Определение по дело №343/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 401
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Боряна Красимирова Гащарова
Дело: 20201800500343
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 15.07.2020 год.

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                       ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                       БОРЯНА ГАЩАРОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова ч. гр. дело № 343 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, образувано е по частна жалба с вх. № 4249/23.06.2020 г. депозирана от А.П.Н., чрез пълномощника адв. Н.Р. – САК, срещу определение от 21.04.2020 г., постановено от Районен съд-Елин Пелин, по гр. дело № 562/2019 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката производство по иска с правно основание чл.49, ал. 1 от СК да бъде прекратено.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение е неправилно  и моли същото да бъде отменено. Счита, че искът за развод с правно основание чл. 49 от СК не е подсъден на българския съд, като в защита на тезата си излага множество аргументи. Позовава се на Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. Твърди, че жалбоподателката е депозирала искова молба за развод в компетентния, по неин настоящ адрес, съд в гр. Б., Германия. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да прекрати цялото производство по гр.д. № 562/2019 г. по описа на РС-Елин Пелин.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и приложеното по делото материали, намира за установено от фактическа страна следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, подаден от Х. Н., чрез пълномощника адв. З.Р.-К. - САК. Ответната по жалбата страна счита, че тя е неоснователна, а атакуваното определение законосъобразно.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд –Елин Пелин е образувано по искова молба, подадена от Х.С.Н. срещу А.П.Н., предявен е иск за развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата. С този иск са съединени претенции за предоставяне на бащата на правото да упражнява родителските права по отношение на родените от брака деца - З. Х. Н. и Б. Х. Н.; за определяне на мерки за лични отношения между децата и майката; за заплащане на издръжка от майката на децата в размер 140 лв. месечно за всяко едно от тях.

В отговора срещу исковата молба ответницата А.П.Н. изрично е оспорил компетентността на българския съд да разгледа делото и е направила искане за прекратяване на производството.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 3 параграф 1, буква „б“от Регламент /ЕО/ 2201/2003г., тъй като страните по делото са български граждани с обичайно местопребиваване на територията на друга държава-членка на ЕС, поради което е отхвърлил възражението на ответницата за международна некомпетентност на българския съд като е приел, че е компетентен да разгледа иска за развод с правно основание по чл. 49, ал. 1 от СК.

По отношение на останалите предявени искове с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК и чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. с чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД първоинстанционният съд е прекратил производството.

С оглед на изложеното, съдът направи следните правни изводи:  

Съгласно чл. 3 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., компетентни да разглеждат дела за развод са седем вида съдилища в държава-членка на ЕС, включително и съд на държава-членка, чийто граждани са двамата съпрузи. Независимо, че компетентността е посочена алтернативно и между отделните видове не съществува йерархия, ако са изпълнени условията на която и да е от хипотезите на чл. 3 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. - сезираният съд, този пред който е заведено делото за развод, не може да откаже разглеждането на спора (В този смисъл в трайната практика на ВКС - определение № 38/25.01.2011 г. по ч. гр. дело № 647/2010 г. на ВКС III г. о., определение № 937 от 15.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4035/2014 г., IV г. о, определение № 53 от 31.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3801/2017 г., IV г. о., ГК).

 Следва да се отбележи, че при алтернативно предоставените възможности по Регламента, право на ищеца е да избере къде да предяви иска си, а посоченият от него съд, щом като отговаря на някое от предвидените в Регламента условия - не може да откаже произнасяне.

В конкретния случай, обстоятелството, че страните по делото са български граждани не е спорно, а се установява и от приобщено по делото писмено доказателство - удостоверение за сключен граждански брак с дата 07.10.2011 г. Респективно, районният съд, правилно отчитайки, че компетентността следва да бъде определена съгласно Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., е оставил без уважение възражението на ответницата за международна некомпетентност на българския съд.

На следващо място, от приложената към частната жалба призовка за явяване в Районен съд Б., по брачно дело Н. срещу Н., не се установява какъв е предмета на това делото, респективно дали е идентичен с предмета по гр.д. 562/2019 г. по описа на РС-Елин Пелин.

С отговора на частната жалба, ответната страна по нея е посочила, че е неоснователно твърдението на жалбоподателката, че страните по делото са постигнали съгласие иска за развод да бъде разгледан от немски съд по обичайното им местоживеене. От изложеното е видно, че не са налице съвпадащи се изявления от двете страни, поради което производството по гр. дело № 562/2019 г. по описа на РС-Елин Пелин не следва да бъде прекратявано и на това основание.  

Съгласно т. 9, буква „в“ от тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС, определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отводът за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК.

 

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 4249/23.06.2020 г. депозирана от А.П.Н., чрез пълномощника адв. Н.Р. - САК срещу определение от 21.04.2020 г., постановено от Районен съд-Елин Пелин, по гр. дело № 562/2019 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката производство по иска с правно основание чл.49, ал. 1 от СК да бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                           2.