МОТИВИ на решение № 1712/29.10.2015 г., постановено по гр.д. № 2515/2015 г. по описа на Районен съд гр. Шумен

 

 

            Производство по чл. 7 и сл. от ЗЗДН.

            В молбата си с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН пострадалото лице М.Н.Ф. твърди, че с извършителя Т.А.Ф. са съпрузи, като живеят разделно от повече от една година. На 30.09.2015 г., Ф. посетил пострадалата на работното й място, находящо се в гр. Шумен, ул. „***“ № 1, ет. 2, офис 6, като се държал непристойно, отправял заплахи към нея, обиждал я и посегнал да я удари. В съдебно заседание, Ф. излага, че и след издаване на заповед за незабавна защита срещу извършителя, същият продължил да упражнява психически тормоз спрямо нея. Моли съда да бъде издадена заповед за защита срещу Т.Ф., като му бъдат наложени предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН мерки за закрила.

            Пълномощникът на извършителя намира, че по делото е недоказано твърдяното от молителката извършване на домашно насилие от страна на Ф..

            Извършителят отрича да е упражнявал домашно насилие. Моли съда да отхвърли молбата като неоснователна.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Не се спори между страните, а и видно от приложеното удостоверение за сключен граждански брак от 25.04.1998 г., изд. въз основа на акт за граждански брак № *** 25.04.1998 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Свищов се установява, че М.Н.Ф. и Т.А.Ф. са съпрузи. Същите живеели разделно отпреди повече от една година. На 30.09.2015 г., следобед, извършителят посетил съпругата си на работното й място – счетоводна кантора, находяща се гр. Шумен, ул. „***“ № 1, ет. 2, офис 6. В помещението се намирали и свидетелите Б.С. /полагаща труд на същото работно място/ и П.С. Страните провели разговор във връзка с документи, в хода на който между двамата възникнал конфликт. В хода на същия, Ф. говорил през зъби на съпругата си, стоейки приведен над нея, но с височина на гласа, достатъчна, за да бъдат възприети думите му от свид. С., а Ф. била в седнало положение на работното си място. Извършителят отправил следните изрази спрямо молителката: „Ще те запаля, ще те унищожа, ще подпаля къщата!“. След преустановяване на скандала, Ф. напуснал помещението, а пострадалата била разстроена и уплашена. Малко по-късно, същата саморъчно изготвила молба за защита от домашно насилие, която депозирала още същия ден в Районен съд гр. Шумен.

            За да приеме горната фактическа обстановка, съдът взе предвид изложеното от свидетелите в съдебно заседание, както и декларацията на пострадалото лице по чл. 9 , ал. 3 от ЗЗДН. В тази насока, съдът кредитира изложеното от свид. С. и С., описващи поведението на извършителя. Обстоятелството, че са налице известни противоречия при излагане на фактите, възприети от всеки от тях, не внася съмнение в достоверността им. Още повече, липсват данни за наличие на приятелски отношения на пострадалата с някои от свидетелите. Показанията им са логични, последователни, взаимносвързани и са в съответствие с декларацията на пострадалата.

            Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

            Съгласно легалната дефиниция на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономичско насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка. Установено е по делото, че пострадалото лице Ф. и Т.Ф. са съпрузи. От събраните по делото доказателства се установи, че на 30.09.2015 г., последният извършил акт на домашно насилие спрямо М.Ф., като същият се изразява в психическо и емоционално насилие.

            Предвид всичко изложено, съдът приема, че спрямо М.Ф. е извършено домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, поради което същата следва да получи защита срещу извършителя на насилието – Т.Ф. чрез издаване на заповед за защита от домашно насилие с вписано предупреждение за последиците по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН от неизпълнението й.

            Защитата следва да се осъществи чрез следните мерки, предвидени в закона: задължаване на Т.Ф. да се въздържа от извършване на домашно насилие; забрана да приближава пострадалата, жилището й – представляващо къща, находяща се в гр. Шумен, ул. „***“ № 64; местата й за социални контакти – работно място, находящо се в гр. Шумен, ул. „***“ № 1, ет. 2, офис 6 и къща, находяща се в с. Васил Друмев, обл. Шумен, ул. „***“ № 22.

            Относно размера на наказанието „Глоба”, което съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, съдът е длъжен да наложи на извършителя: съдът, като съобрази тежестта на извършеното от Ф., както и косвените данни за имущественото и здравословно му състояние, определи размера й на 200,00 лева.

            На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, съдът осъди Т.Ф. да заплати и държавна такса по молбата за защита, включително за служебно издаване на изпълнителен лист, и на заповеди в общ размер 40,00 лева.

            Т.Ф. бе осъден да заплати на М.Ф. направените разноски в размер на 400,00 лева.

            На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН, съдът постанови преписи от решението и от заповедта да се връчат на страните и на РУ на МВР гр. Шумен.

            Воден от гореизложеното съдът постанови решението си.

 

 

                                                                                               Районен съдия: