№ 134
гр. Нова Загора , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20212220100494 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК.
Ищеца в настоящото производство „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК
*********, чрез юрисконсулт К.Г.А. е депозирал на 07.05.2021 г. искова молба с вх. № 1659
в Районен съд – Нова Загора срещу СТ. К. СТ. с ЕГН **********.
С нея ищеца твърди, че на 29.03.2021 г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред
Районен съд - Нова Загора за вземанията си от СТ. К. СТ. с ЕГН ********** в размер на
123.44 лв. По входираните документи било образувано ч.гр.д. № 338/2021 г., срещу която
ответникът подал възражение в срок, поради което ищцовото дружество подало настоящата
искова молба на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Ищецът в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от
Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в
сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл.35, ал.1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружества http://www.evn.-
ec.bg/bg/gesetze/agb.asp.
Ищеца сочи, че съгласно чл.104а от Закона за енергетиката, потребителите на
крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени
обектите им. Обектът на СТ. К. СТ. бил присъединен към електроразпределителната мрежа
на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, на чиято лицензионна територия бил
разположен. Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при
публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за
достъп, на крайния снабдител, съгласно чл.28, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа
енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г. В този смисъл бил и чл.42 от общите условия
на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
014/10.05.2008 г., които обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им
писмено приемане - чл.104а, ал.4 от ЗЕ. Посочените общи условия били публикувани на
1
сайта на дружеството http://www.evn.bg/.
Посочва се още, че съгласно чл.29, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа
енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г., мрежовите услуги се заплащали от
потребителите върху използваната ел. енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал.3
на същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги били достъп до
електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. Горепосочените услуги се
заплащали от всички потребители, чийто обекти са присъединени към мрежата на
съответния оператор, като в правилата нямало разграничение според това, чия собственост
са присъединителните съоръжения - собственост на оператора на мрежата, на потребителя
или на трето лице. От гореизброените услуги цената за достъп се заплащала върху
предоставената мощност. Цената за достъп се изчислявала за всеки ден в рамките на
отчетния период. Твърди, че СТ. К. СТ. има качеството на небитов клиент, съгласно
определение в § 1, т.33а от Допълнителните разпоредби на закона, защото купуваната за
обекта му ел. енергия била за небитови нужди.
Разяснява, че цените в енергетиката, включително и цените за мрежови услуги, се
определят и се заплащат на основание решения на ДКЕВР, постановени на основание чл.21,
ал. 1, т.8 и чл.30, ал.1, т.13 от ЗЕ, което изключва свободата на договаряне между страните
по договорното правоотношение относно цената, по силата на която операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя услугите и предвид тези законоустановени
положения било ясно, че цените на предоставяните от мрежовите оператори услуги се
утвърждават от ДКЕВР на основание чл.36а от ЗЕ, като решенията на комисията в тази
посока били задължителни за енергийните предприятия - чл.36, ал.1 от ЗЕ.
Твърди, че по силата на чл.7, т.1 от общите условия на ищцовото дружество и чл.11,
т.1 от тях, двете дружества са поели задължението да снабдяват с електрическа енергия и
предоставят мрежови услуги на обект на ответника в с.Радецки с ИТН 2245472.
За СТ. К. СТ. бил открит клиентски номер **********, въз основа на подадени
документи по партидата на ответника.
Ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се бил задължил
да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2 от общите условия на
крайния снабдител.
Посочва също, че съгласно чл.27, ал.1 от общите условия при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
Ищеца твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД било доставило електроенергия, а
„Електроразпределение Юг“ ЕАД предоставило мрежови услуги на обекта на СТ. К. СТ. за
периода от 24.08.2019 г. до 25.06.2020 г. на обща стойност 111.64 лв., които и до този
момент не били заплатени.
Твърди, че поради забава в заплащането на горепосочената главница, ответникът
дължал обезщетение за забава в общ размер от 11.80 лв. за периода от 11.10.2019 г. до
28.03.2021 г., което се дължало за периода от датата на падежа на фактурата до датата на
образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен във
всяка една от тях, а издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и
периодът на дължимата лихва за забава, били подробно описани в приложено препис -
извлечение от клиентската сметка на ответника.
Моли съдът с оглед гореизложеното, да установи със сила на присъдено нещо,
съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД към СТ. К. СТ.,
както следва:
111.64 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на
2
потребителя електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за периода от
24.08.2019 г. до 25.06.2020 г.
11.80 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от
от 11.10.2019 г. до 28.03.2021 г.
законна лихва върху горепосочената главница от 23.03.2021 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до
окончателното изплащане на задължението.
Моли съдът на основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. Дело № 4/201З г. т.12, да осъди СТ. К. СТ., да заплати на ищеца присъдените в
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 338/2021 г. по описа на Районен съд - Нова Загора
разноски.
Моли в тежест на ответника да бъдат присъдени и направените по делото разноски,
а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Моли да се изиска и приложи като доказателство по настоящото дело ч.гр.д.
338/2021 г.
Ищецът е представил доказателства по опис и моли съда да ги приеме.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника
лично, от кмета на населеното място Д.Динев на 28.06.2021 г.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор по
предявеният срещу него иск.
На 07.07.2021 г. е постъпила молба от ищцовото дружество с вх.№ 2620, с която се
твърди, че след стартиране на производството ответникът им заплатил изцяло
претендираните суми, включително и направените разноски в настоящото производство.
С оглед това обстоятелство и предвид разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, моли
съдът да постанови решение с което да отхвърли предявените искове, поради извършено в
хода на процеса плащане от страна на ответника.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 338/2021 год. по описа на Районен
съд – Нова Загора, на 29.03.2021 г. пред съда е било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца в настоящото производство – „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, за сумите от 111.64 лв. – главница и 11.80
лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за
периода от 11.10.2019 г. до 28.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда, до пълното ѝ изплащане.
Като основание за вземането заявителя – ищеца е посочил, че претендираната
главница представлява неизпълнението на задължението за заплащане стойността
на електрическата енергия, доставена за периода от 24.08.2019 г. до 25.06.2020 г.
от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД по партидата на ответника СТ. К.
СТ., с кл. № **********, отнасяща се за обект на потребление: с.Радецки, ИТН
2245472.
Заповедният съд е уважил това искане, като е издал заповед № 193/30.03.2021 г. за
претендираните по заявлението суми. Със същата заповед, заповедният съд е разпоредил
3
длъжника-ответник да заплати на заявителя - ищец и сторените по делото от последния
разноски в размер на 75.00 лв.
Заповедта по чл.410 от ГПК е връчена редовно на длъжника, лично на 07.04.2021 г.
и същият е депозирал възражение на 13.04.2021 г.
Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок, което същият е сторил.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал
следните писмени доказателства: Заявление – декларация за започване на продажба на
електрическа енергия с клиентски № **********, декларация за достъп до мрежата с
клиентски № **********, декларация на наемателя с клиентски № **********, препис –
извлечение от Протокол № 15 , гр.Стара Загора, 31.10.2002 г., заповед № 335/05.04.2005 г. на
Кмета на Община Нова Загора, препис-извлечение от сметка наемателя с клиентски №
********** на л.9 от делото, фактура № **********, фактура № **********, фактура №
**********, фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********,
фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********, фактура №
**********, фактура № **********, пълномощно, ч.гр.д. № 338/2021 г. по описа на РС -
Нова Загора, платежни нареждания за внесена държавна такса.
Съдът приема представените писмени доказателства.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор по
предявеният срещу него иск.
В молба с вх.№ 2620 от 07.07.2021 г. от ищцовото дружество е заявено, че в хода на
процеса е извършено плащане от страна на ответника, които им е заплатил изцяло
претендираните суми, включително и сторените разноски и поради това моли съдът да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Претендираните от ищецът права произтичат от обстоятелствата, че между него и
ответника съществували договорни отношения във връзка с доставка на ел.енергия
,основаващи се на приети ОУ. Ищецът бил добросъвестен в изпълнение на договорните си
задължения, докато ответникът не изпълнил своите, като не бил заплатил за определен
период от време доставената му и консумирана от него ел.енергия. За вземането си
ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, но са му били дадени указания в едномесечен срок да заведе дело за
установяване на вземането си, заради постъпило в срок възражение от страна на длъжника.
Следователно е предявен иск с правно основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В тежест на ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата на които се основава
претенцията му, както и наличието на взаимоотношения между него и ответника за
процесния обект, наличието на облигационна връзка и размера на дължимите от ответника
суми за заплащане на консумирана питейна вода за процесните периоди.
В тежест на ответника бе да докаже изплатил ли е задължението си изцяло или
частично за посочения период.
Исковите претенции, предявени с исковата молба се явяват основателни и доказани,
но предвид направеното от ищеца, в Молба с вх.№ 2620 от 07.07.2021 г. по описа на
Районен съд – Нова Загора, признание на неизгоден факт, че е извършено плащане от страна
на ответника, с което изцяло са погасени задълженията за главницата и обезщетението за
забава, както и съдебно-деловодни разноски, като ново обстоятелство, настъпило в хода на
процеса, следва да се съобрази от съда по реда на чл.235, ал.3 от ГПК, като се приеме, че
след депозиране на исковата молба, ответникът е погасил задълженията си към ищеца,
предмет на ищцовата претенция в настоящото производство - обстоятелство, обуславящо
4
отхвърляне на предявените установителни искове, като погасени, чрез плащане в хода на
процеса.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска, като
неоснователен. Обстоятелството, че претендираните суми са погасени, чрез плащане, в хода
на процеса, не обуславя извод за отхвърляне на исковете, като неоснователни, а за
отхвърлянето им, като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по
отношение на разноските. В случая исковете се отхвърлят, като погасени чрез плащане, след
депозиране на исковата молба, от който момент се счита предявен и установителния иск по
чл.422 от ГПК.
Относно разноските:
Както бе изложено по-горе, с молбата си ищецът е заявил, че ответника му е
заплатил изцяло и съдебно-деловодните разноски в настоящото производство, поради което
не е налице претенция, относно същите.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените, от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” № 37,
чрез пълномощника юрисконсулт К.Г.А., против СТ. К. СТ. с ЕГН **********, с постояне и
настоящ адрес: ***, *.***, *** искове за установяване съществуването на вземане за сумата:
111.64 лв. – главница и 11.80 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер
на законната лихва за периода от 11.10.2019 г. до 28.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.03.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5