№ 915
гр. Пловдив , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330202849 по описа за 2021 година
Производството e по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000240 от
29.03.2021г. издадено от И.Д.Ц. -*** РД“АА“ Пловдив ,с което на В. ХР.
ИВ. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер
на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл.43т.2 буква“б“ от
Наредба №Н-32 от 16.12.2011г.на МТИТС на основание чл.178 а ал.7 от
ЗДвП .
По съображения, изложени в жалбата си И. моли съда да отмени НП.
Редовно призован за съдебно заседание, се явява лично и чрез пълномощника
си –адв.Н.М. ,като заедно поддържат аргументите в жалбата.Претендират
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
По делото няма постъпило и становище по съществото на делото.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 21.01.2021г е постъпило писмо в РД АА ,с което е възложена
проверка ,тъй като има извършено ПТП и се иска съдействие от следствените
органи извършващи следствените действия са поискали съдействие от РД
АА.За целта били определени да извършат проверката-Д. и К. от РД АА.Те
следвало да направят проверка на пункт ,извършил проверката на съответното
превозно средство.От информационната система на Агенцията изтеглили
записа от извършения преглед,от който се видяло ,че при измерването на
работната спирачка на ППС-то –измерването не е извършено съгласно
изискванията на Наредба Н-32 .В резултат на това били запознати цялата
комисия ,който е извършила съответния преглед.Лично Г.Д. запознал
председателя на Комисията .В резултат на това АУАН е съставен на място в
пункта.Там на място председателя на Комисията е посочил ,че има
възражения.На място е извършена проверка и в пункта ,където няма
констатирани нарушения,приключила с изготвяне на констативен протокол.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП, с което на В.И.
е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лв. за нарушение на чл.43т.2 буква“б“ от Наредба №Н-32 от
16.12.2011г.на МТИТС на основание чл.178 а ал.7 от ЗДвП .
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства –
свидетелските показания на Г.Д. , който е потвърдил констатациите по акта.
Свидетелят изяснява, че към момента на проверката в самия пункт не са
констатирани нарушения.Но ,такова е констатирано при изтегляне и
запознаване със записа ,касаещ проверката относно работата на комисията
при определен периодичен преглед.Съдът кредитира показанията на
свидетеля като логични, обективни, непротиворечиви и в съответствие с
писмените доказателства, събрани по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
2
АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Съгласно правната
норма на чл. 91, ал.1 от ЗАП контролът по прилагането на ЗАП при
извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с
българска или чуждестранна регистрация се осъществява от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с
министъра на вътрешните работи, като следващата ал.2 определя, че този
контрол се осъществява чрез Изпълнителната агенция "Автомобилна
администрация" /ИА "АА"/. Длъжностните лица на ИА "АА" имат право на
достъп до гаражите, сервизите, автогарите и всички помещения, свързани с
дейността на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена
сметка. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 и а.2 от ЗАП в процесния
случай компетентни лица да издават наказателни постановления са
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
определени от него длъжностни лица. От приложената по делото Заповед №
РД-08-30/24.01.2020 г. се установява че министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията е упражнил правомощието си
да делегира компетентност на различни длъжностни лица ,включително и на
Началник Отдел „Контрол“ в РД „АА“ .Какъвто е и конкретния случай.
Жалбоподателят И. е наказан за извършено нарушение на чл.43 т.2
буква „б“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011г на МТИТС .Видно е ,обаче че тази
разпоредба е обнародвана и влязла в законна сила на 12.11.2020г .А,към
датата на соченото деяние -27.10.2020г е в сила разпоредбата от предходната
редакция и би следвало при описание на нарушението от страна на
проверяващите и впоследствие от АНО това да е било съобразено.Тъй като
,съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗАНН е приложим нормативния акт в
сила към момента на издаване на самия акт.Такъв е и доводът на
пълномощника на жалбоподателя залегнал в писмената защита и поддържан в
съдебно заседание.Тоест при привличане към административно наказателна
отговорност на дадено лице ,следва да се съобрази правната уредба към
момента на извършване на деянието и да се впишат действащите правни
норми към този момент, особено когато са настъпили промени в
законодателството.В противен случай това е съществено процесуално
нарушение.Отделно от това в описанието на нарушението и в АУАН, и в НП
е препратено към изискванията на Приложение №5 част ІІ ,раздел І,ІІ т.1.1.2
3
от наредба Н-32 и е описано ,че проверката е извършена в нарушение на тези
разпоредби.Като АНО е следвало да ги опише конкретно ,тъй като така в
конкретния случай не са описани всички съставомерни елементи и същите не
са ясни,конкретни и категорични още от самото начало и по този начин
затрудняват жалбоподателя да ги узнае от самото начало и да се защитава по
тях.В тази връзка и този довод на пълномощника на жалбоподателя се
възприема от съда ,тъй като действително в процесния случай не е достигнат
критерия за яснота досежно явяващите се като съставомерни белези на
нарушението.Липсва изложение на факти , а е налице само препращане към
дадени разпоредби ,без те да са изложени текстово.
Предвид горното следва да се приеме, че първоначално в АУАН , а
впоследствие и наказващият орган не е описал правилно ,точно и ясно и при
съобразяване на разпоредбата на чл.3ал.1 от ЗАНН нарушението ,както и не е
определил правилно правната норма под която следва да го подведе. Предвид
обсъдените и констатирани от съда допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административното производство, които да опорочават
атакуваното наказателно постановление се налага неговата отмяна.
По разноските
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства,
развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От
своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в
хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно наказващият орган, а това е Изпълнителна агенция
Автомобилна администрация.
Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на
искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за
4
правна защита и съдействие е приложен , отразено е плащане в брой ,както и
е приложен списък с разноски.Размерът е съобразен и с нормативната уредба.
По изложените съображения, в полза на жалбоподателя срещу се ИА“АА“ се
поражда право на разноски в размер на 350 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000240 от
29.03.2021г. издадено от И.Д.Ц. -*** РД“АА“ Пловдив ,с което на В. ХР.
ИВ. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер
на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл.43т.2 буква“б“ от
Наредба №Н-32 от 16.12.2011г.на МТИТС на основание чл.178 а ал.7 от
ЗДвП .
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция автомобилна администрация-София
да заплати на В. ХР. ИВ. ЕГН ********** сумата от 350 лева,
представляващи разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5