№ 16
гр. Сливен, 14.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Иван М. Д.
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600008 по описа за 2022 година
Производството е въззивно. Образувано е въз основа на частна жалба на
адв.Н. в качеството му на повереник на Е.С.Д. срещу Определение №
359/17.12.2021г. по ЧНД № 1440/2021г по описа на Районен съд-Сливен.
С посоченото по-горе определение СлРС е оставил без разглеждане
жалбата на Е.Д. против Постановление на РП-Сливен от 15.11.2021 г., с което
е прекратено наказателното производство, водено за това, че на 08.06.2021г в
гр. Сливен, при управление на МПС са били извършени непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото-престъпление по чл. 325, ал. 3, вр.ал. 1 от НК, на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1 от НК, като недопустима.
Определението е атакувано от повереника на Д. като в жалбата се
твърди, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. Счита се, че
неправилно съдът преценил, че жалбата е процесуално недопустима. Счита,
че възприетата от прокурора фактическа обстановка е непълна, а направените
изводи от правно естество са погрешни. Намира, че възприетите изводи от
наблюдаващата прокуратура са в противоречие със закона и по същество
държавното обвинение е легализирало скандалните и безпричинно
осъществени агресивни действия на двамата уличени, поставяйки последните
в привилегировано положение. Излага се мнение, че прокуратурата не е взела
под внимание, че Р.П. като водач на МПС е отнел предимство на
жалбоподателя в нарушение на правилата по ЗДвП, който от своя страна е
управлявал мотоциклета си с ниска скорост / и поради тази причина не се е
стигнало до ПТП/; че П. с конклудентни действия е указал на жалбоподателя
да спре; че впоследствие П. и синът му Х. без какъвто и да е повод са нанесли
удари върху предпазната каска на жалбоподателя, в резултат на което тя се е
счупила и Д. е получил травма на главата; че впоследствие на Д. са нанесени
удари в областта на корема и гърдите; че П. и Х. са крещяли на висок тон и
отправяли обиди към жалбоподателя и му се заканвали с възникването и на
1
други проблеми / единият от тях представил другия за цивилен полицай/; че
тези действия са били възприети от приятелката на жалбоподателя, която се
разстроила и разплакала и от цялото семейство на свидетеля И.П. който
възприел агресията на двамата- П. и Х. и се запътил към мястото на
инцидента с цел „да помогне на момчето“, визирайки жалбоподателя. В
жалбата се изразява несъгласие с правната квалификация на деянието по чл.
325, ал. 3, вр.ал. 1 от НК, доколкото инцидентът е възникнал след като и
двете моторни превозни средства са преустановили движението си. Счита се,
че се касае за хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК. Акцент е
поставен върху обстоятелството, че освен хулиганските действия на П. и Х.,
които според жалбоподателя са извършени в условията на съизвършителство/
съучастие, е нанесен и побой върху жалбоподателя. В жалбата се излага
твърдение, че деянието на Х. и П. следва да се квалифицира по чл.325, ал.1 от
НК, алтернативно по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 от НК. В заключение от
настоящата инстанция се иска отмяна на определението на РС и на
постановлението на РП-Сливен
Въззивната инстанция намира, че подадената жалба е процесуално
допустима като подадена в срок от лице, разполагащо с правен интерес.
Разгледана по същество същата е основателна по съображения, различни
от въведените с частната жалба.
Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 325, ал.
3, вр.ал. 1 от НК за това, че на 08.06.2021 г. в гр. Сливен, при управление на
МПС са били извършени непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Видно от
материалите по производството преписка ЗМ № 653/08.06.2021г, въз основа
на която е била извършена проверка, е образувана по заявление на лицето
Е.С.Д., който в хода на досъдебното производство е представил лист за
преглед на пациент от 08.06.2021 г. и съдебномедицинско удостоверение с
описани в тях травматични увреждания. Във втория документ са описани
действия на две непознати лица от мъжки пол, причинили уврежданията.
След като по досъдебното производство са разпитани участниците в
инцидента, както и още трима свидетели, РП е изготвила постановление от
15.11.2021 г., с което е прекратила частично наказателното производство,
образувано и водено за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр.ал. 1 от НК като
същото е останало да се води за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Със
същото постановление прокурорът е спрял наказателното производство в
частта, в която то се води за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, тъй като
деянието се преследва по тъжба на пострадалото лице.
Жалбоподателят Д. не е атакувал постановлението в частта, с която е
спряно наказателното производство. Жалба е депозирана пред РС-Сливен
само във връзка с прекратяването на наказателното производство в частта, в
която е водено за хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
С Определение №359/17.12.2021г. по ЧНД01440/2021г. СлРС е приел, че
хулиганството е престъпление от категорията на формалните, т.е. във
фактическия му състав като елемент не е включен престъпен резултат и не
2
може да има пострадало от това деяние лице. С тези аргументи съдът е
намерил за недопустима жалбата и като такава тя е оставена без разглеждане.
Правните изводи на първостепенния съд не са съобразени с
Постановление № 2 от 29.06.1974 г. по н.д. № 4/1974 г. на Пленума на ВС.
Вярно е, че хулиганството е систематично уредено в Глава Десета в
Особената част на НК, което го дефинира като посегателство срещу реда и
общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението
хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени
отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората
в процеса на обществения живот. Макар и да е насочено срещу обществения
ред и спокойствие, обективното проявление на хулиганството в някои
хипотези засяга правата на отделната личност или имуществени права на
физически или юридически лица, подробно изброени в цитираното по горе
ППВС. Подобен резултат, макар и несъставомерен, не изключва
възможността хулиганското действие да породи фигурата на пострадалото
лице в досъдебната фаза и на частен обвинител и граждански ищец в
съдебната фаза на наказателното производство.
Като е стигнал до извод за недопустимост на частната жалба,
първостепенният съд е оставил без разглеждане същата и по този начин е
постановил един незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна. Като
пострадало лице Е.С.Д. има правен интерес от разглеждане на частната жалба
против постановлението на РП-Сливен за прекратяване на наказателното
производство, водено за престъпление по чл.325, ал.3, вр.ал.1 от НК. След
като отмени атакуваното определение на СлРС, въззивната инстанция следва
да върне делото на същия съдебен състав на районния съд за разглеждане на
жалбата по същество.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 359/17.12.2021г. по ЧНД № 1440/2021г. по
описа на, с което е оставена без разглеждане жалбата на Е.С.Д. против
Постановление на РП-Сливен от 15.11.2021 г. за прекратяване на
наказателното производство, водено за това, че на 08.06.2021 г., в гр. Сливен,
при управление на МПС, са били извършени непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото- престъпление по чл.325, ал.3, вр.ал.1 от НК, като процесуално
недопустима, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото на съдебния състав на РС-Сливен, постановил
отмененото определение, за произнасяне по основателността на частната
жалба на Е.С.Д..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4