№ 8428
гр. София, 03.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110108692 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от Р. С. Х., ЕГН **********, срещу
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 7.1, чл.
7.3, чл. 7.9, чл. 8, и чл. 19.2 от Общите условия, изготвени от ответника, както и на чл. 8, чл.
9, чл. 12, чл. 14 и чл. 15 от сключения между страните Договор за кредит за текущо
потребление от 10.07.2013 г., както и осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1 200 лв., получени от „Банка ДСК“ ЕАД без правно основание за
периода 18.02.2017 г. – 18.02.2022 г. / съгласно уточнителна молба с вх. № от 31.03.2022
г./.
В исковата молба се твърди, че на 10.07.2013 г. ищецът е подписал Договор за кредит
за текущо потребление с ответното дружество със следните параметри на кредита: сума на
кредита в размер на 15 600 лв., срок на издължаване на кредита 120 месеца, считано от
датата на неговото усвояване, на 120 месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на
197.19 лв. Кредитът е бил надлежно погасен. Твърди, че предвид характера на договора,
приложение намирали разпоредбите на ЗЗП. При подписване на процесния договор
потребителят възразил срещу съдържанието на клаузите на чл. 7.1, чл. 7.3, чл. 7.9, чл. 8, и
чл. 19.2 от Общите условия, изготвени от ответника, както и на чл. 8, чл. 9, чл. 12, чл. 14 и
чл. 15 от сключения между страните Договор за кредит за текущо потребление от 10.07.2013
г. и пожелал да бъдат заменени с други, индивидуално уговорени между страните, но
кредиторът отказал. Посочва, че през 2016 г. /съгласно уточнителна молба с вх. № от
31.03.2022 г./ установил, че месечната погасителна вноска за кредита е увеличена в резултат
от промяна в лихвения процент, прилаган от банката и вече е в размер на 218.37 лв., вместо
първоначално уговорената сума от 197.19 лв. В резултат от това ответникът получил
допълнително сумата от общо 1 200 лв., които според ищеца са платени без основание и
подлежат на връщане, доколкото процесният договор съдържал неравноправни клаузи,
които поради това били нищожни. В уточнителна молба с вх. № от 09.06.2022 г., ищецът
уточнява, че разпоредбата на чл. 7.1 от Общите условия, приложими към процесния договор
за кредит, е неравноправна, доколкото лихвеният процент, заложен в договора, е поставен в
зависимост от базовия лихвен процент, който нямал конкретна стойност, а представлявал
величина, която се променяла своеволно и едностранно от кредитора въз основа на
едностранни негови решения и неясна методология. Счита, че чл. 7.3 от Общите условия
съдържал нищожно правило, тъй като размерът на анюитетната месечна вноска бил
поставен в зависимост единствено от волята на кредитора, промените в нея ставали
автоматично задължителни за потребителя, като той нямал право да възрази или да се
откаже от договора за кредит. По отношение на чл. 7.9 от Общите условия счита, че
неравноправността се състояла в това, че кредитополучателят не е имал възможност за
1
индивидуално договаряне с кредитора на условията за преференции и отстъпки,
предоставени по кредита, а последните били едностранно и предварително определени от
ответника, като при неизпълнение на заложените в договора условия се променял размерът
на анюитетната вноска. Сочи, че чл. 8 от Общите условия на ответника и чл. 15 от договора
също представляват неравноправни клаузи, защото ищецът не бил надлежно запознат с
тарифите на банката за таксите и комисионните към датата на сключване на договора,
такива не му били предоставени за сведение и страната не е имала възможност да повлияе
върху размера на събираните от кредитора такси и комисионни. На следващо място твърди
неравноправност на чл. 19.2 от Общите условия, доколкото счита за недопустима
уговорката, че предсрочната изискуемост на кредита ще настъпи при забава или неплащане
на определен брой вноски, предвид, че същата не можела да настъпи автоматично, а
следвало задължително да се съобщи на длъжника. Счита за неравноправна и клаузата на чл.
8 от процесния договор за кредит, тъй като условията на програма „ДСК Престиж“ били
едностранно определени от кредитора, нарушаването им водело до увеличаване на лихвения
процент без да е определен максимален размер на това увеличение. Поддържа, че чл. 9 от
договора също е нищожен, поради обстоятелството, че ГПР бил поставен в зависимост от
волята на кредитора, който разполагал с възможност за едностранното му повишаване без да
е установен краен предел за това действие. Твърди, че при сключване на договора на
кредитополучателя не е представена никаква преддоговорна информация, с оглед което
приема, че разпоредбата на чл. 12 от договора е неравноправна. Счита за нищожна и
клаузата на чл. 14 от договора, доколкото на ищеца не била предоставена възможност да
влияе върху съдържанието на приложимите Общи условия. Предвид изложеното, моли за
уважаване на исковете и присъждане на сторените в хода на настоящото производство
съдебно-деловодни разноски. Сочи банкова сметка с IBAN: BG28RZBB9155101234734.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Липсвал правен интерес за предявяване на исковете за прогласяване нищожността на
клаузите на чл. 15 от процесния договор за кредит, както и на тези по т. 7.1, т. 7.3. т. 8 и т.
19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. Посочва, че
сумата по кредита била усвоена на 10.07.2013 г. чрез превод по разплащателна сметка на
кредитополучателя. Кредитът бил олихвяван с преференциален променлив референтен
лихвен процент в размер на 8.95 % годишно, на основание и при изпълнение на Условията
по програмата „ДСК Престиж“, като при нарушаване на тези условия, кредитополучателят
губел преференцията изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличавал
съгласно условията. Сочи, че преференциалните условия били подписани и приети от
кредитополучателя. Съгласно т.9.1.1 от Раздел II Отнемане на преференции по Условията по
програмата „ДСК Престиж“, когато в продължение на два последователни месеца не
постъпи работна заплата по разплащателната сметка на кредитополучателя, открита при
банката, но по сметката постъпва погасителна вноска по кредита, преференцията по т.1.1
подлежала на частично отнемане, като приложимият лихвен процент се увеличавал и
остатъкът от кредита започвал да се олихвява от първата следваща падежна дата с лихвения
процент, приложим при изпълнение на условията по т.1.3. от Условията по програма „ДСК
Престиж". Съгласно т.1.3. от Условията кредитополучателят можел да ползва
преференциални условия за олихвяване на ползвания от него банков кредит в лева, при
промоционална лихва в размер на 11.95%, без превод на работна заплата, при превод на
погасителната вноска по кредита, с обезпечение поръчителство на физическо лице. Посочва,
че процесният договор за кредит бил обезпечен чрез сключен договор за поръчителство на
физическо лице от 10.07.2013 г. с Дилян Цветанов Димитров. Навежда твърдения, че към
23.12.2014 г. трудовото правоотношение между ищеца и неговия работодател било
прекратено, като в продължение на три последователни месеца от 23.12.2014 г. до
23.02.2015 г. по разплащателната сметка не били постъпвали суми с произход работна
заплата, което довело до отпадане на преференцията. На 23.03.2015 г., съгласно
разпоредбите на Условията по програма „ДСК Престиж", непогасената главница по кредита
била олихвена с преференциален лихвен процент от 11.95 %, което довело до промяна и
2
увеличение на месечната погасителна вноска. Счита, че не е налице основание за
прогласяване нищожността на клаузите на чл. 8, чл. 9, чл. 12 и чл. 14 от процесния договор
за кредит, доколкото основанието за изменение на приложимия по кредита лихвен процент
имало договорен характер, било налице индивидуално договаряне на преференциалната
лихва по кредита, не се предвиждала възможност за банката за едностранна и необоснована
промяна на лихвата, клаузата на ГПР била изготвена в съответствие с изискванията на ЗПК,
в каквото се намирали и останалите клаузи в договора. Оспорва да е получил сумата в
размер от 1 200 лв. без основание, тъй като увеличението на месечната погасителна вноска
се основавало на неизпълнението от страна на ищеца на условията за предоставяне на
преференциален лихвен процент, които имали обективен характер и изпълнението им не
зависело от волята и преценката на кредитора. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Правна квалификация: предявени са искове с правна квалификация - чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 143, ал. 2, т. 3, 10 и 12 вр. ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Предвид становището на страните, съдът намира, че безспорни и ненуждаещи се от
доказване са следните обстоятелства – че между страните е сключен договор за кредит за
текущо потребление от 10.07.2013 г. с посоченото в исковата молба съдържание.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 2, т. 3, 10 и 12
вр. ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП:
В тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит за
текущо потребление с посоченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, както
и, че процесните клаузи /чл. 7.1, чл. 7.3, чл. 7.9, чл. 8, и чл. 19.2 от Общите условия,
изготвени от ответника, както и на чл. 8, чл. 9, чл. 12, чл. 14 и чл. 15 от сключения между
страните Договор за кредит за текущо потребление от 10.07.2013 г./ противоречат на
императивна законова разпоредба на основанията, посочени в исковата и уточнителните
молби.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи от договора са уговорени
индивидуално, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна
и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил на ответника сумата от 1200 лева за
периода 18.02.2017 г. – 18.02.2022 г. – като част от месечни вноски по договор за кредит за
текущо потребление от 10.07.2013 г. за погасяване именно на договорна възнаградителна
лихва, с която сума банката - ответник неоснователно се е обогатила, както и да установи
всички възражения в исковата молба за неравноправност и нищожност на цитираните
клаузи от договора и ОУ на сочените основания.
В тежест на ответника е установи наличие на валидно основание за плащане, респ.
получаване на сочената парична сума като възнаградителна лихва по кредита за упоменатия
период, както и основанието за увеличаване на лихвения процент по кредита, което е
обвързано от обективни причини.
УКАЗВА на страните, че с решението си съдът ще се произнесе по въпроса за това
дали са основателни твърденията на ищеца за неравноправност на клаузите за изменение на
3
лихвения процент, поради което предоставя възможност на същите да изразят становище по
характера на оспорените клаузи и метода на формиране на лихвения процент.
По доказателствените искания:
Ще се приемат представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
на исковата молба документи.
Ще се допусне ССчЕ по искане и на двете страни.
На ответника ще се издаде исканото СУ след представяне на проект и представяне на
доказателства за внесена държавна такса по сметка на СРС. Следва да бъдат дадени
указания на ответника за конкретизиране на искането по т. 3 от раздел VI на
доказателствените искания на отговора на исковата молба.
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и
на чл. 238, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена
молба с препис за ответника да посочи: дали предявява отделна претенция по чл. 86 ЗЗД за
лихва за забава от датата на плащането по всяка отделна погасителна вноска до датата на
подаване на исковата молба /17.02.2022 г./, в който случай следва да посочи размера на
претенцията, начален и краен период, за който същата се претендира, както и да представи
доказателства за внесена ДТ по сметка на СРС в размер на 4% върху претендираната сума
или единствено претендира законна лихва върху сумата от 1 200 лв. от датата на
предявяване на исковата молба – 18.02.2023 г. до окончателното изплащане на същата.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба
относно претенцията за лихва ще бъде върната, а производството по делото в тази част –
прекратено.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените документи към исковата молба
и отговора на исковата молба.
ДОПУСКА изготвяне на ССчЕ, със задачи, посочени в исковата молба и отговора
на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 420 лева, вносимо, както следва, 320 лева
от ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението и 100 лв. от ответника в
едноседмичен срок от получаване на определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Любомир Бонов Бонев, който да се призове след
4
представяне на доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ СУ на ответника, което да послужи пред НАП, за снабдяване с
документ, от който да се установява датата, на която е прекратено осигуряването на ищцата
от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, ЕИК *********, след представяне на проект и
доказателства за заплатена държавна такса в размер на 5 лв.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да посочи изрично в коя
банка е открита посочената сметка с IBAN № BG78STSA93000020639316, както и какви
обстоятелства цели да установи с направеното доказателствено искане по т. 3 от раздел VI
на доказателствените искания на отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат
да вземат становище по изготвения проекто–доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 09.05.2023г. от 13:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните /на ищеца – чрез процесуалните
представители адв. Лозанова-Паланкова и адв. Х. на посочения в исковата молба
съдебен адрес, а на ответник – чрез процесуалния му представител/, а на ищеца да се
връчи и препис от отговора на исковата молба на ответника, ведно с приложенията към него.
Да се издаде СУ.
Вещото лице ще се призове след внасянето на депозитите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5