ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3092
гр. Бургас, 09.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. С.ов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20222100501264 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Артеко холидей“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл.13, вх.4, ет.8, ап.24, чрез пълномощника- адв. Николай
Кошничаров против протоколно определение от 7.07.2022 г. по гр.д. №
326/2022г. по описа на БРС, с което е прекратено производството по делото и
същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – София.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е
неправилно, тъй като между страните е налице подписан договор от
15.11.2020г., съгласно чл.7.2 от който са постигнали договореност споровете
им да бъдат разглеждани от Бургаски районен или Окръжен съд. Изтъква се,
че още с предявяването на исковата молба жалбоподателят се е позовал на
определената по общо съгласие на страните договорна подсъдност. Развити са
съображения, че договорът за поддръжка на общите части на ЕС е сключен
между него в качеството на изпълнител и етажните собственици от друга
страна, в качеството на възложители, представлявани от управителя на ЕС на
основание чл.23, ал.3 от ЗУЕС и в стриктно изпълнение на решенията, приети
от ОС по Протокол №2/7.11.2020г. и по- конкретно решението по т.4 от
същия. Затова намира, че определената местна подсъдност в договора, както и
останалите клаузи са съобразени със ЗУЕС и решението на ОСЕС.
1
Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото да бъде
върнато на РС- Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл.121
ГПК. Подадена е в законоустановения срок от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Като взе предвид становището на жалбоподателя, след като прецени
събраните по делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема
от фактическа и правна страна следното:
Бургаският районен съд е бил сезиран от жалбоподателя „АРТЕКО
ХОЛИДЕЙ“ ЕООД със следните обективно съединени искове: за осъждане на
ответницата В. В. П. от гр.София, ЕГН: ********** да му заплати сумата от
1162 евро, представляваща възнаграждение за поддръжка на общи части на
сграда с идентификатор 44094.502.292.1 и на територията на поземлен имот с
идентификатор 44094.502.292, с административен адрес Апартаментен
комплекс /Жилищна сграда „АРГО“/, находящ се в ***, на която са
разположени паркови площи, басейн, беседка и др., за периода от 15.11.2020г.
до 15.09.2021г. включително, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното
издължаване.
Твърди се, че ответницата е собственик на два самостоятелни обекта в
сградата, която е в режим на етажна собственост, изградена в описания по-
горе поземлен имот- ателие №4 и ателие №5. На 7.11.2020г. било проведено
общо събрание на етажната собственост, на което били взети решения
дейностите по поддържане на общите части на сградата и на територията на
имота, в който е изградена, да бъдат възложени на дружеството- ищец срещу
възнаграждение; определен бил размер на възнаграждението, дължимо от
всеки от етажните собственици- 14 евро с вкл. ДДС на всеки квадратен метър
от площта на самостоятелния обект; таксата поддръжка следвало да бъде
заплащана на изпълнителя на три равни вноски, с падежи съответно:
1.12.2020г.; 1.03.2021г. и 1.05.2021г.; взето е решение ЕС чрез управителя си
да сключи договор с ищцовото дружество, като в последното решение
имплицитно било делегирано правомощието на управителя да получава
заплащането на дължимите от всеки етажен собственик суми за поддържане
2
на общите части на сградата и експлоатираната от ЕС площ на УПИ.
Договорът за поддръжка на общите части бил сключен на 15.11.2020г.
от етажните собственици, представлявани от управителя на ЕС на основание
чл.23, ал.3 ЗУЕС , в качеството на възложител и ищцовото дружество, в
качеството на изпълнител., при спазване на взетите решения от ОСЕС.
Според притежаваната от ответницата площ /83,11 кв.м. за двата обекта/ за
процесния период- 15.11.2020г. до 15.09.2021г. ответницата дължала на
ищеца 1162 евро, което съгласно чл.4 от договора е изискуемо и не било
платено. Въпреки водените между страните разговори и уверенията на
ответницата, че ще заплати сумите, ответницата не реализирала дори
частично плащане, поради което за ищеца възникнал правен интерес от
предявяването на иска.
Твърди, че съгласно чл.7.2 от договора, страните на основание чл.117,
ал.2 ГПК са се споразумели всички спорове, породени от договора, имащи
връзка с него или отнасящи се до неговото тълкуване, действителност,
изпълнение, прекратяване, разваляне, неизпълнение и заплащане на цени и
неустойки да бъдат разрешавани по взаимно споразумение, а когато това е
невъзможно- по съдебен ред пред Районен съд Бургас, съответно- Окръжен
съд Бургас в зависимост от родовата им компетентност.
Ответницата е представила отговор, с който оспорва иска като
неоснователен. С отговора на исковата молба е направено възражение за
местна неподсъдност на делото. Твърди се, че П. е с регистрирани адреси в
гр.София, поради което на основание чл.105 от ГПК делото е подсъдно на
този Софийския районен съд. Посочила е, че договорна подсъдност може да
бъде определена само между страните, а клаузата за договорна подсъдност ,
сключена между ищеца и управителя на ЕС не обвързва ответницата, тъй като
същата не се е съгласявала с такава подсъдност и не е делегирала такива
правомощия на управителя на ЕС /нямало подобно решение и на ЕС/.
По същество намира иска за неоснователен. Направено е и възражение
за нищожност на договора и по- конкретно клаузата за размера на
възнаграждението за поддръжка и управление поради противоречие с
императивна правна норма- тази на чл.51, ал.1 ЗУЕС.
С определение №2815 от 25.05.2022г. районният съд е оставил без
разглеждане възражението за неподсъдност на делото, като е приел, че
отговорът не е подаден в законния срок.
3
По молба на ответницата за възстановяване на срока за отговор, която е
уважена с протоколно определение №2203 от 8.07.2022г., районният съд е
преразгледал възражението за неподсъдност. В тази връзка е приел, че местно
компетентен да се произнесе по исковата молба е районният съд, в района на
който е постоянният и настоящ адрес на ответницата, а именно- СРС.
Посочил е още, че договорната подсъдност, на която се позовава ищцовата
страна, се основава на договор, по който ответницата не е страна и съответно
няма определена по съгласие на страните местна подсъдност по смисъла на
чл.117, ал.2 ЗЗД. Така, с обжалваното определение е прекратил
производството по гр.д.№326/2022г. на БРС пред себе си и е изпратил делото
по подсъдност на СРС.
Бургаският окръжен съд, след като разгледа становищата на страните и
съобрази събраните по делото доказателства, приема следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че постоянният и настоящ адрес на ответницата са в
гр.София.
Безспорно е също, че тя е собственик на самостоятелни обекти в
етажната собственост на жилищна сграда „Арго“ в ***. Безспорно е, че На
проведено на 7.11.2020г. Общо събрание на етажната собственост са приети
решения, съгласно които /т.4/ : 1/ ищцовото дружество е избрано да
осъществява поддръжка и обслужване на общите части на сградата и
прилежащите й части в комплекса, 2/ управителят на ЕС е задължен да
сключи с ищцовото дружество договор със задължителни параметри- срок на
действие от 15.11.2020г. до 15.09.2021г., 3/такса поддръжка и управление 14
евро на квадратен метър, която да бъде заплащана от всеки собственик на
имот/ имоти пропорционално на притежаваната от него собственост в
сградата, съизмерима в квадратни метри на три равни вноски: първа до
1.12.2020г.; втора- до 1.03.2021г. и трета- до 1.05.2021г.; 4/ всеки собственик
ще плаща таксата индивидуално и директно на ищцовото дружество. Няма
данни това решение да е било оспорено по реда на чл.40 ЗУЕС.
Безспорно е, че в решенията на ОСЕС няма възлагане на управителя на
ЕС да сключи с ищцовото дружество клауза, съгласно която делата,
възникнали по повод изпълнението на договора за поддръжка и управление,
да се разглеждат в конкретен съд.
Безспорно е също, че на 15.11.2020г. управителят на ЕС като
4
упълномощен от етажните собственици е сключил договор за поддръжка на
общите части на ЕС, както и на общите помещения, площи, съоръжения за
общо ползване и прилежащи зони в комплекс „АРГО“ /подробно
задълженията на изпълнителя са описани в т.4.1 от договора/, срещу
възнаграждение, което следва да бъде заплатено от етажните собственици на
изпълнителя в сроковете и при условията, уговорени в т.3.1.3 вр. т.4.1 от
договора.
Безспорно е, че уговорките в договора за начина на определяне размера
на задължението, както и сроковете за погасяване на вноските, съответстват
на изложеното в исковата молба.
Съгласно т.7.2 от договора, на основание чл.117, ал.2 от ГПК страните
са се споразумели всички спорове, породени от договора, имащи връзка с
него или отнасящи се до него, включително споровете, отнасящи се до
неговото тълкуване, действителност, неизпълнение и заплащане на цени и
неустойки, да бъдат разрешавани по споразумение, а ако такова е
невъзможно- по съдебен ред пред Районен съд Бургас, съответно пред
Окръжен съд Бургас, в зависимост от родовата им подсъдност.
При така установените факти, въззивната инстанция приема следните
правни изводи:
Съобразно общата разпоредба на чл. 105 ГПК искът се предявява пред
съда, в района на който се намира поС.ния адрес на ответника. Изключенията
от това правило се съдържат в следващите разпоредби на ГПК /чл.106-117
ГПК/.
Съгласно чл.117, ал.2 ГПК страните по имуществен спор могат да
посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата
за местна подсъдност, като изключение от тази възможност е подсъдността по
чл.109 ЗЗД.
Ответницата, в качеството на етажен собственик има качеството на
страна по договора за поддръжка и управление, сключен от управителя на ЕС
с ищцовата дружество на 15.11.2020г. Това е така, понеже етажната
собственост не е персонифициран субект на правото, поради което при
осъществяване на дейността си управителят не действа от името на етажната
собственост, а на всички етажни собственици. Съгласно чл.23, ал.3 от ЗУЕС,
председателят на управителния съвет (управителят) представлява
собствениците и ползвателите при извършване на всички действия, които са
5
във връзка с обикновеното управление на етажната собственост.
Основателно е възражението на ответницата, че сключената от
управителя на етажната собственост клауза за местна подсъдност на
споровете във връзка с договора от 15.11.2020г. на съответния родово
компетентен съд в Бургас, излиза извън действията по обикновено
управление, както и извън законоустановените правомощия на управителя на
ЕС по чл.23, ал.1 ЗУЕС. Липсва и решение на ОСЕС, с което на управителя да
е възложено включването на подобна клауза в договора /чл.23, ал.1, т.1
ЗУЕС/. Ето защо въззивната инстанция приема, че клаузата на т.7.2. от
договора за поддръжка и управление, свързана с определяне на различна от
законоустановената местна подсъдност на спора по чл.105 ГПК не обвързва
ответницата.
Нещо повече, до същия извод се стига и при прилагане правилата на
специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК, която според настоящия
съдебен състав намира приложение в случая.
С измененията на ГПК, обнародвани в ДВ бр.65 от 2018г, за пръв път се
даде възможност на съда служебно да изпрати делото на друг, равен по
степен съд, ако счете, че са налице предпоставките на чл.113 ГПК. До този
момент подсъдността по чл.113 ГПК беше изборна, т.е. в полза на
потребителя бе дадена възможност да предяви иска си, основан на качеството
му на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителя, по своя
настоящ или постоянен адрес. Понастоящем в нормата изрично е посочено,
че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район
се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв- по поС.ния
му адрес, а разпоредбата на чл.119, ал.3 ГПК сочи, че възражението за
неподсъдност на делото, основано на чл.113 ГПК може да се прави от
ответника и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по
делото заседание.
За да намерят приложение правилата на специалната подсъдност по
чл.113 ГПК е необходимо ищецът/ респективно- ответникът да има
качеството „потребител” по смисъла на Закона за закрила на потребителите.
В случая ответницата притежава това качество, предвид отговора по
този въпрос, даден в предл.2 от Решение на СЕС от 27.10.2022г. по дело С-
485/21г., а именно, ако договорът за управление и поддръжка на общите части
на сградата - етажна собственост, е сключен между управителя и общото
6
събрание на етажната собственост или сдружението на собствениците в
сградата, физическото лице, собственик на апартамент в тази сграда, би
могло да се счита за „потребител“ по смисъла на Директива 93/13, при
условие че може да се квалифицира като „страна“ по този договор и не
използва апартамента изключително за цели, свързани с търговската или
професионалната му дейност. В случая няма твърдения процесните
самостоятелни обекти да се ползват от ответницата за търговска дейност,
поради което същата е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При това положение, предвид разпоредбата на чл.117, ал.3 ГПК
/съгласно която договор за избор на съд по искане на потребители поражда
действие само ако е сключен след възникване на спора/ и като съобрази, че
клаузата за местна подсъдност е сключена преди възникването на процесните
задължения на ответницата, то следва да се приеме, че същата е
недействителна и не представлява основание делото да бъде разгледано по
подсъдност от бургаския районен съд.
С оглед изложеното, въззивната инстанция намира, че местно
компетентен да се произнесе по исковата молба, по която е образувано гр.д.
№326/2022г. на БРС е Софийския районен съд. Поради съвпадане на крайните
правни изводи на двете инстанции, жалбата следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 24808 от 12.07.2022г.,
подадена от „Артеко холидей“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.13, вх.4, ет.8, ап.24, чрез
пълномощника- адв. Николай Кошничаров против протоколно определение
от 7.07.2022 г. по гр.д. № 326/2022г. по описа на БРС, с което е прекратено
производството по делото пред този съд и същото е изпратено по подсъдност
на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8