Р Е Ш Е Н И Е
№І-256 09.11.2020 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на
двадесет и осми октомври през
две хиляди и двадесета година, в открито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Детелина Димова
Прокурора………….
При
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно
гражданско дело № 2336 по описа за 2020 година на Бургаски Окръжен съд, за да се
произнесе , взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и
сл. и е образувано по въззивна жалба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов”, № 3, представлявано от
Ганчо Йовчев Тенев,против Решение № 89/17.03.2020г., постановено по гр.д.№
1092/2019г. по описа на РС-Несебър, в частта, с която са отхвърлени исковете
както следва: над 103,28 лв. до претендираните
395,99 лв. по издадена фактура от 25.08.2016 г. с отчетен период от 28.05.2011
г. до 31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху разликата, считано от
23.04.2019 г. ;както и за иска за лихва за забавено плащане над сумата от
11,44 лв. до претендираните 92,63 лв.
Въззивникът
намира, че районният съд неправилно
приложил материалния закон като приел, че част от изискуемите вземания,
предявени с исковата молба и предмет на въззивната
жалба понастоящем, били погасени по давност, без да се съобразява датата, на която
е била издадена фактурата.Този извод на съда бил необоснован и изграден при
неправилно приложение на материалния закон, тъй като приел за начална дата на
изискуемостта на задължението периода на отчитане, през който били действали
три различни цени на водата, а не падежа на издадените фактури. В тази връзка
излага подробни и обстоятелствени съображения досежно
съществуването на три периода на действие на различни цени на вода, канал и
пречистване, а не на три различни
отчетни периода.Навежда се извода- вземанията на дружеството възникват с
издаване на фактура, която се осъществява след отчитането на измервателния
уред, в случая на дата 01.08.2016г. Цитира се и решение на БОС по в.гр.д.№
1458/2017г., моли се отмяна на решението
в обжалваната част и уважаване на исковете, като бъдат присъдени и разноски в
производствата пред двете съдебни инстанции.
Препис от въззивната
жалба е връчен за писмен отговор на въззиваемата,
която в законоустановения срок не е предявила писмен
отговор по същата.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния
представител на въззиваемата- адвокат Желева, намира
обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли потвърждаването му.
Никоя от страните не заявява доказателствени
искания.
Производството е с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на
наведените оплаквания.
При тази служебна проверка, Бургаският
окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
С оглед
събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС
намира въззивната жалба за основателна, като от
фактическа и правна страна намира за установено по делото следното:
Видно е приложените по делото нотариален акт
№ ***,
т.**,
н.д. № 1***/**.0*.20** г.,
както и от справка от Службата по вписванията- Несебър, че ответницата Н.К. е собственик на ап.**, находящ се в КК „Слънчев бряг”, западна част, ул. „*******”, №
*,
ет.*. Няма спор,че за сочения
апартамент била открита партида с абонатен № 953753 към ищцовото
дружество. В този смисъл съдът намира за доказано по
делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която
ответникът е бил потребител на вода, което обстоятелство не се и оспорва от ответника-въззиваем
по делото. Няма
спор и относно обстоятелството, че за
абонатен № 953753 били издадени процесните фактури
както следва: фактура № ********** от 25.08.2016 г. на
обща стойност 301,78 лева /с ДДС/
и с отчетен период от
25.05.2011г. до 01.08.2016г. и фактура
№ **********/25.08.2017г. на обща
стойност 94,21 лева/ с ДДС/ с отчетен период от 02.08.2016г. до 01.08.2017г. ,
като общият сбор на неплатените задължения по двете фактури възлизат на сумата от 395,99 лв., за която ищецът моли да бъде осъдена ответницата,като претендира и сумата от 92,63 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 25.09.2016 г. до 11.04.2019 г. Съдържанието
на фактурите не е оспорено по делото от ответницата , като се заявява
единствено, че отчитането не е било извършено законосъобразно и то само по
отношение на процедурата; заявено е и възражение за погасяване по давност на задълженията на ответницата.
От представената от ищеца справка- извлечение за соченият
абонат, е видно, че на монтирания в имота на К. водомер са правени 2 отчитания,
както следва: за периода 28.05.2011 г.- 01.08.2016 г. и за периода 02.08.2016
г.- 01.08.2017 г., като и за двата периода е посочено, че водомерът е бил видян
от служител на дружеството. За двата периода били начислени общо 178 куб. метра
вода. Това обстоятелство се установява и от показанията на св.
Е., която пред районния съд е заявила,че
посещенията в имота били 2 пъти;че е отчитала жилището от месец май 2013 г.
посредством електронно отчитане, при което на водомерите се слага марка с
"баркод". Отчетникът сканирал съответния баркод и се отваряла папка, в която той нанася електронно
данните за съответния абонатен номер и няма възможност за полагане на подпис от
клиента.По и
По искане на ищеца е допусната
съдебно-техническа експертиза, от
заключението по която се установява,
че сградата, в която се намира апартаментът, е водоснабдена, а за измерване на
консумацията на питейна вода от абоната К. е монтиран водомер в специално
изграден инсталационен канал в санитарното помещение. Експертът не видял
електромера поради липсата на достъп до него. При справка с електронния карнет
вещото лице констатирало, че консумираното количество питейна вода е 178 куб.
м., като за процесния период отчетите са два- на
01.08.2016 г. и на 01.08.2017 г., като и при двата отчета показанията на
водомера са видени от съответния служител в ищцовото
дружество. Експертът е констатирал, че на ответницата е добавено 3,54 куб.м. от
разпределение. За отговорите си вещото лице е извършило необходимите справки в
програмата на водния оператор, като от него е констатирано, че водомерът е
работил нормално.
От заключението по съдебно- счетоводната експертиза,извършена пред
РС-Несебър по почин на ищцовото дружество се
установява, че при правилно начислено като потребено
количество вода от 178 куб.м., ведно с 3,54 куб.м. от разпределение,
задължението на К. възлиза на сумата от общо 395,99 лв.; вещото лице дава отговор
и на въпроса за размера на лихвата за забавено плащане, която изчислява в общ
размер от 93,40 лева , определена по всяка от двете фактури до крайна дата
18.04.2019г.
С оглед заявено от ответницата
правопогасително възражение за давност и имайки
предвид периодичния характер на плащанията към водоснабдителното
дружество, районният съд е счел част от
главната и част от акцесорните претенции за погасени
по давност,с оглед на което е отхвърлил
частично главния и акцесорния
искове. Районният
съд е възприел за начална дата на изискуемостта на задълженията посочените във фактурата от 25.08.2016г.
начални дати на два подпериода на отчитане, а не
падежа/датата на крайния срок на плащане/ на
установената с фактурата стойност
на потребената от ответницата К. вода.
При установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Няма спор, че ответницата К. потребява предоставяните от
ВиК дружеството услуги за питейно-битови нужди/съгл. чл.3,т.1
от Общите условия/ и съгласно чл.21,ал.2
от сочените Общи условия, отчитането на индивидуалните водомери след общия
водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след
отчитането на общия водомер.Според нормата на чл.21,ал.3 от Общите условия,в
междинните периоди между два отчета ВиК-операторът
ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от предходните 2 отчета. След отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление.
От обстоятелствата по делото се
налага извода- че този ред на отчитане на потреблението, приети в Общите условия на ВиК-дружеството,
не е спазван в настоящия случай, като за процесния
период от време са издадени две фактури - фактура № **********/25.09.2016 г. и
фактура № **********/25.08.2017 г.,противно на сочените по-горе разпоредби за
ежемесечно отчитане и фактуриране на потребеното
количество вода. Нередовното отчитане обаче не е причина да се приеме, че потребената вода не следва да се заплаща (в тази
насока Решение № 1035 от 1.11.2016 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1230/2016
г.). Такава санкция за оператора не е предвидена нито в общите условия, нито в
сочената наредба.
Удостоверените във фактурата от 25.09.2016г.
задължения на ответницата действително са
разбити на три подпериода,както
се изтъква в жалбата от въззивното дружество, което е
направено за остойностяването им,тъй като през отграничените
във фактурата три подпериода от време са действали три
различни цени на съответните ВиК-услуги.Това
обстоятелство е видно от различните стойности за куб.м. потребена
вода по фактура № **********/25.09.2016 г. както следва: за периода до 31.07.2012г.- 1,03 лева; за
периода до 31.05.2016г.- 1,10 лева; за периода до 01.08.2016г.- 1,14 лева; и по фактура № **********/25.08.2017 г. за
периода до 01.08.2017г.-1,14 лева.Има разлика
в паричната стойност за куб.м.
вода за ползван канал и пречистване за всеки от
горепосочените периоди от време,посочени в процесната
фактура.
Процесните вземания за заплащане на
услуги ВиК представляват "периодични
плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД, за които е приложима 3-годишна погасителна давност. Според задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК - ВКС,
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви, а в мотивите на ТР изрично е
посочено, че такъв характер имат и вземанията за доставка на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комунални услуги.
|
|
|
|
|
Съответно, вземанията за лихви се
погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на главницата, когато те са
капитализирани, когато са присъдени със съдебно решение и когато главното
вземане е погасено по давност - чл. 119 ЗЗД. Вън от тези случаи вземанията за лихви се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по силата на чл.
111, б. "в" ГПК.
|
|
|
|
|
Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито
са процесните
за главница/, давността тече от
деня на падежа.Това е така, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение.Кредиторът не би могъл да иска
изпълнение и заради това, че макар и да е потребено и
отчетено количеството вода, до счетоводното й остойностяване чрез издаване на фактурата не
е известна паричната сума, която
длъжникът следва да заплати за потребеното и отчетено
количество вода. Следователно, за всяка една от претендираните
от ищцовото дружество главници по всяка една от двете
фактури , касаещи процесния период от време ,
тригодишният давностен
срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. Тригодишната
погасителна давност за акцесорните вземания за лихви също се отброява от датата,
на която настъпва изискуемостта на съответната главница, т.е. падежа на всяка
една от главниците.
От дата 24.09.2016г. по фактура № **********/25.08.2016 г., когато изтича срока за заплащане на стойността
на доставените В и К услуги на стойност
188,24 лева/ без ДДС/ за периода от
28.05.2011г. до 31.05.2016г. и от която дата/24.09.2016г./ започва да се
натрупва обезщетението за забава, до датата на подаване на исковата молба на
23.04.2019г., не са изтекли 3 години, поради което и следва да се приеме, че тези
вземания на ищеца по фактура № **********/25.09.2016 г. за главница,респ. и за лихви, не са погасени по давност.Възприемайки обратния извод,без да отчита
падежа на парично
задължение,възникнал в 30-дневен срок
след издаване на процесната фактура,районният съд е
постановил неправилно в тази му част поради нарушение на материалния закон решение
, което следва да бъде отменено в
обжалваната му част и частично отхвърлените
искове за главница и за
обезщетение за забавено плащане се уважат до претендираните
с исковата молба размери.
На
основание чл.81 ГПК и чл.78,ал.1 ГПК в
тежест на въззиваемата следва да се присъдят
разноските ,извършени от въззивника в настоящето
производство както следва: за заплатена държавна такса от 50 лева,
възнаграждение за особен представител- 150 лева и юрисконсултско
възнаграждение от 50 лева- т.е. общо разноски пред БОС в размера от 250 лева. Извършените
от ищеца пред районния съд разноски са както следва: 250 лева за СИЕ, 200 лева
за СТЕ, 100 лева заплатена държавна такса и 150 лева депозит за особения
представител на ответницата-т.е. общо 700 лева.Районният съд е определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лева с оглед
частично уважените претенции;с оглед отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част следва да се присъди допълнително юрисконсултско възнаграждение от 25 лева. Районният съд съобразно уважената част от претенциите е присъдил на ищеца направени
по делото разноски в размера от 223,30 лева,но поради отмяна на решението в
обжалваната част следва да се присъдят допълнително разноски до общия размер,
до който са извършени- т.е. допълнително още 501,70 лева.
Мотивиран
от изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 89/17.03.2020г., постановено по гр.д.№
1092/2019г. по описа на РС-Несебър, в
частта, с която са отхвърлени исковете както следва:
над 103,28 лв. до претендираните 395,99 лв. по
издадена фактура от 25.08.2016 г. с отчетен период от 28.05.2011 г. до
31.05.2016 г. , ведно със законната лихва върху разликата, считано от
23.04.2019 г. до окончателното й
изплащане ;както и за иска за мораторна лихва над сумата от 11,44 лв. до претендираните 92,63 лв.,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.К., БУЛСТАТ 1759*****, с
адрес в КК „Слънчев бряг”, западна част, ул. „********”, № *1, ет.*, ап.**, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов”, № 3,
представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, сумата от 292,71 лв., представляваща неизплатена стойност на доставена, отведена и
пречистена вода за обект, находящ се в КК „Слънчев
бряг”, западна част, ул. „****”, № *, ет.*, ап.**, по издадена фактура
№**********/25.08.2016г. за отчетен период от 28.05.2011г. до 31.05.2016г.
, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная
от 23.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,както и сумата от
81,19 лева,представляваща лихва за забава върху присъдената главница, дължима
за периода от 25.09.2016г. до 11.04.2010г.
ОСЪЖДА Н.К.,
БУЛСТАТ 1759*****, с адрес в КК „Слънчев бряг”, западна част, ул. „*****”, № *,
ет.*, ап.**, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов”, №
3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев съдебно –деловодни разноски пред
настоящата инстанция в размер на 250 лева/ двеста и петдесет лева/, както и допълнително съдебно-деловодни
разноски ,извършени пред БРС в размера от 501,70 лева/ петстотин и един лева и
седемдесет стотинки/.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.