№ 75
гр. Варна, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. А.ов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Дебора Н. И.
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20233100600222 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба от адв. Ив.В., повереник на Е. С. срещу
присъда № 255/05.12.2022 г., постановена от РС-Варна по НЧХД № 20223110201389, с
която подсъдимата Р. П. П. е призната за невиновна в извършването на престъпления по
чл.146 ал.1 от НК и по чл.144 ал.1 от НК и е оправдана по така повдигнатите й с частната
тъжба на С. обвинения.
С въззивната жалба се иска посочената присъда да бъде отменена като необоснована,
несправедлива и незаконосъобразна, а подсъдимата - призната за виновна. В допълнението
към жалбата са изложени доводи, че от фактическата обстановка приета от
първоинстанциония съд, може да се направи извод, че подсъдимата е извършила
престъпленията, за които е подадена частната тъжба.
В съдебно заседание повереникът на жалбоподателката поддържа жалбата,като
твърди че от събраните доказателства се установява извършването и на двете престъпления
от подсъдимата. както и становището си в допълнението към нея за неизследване на
фактическата и правна страна на спора от първоинстанционния съд. Моли за отмяна на
обжалвания акт като неправилен и незаконосъобразен.
В пледоарията си защитникът на подсъдимата моли за потвърждаване на
оправдателната присъда. Лаконично сочи, че е налице пълно несъответствие между
показанията на свидетелите и твърдяната от тъжителката фактическа обстановка.
Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимата акцентира на факта, че не е
присъствала на събранието, сочено в тъжбата.С последната си думи заяви че не иска нищо,
иска съдът да установи една справедлива присъда и тъжителката да престане да се занимава
с нея.
Настоящият състав на въззивния съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
1
постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му,
съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Подсъдимата Р. П. и частната тъжителка Е. С. били съседки. И двете живеели в
гр****, ул. „********. Тъжителката живеела на седмия етаж, а подсъдимата на първия етаж.
Двете били във влошени междусъседски отношения изразяващи се в множество пререкания
по различни поводи, обвинения от страна на подсъдимата спрямо тъжителката, в това число
подаване на жалби в полицията и отправяне на обиди към тъжителката.
На едно от събранията на входа проведено през месец октомври 2021 год. на което
присъствали частната тъжителка и подсъдимата, последната нарекла тъжителката „курва", а
през лятото на 2022 год. (края на юни началото на месец юли) двете отново се карали пред
входа на блока, в който живеели като подсъдимата казала на тъжителката, че ще й счупи
ръцете и краката, но няма тя да си цапа ръцете с това, а имала пари и щяла да плати.
Горното било чуто от свид. Ст.Б. живуща в същия вход, която излизала от входа когато
възприела разпрата и чула изреченото от подсъдимата.
Подсъдимата Р. П. П. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност по адм. ред.
Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена въз
основа на събраните и проверени в хода на делото гласни и писмени доказателствени
средства. Мотивирал е становището си кои от тях и защо ги кредитира, и настоящият състав
на съда не намира основание да ревизира тези изводи, доколкото анализът им не
противоречи на правната и житейска логика. Безспорно свидетелите К. и Н. са очевидци и
лично са възприели (чули) как подсъдимата нарича частната тъжителка „ето я курвата от
седмия етаж“ Те сочат, че това е станало на общо събрание на живеещите във входа в края
на 2021 година, но не сочат конкретна дата, на която се е провело събранието на което са ги
чули. Съпоставката на този факт с приобщения по делото протокол от проведено общо
събрание на собствениците на жилищна сграда в режим на етажна собственост на адрес
гр.****, ******** сочи недвусмислено, че това е станало на 22.10.2021 год. Този извод не се
опровергава от останалите доказателства, поради което оплакването в жалбата, че
посоченият протокол е неотносим към преценката за съставомерност на деянието е
неоснователно.
За отправените думи със заплашителен характер от подсъдимата П. спрямо
тъжителката С. - „Аз ще ти счупя ръцете и краката, но няма да си цапам ръцете. Имам пари
и ще си платя", но през лятото на 2022 год. свидетелства Ст. Б.. И тук сочената в тъжбата
/респ. в уточняващата я молба от 27.04.2022 г./ дата на извършване на деянието е
недоказана. На следващо място първоинстанционният съд е обсъдил и свидетелските
показания на Ж.Д., но доколкото тя заявява, че е присъствала на общо събрание на входа
през есента на 2021 год. (октомври или ноември), но нищо не чула, защото всички викали,
правилно са дискредитирани. Оплакването в жалбата, че обясненията на подсъдимата като
израз на защитата й позиция не следвало да се кредитират, не се споделя от настоящия
въззивен съд. Доколкото те не се опровергават от установеното чрез гласните и писмени
2
доказателствени средства, и кореспондират с приобщените писмени такива, няма основание
да не им бъде дадена вяра.
При горната фактология правният извод на първоинстанционния съд, че подсъдимата
Р. П. не е осъществила състав престъпленията по чл. 146 ал.1 и по чл.144 ал.1 от НК е
законосъобразен и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. От обективна страна не е
доказано, че на инкриминираните дати - 12.11.2021год., вечерта около 18:00ч - 19:00ч. на
общо събрание на живущите в гр****, ул. „******" **** подсъдимата П. е обидила
тъжителката Е. С., а на 20.11.2021 г. се заканила на Е. С. с престъпление против личността
й - казала й „Ще те осакатя от наети от мен лица" и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му. Макар да е установено изричането на думите „Ето
я курвата от седмия етаж" от подсъдимата към настоящата жалбоподателка /тъжителка/, но
не и другите по обвинението - „мръсница" и „мърша", недоказан остава факта това да е
станало на 12.11.2021 г. По идентичен начин стоят нещата и със заканата с престъпление
против личността на тъжителката С.. И тук изричането на фразата: „Аз ще ти счупя ръцете
и краката, но няма да си цапам ръцете с това. Имам пари и ще си платя" от подсъдимата
към тъжителката е доказано като факт, но липсата на безспорни доказателства кога е
станало това не може да се приеме, че е на сочената от обвинението дата 20.11.2021 г.
Недопустимо е да се прави извод за наказуемо противоправно поведение въз основа на общи
твърдения за изречени обидни думи и закани поради влошени междусъседски отношения,
при положение че с образуваното по тъжба на пострадалата наказателно производство се
цели ангажиране на отговорността на подсъдимото лице за конкретен времеви момент
/дата/.
Предвид изложеното и настоящият съдебен състав прие, че недоказаността от
обективна страна на престъпленията, за които на подсъдимата Р. П. са повдигнати
обвинения от частната тъжителка е основание за законосъобразното й оправдаване. В този
смисъл възраженията, изложени във въззивната жалба, че от фактическата обстановка
приета от първоинстанциония съд може да се направи извод за обратното са неоснователни.
Както беше посочено по-горе в мотивите попълването на доказателствената съвкупност и
на двете инстанции е било с активното участие на настоящата жалбоподателка, но
недоказването на релевантния факт за всяко от двете обвинения – дата на извършване на
деянието, е от съществено значение за крайния извод на съда. Не се констатират нарушения
на процесуалните правила или ограничения на процесуалните права на пострадалата
(частен тъжител) или на подсъдимата. Следва да се отбележи, че отхвърлянето на приетия
за съвместно разглеждане граждански иск от частната тъжителка Ек. С. срещу подсъдимата
Р. П. не е обжалвано.
По изложените мотиви въззивният съд прие, че не се налага връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав, както и не са налице основания за отмяна или изменение
на процесната присъда на РС-Варна, поради което и на осн. 338 вр. чл.334 т. 6 от НПК
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 255/05.12.2022 г., постановена от РС-
Варна по НЧХД № 20223110201389
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4