№ 175
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602662 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е по въззивна жалба от 07.06.2021 г. на адвокат Г.В.,
редовно упълномощен повереник на частния тъжител П. ПЛ. Ж. срещу
разпореждане от 21.05.2021 г., постановено по нчхд № 3993/2021 г. по описа
на СРС, НО, 131 състав, с което е прекратено наказателното производство по
делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.
С депозираната въззивна жалба се излагат съображения на несъгласие с
мотивите на атакуваното пред въззивния съд разпореждане, с което е
прекратено наказателното производство по делото от първия съд. Твърди се,
че тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, защото твърденията
изложени в съдържанието са подплатени от доказателства, за извършено
престъпление от лицето срещу което е депозирана тъжбата - ХР. В. СП..
Посочва се, че тъжбата е подписана надлежно от упълномощен адвокат и
съдържащите се в нея сведения касаят извършено престъпление от частен
характер, което е с аналог престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, а именно
извършена „измама“. Твърди се, че в случая този текст третира
взаимоотношения между частни лица, при които едното извършва
1
престъпление, причинявайки другиму вреда, като поддържа у пострадалото
лице заблуждение. Жалбоподателят изразява несъгласие с мотивите изложени
в разпореждането от първия съд, който е приел, че в случая описаните в
тъжбата факти касаят извършено престъпление от общ характер и твърди в
тази връзка, че обжалваното разпореждане е неправилно и необосновано.
Счита, че в конкетния случай наказателното преследване се възбужда по
тъжба на пострадалия, защото предмет на престъплението е частно
имущество, поради което и не е налице извършено престъпление от общ
характер или както е посочил съдията-докладчик. Жалбоподателят твърди, че
в случая се касае за продължавано престъпление, поради което не се
съгласява и с изводите на първия съд по отношение на констатацията му
относно темпоралните рамки на описаната в тъжбата престъпна дейност.
Оспорва се констатацията на първия съд и относно изложените от съдията-
докладчик съображения касаещи срока за депозиране на тъжбата, който е
визиран в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НПК, като в тази насока се оспорват
същите и се твърди, че липсват изложени мотиви в атакуваното разпореждане
в тази насоока. Моли делото да бъде решено по същество.
С въззивната жалба не се прави искане за събиране на нови
доказателства.
Въззивният съдебен състав след като се запозна с въззивна жалба и
материалите по делото намери, че не следва да бъде провеждано въззивно
съдебно следствие, разпит на свидетели и вещи лица.
В хода на съдебното производство пред въззивния съд, адвокат Г.В.,
редовно упълномощен повереник на П. ПЛ. Ж. поддържа въззивната жалба и
заявява, че няма искания за събиране на нови доказателства. Моли съда да
уважи въззивната жалба и да отмените атакувания съдебен акт по
съображения подробно изложени в същата. Твърди, че в случая е извършено
престъпление „измама“ по чл. 209, ал. 1 НК от лицето срещу което е насочена
тъжбата спрямо нейната доверителка. Заявява, че на същата са причинени
имуществени и неимуществени вреди с действията на лицето извършило
престъплението, за които това лице следва да понесе наказателна санкция.
Моли разпореждането на първия съд да бъде отменено.
В хода на съдебното производство пред въззивния съд, лицето срещу
което е насочена тъжбата ХР. В. СП., се явява лично. Същият оспорва
2
въззивната жалба и заявява, че няма искания за събиране на други
доказателства. Моли въззивния съд да потвърди разпореждането на районния
съд.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната
жалба, депозирана от адвокат В., в качеството на упълномощен повереник
на П. ПЛ. Ж., след като съобрази представените по делото писмени
документи и становищата на страните в хода на въззивното съдебно
производство, и след като провери изцяло и в съответствие с разпоредбата на
чл. 314 НПК правилността на атакуваното разпореждане, констатира, че са
налице основания за неговото потвърждаване, поради следните съображения
от фактическа и правна страна:
Въззивната инстанция намира депозираната въззивна жалба срещу
разпореждането на СРС, НО, 131 състав постановено на 21.05.2021 г. по нчхд
№ 3993/2021 г. за процесуално допустима, т.к. изхожда от активно
процесуално легитимиран за това правен субект, а също така е депозирана и в
законоустановения 15 дневен срок по чл. 250, ал. 4 НПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
На 04.03.2021 г. е внесена в СРС искова молба от адвокат Г.В., в
качеството на упълномощен повереник на П. ПЛ. Ж., с която се желае
повдигане на обвинение на лицето ХР. В. СП. с твърдение, че същия е
осъществил деяние в периода 15.02.2018 г. – 29.11.2018 г., съставляващо
състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Така внесената искова молба не е
била подписана от нейния подател.
С разпореждане от 22.03.2021 г., съдията-докладчик по нчхд №
3993/2021 г., по описа на СРС, НО, 131 състав е указал на частния тъжител П.
ПЛ. Ж. да отстрани в 7-дневен срок нередовностите в депозирания от него
писмен документ – искова молба, а именно да приложи документ за внесена
държавна такса; да представи документ, удостоверяващ представителната
власт на повереника – адв. В. и да представи подписан екземпляр на тъжбата.
С уведомително писмо от 01.04.2021 г. адвокат Г.В., в качеството на
упълномощен повереник на П. ПЛ. Ж. е представила документ за внесена
държавна такса, адвокатско пълномощно и подписана тъжба с препис за
противната страна.
3
С разпореждане от 21.05.2021 г., първият съд е прекратил на основание
чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК наказателното производство
по делото. За да прекрати наказателното производство по делото, районният
съд след като се е запознал с депозираната искова молба /неподписана/ и в
последствие с депозираната тъжба /подписана от адвокат В./, и двете
изхождащи от адвокат Г.В., в качеството на редовно упълномощен
повереник на П. ПЛ. Ж. е установил, че в същите са изложени твърдения за
това, че лицето срещу което са подадени – Х.С. е мотивирал с неверни
твърдения П.Ж. да извърши имуществено разпореждане в негова полза, за
което е причинил имотна вреда в общ размер на 63 000 лева. При така
установените и описани в депозираната тъжба факти и обстоятелства е
заключено от първия съд, че в случая се касае за твърдения субсумиращи се
под правна квалификация на престъплението „измама“ по чл. 209, ал. 1 НК,
което е престъпление от общ характер. При така констатираното от първия
съд, е посочено в обжалвания съдебен акт, че при престъпленията от общ
характер, каквото е визираното по чл. 209, ал. 1 НК, пострадалият не е
овластен да инициира образуване на наказателно производство, защото това
престъпление е извън обхвата на чл. 218в НК. При така изложеното, първият
съд е приел още в мотивите на своето разпореждане, че в случая липсва
тъжба, която да съдържа описание на обстоятелства, които могат да се
субсумират под състав на престъпление от частен характер, което следва да
се приравни на липса на тъжба по смисъла на чл. 24, ал. 5, т. 1 НПК и води до
прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1
НПК. На последно място, първият съд е посочил и обстоятелството, че в
случая е изтекъл предвидения в чл. 81, ал. 3 НПК преклузивен срок, считано
от датата на довършване на престъпната деятелност, предвид периода на
същата - от началото на 2018 г. до 29.11.2018 г., който е описан в
депозираните искова молба и тъжба, довели до образуване на наказателно
производство от частен характер. Също така е посочено в мотивите на
атакуваното разпореждане, че по делото няма данни за това, дали за същото
деяние има образувано досъдебно производство.
Срещу разпореждането от 21.05.2021 г., с което е прекратено
наказателното производство по делото е постъпила въззивна жалба от адвокат
Г.В., в качеството на редовно упълномощен повереник на П. ПЛ. Ж., която
инициира и настоящото въззивно производство пред въззивният съд.
4
Въззивният съд при извършената от него цялостна проверка на
атакувания пред него съдебен акт намира, че първият съд правилно и
законосъобразно е достигнал до крайния си извод, при което е прекратил по
реда на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 1 НПК наказателното
производство по делото. Правилно и законосъобразно е приетото от първия
съд, че в случая, както в депозирания писмен документ „искова молба“, така
и в следващия депозиран писмен документ „тъжба“ се описват от техния
подател подробно факти и обстоятелства, които се субсумират под състав на
престъпление от общ характер. В случая не може да се твърди наличие на
неразбиране във волята на лицето депозирало посочените по-горе писмени
документи от страна на първия съд затова, защото, както в депозираната
въззивна жалба срещу разпореждането, което е предмет на разглеждане по
настоящото въззивно дело, така и в хода на съдебните прения пред настоящия
съдебен състав, процесуалният представител на лицето П. ПЛ. Ж., а именно
адвокат В. поддържа становище, че в случая нейната доверителка е лице
пострадало от извършени от страна на лицето ХР. В. СП. измамливи
действия, които от обективна и субективна страна представляват извършено
престъпление „измама“ по чл. 209, ал. 1 НК, което се преследва по частно
правен ред. При това положение и за въззивния съд не остана съмнение във
волята на въззивния жалбоподател, а именно, че желае да бъде ангажирана
наказателната отговорност на лицето ХР. В. СП. за извършено от него
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК като се проведе съдебно производство, чрез
образуване на дело от частен характер. До този извод въззивния съд достигна
и след като самостоятелно се запозна подробно с изложението направено от
адвокат В., в качеството ѝ на редовно упълномощен повереник на П. ПЛ. Ж., в
депозираните от нея пред първия съд „искова молба“ и „тъжба“. Така от
изложеното в посочените иницииращи наказателното производство писмени
документи се установява, че лицата П. ПЛ. Ж. и ХР. В. СП. не се намират в
никакви родствени отношения помежду си, или от тези изрично посочени в
материално правната норма на чл. 218в, т. 2 НК, макар предмет на
престъплението да е частно имущество – парична сума в размер на 63 000
лева, както твърди процесуалния представител адв. В.. Ето защо, макар и в
случая да се твърди от жалбоподателя по настоящото дело, че е извършено
престъплението „измама“ от лицето ХР. В. СП., то следва да се посочи, че за
да бъде изпълнен в цялост фактическия състав визиран в материално
5
правната норма на чл. 218в, т. 2 НК, който се свързва с възможността за
възбуждане на наказателно преследване спрямо дееца, за който се твърди, че
е извършил престъпление чрез депозиране на тъжба срещу него от страна на
пострадалия, е необходимо не само действията на дееца да съставляват
престъплението „измама“, но също така и лицата между които са възникнали
твърдените в тъжбата измамливи действия да се намират в родствени
отношения помежду си. В случая по делото се установява, а и от изложението
в тъжбата на адвокат В., че лицата ХР. В. СП. и П. ПЛ. Ж. не се намират,
както вече се посочи в каквито и да е роднински отношения, а напротив,
видно от изложението в иницииращите наказателното производство писмени
документи е, че същите са се запознали чрез социалната мрежа – Фейсбук.
При това положение правилен и законосъобразен е извода на първия съд, че в
случая не са налице основанията и предпоставките по чл. 218в, т. 2 НК за
възбуждане на наказателно преследване спрямо лицето ХР. В. СП. по тъжба
на пострадалата П. ПЛ. Ж.. Ето защо и в тази връзка правилно и
законосъобразно на това основание е било прекратено наказателното
производство.
Въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно първият съд е
констатирал, че иницииращите образуването на наказателното производство
от частен характер писмени документи - искова молба от дата 04.03.2021 г. и
впоследствие тъжба от дата 01.04.2021 г. са депозирани от адвокат В. след
преклузивния 6 /шест/ месечен срок, установен от законодателят в
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НПК. Това е така, защото с оглед изложените в
депозираните писмени документи факти и обстоятелства, обосноваващи
твърдението на жалбоподателя за извършено престъпление от страна на
лицето ХР. В. СП. по отношение на пострадалата П. ПЛ. Ж., е че същото
касае периода 15.02.2018 г. – 29.11.2018 г. Съобразявайки визирания срок по
чл. 81, ал. 3 НПК за депозиране на тъжбата, на свой ред води до
законосъобразния извод, че срока за подаване на тъжбата е започнал да тече
за пострадалата П. ПЛ. Ж. от 29.11.2018 г. и е изтекъл на 29.05.2019 г. При
така изложеното правилно е констатираното от първия съд, че исковата молба
от дата 04.03.2021 г. и впоследствие тъжбата от дата 01.04.2021 г. са
депозирани след преклузивния 6 /шест/ месечен срок установен от
законодателят в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НПК, поради което и на това
основание законосъобразно е прекратено наказателното производство по
6
делото.
В случая, правилно и законосъобразно първият съд е изпълнил
задълженията си да прецени, дали описаното от частния тъжител в
обстоятелствената част на неговата тъжба съставлява не само престъпление
по НК, но и дали същото се преследва по частно правен ред. В случая първия
съд не може да бъде упрекнат дори и на този ранен етап, на който се е
намирал в незаконосъобразно осъществена процесуална дейност. Необходимо
е да се посочи още, че предвид специфичния характер на производствата,
които се образуват по повод депозирана тъжба от лице, което счита, че е
пострадало от деяние, което съставлява престъпление преследвано по частно
правен ред, без участие на прокурор, поставя изискване към съдията-
докладчик да може да извърши и надлежната правна квалификация на
описаните в тъжбата факти и обстоятелства по НК. В изпълнение на
изискването заложено в разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК, първият съд е
установил, че изложените от тъжителя факти и обстоятелства в
иницииращите наказателното производство писмени документи – искова
молба и тъжба не могат да поставят началото на провеждане на наказателно
производство от частен характер, т.к. касаят обективни признаци от състав на
престъпление с правна квалификация по чл. 209, ал. 1 НК, което престъпление
е от общ характер. Именно и съобразявайки се с посочените изисквания,
първият съд изхождайки от изложените в депозираните исковата молба от
дата 04.03.2021 г. и впоследствие тъжбата от дата 01.04.2021 г. факти и
обстоятелства, ведно с приложените в подкрепа на същите писмени
документи е стигнал до законосъобразния извод, че същите очертават
фактическите рамки на едно вероятно извършено по отношение на лицето П.
ПЛ. Ж. престъпление „измама“ или това по чл. 209, ал. 1 НК. Правилно е и
посочено от първия съд, че това престъпление е такова от общ характер и за
да бъде възбудено наказателно производство спрямо сочения като
извършител деец, е необходимо да бъде проведено по надлежния ред
разследване, което да е съобразено с разпоредбите на ЧАСТ ТРЕТА от НПК,
или които разпоредби предвиждат не само провеждане на разследване по дела
от общ характер, но и изготвяне на обвинителен акт от страна на прокурора,
който поставя началото на едно съдебно производство. Ето защо макар и
изложените в тъжбата на жалбоподателя твърдения да касаят извършени
измамливи според тъжителя действия с предмет негово частно имущество,
7
които да се субсумират под състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, то
предвид обстоятелството, че липсва роднинска връзка между сочения за деец
- ХР. В. СП. и пострадалата - П. ПЛ. Ж. се налага закономерно направения
извод от първия съд, който се споделя изцяло от въззивната инстанция, че в
случая не са налице основания за приложение на нормата на чл. 218в, т. 2 НК
и съответно за провеждане на наказателно производство от частен характер, а
в случая е са налице данни за вероятно извършено престъпление от общ
характер, като наказателното преследване срещу дееца се възбужда по ред
различен от предприетия от въззивния жалбоподател.
Предвид всички изложени съображения въззивният съд намира, че
въззивната жалба на адвокат Г.В., редовно упълномощен повереник на
частния тъжител П. ПЛ. Ж. следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното разпореждане потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въззивният съд намира, че делото следва да бъде изпратено на
Софийска районна прокуратура с цел извършване на преценка за образуване
на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер с
оглед изложението направено в искова молба от дата 04.03.2021 г. и
впоследствие тъжба от дата 01.04.2021 г., които са депозирани от адвокат В.,
което изложение се подкрепя според въззивния жалбоподател от
приложените писмени документи за твърдените фактически обстоятелства.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 НПК Софийски градски
съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 21.05.2021 г., постановено по нчхд
№ 3993/2021 г. по описа на СРС, НО, 131 състав, с което е прекратено
наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с
чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.
Връща делото на първоинстанционния съд с указание, че същото следва
да бъде изпратено на Софийска районна прокуратура с цел извършване на
преценка за образуване на наказателно производство за извършено
престъпление от общ характер.
8
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9