№ 936
гр. Варна, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110100466 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Е.П.П.” АД, ЕИК
.......... със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В.В.” № ....В.Т. - Г
срещу Б. Д. Д., ЕГН**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.В.“, бл........ с която
са предявени искове по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземанията,
предмет на Заповед № 4250/15.03.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3408/2021г. по описа на
ВРС, за следните суми: сумата от 430,56 лева, представляваща стойността
на припадащата му се 1/2 ид.ч. от главница за неплатена ел. енергия, по
фактури, издадени за периода от 28.02.2018 г. до 04.07.2018 г., за обект с кл.
№ **********, аб. № ......... находящ се в гр. Варна, кв. „Т.“, ул. „М.“ №...... от
която 31,91 лева по фактура № ..........г., цялата на стойност 63,82 лева, за
корекция на ел.енергия за периода от 14.02.2018г. до 26.02.2018г., 241,47 лева
по фактура № ............/............ цялата на стойност 482,95 лева, за корекция на
ел.енергия за периода от 27.02.2018г. до 26.04.2018г., 36,82 лева по фактура
№ ...../........, цялата на стойност 73,67 лева, за корекция на ел. енергия за
периода от 27.04.2018г. до 11.05.2018г. и 120,36 лева по фактура №
**********/04.07.2018г., цялата на стойност 240,73 лева, за корекция на ел.
енергия за периода от 12.05.2018г. до 29.06.2018г., както и сумата от 58,84
лева, представляваща стойността на припадащата му се 1/2 ид.ч. от
1
мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 19.02.2021 г., от
която 9,22 лева – мораторна лихва върху главницата по фактура № ..........г. за
периода от 21.03.2018г. до 19.02.2021г., 9,22 лева – мораторна лихва върху
главницата по фактура № **********/27.04.2018г. за периода от 18.05.2018г.
до 19.02.2021г., 9,85 лева – мораторна лихва върху главницата по фактура №
...../........ за периода от 06.06.2018г. до 19.02.2021г. и 30,55 лева – мораторна
лихва върху главницата по фактура № **********/04.07.2018г. за периода от
25.07.2018г. до 19.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 08.03.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците ответника Б.
Д. Д. и С.А.К. са съсобственици на електроснабден имот, кл. **********, аб.
№ ......... находящ се в гр. Варна, кв. „Т.“, ул. „М.“ №...... за който като титуляр
на партидата бил вписан Т.В.И. В обекта били извършени три проверки на
измервателната система, като резултатите от тях били обективирани в
констативни протоколи, съответно от 26.02.2018г., 26.04.2018г., 11.05.2018г.
и 29.06.2018г. След всяка от проверките била издадена справка за корекция и
било начислено служебно количество електроенергия, за което били издадени
и четири броя фактури: фактура № ..........г. на стойност 63,82 лева за периода
от 14.02.2018г. до 26.02.2018г., фактура № **********/27.04.2018г. на
стойност 482,95 лева за периода от 27.02.2018г. до 26.04.2018г., фактура №
...../........ на стойност 73,67 лева за периода от 27.04.2018г. до 11.05.2018г. и
фактура № **********/04.07.2018г. на стойност 240,73 лева за периода от
12.05.2018г. до 29.06.2018г. От общите задължения по фактурите ответникът
дължал ½ ид.ч. Предвид липсата на плащане ответникът дължали и лихва за
забава от датата, следваща падежа на всяка фактура до 19.02.2021г..
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва се наличието
на облигационна връзка между страните. Сочи се, че абонат на ищцовото
дружество е Т.В.И. Оспорва и основанието за служебно начисляване на ел.
енергия, особено предвид че доставката на електричество за процесния имот е
била спряна. Прави и възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на всички заявени вземания.
2
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответниците поддържа депозирания
отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от справка № 220913/24.02.2021г. от Служба по вписванията гр.
Варна, приложена като доказателство към заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по отношение на процесния обект, находящ се находящ се в гр.
Варна, кв. „Т.“, ул. „М.“ №...... е налице вписване на прехвърляне на имот в
изпълнение на дълг, осъществено с нотариален акт с продавач Т.В.И.и
купувач Мария Б.ова Д.а с отразено право на ползване на Б. Д. Д. и С.А.К..
Налице е и вписване от 22.06.2018г. на отказ от право на ползване върху
имота с декларациии с нотариална заверка на подписите, направени от Б. Д. Д.
и С.А.К..
По делото са представени четири броя констативни протоколи от
извършени технически проверки на СТИ на обект с кл. № **********, аб. №
......... находящ се в гр. Варна, кв. „Т.“, ул. „М.“ № ..... съответно на съответно
на 26.02.2018г., 26.04.2018г., 11.05.2018г. и 29.06.2018г., както и четири броя
справки за корекция на електроенергия, издадени въз основа на
констатациите от проверките.
Представени са и четири броя фактури, а именно фактура № ..........г. на
стойност 63,82 лева за периода от 14.02.2018г. до 26.02.2018г., фактура №
**********/27.04.2018г. на стойност 482,95 лева за периода от 27.02.2018г. до
26.04.2018г., фактура № ...../........ на стойност 73,67 лева за периода от
27.04.2018г. до 11.05.2018г. и фактура № **********/04.07.2018г. на стойност
240,73 лева за периода от 12.05.2018г. до 29.06.2018г., като всички са с
вписан доставчик „Е.П.П.“ АД и получател Т.В.И.
Приети по делото са и писма от „Електроразпределение Север“ АД до
потребителя Т.В.И./без данни за получаването им от абоната/, с които същия
се уведомява за всяка от извършените 4 броя проверки, за съставените
констативни протоколи, извършените корекции и издадените въз основа на
тях фактури.
3
Представено от ищеца е извлечение за фактури и плащания към дата
17.12.2021г. за клиент Т.В.И. кл. № **********, видно от което
гореописаните четири броя фактури, са отразени като неплатени.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на ищеца – В. К. и М. Т., служители на
ответното дружество, които са участвали при извършване на проверките и
съставяне на констативните протоколи. Съгласно показанията на двамата се
касаело за обект със демонтиран електромер поради неплатени задължения,
като при проверките е констатирано директно присъединяване.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че към
датите на проверките е констатирано „самоприсъединяване“, т.к. е бил
демонтиран преди проверките за неплатени сметки. В този случай няма
отчитане на потребяване електроенергия. Извършените изчисления по
процесните корекции са точни, като е приложена методиката съгласно
ПИКЕЕ. Процесните количества електроенергия са доставими. Процесният
обект е битов, като приналичие на описаните в КП съоръженияне позволяват
включване на мощност над 14 kw.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание по чл.422 вр. с чл.415 ГПК
във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени след провеждане на производство по чл.410 от
ГПК и дадени указания на заявителя по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване валидна облигационна връзка между
страните, че ответникът е потребител на ел. енергия за процесния обект, че са
извършени твърдените проверка на електромера, че с констативен протокол е
констатирано, че е извършено неправомерно присъединяване, че е извършена
корекция на ел. енергия съобразно налично основание за такава и в рамките
4
на установената процедура и че се дължи стойността на електроенергията в
посочените размери.
От ответника е оспорено качеството му на потребител на електрическа
енергия за процесния имот. Съгласно чл.4, ал.1 от действалите към процесния
момент Общи условия за продажба на електрическа енергия от 2007г.
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД,
което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и
закупува същата от „Е.П.П.” АД.
Установи се от представената справка от Службата по вписванията, че
от 2015г. Б. Д. Д. е титуляр на право на ползване върху процесния имот заедно
със С.А.К., като и впоследствие и двамата са направили отказ от правото на
ползване с декларации от 22.06.2018г. Справката е представена само в
заповедното производство, но същото в цялост е прието като доказателство
по делото, доколкото настоящото производство съставлява продължение на
заповедното.
От данните в справката от Службата по вписванията и при съобразява
на чл.4, ал.1 от Общите условия следва да се приеме, че ответникът се явява
потребител на електрическа енергия за процесния период и като такъв е
обвързан от Общите условия.
Действително като получател по фактурите е посочен Т.В.И. доколкото
не е било изпълнено задължението по чл.17, т.3 от Общите условия за
потребителя за уведомяване на доставчика, в 30- дневен срок, в писмена
форма за промени свързани със собствеността относно обекта. Така или иначе
към процесния период Т.В.И.не е бил нито собственик, нито потребител на
ел. енергия за обект, поради което правилно искът е насочен към
действителния потребител.
Следващият според въпрос касае наличието на предпоставките за
възникване на договорно право на ответника служебно да коригира сметка за
ел.енергия.
Процесните проверки са извършени през 2018г., като последната е от
29.06.2018г., а именно след приемане на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ, бр. 98 от
5
12.11.2013г., в сила от 16.11.2013г., както и след частичната им отмяна от
петчленен състав на ВАС по адм.дело № 2385/2016 г. с решение № 1500/2017
г., обн. в ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г. С цитираното административно решение
са отменени ПИКЕЕ от 2013 г., изключение на част от разпоредбите на глава
IX, чл. 48-51, в които е предвидено основанието и методиката на изчисляване
при корекция на сметка. Проверките за извършени преди отмяната в цялост
на ПИКЕЕ от 2013 г. с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм.д. №
3879/2017 г. на ВАС, обн. в ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г.
С визираните правила е уредено правото на оператора на съответната
мрежа да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите, изрично
посочени в ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията от средствата за търговско измерване, които правила се
приемат от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия и се
публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците
им.
Предвид изложеното се налага извода, че към датите на извършване
процесните проверки на средството за търговско измерване на ответниците,
на посочения адрес на доставка на ел. енергия съществува нормативна
възможност, регламентираща правото на ищцовото дружество да извърши
едностранна корекция на количество ел. енергия.
От друга страна корекционната процедура съставлява способ за
компенсация на разликата между заплатената отчетена енергия и реално
потребената такав, като с правилата на чл. 48 - чл.50 от ПИКЕЕ е уредена
правна фикция, че коригираното количество ел. енергия е и реално потребено
от абоната.
Освен наличието на нормативна възможност за извършване на корекция
на сметка за ел.енергия, относима към потребителската защита, следва да се
6
съобрази обстоятелството на наличие на договорни отношения между
страните по договор за продажба /доставка/, при който се прилагат общите
правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на
доставената стока – чл.183 от ЗЗД. От правилото на посочената разпоредба
следва, че когато е било доставено определено количество електроенергия,
което не е отчетено и съответно не е заплатено, купувачът следва да заплати
дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от
общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената
стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
В ПИКЕЕ от 2013г. се съдържа подробна регламентация по какъв начин
се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния
факт на неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството
електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на
потребителя. Ето защо разпоредбите на чл.48 до чл.51 от ПИККЕ, които са
действали през исковия период, следва да бъдат приложени. Дори да е налице
непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на
правилото на чл.183от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване – в този смисъл Решение № 124 от 18.06.2019г. по
гр.д. № 2991/2018г. по описа на ВКС, III г.о.
Разпоредбата на чл.48, ал.1, т.1Б ПИКЕЕ от 2013г. сочи, че за битови
клиенти (какъвто е и настоящия случай), при липса на средство за търговско
измерване корекцията се изчислява на базата на половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели,
проводници), свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа,
при ежедневно 8-часово натоварване. Видно от свидетелските показания,
метрологичната проверка в БИМ и заключенията на съдебния експерт,
приложимата за случая методика е именно по чл.48, ал.1, т.2Б от ПИКЕЕ, тъй
като процесният обект е бил с демонтирано СТИ и се касае за
„самоприсъединяване“. От заключението на допуснатата съдебно –
техническа вещото лице се установи, че определената с корекцията крайна
цена на допълнително начислено количество ел. енергия е съобразено с
посочената методология на чл. 48, ал.1, т.1Б, както и че количеството по
корекциите е доставимо.
По гореизложените съображения се налага извода, че сумите по
7
процесните 4 броя фактури, издадени след извършване на четирите
последователни технически проверки и направени съответни корекции на
сметката са принципно дължими и следва да бъдат заплатени от абоната
/купувач по договор за ел.енергия/.
Конкретно дължимите суми по процесните фактури, отразяващи
стойността на корекциите, са както следва: 63,82 лева по фактура № ..........г.
за периода от 14.02.2018г. до 26.02.2018г., 482,95 лева по фактура №
**********/27.04.2018г. за периода от 27.02.2018г. до 26.04.2018г., 73,67 лева
по фактура № ...../........ за периода от 27.04.2018г. до 11.05.2018г. и 240,73
лева по фактура № **********/04.07.2018г. за периода от 12.05.2018г. до
29.06.2018г. При наличието на двама ползватели за процесният имот /без
данни за идеални части от правото на ползване/– ответника и С.А.К., всеки от
тях дължи по ½ от сумите по фактурите. Доколкото фактурите касаят
конкретни периоди, по отношение на последната фактура следва да бъде
съобразено обстоятелството, че на 22.06.2018г. е вписан отказ от правото на
ползване от страна на ответника и на С.А.К.. В този смисъл за периода от
23.06.2018г. до 29.06.2018г същият не е имал качеството ползвател на
електрическа енергия, съответно не дължи стойността на доставената енергия
за посочения период, която съразмерно на целия период по фактурата е на
стойност 206,34 лева.
С оглед горното дължимите от ответника конкретни суми по
процесните фактури е както следва: 31,91 лева по фактура № ..........г. за
периода от 14.02.2018г. до 26.02.2018г., 241,47 лева по фактура №
**********/27.04.2018г. за периода от 27.02.2018г. до 26.04.2018г., 36,82 лева
по фактура № ...../........ за периода от 27.04.2018г. до 11.05.2018г. и 103,17
лева по фактура № **********/04.07.2018г. за периода от 12.05.2018г. до
22.06.2018г.
Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца по всички фактури, което се явява неоснователно.
Заявлението за подаване на заповед за изпълнение по отношение на
процесните суми е подадено на 09.03.2021г., към който момент не е изтекла
тригодишната погасителна давност по отношение на нито едно от вземанията.
По гореизложените съображения съдът намира за исковете за
установяване на дължимост на сумите по първите три фактури за изцяло
8
основателни, а искът по четвъртата – за частично основателен.
С оглед основателността на главните претенции основателни се явяват
и акцесорните претенции за лихва за забава. По отношение на периода на
забавата съдът намира, че същата е настъпила на деня, следващ посочената
във четирите фактури крайна дата. В този смисъл искането за заплащане на
лихва за забава за посочените от ищеца периоди е основателно. Изчислена с
лихвен калкулатор дължимата лихва за забава върху главницата в размер на
31,91 лева по фактура № ..........г. за периода от 21.03.2018г. до 19.02.2021г. е в
размер на 18,92 лева, дължимата лихва за забава върху главницата в размер
на 241,47 лева по фактура № **********/27.04.2018г. за периода от
21.03.2018г. до 19.02.2021г. е в размер на 135.35, дължимата лихва за забава
върху главницата в размер на 36,82 лева по фактура № ...../........ за периода от
18.05.2018г. до 19.02.2021г.. е в размер на 20.26лева, а дължимата лихва за
забава върху главницата в размер на 103,17 лева по фактура №
**********/04.07.2018г. за периода от 25.07.2018г. до 19.02.2021г. е в размер
на 53.94 лева. От посочените суми ответникът дължи съответно 9,46 лева,
67,68 лева, 10,13 лева и 26,97 лева. По първите три от посочените фактури
ищецът е претендирал по-малък размер, поради което исковете са
основателни до претендирания размер, а по четвъртата сума искът е частично
основателен до размера от 26,97 лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски
съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
размер на в размер на 387,50 лева за платена държавна такса, 300 лева за
депозит за вещо лице, 30 лева депозит за възнаграждение на свидетел
/единият свидетел не е поискал възнаграждение и депозитът за него подлежи
на връщане/, 400 лева за депозит за вещо лице и 360 лева за платено
адвокатско възнаграждение с ДДС, от които ответникът следва да заплати
1418,24 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените в
заповедното производство разноски за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение съобразно с припадащата му се част, а именно 35,91 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.
Д. Д., ЕГН**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.В.“, бл.303, вх.1, ет.2, ап.4
дължи на „Е.П.П.” АД, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „В.В.” № ....В.Т. - Г, следните суми: сумата от 413,37 лева,
представляваща стойността на припадащата му се 1/2 ид.ч. от главница за
неплатена ел. енергия, по фактури, издадени за периода от 28.02.2018 г. до
04.07.2018 г., за обект с кл. № **********, аб. № ......... находящ се в гр.
Варна, кв. „Т.“, ул. „М.“ №...... от която 31,91 лева по фактура № ..........г.,
цялата на стойност 63,82 лева, за корекция на ел.енергия за периода от
14.02.2018г. до 26.02.2018г., 241,47 лева по фактура № ............/............ цялата
на стойност 482,95 лева, за корекция на ел.енергия за периода от 27.02.2018г.
до 26.04.2018г., 36,82 лева по фактура № ...../........, цялата на стойност 73,67
лева, за корекция на ел. енергия за периода от 27.04.2018г. до 11.05.2018г. и
103,17 лева по фактура № **********/04.07.2018г., цялата на стойност 240,73
лева, за корекция на ел. енергия за периода от 12.05.2018г. до 22.06.2018г.,
както и сумата от 55,26 лева, представляваща стойността на припадащата му
се 1/2 ид.ч. от мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до
19.02.2021 г., от която 9,22 лева – мораторна лихва върху главницата по
фактура № ..........г. за периода от 21.03.2018г. до 19.02.2021г., 9,22 лева –
мораторна лихва върху главницата по фактура № **********/27.04.2018г. за
периода от 18.05.2018г. до 19.02.2021г., 9,85 лева – мораторна лихва върху
главницата по фактура № ...../........ за периода от 06.06.2018г. до 19.02.2021г.
и 26,97 лева – мораторна лихва върху главницата по фактура №
**********/04.07.2018г. за периода от 25.07.2018г. до 19.02.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
08.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 4250/15.03.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3408/2021г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница по
фактура № **********/04.07.2018г. за разликата над сумата от 103,17 лева до
предявения размер от 120,36 лева и за периода от 23.06.2018г. до 29.06.2018г.,
както и иска за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
мораторна лихва върху главницата по фактура № **********/04.07.2018г. за
разликата над сумата от 26,97 лева до предявения размер от 30,55 лева.
ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.В.“,
10
бл.303, вх.1, ет.2, ап.4 да заплати на „Е.П.П.” АД, ЕИК .......... със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „В.В.” № ....В.Т. - Г, сумата от 1418,24
лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, както
и сумата от 35,91 лева, представляваща направени в заповедното
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11