Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/ 29.01.2021
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА,
XIV състав, в открито съдебно заседание
на тринадесети януари две хиляди двадесета и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Веселка Крумова,
след като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
1203 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е въз основа на жалба на А.Е.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. П.С. от АК –
София срещу Решение № 4 от 07.01.2020 г. на Директора на Териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което е оставено
без уважение оспорването, обективирано в молба с вх. № 10218/ 26.06.2019 г. по
описа на Административен съд Варна и уточняваща молба със съд. № 11748/
25.07.2019 г. по описа на Административен съд Варна от А.Е.П. срещу запорно съобщение
изх. № 1512 – 000291/ 15.12.2014 г., Разпореждане за изпълнение на запорно
съобщение изх. № 1512 – 000292/ 15.12.2014 г., Разпореждане за разпределение
изх. №1512/2014/000295/ 05.01.2015 г. и действията
по извършване на превод на сумата от 20 450 лева, извършени от публичен
изпълнител от дирекция „Събиране“ към ТД на НАП – гр. Варна.
Жалбоподателят А.Е.П. намира постановеното решение на Директора
на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна за
неправилно и незаконосъобразно, представяйки подробни аргументи в защита на
своето становище, като претендира запорно съобщение изх. № 1512 – 000291/
15.12.2014 г., Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение изх. № 1512 –
000292/ 15.12.2014 г., Разпореждане за разпределение изх. №1512/2014/000295/
05.01.2015 г. и действията по извършване на превод на сумата от 20 450 лева,
извършени от публичен изпълнител от дирекция „Събиране“ към ТД на НАП – гр.
Варна да бъдат обявени за нищожни.
Ответната страна Директорът на ТД на НАП – гр. Варна не е
депозирал писмен отговор на жалбата.
В проведеното на 13.01.2021 г. открито съдебно заседание
по адм. дело № 1203 по описа за 2020 г. на Административен съд – Варна,
жалбоподателят А.Е.П. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител,
който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество. В депозирана
на 12.01.2021 г. в деловодството на XIV състав на Административен
съд – Варна молба от адв. П.С. се изразява становище, че се поддържа жалбата на
посочените в нея основания и се моли за отмяна на оспореното съдебно решение.
В
проведеното на 13.01.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 1203 по
описа за 2020 г. на Административен съд – Варна, ответната страна Директорът
на ТД на НАП – гр. Варна не се явява, не изпраща и процесуален представител,
който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество, като в
депозирани на 07.01.2021 г. писмени бележки, изготвени от гл. юрисконсулт И.А.,
се изразява позиция за неоснователност на самата жалба и се отправя молба за
нейното отхвърляне.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Срещу търговското дружество „Мизия
Милк“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище,
ул. „Родопи“ № 5, ет. 3, ап. № 7 било образувано изп. дело № 1512/ 2014 г. по
описа на ТД на НАП – гр. Варна.
С Постановление изх. № 1512 – 000289
от 15.12.2014 г. били наложени обезпечителни мерки поради затрудняването на
събирането на публичното вземане по цитираното изпълнително производство в
размер на 101 721, 94 лева.
С Решение № 29 от 05.02.2015 г.,
Директорът на ТД на НАП – гр. Варна потвърдил Постановление с изх. № 1512 –
000289 от 15.12.2014 г. за налагане на обезпечителни мерки.
Впоследствие с Решение № 1593 от
13.07.2015 г., постановено по адм. дело № 681 по описа за 2015 г. на
Административен съд – Варна е било отменено оспореното от дружеството „Мизия
Милк“ ООД Решение № 29 от 05.02.2015 г., Директорът на ТД на НАП – гр. Варна.
С договор за цесия от
30.11.2016 г. дружеството „Мизия Милк“ ООД е прехвърлило вземането си по изпълнителен лист № 5730/ 10.04.2014 г. на жалбоподателя
А.Е.П., като преди сключване на контракта, дружеството „Мизия Милк“ ООД е
депозирало жалба с вх. № 2939/ 21.03.2016 г. с искане за обявяване на нищожност
на изпълнителните действия по изп. дело № 1512/ 2014 г. по описа на ТД на НАП –
гр. Варна, като в резултат на тази жалба до дружеството е бил изпратен отговор,
съгласно който прогласената с Решение № 1593 от 13.07.2015 г., постановено по
адм. дело № 681 по описа за 2015 г. на Административен съд – Варна нищожност има
незабавно действие, като не е необходимо да бъдат извършвани допълнителни
действия от страна на НАП.
С Решение № 2252 от 29.10.2015 г.,
постановено по адм. дело № 830 по описа за 2015 г. на Административен съд –
Варна е отхвърлена жалба на „Мизия Милк“ ООД срещу Решение № 56 от 27.02.2015
г. на Директорът на ТД на НАП – гр. Варна, с който е отхвърлена жалбата на
дружеството срещу Разпореждане за разпределение изх. 1512/2014/000295/
05.01.2015 г. и действия по извършване на превод на сумата от 20 450 лева,
извършени от публичен изпълнител от дирекция „Събиране“ към ТД на НАП – гр.
Варна.
По отношение на доказателствата и
от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата на А.Е.П. срещу
Решение № 4 от 07.01.2020 г. на Директора на Териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите – гр. Варна е депозирана в предвидения в
разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, поради което и е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, съдът я намира
за неоснователна, поради следните съображения:
В действителност, абсолютно всички
искания на жалбоподателя А.Е.П., обективирани в искова молба с вх. 10218/
26.06.2019 г. и уточняваща молба със съд. № 11748/ 25.07.2019 г. (двете по
описа на Административен съд – Варна), по които Директорът на ТД на НАП – гр.
Варна се е произнесъл с Решение № 4 от 07.01.2020 г. на Директора на
Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, оставяйки
ги без уважение, са били разгледани от административен и съдебен орган и по тяхната
основателност са налице произнасяния с окончателни съдебни актове.
Съвсем конкретно Постановление с
изх. № 1512 – 000289 от 15.12.2014 г. за налагане на обезпечителни мерки,
издадено от публичен изпълнител към ТД на НАП – гр. Варна е било отменено с
Решение № 1593 от 13.07.2015 г., постановено по адм. дело № 681 по описа за
2015 г. на Административен съд – Варна, респ. се отменя и самото запорно
съобщение, издадено на осн. чл. 202, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 215, ал. 1, т.
2 от ДОПК и Разпореждането за изпълнение на запорно съобщение изх. № 1512 –
000292 от 15.12.2014 г.
Тази позиция на ТД на НАП – гр.
Варна е обективирана в писмо с изх. № 12007 – 1/ 30.03.2016 г., адресирано до
дружеството „Мизия Милк“ ООД и в случая, доколкото тя е напълно благоприятна за
дружеството „Мизия Милк“ ООД, а и за жалбоподателят П., доколкото има качеството
на цесионер по прехвърленото му от „Мизия Милк“ ООД вземане, съдът я намира за
безспорна.
При това положение, според съда
липсва законова възможност, а и липсва каквато и да е била необходимост,
Директорът на ТД на НАП – гр. Варна да се произнася по молба, с която се
претендира нищожност на определени действия на публичния изпълнител, доколкото с
окончателен съдебен акт същите тези действия вече са били обявени за нищожни.
По идентични причини, съдът намира Решение
№ 4 от 07.01.2020 г. на Директора на Териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите – гр. Варна за правилно и в частта, с която е оставено без
уважение искането за прогласяване на нищожността на Разпореждане за
разпределение изх. 1512/2014/000295/ 05.01.2015 г. и действия по извършване на
превод на сумата от 20 450 лева, извършени от публичен изпълнител от
дирекция „Събиране“ към ТД на НАП – гр. Варна.
С Решение № 2252 от 29.10.2015 г.,
постановено по адм. дело № 830 по описа за 2015 г. на Административен съд –
Варна е отхвърлена жалба на „Мизия Милк“ ООД срещу Решение № 56 от 27.02.2015
г. на Директорът на ТД на НАП – гр. Варна, с който е отхвърлена жалбата на
дружеството срещу Разпореждане за разпределение изх. 1512/2014/000295/
05.01.2015 г. и действия по извършване на превод на сумата от 20 450 лева,
извършени от публичен изпълнител от дирекция „Събиране“ към ТД на НАП – гр.
Варна.
С оглед влязлото в сила Решение № 2252 от
29.10.2015 г., постановено по адм. дело № 830 по описа за 2015 г. на
Административен съд – Варна, законосъобразна и правилна се явява позицията на
Директорът на ТД на НАП – гр. Варна, обективирана в Решение № 4 от 07.01.2020
г. на Директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите
– гр. Варна, че този въпрос не само, че не следва, но и липсва законова
възможност да бъде пререшаван.
Поради гореизложените съображения и
в обобщение, съдът намира за правилно Решение № 4 от 07.01.2020 г. на Директора
на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна,
поради което и самата жалба на А.Е.П. срещу него се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото,
жалбоподателят А.Е.П. следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто лева), като в
тази връзка и за допълнение на мотивите, следва да се отбележи, че съдът не
споделя възражението на адв. П.С., наведено в пледоарията му в съдебното
заседание на 10.08.2020 г., че неговият доверител не е станал повод за
завеждане на настоящия процес, доколкото съдебното производство е образувано и
се развива, инициирано именно от нарочна жалба на А.Е.П. срещу оспореното
Решение № 4 от 07.01.2020 г. на Директора на Териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите – гр. Варна.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.Е.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
депозирана чрез неговия процесуален представител адв. П.С. от АК – София срещу
Решение № 4 от 07.01.2020 г. на Директора на Териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите – гр. Варна.
ОСЪЖДА А.Е.П., с
ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Директора на ТД на НАП – гр. Варна
парична сума в размер на 100 (сто лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: