РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Сливен, 20. 10. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и седми септември,
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА и на
прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 116 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от И.С.К. ***, с ЕГН: **********,
подадена против Решение № 253 от 12.07.2023 г., постановено по АНД №
20232230200600/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено
като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 23-0804-001065 от
14.03.2023 г. на Началник Сектор в ОД МВР Сливен, РУ Сливен, с което на жалбоподателя,
за нарушение на чл. 58, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административни
наказания: глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца.
В касационната жалба жалбоподателят твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на материалния и процесуални закон. Посочва, че при
издаване на наказателното постановление, наказващият орган е приел, че е нарушена
забраната на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, без да вземе под внимание обстоятелството,
че управляваното от него МПС било с технически проблем. Районният съд не бил
отчел в цялост фактическата обстановка. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени като неправилно атакуваното решение на Районен съд – Сливен,
евентуално - да бъде наложено административно наказание в минимален размер.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се явява лично. Заявява, че поддържа
касационната жалба. Посочва, че е управлявал МПС в аварийната лента между *** и
***, тъй като състоянието на пътя било лошо.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено
становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като
неоснователна и изразява становището си по същество. Моли да бъде оставено в
сила решението на Районния съд като правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения
в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, Районният съд е приел,
че на 23.02.2023 г. около 17:35 часа, полицейски служители изпълнявали
служебните си задължения в района на АМ „Тракия“ № А-1, попадащ на територията
на общ. Сливен, когато установили товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с Рег. № ********
и прикачено към него ремарке с Рег. № ******** да се движи по Автомагистрала №
А-1 - Автомагистрала „Тракия“, км 255, посока ***, в лентата за принудително
спиране. Полицейските служители го спрели за проверка, при която установили, че
водач на ППС е жалбоподателят И.С.К.. Жалбоподателят не дал обяснение за
движението си в лентата за принудително спиране, не посочил ППС да има
техническа неизправност, нито той или негов пътник да има здравословен проблем.
Актосъставителят приел, че е извършено нарушение на
чл. 58, т. 3 от ЗДвП и съставил на И.С.К. АУАН Серия АД № 445591 от 23.02.2023 г. Актът
бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му,
не вписал възражения.
Въз основа на съставения АУАН, е издадено НП №
23-0804-001065 от 14.03.2023 г. от Началник Сектор в ОД МВР Сливен, РУ Сливен,
с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 178ж, ал. 1,
пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания: глоба в
размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
За да потвърди обжалваното НП, първоинстанционният
съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел
за установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на чл. 58,
т. 3 от ЗДвП. Приел, че: АУАН и НП са съставени законосъобразно, от компетентен
орган, като съдържат необходимите реквизити, съгласно ЗАНН; в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон; наложените на жалбоподателя
наказания са в размер, който съответства на предвидения от закона.
Приетата за установена от Районния съд фактическа
обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по
несъмнен начин извършеното от жалбоподателя административно нарушение – в
качеството си на водач на МПС се е движил в лентата за принудително спиране на
автомагистрала „Тракия“, без наличие на повреда на МПС или здравословни
проблеми на водача или пътниците в МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, при
движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в
лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. Със санкционната норма на чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП, за водач,
който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са
налице изключенията по чл. 58, т. 3, е предвидено наказание лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лева.
Не се споделя защитната теза на жалбоподателя,
свързана с несъответствие между описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка и реалната такава. С жалбата пред Районния съд са изложени доводи за
наличие на техническа неизправност на МПС, довела до необходимост от движение в
лентата за принудително спиране на автомагистралата. В производството пред
първоинстанционния съд и пред касационната инстанция не са ангажирани
доказателства, установяващи наличие на повреда или техническа неизправност на
пътното превозно средство или на здравословни проблеми на водача или пътниците
в превозното средство, които биха могли да станат причина водачът да се движи в
лентата за принудително спиране. За пръв път пред настоящата инстанция жалбоподателят
изтъква като основание за движение в лентата за принудително спиране лошото
състояние на пътната настилка, което не е от изключенията, посочени в чл. 58,
т. 3 от ЗДвП. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства
кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Следователно, процесният АУАН
се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила. Съгласно специалната
норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на
нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като констатациите в него не са оборени в хода
на съдебното производство.
Законосъобразен е и изводът на Районния съд, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
правилно, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, с налагане на изрично
предвидените в законовата разпоредба административни наказания по вид и размер
- лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три
месеца и глоба в размер на 1000 лева.
В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, които твърдения не се споделят от настоящата
касационна инстанция. Решаващият съдебен състав е анализирал всички относими
доказателства и приложими правни норми, като е обсъдил и наведените от
жалбоподателя доводи. Въз основа на същите е формирал правни изводи, които се
споделят от касационната инстанция. От доказателствата, събрани пред
първоинстанционния съд, се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е
нарушил чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Достигайки до същия извод и приемайки, че отговорността
му е ангажирана в административнонаказателно производство без допуснати
съществени нарушения, съдът е формирал правилен краен извод.
При горните изводи настоящата касационна инстанция
приема, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил
в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел
същите за неоснователни. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен
съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни. По
изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП,
поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221,
ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 253 от 12.07.2023
г., постановено по АНД № 20232230200600/2023 г. по описа на Районен съд –
Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: