№ 1113
гр. Пловдив, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20225330200768 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по
подадена жалба от М. В. К., против наказателно постановление № 21-1030-
010659, издадено на 12.11.2021г. от Началник група към ОД на МВР-
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.175а ал.1 пр.3 от
ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00
лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет)
месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП. В жалбата си сочи,
че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Не
било извършено нарушението. Липсвало правно основание за налагане на
наказанието. Моли съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.
Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени
процесуални нарушения. Доказало се извършването на нарушението. Излага
подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда
да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното
постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв.
Б.К., който поддържа подадената жалба. Моли съда да отмени наказателното
1
постановление. Представя писмена защита.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за
установено следната фактическа обстановка- на 24.10.2021г. около 02.35 часа
в гр. Пловдив, на ул. „Гладстон“ № 1, жалбоподателят М. В. К., като водач,
управлява собствения си лек автомобил „Ауди“ А6, с рег.№ ****, като
използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като
извежда преднамерено МПС извън контрол, с което виновно е нарушил
чл.104б т.2 от ЗДвП.
От показанията на свид. Г. ХР. Х. актосъставител се установява, че при
изпълнение на служебните си задължения по безопасност на движението, на
24.10.2021г. е бил нощна смяна и с колегата му е бил ситуиран в тунела под
пощата от западната страна по ул.Гладстон в гр.Пловдив. Около 2.35 часа от
източната страна на тунела се чул силен шум на двигател и с влизането в
завоя водачът извел автомобила умишлено извън контрол. Автомобилът се
завъртял. Спрели автомобила за проверка и му обяснили, че не може да прави
такива дрифтове, и навлизането в насрещното движение е опасно за всички
участници в движението. Съставил АУАН на водача за извършеното
нарушение, запознал го със съдържанието му, като водачът го подписал без
възражения. Полицейският автомобил бил в крайна дясна лента, а автомобила
на жалбоподателя докато се въртял бил в лявата лента и на границата на
лентата за насрещно движение. Всичко станало за 2-3 секунди, като имало и
други участници в движението. От действията на жалбоподателя, била
създадена опасност за участниците в движението. В показанията си
2
актосъставителят потвърждава изцяло фактическата обстановка посочена в
съставения АУАН и последвалото го наказателно постановление. Поддържа
изцяло констатациите посочени в АУАН. Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля, тъй като са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви,
взаимно допълващи се, с липса на индиции за предубеденост. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към мястото,
начинът и времето на извършената проверка. Противоречие в така посочените
гласни доказателства не се наблюдава, като същият описва застъпените в
настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от
това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
Не се установява превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвежда в показанията си. С тази правна преценка, за обективно верни
се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно
безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Ето защо, съдът дава вяра
на показанията на актосъставителя като достоверни и обективни.
От показанията на свид. В.Л.- близък приятел на жалбоподателя и лице,
което е бил пътник с него в автомобила към момента на деянието се
установява, че той заедно с жалбоподателя били в гр. Пловдив, с автомобила
на жалбоподателя, като при преминаване през тунела под централната поща,
при десен завой, жалбоподателят завил рязко в лява лента. След това били
спрени за проверка. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, в тази част,
тъй като са логични, последователни, кореспондиращи с останалите събрани
по делото доказателства, а и в унисон с показанията на актосъставителя.
Съдът обаче, не дава вяра на формалното от страна на свидетеля, отричане, че
жалбоподателят не бил правил дрифт. Това е така, на първо място, защото
показанията му в тази част са изолирани от другите събрани по делото
доказателства, изцяло се опровергават от показанията на актосъставителя,
чиито показания съдът вече посочи, че приема с доверие, и не на последно
място са заинтересовани от изхода на делото предвид близките приятелки
отношения с жалбоподателя. Всъщност, свидетелят не отрича, че
жалбоподателят е завил рязко в лява лента, което само по себе си налага
извода, че самото умишлено въртене на волада и рязко завиване в лява лента
3
представлява преднамерено извеждане от МПС извън контрол, а именно
„дрифт“.
Следва да бъде изрично и отново отбелязано, че съдът не приема за
достоверно изложеното от свидетеля Л., че жалбоподателят не бил правил
„дрифт“ и завил наляво заради избягването на полицейския автомобил, който
бил в крайна дясна лента. В този смисъл неоснователно е възражението в
писмената защита, че завоят наляво от страна на жалбоподателя, бил заради
избягването на полицейския автомобил. На първо място, няма доказателства,
че полицейският автомобил е бил паркиран или спрян на дясното платно за
движение, на следващо място дори да е бил спрян в дясна лента, то това само
по себе си не води до наложителното и рязко завиване, чрез дрифт наляво,
надясно и навлизането със задната част на автомобила в насрещната лента, и
не на последно място, от показанията на актосъставителя се установява, че
първо жалбоподателят е извършил дрифта, след това е възприел (видял)
полицейския автомобил и е бил спрян за проверка от полицейските
служители. В подкрепа на този извод е и противоречието в показанията на
свид. Л. изразяващо се в твърдение, че жалбоподателят рязко е завил наляво,
а още в следващо изречение, че плавно е минал в лява лента. Отделно от това,
от показанията на свид. Л. (последно изречение), в която част се кредитират,
се установява и, че едва след преминаването им от дясна в лява лента, което е
началото на дрифта, жалбоподателят е забелязал патрулния автомобил,
стреснал се, и инстиктивно намалил „още повече“ скоростта.
От приложената по делото заповед № 81213-515/14.05.2018г. т.1.3 на
Министъра на вътрешните работи, и Заповед № 8121- 825/ 19.07.2019г. за
допълнение на Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и
НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.
От приложената по делото справка нарушител/водач се установява, че
на жалбоподателя са налагани санкции и за други нарушения по ЗДвП, и има
и друг съставен АУАН за същото нарушение на 07.11.2021г. и издадено
наказателно постановление за това от 26.11.2021г.
В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава
противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на
нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът
прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на
4
приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП
има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В
конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните
по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията
на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди
констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с
детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично
и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания
да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при
съставяне на АУАН.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е
породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен
сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН
и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен
материалния закон. Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.2
ЗДвП водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Законовата формулировка не е безкрайно прецизна,
което е обяснимо и с приемането на новелата между първо и второ четене на
ЗИД на ЗДвП, ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., без да са
изложени писмени мотиви към законопроекта в частта за приемането на
новия чл. 104б. т.2 ЗДвП. Съдебната практика на Административните
съдилища от цялата страна, обаче е последователна в разбирането, че пътят
се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато
с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са
непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на
пътници и товари. Според трайната практика на Административен съд
5
Пловдив такива действия, които сочат на използване на пътя не по
предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ,
последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на
кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на
МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до
поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на
движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки
маневри, за да овладее контрола върху него. Разглеждани в тяхната
съвкупност тези действия представляват т.нар. „дрифт“, като еманация на
използването на пътищата не по предназначение. В този смисъл са Решение
№ 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1949 от 22.10.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1930 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив ,
Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1509 / 2021 г. на XXII
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1932 от 22.10.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1768 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1288 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1118 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 37 от 07.01.2021
г. по к. адм. н. д. № 2405 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2038 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1970 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 386 от
22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 126 от 18.01.2021 г. по к. адм.
н. д. № 2663 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 315 от 12.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3201 / 2020 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г.
по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2287 от 10.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2649 / 2020 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
„Дрифт“-ът, като комбинация от гореизложените техники и действия е
типичната хипотеза на приложното поле на чл. 104б, т.2 от ЗДВП, но
трайната практика е също така категорична, че деянието би било
съставомерно, ако се установи ползване на пътя не по предназначение за
придвижване от едно място до друго, независимо: дали са изпълнени всички
техники, характерни за дрифта, дали изпълнението им е успешно и
6
професионално и дали МПС разполага със здравината, мощността и
оборудването за дрифтиране. Така Решение № 1216 от 16.06.2021 г. по к. адм.
н. д. № 946 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 931 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 613 / 2021 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив.
Следва обаче да се проведе разграничение между използване на пътя не
по предназначение и използване на пътя за придвижване при груби
нарушения на правилата на ЗДвП. Във втория случай, колкото и грубо да е
нарушението на ЗДвП, дори и да осъществява състав на престъпление, щом
пътя е използван по предназначение за придвижване от едно място до друго,
деянието би осъществявало друг състав на нарушение или престъпление, но
би било несъставомерно по чл. 104б, т.2 ЗДвП. Типични примери за
гореизложеното са управление на МПС с много висока скорост, след
употреба на алкохол, на технически неизправно МПС, без правоспособност на
водача или при пренебрегване и на най-елементарните правила за
безопасност на движението. Предвид виновния характер на административно
наказателната отговорност (чл. 7 ЗАНН) от съставомерните по чл. 104б, т.2
ЗДвП деяния следва да се отграничават случаите, при които до някои от
гореописаните резултати (въртене на гуми, поднасяне на автомобила, загуба
на сцепление с пътя и др. ) се достига не поради виновните действия на
водача, а поради особеностите на пътната обстановка (например хлъзгав
терен, радиус на завоя) и други обективни фактори. В тези случаи деянието е
несъставомерно по чл. 104б, т.2 ЗДвП. Така Решение № 223 от 03.02.2022 г.
по к. адм. н. д. № 3247 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 / 2021 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 997 от
18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 464 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 780 от 16.04.2021 г. по к. адм. н.
д. № 195 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение
№ 79 от 13.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2887 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
Поради гореизложеното при преценка дали извършеното е съставомерно
по чл. 104б, т.2 ЗДвП във всеки конкретен случай следва съвкупно да се
отчитат: вида и характера на предприетите действия, маневри и техники с
МПС и дали те по естество са присъщи на нормалното движение по пътищата
7
с цел превоз на пътници и товари; дали тези действия, техники, маневри се
дължат на умисъл или непредпазливост на водача, или пък на обективни
фактори от средата. Не на последно място при преценка за съставомерност на
деянието следва да се има предвид, че законодателят не поставя изискване за
минимална продължителност на използването на пътищата не по
предназначение, като е напълно възможно:деецът първоначално да се движи
правомерно по пътя, отворен за обществено ползване; да достигне до
мястото, където е решил да извърши намислената дрифт маневра; да я
изпълни, след което отново да продължи да използва пътя по
предназначение, а именно, за да се върне към мястото, от което е дошъл. В
този случай деянието е съставомерно по чл. 104б, т.2 ЗДвП, доколкото: е
налице момент (независимо от неговата продължителност) , в който пътят е
използван не по предназначение; като предходното и последващо използване
на пътя по предназначение е функционално обусловено от извършването на
нарушението, доколкото пътят е използван, за да се достигне до мястото на
извършване на забранените маневри и техники.
Точно такъв е процесният случай, в който при доказателствения анализ
вече се установи, че първоначално жалбоподателят правомерно е управлявал
процесното МПС на ул. „Гладстон“, докато стигне до района на тунела, и там
внезапно при десен завой е форсирал двигателя, подал е рязко газ, разко е
завъртял волана, извел е автомобила от сцепление, при което задницата му е
направила, чрез приплъзване, изместване от пътното платно и навлизане в
насрещното платно за движение. Забелязвайки това, е бил спрян от
полицейските служители. Извършените в тунела действия на жалбоподателя
по обективните си характеристики съставляват техниката дрифт, съгласно
разбирането обективирано в цитираната по-горе трайна съдебна практика,
тоест субсумират се под понятието „използване на пътя за цели различни от
предназначението му“.
Следва да бъде отбелязано и, че с АУАН и НП е вменена форма на вина
на умисъла и „преднамерено“ извършване на всяко едно от тези действия.
Според настоящия състав тези твърдения в АУАН и НП се установяват и от
доказателствата по делото. В тази връзка следва да се съобрази трайната
съдебна практика по наказателни дела, която следва да намери субсидирано
приложение в процесния случай на основание чл. 84 ЗАНН, според която,
8
формата на вина се извежда не от вербалните изявления на подсъдимото
лице, а от характера на реално, обективно извършените действия и
обстановката на тяхното проявление.Така Решение № 424 от 18.12.2015 г. по
н. д. № 968 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 63 от 25.02.2020
г. по н. д. № 149 / 2019 г. на Върховен касационен съд, Решение № 428 от
22.02.2013 г. по нак. д. № 1398/2012 г. на Върховен касационен съд. В случая
според съда от вида и последователността на установените обективни
действия на нарушителя, изразили се в първоначално праволинейно движение
по прав участък от пътя; последвано от рязко форсиране на двигателя,
въртене на волана, подаване на газ, последвано от загуба на сцепление на
автомобила, поднасяне на автомобила, и приплъзване на автомобила от
едното пътно платно в другото категорично говорят за умисъл в действията
му, тоест за вмененото в АУАН и НП „преднамерено“ използване на път
отворен за обществено ползване не по предназначението му за превоз на
пътници и товари, а с цел извършване на намислената дрифт маневра, която
има място само на обозначените за това места, но не и на пътя. В аналогичен
смисъл са и показанията на актосъставителя, които категорично потвърди на
базата на дългогодишния му опит като полицейски служител по
контролиране на правилата на ЗДвП, че с оглед особеностите на автомобила и
на факторите на пътната обстановка, описаните действия могат да се дължат
само и единствено на преднамерени действия на водача. Всъщност изводът за
преднамереност в действията на жалбоподателя се потвърждава и от самия
него в подадената от него жалба, че с оглед системите, с които е снабден
автомобила на нарушителя- специални устройства, до описания по-горе
резултат няма как технически да се достигне при непреднамерени,
нецеленасочени действия от страна на водача.
Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция
отговаря на фиксирания размер, предвиден в законовата норма, като в тази
връзка са неоснователни възраженията на защитата, че липсвала такава
санкция. Посочването на предложение 3 от санкционната разпоредба може да
се дължи както на технически пропуск, така и на неправилно тълкуване на
закона, но категорично посочената санкционна норма е правилна, и не на
последно място не нарушава правото на защита на жалбоподателя, да разбере
в какво административно нарушение е обвинен и какво е наложеното му
наказание. Въпросът за размера на санкциите, които са във фиксиран размер
9
(и в този смисъл няма възможност за индивидуализация от съда) е такъв на
законодателна политика и на оценка от законодателя на степента на
обществена опасност на даден вид нарушение, като видно от завишения
размер на предвидената санкция, в случая законодателят е счел, че с
нарушения като процесното чувствително се засягат обществените
отношения, свързани с безопасността на транспортната дейност.
Правилно и законосъобразно е провена цялата административно-
наказателна процедура по ангражиране на административна отговорност,
повдигане на административно обвинение и налагане на административно
наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до
невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно
нарушение е обвинен.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми. АУАН е връчен на нарушителя, подписан е от него, както и от
актосъставителя и свидетеля по него. Предоставена е възможност на
нарушителя за излагане на възражения, поради което и в максимална степен е
охранено правото на защита на наказания субект.
Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.42, ал.1 т.1 до т.10 от
ЗАНН, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да
съдържа АУАН. В конкретния случай, съставеният АУАН съдържа всички
изискуеми реквизити- посочено е собственото, бащиното и фамилно име на
актосъставителя, датата на съставяне на акта, датата и мястото на извършване
на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, собственото,
бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес,
единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес,
дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по
паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на
10
издаване и издател на документа, имената, точните адреси и датата на
раждане на свидетелите, обясненията или възраженията на нарушителя, ако е
направил такива, имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер и опис на
писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени
за пазене.
Спазени са изискванията посочени в чл.43 ал.1 и сл.от ЗАНН, като при
съставянето на АУАН, същият е подписан от съставителя и един от
свидетелите посочени в него, предявен е на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и да го подпише. Препис от акта е връчен на нарушителя,
което обстоятелство не се оспорва.
Издаденото наказателно постановление съдържа всички посочени в
чл.57 ал.1 т.1 до т.13 от ЗАНН, задължителни реквизити, а именно
собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е
издало, датата на издаването и номерата на постановлението, датата на акта,
въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя, собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и
точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец -
имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и
място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с
посочване на номер, дата на издаване и издател на документа, описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават,
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на
наказанието, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите
обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието,
времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред
или фактически от възможността да упражнява определена професия или
дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност, вещите, които се отнемат в полза на държавата, разпореждането с
веществените доказателства, размера на обезщетението и на кого следва да се
заплати, в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. Подписано е от
длъжностното лице, което го е издало. Препис от наказателното
постановление по реда на чл.58 от ЗАНН е връчен на нарушителя.
11
Не на последно място следва да се отбележи, че случая не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП,
доколкото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за
наличие на обстоятелства, които да я понижават, поради което и чл. 28 ЗАНН
е неприложим. Според настоящия съдебен състав обществената опасност
даже е завишена. Видно от справката за нарушител/водач, жалбоподателят
има и други наказания по ЗДвП, и има и друг съставен АУАН за същото
нарушение на 07.11.2021г. и издадено наказателно постановление за това от
26.11.2021г. За завишената обществена опасност сочат времето- 2.35 часа,
мястото – в тунел, и механизма на извършване на нарушението- на завой пред
тъмната част от денонощието, което чувствително завишава риска от
причиняване на вреди на граждани и имущество. Освен това от справката за
нарушител/водач е видно, че степента на лична обществена опасност на дееца
също е повишена, доколкото може да се направи извод, че същият е системен
нарушител на правилата на ЗДВП, за чието превъзпитание и поправяне е
необходимо той реално да бъде санкциониран, а не е достатъчно само да бъде
предупреден по реда на чл. 28 ЗАНН.
Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и издадено при спазване на материалния и процесуалния
закон и следва да се потвърди.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но
няма доказателства за сторени такива, няма такова искане, съответно и не
следва да се присъждат.
Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-010659,
издадено на 12.11.2021г. от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на М. В. К., ЕГН: **********, адрес: г****, на
основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 (дванадесет) месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 от
12
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
13