№ 2739
гр. София , 14.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503958 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 3, изр. второ ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от ищеца по насрещния иск – М.
Н. М., ЕГН **********, чрез адв. С. срещу определение № 13034 от
12.08.2020г., постановено по гр.д. № 7071/2018г., по описа на Софийски
градски съд, I гр.о., 2-ри състав, с което е върната насрещната исковата молба
на частния въззивник, поради неизпълнение на дадените указанията от съда.
Частният жалбоподател – М. Н. М. твърди, че обжалваното определение е
незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на процесуалните норми.
Счита, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви в дадените указания и в
определението за връщане на исковата молба. На следващо място твърди, че в нарушение на
съдопроизводствените правила едновременно е постановено връщане на насрещната искова
молба и нейното отделяне от разглеждането на основния иск, поради значителното
затрудняване на разглеждането на основната искова молба. Счита, че обжалваното
определение има недопустим санкциониращ характер, защото може да се отдели само
искова молба, по която производството не е прекратено. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по насрещната искова молба. Не претендира разноски за
частното въззивно производство.
Ответникът по насрещния иск – Е. В. П. е подал в срок отговор на частната жалба,
чрез адв. Л.. Счита същата за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и
законосъобразно. Моли въззивния съд да остави частната жалба без уважение и да потвърди
1
обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски за
частното въззивно производство.
Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт
подлежащ на въззивно обжалване и разгледана по същество е основателна.
Софийският апелативен съд, след преценка на исканията и доводите на частните
жалбоподатели, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Е. В. П. е предявил установителен иск за собственост срещу М. Н. М., че на
основание давностно владение е придобил правото на собственост върху апартамент
находящ се в град ***, ул. „***“ № 72, етаж 2. С отговора на исковата молба ответникът е
предявил срещу ищеца по първоначалния иск, насрещен ревандикационен иск за процесния
имот, на основание чл. 108 ЗС.
С разпореждане от 30.03.2020г., първоинстанционният съд е оставил
без движение насрещната искова молба на М. М. и му е дал указания за
отстраняване на констатираната нередовност – да уточни твърдението си,
дали Е. Г. не владее или владее процесния имот. Ищецът по насрещния иск е
подал молба от 08.06.2020г., с която е заявил, че Е. Г. не е бил владелец на
имота през необходимия от закона срок, считано от 23.04.2007г. С
разпореждане от 24.06.2020г., първоинстанционният съд отново е оставил без
движение насрещната искова молба и е дал указания на ищеца ясно да заяви
кой владее имота към 28.05.2018г. С молба от 04.08.2020г., ищецът е заявил,
че не твърди владение на процесния имот от Е. Г. за целия период, а точно
обратното.
Неправилно първоинстанционният съд е дал указания за отстраняване
нередовност на насрещната искова молба, каквато изначално не е била
налице. Видно от същата се установява, че ищецът по насрещния иск твърди,
че с връчването на препис от първоначалната искова молба на 09.09.2018г. е
узнал, че Е. П. владее имота, поради което е предявил насрещен
ревандикационен иск за установяване на своето право на собственост върху
процесния имот и връщане на владението върху същия имот.
Принципно е правилно твърдението на частния жалбоподател, че може
да се отдели само искова молба, по която производството не е прекратено.
Определението по чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК е изключено от
инстанционен контрол, тъй като нямат отношение към правилността на
2
крайния съдебен акт. В този смисъл са и мотивите на т. 1 от ТР № 5/2015 от
12.07.2018г. по тълкувателно дело № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно тези доводи са ирелевантни и не следва да се разглеждат по
същество от въззивния съд.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че поради
връзката между установителен иск за собственост и насрещен
ревандикационен иск, е за предпочитане да се разглеждат в едно
производство. Само така би се постигнала правна сигурност и безспорност в
отношенията между страните. Още повече, че съвместното им разглеждане по
никакъв начин няма да бъде затруднено, поради идентичните обстоятелства
подлежащи на установяване по двата иска, така както са твърдени за
осъществени от страните.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение е незаконосъобразно и
неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото да се върне на СГС за
продължаване на съдопроизводствените действия по насрещния иск.
Мотивиран така Софийският апелативен съд, на основание чл. 278, ал. 3 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 13034 от 12.08.2020г., постановено по гр.д.
№ 7071/2018г., по описа на Софийски градски съд, I гр.о., 2-ри състав, с което
е върната насрещната исковата молба на М. Н. М., ЕГН ********** срещу Е.
В. П., ЕГН **********.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4