№ 18333
гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110106887 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 16.09.2023г. водачът на МПС „Шевролет“ с рег. №
************ се движил по път II-81 проход „Петрохан“ в посока от гр. София към гр.
Монтана, като на км 60+250 след остър десен завой реализирал удар със спряло на
пътното платно без видима причина и сигнализация МПС „Фолксваген“ с рег. №
*************. Между водачите бил попълнен двустранен констативен протокол. Към
датата на ПТП, първият автомобил бил застрахован по имуществена застраховка
„Каско“ при ищцовото дружество, като била предявена претенция от застрахования и
изплатено обезщетение от 195,07лв. Другият автомобил бил застрахован при ответника
по застраховка „ГО“. Ищецът счита, че двамата водачи имат равна вина за настъпване
на произшествието, поради което ответникът следва да му заплати половината от
обезщетението, а именно 97,53лв., както и 25,00лв. ликвидационни разноски, или
общо сумата от 122,53лв. Поканил ответникът да го стори, но същият отказал.
Съобразно изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
122,53лв., от които 97,53лв. – регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение и 25,00лв. - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявения иск. Счита, че съставеният двустранен констативен
протокол не отговаря на изискванията, доколкото не ставало ясно при какви
обстоятелства е настъпил инцидента. Оспорва водачът на л. а. „Фолксваген“ да има
вина за инцидента и описания от ищеца механизъм на настъпване. Евентуално прави
възражение за съпричиняване като твърди, че водачът на другия автомобил се движил
с превишена скорост и не спазвал достатъчна дистанция. Оспорва иска и по размер.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл.
1
45 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач
на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които
надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната
застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство,
за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1)
наличие на действително застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал.
1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 4) отговорността на виновния водач да е обезпечена чрез сключване с ответното
дружество на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно между страните, че на
16.09.2023г. по път II-81 проход „Петрохан“, на км 60+250, е настъпило ПТП между
двата автомобила; че за МПС „Шевролет“ е имало сключена имуществена застраховка
„Каско“ с ищцовото дружество, като ПТП е настъпило в периода на действието й, а
уврежданията представляват покрит риск; че МПС „Фолксваген“ е бил застрахован
към датата на ПТП при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“; че ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение в
размер от 195,07лв. за отстраняване повредите по МПС „Шевролет“; че ищецът е
изпратил покана за плащане към ответника, но същият отказал плащане.
Спорните между страните обстоятелствата са относно точния механизъм на
настъпване на ПТП, кой водач е проявил противоправно поведение и е станал причина
за настъпването му, както и относно размера на дължимото обезщетение. За
изясняване на тези обстоятелства по делото са събрани писмени и гласни
доказателства и са изслушани основно и допълнително експертни заключения.
За процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол между двамата
водачи. В обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, е отбелязано, че
превозно средство „А“ („Фолксваген Пасат“), управлявано от И. Д. И., се намирало в
спряло състояние след завой и било ударено от водача на превозно средство „Б“ –
„Шевролет“. Изготвена е скица в т. 13 от протокола. В т. 10 е отбелязано, че повредите
по превозно средство А са ожулена дясна задна част на бронята, а на превозно
средство Б са увредени лявата част на предна броня и дясната под мигача. Протоколът
е подписан от двамата водачи. На 18.09.2023г. е подадено заявление от застрахования
2
пред ищцовото дружество за изплащане на обезщетение за настъпилото ПТП, в което
е посочил, че при движение в посока „Бързия“ „на остър завой е спряла неправилно
кола без да има светлини и триъгълник и има проблем“.
По делото са разпитани като свидетели и двамата водачи на превозните средства,
участвали в произшествието. Свидетелят И. Ж. посочва, че управлявала МПС
„Шевролет“, като помни настъпилото ПТП. Пътувала от София в посока с. Бързия и на
остър десен завой, от който излязла с много ниска скорост – около 30 км/ч, видяла
спрял автомобил на самия завой без светлини и триъгълник. Разказва, че нямало как да
мине покрай него, защото водачът на автомобила излязъл в този момент към нея, а
отсреща идвали други автомобили. Посочва, че произшествието настъпило
непосредствено след завоя и преди самия завой нямала видимост, за да установи
присъствието му. Опитала да направи спасителна маневра, но не успяла и се ударили
леко. Посочва, че водачът на другия автомобил й казал, че някакъв автовоз го ударил и
спрял да види щетите, но Ж. не видяла автовоз по пътя. Категорична е, че карала
внимателно с не повече от 30 км/ч, тъй като времето било дъждовно, настилката
мокра. Счита, че другият автомобил бил спрян непосредствено след завоя, на около
два метра от него, който бил остър, и нямал включени аварийни светлини, дори и
стоповете не светили, като не бил поставен и триъгълник. На мястото дошли от КАТ,
които казали, че водачът на другия автомобил е виновен и да съставят помежду си
двустранен констативен протокол. Посочва, че нямало спор между тях относно вината,
като другият водач поставил триъгълник зад автомобила преди да дойдат от КАТ.
Свидетелят И. И. посочва, че през 2023г. участвал в ПТП по пътя София –
Монтана, като непосредствено преди това ПТП участвал в друго. Поради хлъзгавата
настилка, движещо се в насрещното платно превозно средство навлязло в неговото
платно на движение, при което свидетелят натиснал рязко спирачките, автомобилът
поднесъл и се ударил в ремаркето (платформата). След това веднага спрял след завоя,
за да види какви са уврежданията, и видял, че липсва парче от бронята, което било на
пътя. Изтичал да го вземе, сложил го в багажника и тъкмо тръгнал да поставя
триъгълника, когато от завоя излязъл Шевролета, който леко поднесъл и се ударил
странично отзад в неговия автомобил. Счита, че след излизане от завоя водачът на
автомобила можел да го забележи по-рано, тъй като бил спрял на около 40-50 метра от
завоя. Посочва, че поради хлъзгавия път водачът на Шевролета загубил управление и
се ударил странично в неговия автомобил. Извикали КАТ, които дошли и им казали
как да попълнят двустранния протокол, като И. поел вината, тъй като не бил поставил
триъгълник преди ПТП. След това се наложило да стои поне три часа, защото
трябвало да намерят участника от първото ПТП, което било с миниван с платформа.
Неговият водач спрял два – три завоя по-нагоре, тъй като нямал възможност по-рано
да го направи. Посочва, че Шевролетът бил първият идващ автомобил след това ПТП.
Веднага като спрял, пуснал аварийните светлини, но не успял да постави триъгълник,
защото Шевролетът го ударил.
От изслушаните и приети заключения по основна и допълнителна авто-
технически експертизи се установява, че уврежданията по л. а. Шевролет се намират в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като стойността за тяхното
отстраняване по средни пазарни цени възлиза на 864,08лв. Вещото лице разяснява, че
процесният пътен участък е съставен от две ленти за движение – по една във всяка
посока, разделени с единична непрекъсната линия, като радиусът на завоя при
излизане от кривата е 21,67 метра, а денивелацията 9 метра. Изчислената опасна зона
за спиране на автомобила възлиза на 17,55 метра при скорост от 30 км/ч. С оглед на
това, експертът заключва, че водачът на л. а. Шевролет не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на удара, ако л. а. Фолксваген е спрял на
3
около 2 метра след завоя. В случай че л. а. Фолксваген е спрял на около 40-50 метра,
тогава другият водач е имал възможност да спре преди мястото на удара. Също така, в
случай че водачът на л. а. „Фолксваген“ е бил поставил светлоотразителен триъгълник
на разстояние 30 метра зад автомобила, тогава другият водач е щял да има възможност
да го види и да задейства спирачната уредба без да настъпи удар между тях. Вещото
лице разяснява и че при откачане на задната броя на л. а. „Фолксваген“, същият може
да се придвижва на собствен ход на неограничено разстояние.
При горните обстоятелства, съдът приема, че процесното ПТП е настъпило
поради проявено от водача на л. а. „Фолксваген“ противоправно поведение. Съгласно
чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП., водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението
по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В случая, с
оглед настъпилото ПТП с минивана, водачът И. е следвало да спре на такова място, че
да има нужната видимост и време за реакция от останалите участници в движението.
Вместо това, се установява от събраните доказателства, че веднага след настъпилото
ПТП, водачът И. е спрял на платното, за да огледа автомобила и да си вземе бронята,
при положение че автомобилът е могло на собствен ход да се придвижи на безопасно
и с необходимата видимост разстояние. Самият свидетел в показанията си посочва, че
веднага след завоя е спрял, за да види какви са уврежданията по автомобила му, тоест
не е изпълнил изискването да спре по такъв начин, че да не създава опасност за
движението по пътя. Освен това, при подобно спиране същият има за основно
задължение да сигнализира за него – чрез поставяне на светлоотразителен триъгълник
или по друг подходящ начин, така че да бъде забелязан навреме от водачите на
приближаващите се пътни превозни средства – чл. 97, ал. 3 ЗДвП. Водачът не е
изпълнил вменените му задължения, а е спрял на неподходящо място и първото, което
е сторил, е да си вземе бронята. След като е разполагал с достатъчно време да си вземе
бронята от платното и да я качи в багажника на автомобила, е могъл своевременно да
постави светлоотразителен триъгълник или по друг начин ясно да манифестира
принудителното си спиране на платното за движение, още повече като се има предвид
атмосферните условията, които са му били известни – дъждовно време с мокра
настилка. Съдът намира, че от събраните доказателства не може да се изгради
обоснован извод, че е спрял на разстояние от 40-50 метра след завоя, доколкото само
той посочва този факт и то в противоречие с предходно изказване - „веднага след
завоя спрях, за да видя какви са щетите“. Установява се, че водачът Ж. не е
разполагала с необходимото време за реакция за задействане на спирачната уредба и
избягване на удара. Опасната й зона възлиза на 17,55 метра, като в случая съдът счита,
че не се доказва водачът на другия автомобил да е осигурил най-малко такова
отстояние от мястото си на спиране след излизане от завоя, който е остър. Именно
противоправното поведение на водача на л. а. „Фолксваген“ е причина за настъпване
на произшествието, поради което ищцовото дружество има право на регресно вземане
за изплатеното застрахователно обезщетение в полза на застрахованото при него лице
по имуществена застраховка „Каско“ спрямо застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на другия водач.
Съдът намира, че в случая не се установява поведение от страна на водача на л. а.
„Шевролет“, с което да е допринесъл за настъпване на увреждането - няма
доказателства да се е движил с несъобразена и над разрешената скорост, както и да не
е спазвал дистанция. Напротив, доказателствата са в обратна насока – движил се е със
скорост значително под разрешената и съобразена с атмосферните и пътните условия
/30 км/ч/, а причина за произшествието не е дистанцията – двете превозни средства
въобще не са се засекли на пътя преди настъпване на ПТП, тоест движили са се с
голямо разстояние едно от друго. Това се установява от показанията и на двамата
4
свидетели и от факта, че водачът на л. а. „Фолксваген“ е спрял, придвижил се е до
мястото, където му е паднала бронята, върнал се е, поставил я е в багажника, тръгнал е
наобратно и едва тогава е настъпило произшествието. Ето защо, възражението за
съпричиняване е неоснователно.
Предвид че стойността на уврежданията възлиза на 864,08лв. според експертното
заключение, а ищецът претендира регресно вземане за изплатено обезщетение от
97,53лв., искът му се явява изцяло основателен. Същият има право и на
ликвидационни разноски, чийто размер от 25,00лв. не се оспорва от ответника, а и този
размер е в рамките на обичайния такъв, което е служебно известно на съда. Ето защо,
следва да му се присъди цялата претендирана сума от 122,53лв.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който е доказал такива в
общ размер от 1260лв. Възражението на ответника за прекомерност на адв.
възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС е неоснователно, предвид броя и вида на
събраните доказателствени източници (писмени, гласни и две експертизи),
провеждането на три открити съдебни заседания и извършените процесуални
действия.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД /фирма/, ЕИК: ************,
със седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК:
************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от
122,53лв., от които 97,53лв. регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение за ПТП, настъпило на 16.09.2023г. по път II-81, км 60+250, в посока
София - Монтана между МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № ************* и МПС
„Шевролет“ с рег. № ************, за което при ищеца е образувана преписка по щета
№ 470423232351300, и 25,00лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 07.02.2024г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1260лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5