О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 15.07.2020 год.
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание
на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА
СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова ч. гр. дело
№ 343 по описа на съда за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 274 и сл. от ГПК, образувано е по частна жалба с вх. №
4249/23.06.2020 г. депозирана от А.П.Н., чрез пълномощника адв. Н.Р. – САК, срещу определение от
21.04.2020 г., постановено от Районен съд-Елин Пелин, по гр.
дело № 562/2019 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката производство по иска с правно основание
чл.49, ал. 1 от СК да бъде прекратено.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение е
неправилно и моли същото да бъде
отменено. Счита, че искът за развод с правно основание чл. 49 от СК не е
подсъден на българския съд, като в защита на тезата си излага множество
аргументи. Позовава се на Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. Твърди, че жалбоподателката
е депозирала искова молба за развод в компетентния, по неин настоящ адрес, съд
в гр. Б., Германия. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното определение и да прекрати цялото производство по гр.д. № 562/2019
г. по описа на РС-Елин Пелин.
Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и
приложеното по делото материали, намира за установено от фактическа страна
следното:
Частната жалба, с оглед изискванията
за редовност, е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в преклузивния
срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес.
Препис от частната жалба е връчен на
насрещната страна, и в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, подаден от Х. Н., чрез
пълномощника адв. З.Р.-К. - САК. Ответната по жалбата
страна счита, че тя е неоснователна, а атакуваното определение законосъобразно.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по
следните съображения:
Производството пред Районен съд –Елин
Пелин е образувано по искова молба, подадена от Х.С.Н. срещу А.П.Н., предявен е иск за развод поради дълбокото и непоправимо
разстройство на брака по вина на
съпругата. С този иск са съединени претенции за предоставяне на бащата на правото
да упражнява родителските права по отношение на родените от брака деца - З. Х. Н. и Б. Х. Н.; за определяне на мерки за лични отношения между децата и майката; за
заплащане на издръжка от майката на децата в размер 140 лв. месечно за всяко
едно от тях.
В отговора срещу исковата молба ответницата А.П.Н. изрично е
оспорил компетентността на българския съд да разгледа делото и е направила искане за
прекратяване на производството.
С обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на
чл. 3 параграф 1, буква „б“от Регламент /ЕО/ 2201/2003г., тъй като страните по
делото са български граждани с обичайно местопребиваване на територията на друга държава-членка на ЕС, поради
което е отхвърлил възражението на ответницата за
международна некомпетентност на българския съд като е приел, че е
компетентен да разгледа иска за развод с правно
основание по чл. 49, ал. 1 от СК.
По отношение на останалите предявени искове
с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК и чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. с чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД първоинстанционният
съд е прекратил производството.
С оглед на изложеното, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно чл. 3 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., компетентни да разглеждат дела за развод са
седем вида съдилища в държава-членка на ЕС, включително и съд на държава-членка, чийто
граждани са двамата съпрузи. Независимо, че компетентността е посочена
алтернативно и между отделните видове не съществува йерархия, ако са изпълнени
условията на която и да е от хипотезите на чл. 3 от Регламент /ЕО/
2201/2003 г. - сезираният съд, този пред който е заведено делото за развод, не може да откаже разглеждането на спора (В този смисъл в трайната
практика на ВКС - определение №
38/25.01.2011 г. по ч. гр. дело № 647/2010 г. на ВКС III г. о., определение № 937 от 15.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4035/2014 г., IV г. о, определение № 53 от 31.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3801/2017 г., IV г. о., ГК).
Следва да се отбележи, че при алтернативно предоставените възможности по
Регламента, право на ищеца е да избере къде да предяви
иска си, а посоченият от него съд, щом като отговаря на някое от предвидените в
Регламента условия - не може да откаже произнасяне.
В конкретния случай, обстоятелството, че страните по делото са
български граждани не е спорно, а се установява и от приобщено по делото писмено доказателство
- удостоверение за сключен граждански брак с дата 07.10.2011 г. Респективно, районният съд, правилно отчитайки, че
компетентността следва да бъде определена съгласно Регламент /ЕО/
2201/2003 г., е оставил без уважение възражението на ответницата за международна некомпетентност на българския съд.
На следващо
място, от приложената към частната жалба призовка за явяване в Районен съд Б.,
по брачно дело Н. срещу Н., не се установява какъв е предмета на това делото,
респективно дали е идентичен с предмета по гр.д. 562/2019 г. по описа на
РС-Елин Пелин.
С отговора на
частната жалба, ответната страна по нея е посочила, че е неоснователно
твърдението на жалбоподателката, че страните по делото
са постигнали съгласие иска за развод да бъде разгледан от немски съд по
обичайното им местоживеене. От изложеното е видно, че не са налице съвпадащи се
изявления от двете страни, поради което производството по гр. дело № 562/2019 г. по описа на РС-Елин
Пелин не следва да бъде прекратявано и на това основание.
Съгласно т.
9, буква „в“ от тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС, определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение
отводът за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на
касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в
чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 4249/23.06.2020 г.
депозирана от А.П.Н., чрез пълномощника адв. Н.Р. -
САК срещу определение от 21.04.2020 г., постановено от Районен съд-Елин Пелин, по гр.
дело № 562/2019 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката производство по иска с правно основание
чл.49, ал. 1 от СК да бъде прекратено.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.