Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. С., 16.02.2017 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11950 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от П.А.Г., Б.Д.Г., И.И.И. и А.А.Г., с която са предявени срещу Д.З. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от по 150000 лв. за всеки от ищците, представляваща част от обезщетение в общ размер от по 200000 лв. по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 12.07.2014 г., при което е починал А.Г. - син на първите двама, фактически съпруг на третата ищца и баща на четвъртия ищец. Претендират законната лихва от 20.04.2012 г. и разноските.

            Ищците твърдят, че при произшествието, осъществило се на 12.07.2014 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника, е починал А.Г., от което за тях са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на близък.

            Ответникът оспорва иска. Позовава се на съпричиняване от пострадалия поради това, че е управлявал автомобила с превишена скорост и не е използвал предпазен колан.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По исковете по чл.226, ал.1 КЗ:

С влязла в сила присъда от 19.11.2014 г. на ОС - Сливен по НОХД №410/2014 г. С.И. Г. е признат за виновен в това, че на 12.07.2014 г. при управление на лек автомобил „Рено” с рег. № ОВ ***** на главен път I-6 (Бургас-С.) и главен път II-53 (Ямбол-Сливен)в района на пътен възел „Ямболска детелина“ нарушил правилата за движение – чл.25, ал.1, ал.50, ал.1 ЗДвП, като предприел маневра завиване наляво, за да навлезе по главен път II-53, без да се убеди, че няма да създаде опасност за движещия се по главния път с предимство автомобил, в резултат на което се ударил в лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ********, управляван от А.Г. и по непредпазливост причинил смъртта на А.Г.. По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради което за начина на настъпване на увреждането, включително механизма на произшествието, неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата на наказателния съд.

От Удостоверенията за родствени връзки се установява, че починалият е син на ищците П.А.Г., Б.Д.Г. и баща на ищеца А.А.Г.. От показанията на свидетелите М. и И. се установява, че ищцата И.И.И. и починалият са съжителствали като съпрузи от 2002 г. до момента на смъртта му и заедно са отглеждали сина си като фактическо семейство.

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. Ищците П.А.Г., Б.Д.Г. и А.А.Г. са родственици на починалия – родители и син, а ищцата И.И.И. е била във фактическо съпружеско съжителство с него, поради което имат право на обезщетение за неимуществени вреди.

По изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил „Рено“, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на бащата на ищцата. Родството и фактическите отношения между починалия и ищците установява правото им на обезвреда на неимуществените вреди в следствие на загубата на близък.

Не е спорно обстоятелство между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на автомобил „Рено” с рег. № ОВ *****, валидна към 12.07.2014 г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек.

От показанията на свидетелите М. и И. се установява, че ищците и починалия са живели в едно домакинство, имали са изключително близки отношения – били са задружно семейство, разбирали са се, починалият е бил обичан от родителите и съпругата си, грижел се е с отдаденост за сина си. Ищците са преживели изключително тежко загубата на А.Г., а синът му познава баща си само от снимките, поради ранната възраст, в която го е загубил.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на починалия (34 г.), конкретните обстоятелства около произшествието, близките семейни връзки между ищците и починалия, възрастта на ищците и обстоятелството, че родителите са изгубили сина си в момент, в който тепърва са започвали да разчитат на него за емоционална и финансова подкрепа за времето, в което ще се оттеглят от активен професионален живот, а съпругата и синът му – в началото на общия им семеен път. Съдът отчита и тежките емоционални и психически страдания, които ищците са понесли от загубата и трайните промени в живота им, настъпили след смъртта на А.Г.. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 150000 лв. за всеки от ищците. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на близък са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия към момента на деликта (2014 г.) и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 150000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищците неимуществени вреди.

Основателно е възражението на ответника за съпричиняване от страна на починалия. По делото – и от механизма на произшествието, приет от наказателния съд и от комплексната медицинска и авто-техническа експертиза се установява, че починалият е управлявал лекия автомобил „Фолксваген“ с превишена скорост – 111 км/ч. Това превишава почти трикратно разрешената за участъка скорост. От експертизата и разпита на вещото лице итж. Т. в съдебното заседание се установява още, че пострадалият не е бил с поставен предпазен колан. Съдът приема, че трикратно превишената скорост и неизпълнение на задължението за пътуване с предпазен колан са допринесли за настъпване на произшествието и тежестта на телените увреждания, причинили смъртта на А.Г.. От една страна защото при спазване на разрешената скорост произшествието е било предотвратимо за пострадалия, а от друга защото при незакрепване на тялото с предпазен колан биха се ограничили уврежданята. Още повече житейски безспорно е, че травмите на пострадалия биха били различни при удар със скорост 40 км/ч и при удар със скорост 111 км/ч – в първия случай уврежданията биха били по-леки, което увеличава възможността за запазване на живота му. Поради това съдът приема, че с действията си – управление на автомобила със превишена скорост и без предпазен колан, пострадалият е допринесъл за настъпване на произшествието и вредоносния резултат. Поради това застрахователните обезщетения следва да се намалят с 1/3 (33,33%) на основание чл.51, ал.2 ЗЗД – със сумата от 50000 лв. за всеки от ищците. Така размерът на дължимите обезщетения, след намаляването им поради съпричиняване, е в размер на по 100000 лв.

Исковете следва да се уважат за сумата от по 100000 лв. за всеки от ищците и да се отхвърлят за разликата до предявените размери.

По разноските:

       На ищците следва да се присъдят по съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата от по 4000 лв. за всеки.

На ответника следва да се присъдят направените разноски за експертизи и такса за удостоверение, както и за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска. Относно размера на юрисконсултското възнаграждение следва да се съобрази следното: Ответникът претендира със списъка по чл.80 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК преди измененията с ДВ, бр. 8 от 2017 г. липсва препращане за размера на юрисконсултското възнаграждение към цитираната наредба. При това положение по преценка на съда възнаграждението действително би могло да се определи по размера за минималните адвокатски възнаграждения, каквато беше и обичайната практика. Ако се приеме, че изменението на ал.8 на чл.78 ГПК с ДВ, бр. 8 от 2017 г. е за целите на отстраняване на непълнота и прецизиране на нормата, то следва и по делата преди изменението размерът да се определя по преценка на съда, а не по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (с оглед липсата на препращане в нормата към Наредбата и ясната воля на законодателя, обективирана с изменението, размерът на юрисконсултското възнаграждение да не се определя по реда на цитираната наредба). Поради това юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 800 лв. – по 200 лв. за всеки от исковете. С оглед на това на ответника следва да се присъдят разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете – за сумата от 435 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 16000 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК:********, адрес: гр. С., бул. ******** №*, да заплати на П.А.Г., ЕГН:**********, Б.Д.Г., ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, И.И.И., ЕГН:********** и А.А.Г., ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, както следва:

на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от по 100000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от смъртта на А. Пенчев Г. при произшествие, осъществено на 12.07.2014 г., заедно със законната лихва от 12.07.2014 г. до окончателното плащане,

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от по 4000 лв. за всеки от ищците, представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от по 150000 лв. за всеки от ищците.

ОСЪЖДА П.А.Г., ЕГН:**********, Б.Д.Г., ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, И.И.И., ЕГН:********** и А.А.Г., ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, да заплатят на Д.З. АД, ЕИК:********, адрес: гр. С., бул. ******** №*, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 435 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК:********, адрес: гр. С., бул. ******** №*, да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 16000 лв., представляваща дължима държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: