: гр. С…, ул. И. Д… № 1…А, ет. 3, ап. … в качеството си на оператор по същия договор сумата в размер от 183.35 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата от 183.35 лева, считано от 21.11.2011 г. до окончателно изплащане на вземането по данъчни фактури с №№ *********/30.11.2009год. и *********/30.12.2009год., както и 145.00 лева - разноски по делото, от които 25.00 лева- държавна такса и 120 лева – адв. възнаграждение. ОСЪЖДАЛ... М... К...,сЕГН ... от с. Ж…, обл. Смолян ДА ЗАПЛАТИ на „М…” ЕАД, ЕИК ………….., със седалище и адрес на управление: гр. С…, район И…, ул. К… № 1, представлявано от А... М..., Х... П... и П... В... П...- заедно двама от тях, чрез пълномощника си адв. А... Б...- Д..., с адрес: гр. С…, ул. И. Д… № 1…А, ет. 3, ап. … сумата от 145.00 лева /сто четиридесет и пет/ - разноски по настоящото дело. РЕШЕНИЕТО на основание чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване. СЪДИЯ :/п/ |