Решение по дело №49/2021 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 260025
Дата: 5 май 2022 г. (в сила от 6 юни 2022 г.)
Съдия: Диана Симеонова Стателова
Дело: 20215230100049
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260025

 

05.05.2022г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                     Година                                        Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Девети юни

 

2021

 
                

на                                                                             Година                                     

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

 

                                                                                                                                                                                 

МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

 
 

Секретар                                                        

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

49

 

2021

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по смисъла на чл. 36, ал.1 и 2, във връзка с чл.37 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 422 от ГПК.

В исковата си молба В.Д.Б.,***, със съдебен адрес:***, оф. *** - чрез адвокат Г.И.П.,***, със седалище: ***, представлявана от Кмета Г.П., твърди, че е адвокат от Пловдивска АК.

В предявената искова молба се иска да бъде прието за установено, че  Община С. дължи на В.Д.Б. сумата в размер общо на ***лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна зашита и съдействие от 14.02.2017г.- за изготвяне на жалба от ищеца пред РП-Пазарджик и ОП-Пазарджик срещу ЧСИ Г. С., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  по ч.гр.д №583/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

 Сочи, че между В.Б. и ответника на 14.02.2017 г. бил сключен договор за правна защита и съдействие с Община С., представлявана от кмета С.Ч. и съгласно този договор ищецът е следвало да представлява и защитава Община С., във връзка с процесуално представителство след изготвена жалба от ищеца пред РП-Пазарджик и ОП-Пазарджик срещу ЧСИ Г. С.. Твърди се също така, че размерът на договореното възнаграждение било ***лв. Сочи се, че ищецът е изпълнил задължението си по сключения договор, като са постановени актове от ОП- Пазарджик. Сочи се също, че между ищеца Б. *** са възникнали договорни отношения на основание сключен и подписан от двете страни срочен граждански договор за абонаментно обслужване № *** от 17.06.2016 г., в сила от 2017 г.

Иска се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

Към исковата молба са представени под опис 10 бр. документи, които са допуснати като годни доказателствени средства по настоящото съдебно производство.

Направено е искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с въпроси формулирани в исковата молба, което искане е уважено.

В исковата молба е заявено искане за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца и мораторна лихва върху главницата за периода от 27.06.2017 г. до  30.09.2020 г., което представлява иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, без да е посочен размера на вземането. Същото е конкретизирано в допълнителна молба от страна на ищеца В.Б..***, получили препис от исковата молба с приложенията, в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, са  подали отговор на исковата молба, в който излагат доводи, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Твърди се, че претендираната сума многократно надхвърля размера, посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е предвиден в размер на 50,00 лв., а заплатеният размер от ***лв. многократно го надхвърля, поради което противоречи на добрите нрави, заради огромното завишаване на цената на услугата. Направено е възражение за нищожност на договора от 14.02.2017 г. Освен това ответниците сочат, че не дължат процесната сума, която е заплатена на ищеца Б., тъй като в договора е посочено, че е платена в брой, а договорът има характер на разписка. Сочи се също, че процесният договор от 14.02.2017 г. не  е входиран в деловодната система на Община С. и не е представен в счетоводството, за да бъде осчетоводен.

Община С. молят да се постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендират се разноски.

Към отговора на исковата молба е представен 1 бр. документ, който следва да бъде допуснат като годно доказателствено средство по настоящото съдебно производство.

В открито съдебно заседание, редовно призован, ищецът В.Б. се явява лично.

          В съдебно заседание редовно призовани, ответната Община С. се представляват от юрисконсулт Д. Д. Г..

          По делото е разпитан свидетелят С.П.Ч..

От приложения по делото Договор за абонаментно правно обслужване, сключен на 01.06.2016 г. и регистриран с регистрационен индекс № *** от 17.06.2016 г., по регистъра на Община С., В.Б. се е задължил да осъществява за нуждите на Община С., юридически консултации и услуги, съобразно с цялостната дейност на ответната община, като е посочено, че юридическите консултации могат да бъдат постоянни, необходими за текущата дейност на общината, изготвяне на проекти за заповеди и актове, юридическо оформяне и прецизиране на проекти за други документи и оферти, юридически консултации по документи и оферти, изпратени от трети лица, изготвяне на правни анализи по определени проблеми на Община С., изготвяне на справки за действащи в страната нормативни актове, непосредствена юридическа консултация по време на преговори, изготвяне на проекти за договори и допълнителни споразумения, свързани с дейността на общината и осъществяване на процесуално представителство в полза на Обищина С. по дела, по които същата е страна.

Съгласно чл. 9 от същия Договор, ответната община са се задължили да заплащат възнаграждение за извършената работа, в размер на 500,00 лв. месечно, платими в брой, в срок до 25-то число на текущия месец. А съгласно чл. 10 от Договора, ответната община са се задължили да заплащат възнаграждение за извършваната от Б. работа на основание договор за правна помощ, за всеки отделен случай и за всяка отделна инстанция по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004г.- за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и всички извършени от В.Б. разходи за извършваната работа, съобразно с представените от него документи. Установява се, че Договорът е влязъл в сила на датата на неговото подписване и е със срок от 1 година. Уговорена е опция договорът да може да се прекрати чрез изпращането на писмено предизвестие от 30 дни.

По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие от 14.02.2017 г., ведно с пълномощно, от които се констатира, че Община С., представлявана от Кмета С.Ч. е упълномощила ищеца В.Д.Б. да представлява и защитава ответната община, като оказва правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство за изготвяне на жалба пред Районна прокуратура – Пазарджик, срещу ЧСИ С., с район на действие Окръжен съд – Пазарджик, при договорено възнаграждение в размер на ***лв. В т. 4 от договора за правна защита и съдействие – Изплатен доход, е посочено, че по този договор е изплатена сумата от ***лв. в брой и при плащане в брой, този договор служи като документ по смисъла на чл. 9, ал.2 от ЗДДФЛ и удостоверява платено адвокатско възнаграждение.

Съгласно приложения по делото Отчет за работата на адв. В.Б. по съдебни производства от 28.02.2017 г. е видно, че ищецът е посочил, че във връзка с процесуалното представителство на ответната община пред Районна прокуратура – Пазарджик, Окръжна прокуратура – Пазарджик по преписка вх. № *** от 2017 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пазарджик и преписка вх. № 312000/7236/2017 г. по описа на ОД на МВР – Пазарджик, е образувана проверка, сезирана по жалба на Община С. срещу ЧСИ Г. С., с рег. № 885 и с район на действие Окръжен съд Пазарджик, като същата е уважена и наблюдаващият прокурор е разпоредил процесуално следствени действия за събиране и проверка на доказателства по преписката, а ищецът Б. е поискал изплащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер на ***лв.

Към този отчет е приложено Постановление № *** от 20.09.2017 г. на Окръжна прокуратура – Пазарджик, от което се констатира, че от фактическа страна, в резултат на проверката е установено, че Община С. не са упражнили правата на възражения и съответен иск по ГПК, във връзка с твърденията в жалбата за двукратно събиране на задълженията и за начислени двойни и тройни такси от страна на ЧСИ, още повече че се упоменава, че ЧСИ Г. С. е нямал никаква представа за това, че Община С. вече е заплатила дълговете си, тъй като това е станало не по неговата сметка, а по сметката на ЧСИ М.А., с взискател адв. П.Г.. Окръжна прокуратура – Пазарджик е отказала да образува досъдебно производство, тъй като действията на ЧСИ С. не съдържат елементи на изпълнителното деяние по чл. 282 от НК и не се установява превишаване на права и нарушение на задължения, а субективната страна на този състав се характеризира с умисъл и специална цел.

Видно от приложената по делото Молба вх. № ***/06.07.2017 г., е че, ищецът В.Б. е приложил, във връзка с дадени от Община С. указания за представяне на пълномощни относно приключили преписки, шест броя копия от пълномощни, като обръща внимание на ответниците, че месечната абонаментна вноска за м. май 2017 г., в размер на 500,00 лв., не е получена.

Съгласно приложено по делото Уведомително писмо изх. № *** от 21.06.2017 г. на Община С., ищецът Б. следва да счита Договор за абонаментно правно обслужване от 01.06.2016 г., с вх. № ***/17.06.2016 г. за прекратен на основание чл. 14, ал.1 от този договор, поради изтичане на срока, за който е сключен. Посочено е също, че съгласно чл. 10 от договора за абонаментно правно обслужване, Община С. е задължена да му заплаща възнаграждение за осъществено процесуално представителство по дела на Община С. на основание договор за правна помощ за всеки отделен случай, а към представените отчети и съдебни решения към тях, липсват договори  за правна помощ. Ответниците са уведомили ищеца Б., че в деловодството и счетоводството на Община С. не са открити договори за правна помощ от цитираните в отчетите съдебни дела, поради което следва ищецът да представя договор за правна помощ за всеки отделен случай, като видно от представените съдебни решения, претендираните суми са присъдени в полза на Община С., а не в полза на адвокат Б. персонално.

Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице констатира, че след извършена проверка на място в счетоводството на Община С., не са предоставени документи, от които да е видно, че на адв. В.Б. е изплатена сума в размер на ***лв. по Договор за правна защита и съдействие от 14.02.2017 г. Съгласно заключението, в счетоводната програма на Община С. не съществува записване/осчетоводяване на задължение към адв. В.Б. в размер на ***лв. по договор за правна защита и съдействие от 14.02.2017 г.

По делото е приложен препис от Регистър на деловодната система на Община С. с кореспондент адв. В.Б., от който се констатира, че на 22.03.2017 г. ищецът Б. е регистрирал Доклад за извършени правни действия през м. февруари 2017 г. Установява се, че са регистрирани още два доклада за дейността на ищеца през периода от 01.04.2017. до 30.04.2017 г. и за дейността през периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г., като на 12.06.2017 г. са регистрирани докладни записки по съдебни производства – 6 броя и получаване на сума за услуги за м. май 2017 г. -с входящо писмо.

Съгласно приложения по делото Доклад за дейността на адв. В.Б. през периода от 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г., прието по настоящото гражданско дело, на 02.02.2017 г. ищецът Б. е представлявал ответната община пред Районен съд – Панагюрище по гр.д. № 198/2016 г. по описа на съда, срещу търговско дружество „ЕКО ХИДРО“- гр. Пазарджик. На 10.02.2017г., в качеството си на председател на сформирана от Кмета на Община С. комисия, в присъствието на Кмета на с. Блатница, е извършен оглед на място по сигнал срещу Ш.. На 22.02.2017 г. ищецът се е явил в качеството си на процесуален представител на Община С. пред Районен съд - Панагюрище по гр.д. № 210/2016 г. по описа на същия съд срещу фирма „ФЕРМА ОВИС“. В т. 4 от доклада си, ищецът Б. сочи, че са извършвани процесуални действия и съгласувателни действия по постъпили преписки и текущи административни производства, с които се е запознал еднолично, като са подготвени защити по текущи граждански дела и са извършени посещения на съдилищата в гр. София и в гр. Панагюрище. В т. 6 ищецът е посочил, че е съгласувал договор за присъединяване на „ВиК С.“ към Асоциацията.

От разпита на свидетеля С.П.Ч., чиито показания съдът цени изцяло, се установява, че именно той е положил подпис на „Упълномощител“ под процесния договор за правна защита и съдействие от 14.02.2017 г., като по договора за правна защита и съдействие подписът е на „Клиент“. Свидетелят Ч. сочи, че договорите за правна защита и съдействие са се сключвали в сградата на Община С., а същността на споровете е обяснявана от юрисконсулта на общината, но се е наложило да се ползват външни адвокати, тъй като обемът от работа бил много голям и юрисконсултът не е можел да се справи с тях. Изяснява също, че Общината е била в много тежко състояние, съществували са множество казуси за разрешаване в срок и това е била единствената причина за упълномощаването на ищеца Б..

Съдът счита, че предявеният по смисъла на чл.36, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.37 от Закона за адвокатурата и във вр. с чл.422 от ГПК, иск от В.Д.Б.,***, за изплащане на адвокатско възнаграждение в размер на ***лв., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2020 г. - датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, до окончателно изплащане на вземането и ведно с мораторна лихва в размер на 307,93 лв. - за периода 27.06.2017 г. до 30.09.2020 г. - датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, е основателен и същият следва да бъде уважен.

Настоящият съдебен състав приема, че трудът на един адвокат е висококвалифициран и за него се дължи възнаграждение, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Още повече, че са предвидени минимални размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Това възнаграждение може да бъде само за извършена дейност и за постигнат резултат. Възнаграждението на адвоката се дължи винаги за дейност, която е в полза на представлявания и е пряко насочена за защита на неговите интереси. В настоящото гражданско дело се събраха достатъчно доказателства, от които е видно, че ищецът Б. е предприел и осъществил реални действия в полза на представляваната Община С. и е следвало да получи уговореното възнаграждение. По делото се установи, че ищецът неколкократно е депозирал в деловодството на Община С. заявления за изплащане на възнагражденията, които са регистрирани в деловодната система на ответната община, но липсват каквито и да било писмени доказателства за регистриран договор за правна помощ и съдействие и респективно- счетоводни документи за изплатено адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, упражняването на адвокатската професия включва изготвяне на съдебни книжа за започване на съдебното производство и представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт.

По делото безспорно се установи, че ищецът Б. *** пред Окръжна прокуратура – Пазарджик и ОД на МВР – Пазарджик, като в резултат на подадените от него жалби е постановен акт на окръжен прокурор, в който е отказано да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка № ***/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пазарджик, понеже в резултат на извършена проверка в деловодството на ЧСИ Г. С., с рег. № 885 и район на действие- Окръжен съд Пазарджик, е установено, че Община С. е заплатила дълговете си по сметката на друг ЧСИ – М.А., пред която е образувано изпълнително дело от взискателя П.Г., към който ответната община е имала задължение в размер на 25 388,51 лв.

От представените по делото писмени доказателства се установи, че за извършената дейност по защита на законните права и интереси на ответната община, ищецът Б. е представял надлежни доклади и е молил за изплащане на посочените в договорите за правна защита и съдействие, адвокатски възнаграждения.

В настоящото гражданско дело не се представиха никакви доказателства, че е извършено плащане от страна на ответната община по сключения с ищеца Б. договор за правна защита и съдействие, освен отбелязването в самия договор, че той служи за разписка относно извършено плащане.

От приетото заключение на допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установи, че в ответната община липсват каквито и да било разходни документи, от които да е видно, че е налице плащане на процесната сума или на части от нея.

Обратно, по делото бе представено Уведомително писмо изх. № ***/21.06.2017г., съгласно което, към представените отчети за дейността на ищеца Б. липсват договори за правна помощ, поради което, изплащане може да се извърши само след представяне на тези договори. Установи се, че макар процесният договор за правна помощ и съдействие да е бил представен, липсват доказателства за изплащане на дължимата сума в размер на ***лв.

Съдът счита, че не е прекомерен договореният размер тъй като договореното адвокатско възнаграждение съответства на сумите, претендирани по изпълнително дело, образувано пред ЧСИ Г. С. от страна на взискателя П.Г. за сумата от 25 388,51 лв.

По тези съображения съдът приема, че предявеният от В.Б. иск по смисъла на чл. 36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата, е основателен и доказан.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъдена ответната Община С. да заплати на ищеца В.Д.Б. сторените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 884,00 лв., която сума представлява сбор от адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 лв., държавни такси по настоящото гражданско дело и по ч. гр. дело № 583/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд в размер на 129,60 лв., както и 204,40 лв.- депозит за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза.

Съдът счита, че следва да остави без уважение искането за присъждане на сумата от 19,08 лв. – куриерска услуга, тъй като по делото не са представени никакви писмени доказателства за сторени такива разноски от страна на ищеца Б..

Така мотивиран, на основание на чл.36, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.37 от Закона за адвокатурата и във вр. с чл.422 от ГПК, Панагюрския районен съд,

 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.Д.Б., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, оф. *** - чрез адвокат Г.И.П. ***, с ЕИК: *********, със седалище: град С., пл. „Дружба“ № 2, представлявана от кмета Г.П., че помежду им съществува облигационно правоотношение, съгласно което Община С. дължи на В.Д.Б. заплащането на адвокатско възнаграждение за представителство по прокурорска преписка № ***/2017 г. по описа на Пазарджишка окръжна прокуратура в размер на 930,00лв. (деветстотин и тридесет лева), ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2020 г. - датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, до окончателно изплащане на вземането и ведно с мораторна лихва в размер на 307,93 лв. (триста и седем лева и деветдесет и три стотинки) - за периода 27.06.2017 г. до 30.09.2020 г. - датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

ОСЪЖДА Община С., с ЕИК:*********, със седалище: ***, представлявана от кмета Г.П., да заплатят на В.Д.Б., с ЕГН -**********,***, със съдебен адрес:***, оф. *** - чрез адвокат Г.И.П., сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 884,00лв. (осемстотин осемдесет и четири лева), която сума представлява сбор от адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 лв. (петстотин и петдесет лева), държавни такси по настоящото гражданско дело и по ч. гр. дело № 583/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд, в размер на 129,60 лв. (сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки), както и 204,40 лв. (двеста и четири лева и четиридесет стотинки) - депозит за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза.

ОСТАВЯ без уважение предявената от В.Д.Б., с ЕГН -**********,***, със съдебен адрес:***, оф. *** - чрез адвокат Г.И.П., претенция за заплащане на куриерска услуга в размер на 19,08 лв. (деветнадесет лева и осем стотинки).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено с мотивите.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: