№ 136
гр. София , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000502289 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 05.05.2020г по гр.д. № 10844/2018г. на Софийски градски съд, І-1 с-в
ЗАД „Асет Иншурънс”АД е осъдено да заплати на Д. Е. Ч., М. Д. Ч., А. М. Ч. и Е. М. Ч.
сумите от по 120 000лв на първите двама и по 100 000лв на вторите ищци, представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния баща, съпруг и
син, ведно със законната лихва от 03.05.2018г, както и разноски съразмерно на уважената
част на исковете, като над присъдените размери до претендираните от по 200 000лв исковете
са отхвърлени.
Решението е обжалвано в отхвърлителните му части само от ищците Д. Е. Ч. и М. Д. Ч.
за сумите от по 30 000лв, представляващи разликата между присъденото им обезщетение от
120 000лв до дължимото според жалбоподателите обезщетение от 150 000лв. Поддържат се
оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части, поради нарушение на
материалния закон /чл.52 ЗЗД/ при определяне размер на обезщетението. Поддържат се
доводи, че първоинстанционният съд не е преценил в пълнота всички от значение факти -
силната емоционална връзка между ищцата М.Ч. и загиналият й съпруг, с когото ги е
свързвал 30-годишен семеен живот, през който са били постоянно заедно и никога не са се
разделяли. Преживените от нея неблагоприятни в психологичен аспект травми, довели до
влошаване на здравето- страдала от диабет, който се усложнил до прием на инсулин и
необратимо променения й начин на живот вследствие на преживяната загуба. Поддържа се,
1
че съдът не е съобразил по отношение на втория ищец Д.Ч.– син на загивалия, че е
единствено дете в семейството, силната емоционална и доверителна връзка между баща и
син и тежките психологически последици за него вследствие на загубата- промяна в
поведението и изпадане в депресивно състояние. Изтъква се още, че не са взети предвид
обстоятелствата относно възрастта на загиналия на 47г в разцвета на силите си, когато е бил
опора на семейството, възрастта на съпругата, овдовяла на 45г и възрастта на сина на 27г,
лишен от подкрепата на баща си, от която още се е нуждаел. Иска се отмяна на решението в
обжалваните му отхвърлителни части по отношение на двамата ищци- жалбоподатели и
вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете в
претендираните размери от по 150 000лв за всеки от тях.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна „Асет
Иншурънс”АД, с който се поддържат възражения против оплакванията в жалбата и се иска
потвърждаване на решението в обжалваните му части. Поддържат се съображения, че при
определяне размер на обезщетенията съдът се е съобразил с всички от значение
обстоятелства като възрастта на починалия и неговите близки, общественото и социално
положение, техните личностни отношения и икономическите условия на живот към
релевантния момент.
Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени субективно
съединени искове с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ за репариране на вреди пряко от
застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие по вина на водача на
МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и законната
лихва от датата на увреждането, с цена в размер на 200 000лв за всеки от ищците- син,
съпруга и родители на загиналия в пътен инцидент. За първите двама ищци –съпруга и син
исковете са уважени до размер от 120 000лв, а за вторите двама – родители до размер от
100 000лв, като решението в осъдителните му части и частично в отхвърлителната е влязло
в сила.
Настоящият състав след като съобрази предмета на обжалване с оглед на оплакванията
във въззивната жалба и частичното влизане в сила на обжалваното решение по отношение
на обжалвалите ищци – съпруга и син на загиналия /до размери от по 120 000лв/, следва да
приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на
чл.432,ал.1 КЗ – наличие на валиден застрахователен договор с дружеството –ответник,
покриващ гражданската отговорност за микробус Ситроен Джъмпер ДК *** за периода, в
който е настъпило застрахователното събитие, както и всички предвидени
материалноправни предпоставки на деликтната отговорност – противоправно поведение на
водача на застрахования автомобил Н. И., който при условията на независимо
съизвършителство с друг водач – турският гражданин Х. К. /признати за виновни с присъда
2
по наказателно дело № 288/2017 на 5-ти съд на гр.***, РТурция за престъпление по член
85/2 от Турския наказателен кодексза причиняване смърт и телесни увреждания по
небрежност на повече от едно лице/ и причинната връзка с настъпилите за ищите вреди -
морални болки и страдания в резултат загубата на съпруг и баща.
Безспорно е установена активната легитимация на ищците–син и съпруга на починалия
при произшествието, а извън обхвата на въззивен контрол остава релевираното
възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2 ЗЗД, доколкото не са заявени оплаквания против
изводите на съда в обратен смисъл от въззиваемия –ответник в отговора на жалбата.
Следователно, спорен по делото въпрос, предмет на въззивен контрол е размерът на
обезщетението за търпените от ищците морални болки и страдания.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства посредством
показанията на свидетелите Ч., С. и Д., от които еднозначно се установява, че загиналият Е.
Ч., съпругата му М. Ч. и техният син Д. Ч. са били сплотено и задружно семейство.
Съпрузите били заедно от много дълго време още от съвсем младите си години, свързвали ги
взаимна обич и подкрепа, никога не са се разделяли и на свидетелите не им е известно да са
имали конфликти. Починалият бил работлив и уважаван човек, осигурявал издръжката за
семейството, бил грижовен съпруг и баща, всеотдаен към сина си, когото подпомагал и
подкрепял в начинанията. Ищците М. и Д. Ч. приели вестта за смъртта му изключително
тежко и емоционално. Съпругата изпаднала в нервна криза и не била на себе си. Страдала от
диабет, което заболяване впоследствие се обострило, видимо отслабнала, често се отдавала
на мъката, не можела да преодолее загубата, плачела и споделяла, че не е добре и не може да
спи. Синът Д. Ч. бил в Германия, но веднага след като узнал за трагедията се върнал в
България. Бил много разстроен, разтреперан, изпитвал гняв от случилото се на семейството
му. Споделял за липсата на баща си, че се нуждаел от неговото присъствие и подкрепа. И
двамата съпруга и син били неутешими в скръбта си.
При тези идентично установени факти, настоящият състав приема, че при определяне
паричен еквивалент на болките и страданията са съобразени и преценени всички
обстоятелства, относими към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД във вр. с указанията в
ППВС № 4/1968г и задължителната за съдилищата съдебна практика. Безспорно тежки по
интензитет са моралните страдания на сина вследствие загубата на баща, с когото са имали
близки отношения и ги е свързвала емоционална и доверителна връзка, в лицето на баща си
виждал и разчитал за цялостна подкрепа, независимо от сравнително зрялата си възраст на
27години. Изключително тежки в психологичен аспект са травмите за съпругата на 45г,
загубила обичан партньор, с когото са делили общ дом в продължение на години,
допълнително утежнени от факта, че загиналият мъж е бил на 47 години в разцвета на
силите си и основна опора на семейството. Всички тези обстоятелства, имащи отношение
към конкретните субективни преживявания на ищците са били съобразени и взети предвид
от първоинстанционния съд, който наред с тях е отчел и релевантните при определяне на
3
обезщетението обективни фактори – социално-икономически условия на живот към
релевантния момент на настъпване на деликта и практиката на съдилищата при сходни
казуси, която също е обективен израз на принципа на чл.52 ЗЗД.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението в обжалваната му
отхвърлителна част ще подлежи на потвърждаване. При този изход на спора няма основани
да се изменят присъдените пред първата инстанция разноски. Пред настоящата въззивна
инстанция право на разноски ще има само въззиваемия-ответник, който е бил представляван
от ю.к., на когото ще се следва възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 вр. ЗПП, определено в
размер на 200лв.
С оглед на изложеното, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.05.2020г по гр.д. № 10844/2018г. на Софийски
градски съд, І-1 с-в ЗАД в обжалваната му отхвърлителна част.
Осъжда Д. Е. Ч. и М. Д. Ч. да заплатят на ЗАД „Асет Иншурънс”АД ЕИК *********
сумата от общо 200лв, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчване препис на страните
пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4