Р Е Ш Е Н И Е
19.07.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО - II
Районен съд – Дупница състав
16.07. 2019
на Година
Маргарита
Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Деа Маркова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 706 2018
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 5069/17.04.2018 г. издадено от Георги Валериев Симов – Началник на отдел ,,Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция ,,Пътна инфраструктура“ гр. София е наложил на жалбоподателя И.С.М. с ЕГН ********** с адрес: ***,,Дъбника“ 20, вх. Б, ап. 35, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗП, административно наказание ,,глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 3 на наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли да бъде отменено, по съображения изложени в жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител ю.к. И. моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 28.03.2018 г. в 15:15 часа на път II-62, км 48+900 на 1,5 км преди разклна за с. Крайници в посока Дупница-Самоков, И.С.М. е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с четири оси –МПС с две оси марка ,,Ивеко“ модел ,,Магирус“ с рег. № ВР1150СВ и ремарке с две оси с рег. № ВР0032ЕВ. В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: 1. Измерената височина на ППС е 4.20 м при допустима максимална височина 4 .00 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата; 2. Измерената дължина на ППС е 20.50 м при допустима максимална дължина 18.75 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, буква Д от Наредбата.
Съгласно чл. 2 на наредбата, при надвишаването на нормите по чл. 5, ППС е извънгабаритно. Измерването е извършено с техническо средство – щрихова мярка за дължина L01 и ролетка Р50. ППС превозва автомобили. Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по см. на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респ. извънгабаритно по чл. 2 от наредбата. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ,,а“ от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).
За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респ. извънгабаритно по чл. 2 от Наредбата.
Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ,,а“ от ЗП.
Въз
основа на така съставения АУАН е издадено оспорваното НП, с което на основание
чл. 53, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.
След връчване на акта са изпълнени условията на чл.37, ал. 3 на Наредбата, представена е квитанция №106010620018863/30.03.2018 г. в 11.51 ч. за 90.97 лв.
По делото са приложени следните доказателства: копие от лична карта на И.М., международна товарителница, квитанция за платени пътни такси в Р България от 28.03.2018 г., Заповед № РД-11-42 от 24.01.2018 г. на Председателя на УС на АПИ, пълномощно № П-25/30.01.2018 г., пълномощно № П-223/19.12.2017 г., заверено копие на свидетелство за калибриране № 841А-Д-15 на щрихова мярка за дължина L01; заверено копие от свидетелство за калибриране № 840А-Д-15 на ролетка Р 50 и заверено копие на пълномощно П-88/26.03.2019 г.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели П. и А., които поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение.
При така изяснената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
С оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
АУАН въз основа, на който е започнало административнонаказателното производство е съставен от инспектор АРОК при АПИ, София. Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗП нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция ,,Пътна инфраструктура“ и на Агенция ,,Митници“ - за нарушения по републиканските пътища. В случая актосъставителят е длъжностно лице от АПИ. Оспореното наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице съгласно приложеното по делото пълномощно, с което Председателят на УС на Агенция ,,Пътна инфраструктура“ е упълномощил Георги Валериев Симов на длъжност началник отдел ,,Контрол по Републиканската пътна мрежа“ при дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол“ да издава наказателни постановления на физически и юридически лица по съставени от оправомощени служители на Агенция ,,Пътна инфраструктура“ актове за установяване на административни нарушения при условията и по реда, предвидени в ЗП.
Съдът намира, че при съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата въз основа, на която е определена глобата. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства, приложени по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че при извършеното измерване е установено, че измерената височина на ППС е 4.20 м при допустима максимална височина 4.00 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата; 2. Измерената дължина на ППС е 20.50 м при допустима максимална дължина 18.75 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, буква Д от Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство - щрихова мярка за дължина L01 и ролетка Р50, като по делото са представени доказателства, че същите са калибрирани - свидетелство за калибриране № 841А-Д-15 на щрихова мярка за дължина L01 и свидетелство за калибриране № 840А-Д-15 на ролетка Р 50.
При осъществяване на движението на процесното пътно превозно средство от страна на жалбоподателя като водач, при гореописаните обстоятелства, без разрешение на администрацията управляваща пътя, същият е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП. Това деяние се санкционира по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, съгласно който текст се наказват с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41, или които извършат или наредят да бъдат извършени движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. По отношение на определената санкция, следва да се има предвид, че законодателят е предвидил отговорност, както за лицата осъществили непосредствено движение в нарушение на чл. 26 от ЗП, така и за тези физически лица, които са наредили това. От фактическа страна не са налице основания, които да разкриват по-висока степен на обществена опасност на деянието от обичайните нарушения от същия вид. Наказанието на жалбоподателя е индивидуализирано в рамките на предвидения от законодателя минимален размер, като е съобразена с тежестта на нарушението, както и обстоятелството, че е извършено за първи път, поради което съдът намира, че в случая глоба от 1000,00 лева кореспондира в оптимална степен с целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.
Съгласно чл. 2 на Наредба № 11/03.07.2001 г., извънгабаритни са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по - голям от стойностите по чл. 5. В разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 2 от посочената наредба, са регламентирани, допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, които за височина са 4. 00 м. Съгласно § 1 от ДР на наредбата, "извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2. Водачът на процесното ППС, което има характеристики на извънгабаритно по смисъла на &1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г., е физическо лице – водач на ППС. Физическите лица изрично са посочени в чл. 53 от ЗП като една от групите административнонаказателно отговорни субекти. В този смисъл наказващият орган правилно е определил субекта на нарушението.
От събраните по делото доказателства, съдът приема, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е осъществено, както от обективна, така и от субективна страна от жалбоподателя.
В хода на извършената на 28.03.2018 г., в 15.15 часа проверка е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: 1. Измерената височина на ППС е 4.20 м при допустима максимална височина 4 .00 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата; 2. Измерената дължина на ППС е 20.50 м при допустима максимална дължина 18.75 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, буква Д от Наредбата.
Съгласно чл. 2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл. 5, ППС е извънгабаритно. Измерването е извършено с техническо средство – щрихова мярка за дължина L01 и ролетка Р50. ППС превозва автомобили. Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по см. на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респ. извънгабаритно по чл. 2 от наредбата. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ,,а“ от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).
За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респ. извънгабаритно по чл. 2 от Наредбата.
Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ,,а“ от ЗП.
Съдът намира, че описанието на нарушението в акта и в НП е достатъчно като съдържание и достатъчно ясно визира какви са точно действията, с които е прието, че е осъществен състава на вмененото административно нарушение. Отразено е, че жалбоподателят е имал качеството на водач, описано е ППС по марка, модел и онези технически параметри, които след измерване на място с посочените технически средства и при посочения резултат от това измерване са дали основание то да се приеме като извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г., респ. извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата. Изрично и в АУАН и в НП е посочено и обстоятелството, че ППС е превозвало автомобили, което описание е достатъчно, за да се обоснове извод, че ППС е било с товар. Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин, с надлежни технически средства, съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11, като в случая измерването е било извършено с техническо средство – щрихова мярка за дължина L01 и ролетка Р50, изправността на които е удостоверена със приетите като доказателства по делото – 2 бр. свидетелства за калибриране.
Съдът счита за неоснователно възражението, че административното нарушение не е било осъществено поради наличието на квитанция за платени пътни такси, тъй като видно от последната, таксата е заплатена след момента на проверката (квитанция № 106010620018863/30.03.2018 г.)
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П. и А. като последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи напълно със събрания по делото доказателствен материал. И двата свидетели са очевидци на нарушението, като св. П. е съставил АУАН веднага след констатирането му, като показанията на същите са в пълно съответствие с установената в АУАН и НП фактическа обстановка.
В случая не са налице основанията за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не може да се приеме, че размерът на констатираното отклонение на надвишаване над допустимите норми е незначително. Освен това, нормата е предвидена с оглед осигуряване безопасно движение по обществените пътища, което определя обществено значимия характер на защитаваните от нея обществени отношения. Осъществяването на визирания състав на административно нарушение сам по себе си не включва и не изисква настъпването на конкретни вредни последици, за да се прецени дали същите са маловажни с оглед разпоредбата на чл. 93, т. 9 от ДР на НК. Това само потвърждава извода, че се касае до защита на значими обществени отношения, всяко посегателство върху които е обществено укоримо в степен да е налице осъществен състав по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП. Липсата на вредни последици от нарушението не е достатъчна да обоснове извода за маловажност на случая, като се има предвид най-вече кръга на защитените от закона обществени отношения. Действително, в случая дължимата пътна такса е била заплатена след констатиране на нарушението и съставянето на АУАН, който факт коректно е бил отразен от актосъставителя. Това поведение на жалбоподателя не може да доведе до извод за наличието на по-ниска степен на обществена опасност на деянието, доколкото държавния механизъм за противодействие срещу подобен вид нарушения вече е бил задействан спрямо жалбоподателя, за което той е бил уведомен. Фактът, че пътните такси са били платени след съставянето на акта, влияе единствено върху размера на наложената на жалбоподателя санкция, като наказващият орган отчитайки, че нарушението е първо за М., правилно е съобразил, че същата следва да е в най-ниския предвиден от закона размер. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства обаче, не могат да обусловят извод за маловажност на извършеното нарушение. Както е посочено и по-горе, в случая се касае за формално нарушение, самото деяние пък не разкрива други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което обсъждания случай не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН.
Посочената като нарушена в НП разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ,,а“ от ЗП, въвежда забрана за движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без разрешение. В нормата на чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е посочено, че ,,Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция ,,Пътна инфраструктура“ спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: 1. движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3; 2. не е спазен определеният в разрешителното или посоченият в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 маршрут на движение; 3. габаритните размери, общата маса или натоварването на ос са по-големи от описаните в разрешителното по чл. 14, ал. 1 или посочени в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. Според чл. 26, ал. 2, т. 1, б. а от ЗП забранено е движението в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия на ,,извънгабаритни и тежки превозни средства“ без разрешение. Става ясно, че за да бъде налице съставомерно деяние, следва да бъде надлежно установено, че движението е осъществено от извънгабаритно или тежко превозно средство или от такова, което отговаря едновременно и на двата признака и на следващо място, че самото движение е в обхвата на пътя, респ. строителната му линия ,,без разрешение“. Тези обстоятелства са надлежно установени от контролните органи като, за да е изпълнен състава на вмененото във вина на жалбоподателят нарушение, и съответно да се наложи посочената административна санкция е достатъчно да е установено едно от изпълнителните деяния, в случая движение осъществено от извънгабаритно средство, които са посочени алтернативно, а не кумулативно, и наличието и само на един от тях обуславя осъществяването на административно нарушение.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 5069/17.04.2018 г. издадено от Георги Валериев Симов – Началник на отдел ,,Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция ,,Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на жалбоподателя И.С.М. с ЕГН ********** с адрес: ***,,Дъбника“ 20, вх. Б, ап. 35, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗП, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 3 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Кюстендил в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: