Решение по дело №509/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 83
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20197130700509
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Ловеч, 11.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 

при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 509 по описа на АдмСЛ за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 145 и сл. от АПК във вр. със ЗУСЕСИФ.

Административното дело е образувано по жалба с вх.№3713/25.10.2019 г. подадена от Община Луковит с ЕИК ********* и адрес гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. „Възраждане“ №73, представлявана от кмет на общината, чрез адв. А.С.А. ***, против Уведомително писмо от Държавен фонд „Земеделие“ №297/ подмярка 7.2, изх.№01-0800/2946/20.09.2019 г. на Изпълнителен директор на ДФЗ – РА гр.София.

С Уведомителното писмо по Раздел І е уведомена Община Луковит, че проектно предложение с идентификационен №BG06RDNP001-7.008-0015 е получило 24 броя точки и е включено в списъка на проектните предложения, предложени за финансиране, с одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ 341 541,14 лв., представляващ 100% от одобрените инвестиционни разходи.

В Раздел ІІ от УП, в 18 точки е направена корекция на проектобюджета на проектното предложение на жалбоподателя с идентификационен №BG06RDNP001-7.008-0015 в ИСУН по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-7.008 по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ по мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.:

По р.ІІ, т. 1, 3, 5, 7, 9 и т. 11 са отказани за финансиране разходи в общ размер 15 622,96 лв. за „Доставка, монтаж и демонтаж на фасадно тръбно скеле с Н=или<30м", като недопустими съгласно изискванията на т. 5 от Раздел 14.3 „Недопустими разходи" от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор N° BG06RDNP001-7.008 по подмярка 7.2, за шест сгради на кметства в Община Луковит по проекта.

По р. ІІ, т. 2, 4, 6, 8, 10 и т. 12 са отказани за финансиране разходи за Допълнителни работи /свързани с хидроизолация на покривите на шестте административни сгради/ в общ размер от 87 897,52 лв. за внедряване на мерки за енергийна ефективност в шест административни сгради на кметства в Община Луковит, тъй като органът е приел, че представените оферти не са независими, предвид това, че двете дружества са съдружници в гражданско дружество, регистрирано по Закона за задълженията и договорите, обединили дейността си за постигане на една обща цел, поради което не са спазени изискванията за независимост, съгласно обяснителни бележки към Условията за кандидатстване и точка 10 във връзка с точка 12 от раздел 14.2. „Условия за допустимост на разходите" от същите по процедура № BG06RDNP001-7.008 по подмярка 7.2.

По р. ІІ, т.13 и т.14 е отказано финансиране на част от заявените непредвидени разходи, свързани с прякото изпълнение на строително-монтажните работи - междинно плащане, в общ размер на 5675,98 лева, тъй като органът е приел,че съгласно изискванията на т. 1, буква „б“ от Раздел 14.1. „Допустими разходи“ непредвидените разходи са в размер до 5 на сто от стойността на одобрените разходи по буква “а", т. 1 от Раздел 14.1. „Допустими разходи" от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор BG06RDNP001-7.008 по подмярка 7.2.

По р. ІІ, т.15 и т.16 е отказано финансиране на част от заявените разходи за консултантски услуги, свързани с управлението на проекта, в общ размер на 2269,02 лева, тъй като органът е приел, че съгласно изискванията на т. 2. буква „б" от Раздел 14.2 „Условия за допустимост на разходите" за консултантски услуги, свързани с управлението на проекта, като част от разходите по т. 4 от Раздел 14.1. „Допустими разходи" не могат да надхвърлят 1 на сто от допустимите разходи по т. 1, буква „а", т. 2 и 3 от Раздел 14.1. „Допустими разходи" от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор BG06RDNP001- 7.008.

По р.ІІ т.17 от УП е отказано финансиране на част от заявените разходи за упражняване на строителен надзор в размер на 2 248,18 лева, тъй като органът е приел, че съгласно изискванията на т. 2, буква „г" от Раздел 14.2 „Условия за допустимост на разходите" разходите за строителен надзор, като част от разходите по т. 4 от Раздел 14.1. „Допустими разходи'' не могат да надхвърлят 2 на сто от допустимите разходи по т. 1, буква „а" от Раздел 14.1. „Допустими разходи" от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор BG06RDNP001-7.008.

И в р. ІІ, т.18 от УП е отказано финансиране на част от заявените разходи за изготвяне на работни инвестиционни проекти, в размер на 2287,13 лева, тъй като органът е приел, че съгласно изискванията на т. 2, буква „в" от Раздел 14.2 „Условия за допустимост на разходите'" разходите за изготвяне на технически и/или работен проект в случаите на строително-монтажни дейности, като част от разходите по т. 4 от Раздел 14.1. „Допустими разходи" не могат да надхвърлят 5 на сто от допустимите разходи по т. 1, буква „а" от Раздел 14.1. „Допустими разходи" от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор BG06RDNP001-7.008.

Поради определянето на част от заявените за финансиране разходи като недопустими съгласно Условията за допустимост, вместо заявения с Проектното предложение размер на безвъзмездната финансова помощ от 467 541,22 лв. /лист 54/, органът е одобрил размер на БФП от 341 541,14 лв./лист 11, 476/.

          Уведомителното писмо е обжалвано само в ЧАСТТА по т.ІІ.

Жалбата е подадена чрез административния орган. Към жалбата е приложено копие от административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

Жалбоподателят моли да бъде отменен обжалвания административен акт като незаконосъобразен. Сочат се конкретни доводи за незаконосъобразност на УП в частта по т.ІІ от т. 1 до т. 12, като обусловена от нея е незаконосъобразността и на т.13 – т.18.

Оспорващата страна, представлявана от адв. А., поддържа жалбата, моли съда да отмени индивидуалния административен акт в обжалваната част като незаконосъобразен. Претендира възстановяване на сторените разноски.

Ответната страна редовно призована, не се представлява в съдебното заседание по съществото на спора. Депозирана е молба с изложено становище по съществото на спора. Оспорва жалбата. Претендира възстановяване на сторените разноски по делото и прави възражение за прекомерност на претенцията на жалбоподателя за възстановяване на разноски /лист  849 от делото/, ако се претендират над минималния размер.

          Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл.168, ал.1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Община Луковит е представила Проектно предложение с идент. № №BG06RDNP001-7.008-0015 в ИСУН по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-7.008 по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /лист 53 и сл./.

Проектът предвижда извършване на строително-монтажни работи за въвеждане на мерки за енергийна ефективност в шест сгради на кметства в села от Община Луковит  - Бежаново, Беленци, Карлуково, Румянцево, Тодоричене и Торос.

В оспореното УП е посочено, че по реда на чл. 35 от ЗУСЕСИФ и т. 21.3 от Условията за кандидатстване е извършено оценяване и класиране на проектното предложение /лист 476/.

След разглеждане на проектното предложение и въз основа на оценката от 24 точки, от 25 възможни, управляващият орган Изпълнителен директор на ДФЗ - РА е издал процесното УП, с което е включил проектното предложение в списъка на предложените за финансиране, но само за сумата от 341 541,14 лв., като е направил корекция на проектобюджета на проекта по 18 точки, които бяха описани по-горе.

Основно видовете разходи и основанията за отказ се свеждат до следното:

1.    Разходите за доставка, монтаж и демонтаж на фасадно тръбно скеле, които органът е приел за недопустими съгласно изискванията на т. 5 от Раздел 14.3 „Недопустими разходи" от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор N° BG06RDNP001-7.008 по подмярка 7.2 /лист 659/  - „оперативни разходи, включително разходи за поддръжка, наеми, застраховки, текущ ремонт“.

2.    Разходите за Допълнителни работи по внедряване на мерки за енергийна ефективност в шестте административни сгради, свързани с хидроизолация на покривите, които органът е приел за недопустими, поради неспазени изисквания за независимост, съгласно обяснителни бележки към Условията за кандидатстване и точка 10 във връзка с точка 12 от раздел 14.2. „Условия за допустимост на разходите" от същите по процедура № BG06RDNP001-7.008 по подмярка 7.2, защото е установил, че двете дружества, представили индикативните оферти /лист 224 и 239/ са съдружници в гражданско дружество, регистрирано по Закона за задълженията и договорите, обединили дейността си за постигане на една обща цел /лист 659/.

3.    Непредвидени разходи, свързани с прякото изпълнение на СМР, които органът е приел за недопустими за финансиране, поради нарушаване на изискванията на т. 1, буква „б" от Раздел 14.1 „Допустими разходи" непредвидените разходи да са в размер до 5 на сто от стойността на одобрените разходи по буква „а", т. 1 от Раздел 14.1 „Допустими разходи" от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор BG06RDNP001-7.008.

4.    Разходи за консултантски услуги, свързани с управлението на проекта, приети за недопустими за финансиране поради противоречие с изискването на т. 2. буква „б" от Раздел 14.2 „Условия за допустимост на разходите" за консултантски услуги, свързани с управлението на проекта, като част от разходите по т. 4 от Раздел 14.1. „Допустими разходи" да не надхвърлят 1 на сто от допустимите разходи по т. 1, буква „а", т. 2 и 3 от Раздел 14.1. „Допустими разходи" от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор BG06RDNP001- 7.008.

5.    Разходи за упражняване на строителен надзор, приети от органа за недопустими за финансиране въз основа на изискванията на т. 2, буква „г" от Раздел 14.2 „Условия за допустимост на разходите" разходите за строителен надзор, като част от разходите по т. 4 от Раздел 14.1. „Допустими разходи'', да не надхвърлят 2 на сто от допустимите разходи по т. 1, буква „а" от Раздел 14.1. „Допустими разходи" от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор BG06RDNP001-7.008, и

6.    Разходите за изготвяне на работни инвестиционни проекти, които са приети за недопустими поради изискванията на т. 2, буква „в" от Раздел 14.2 „Условия за допустимост на разходите'" разходите за изготвяне на технически и/или работен проект в случаите на строително-монтажни дейности, като част от разходите по т. 4 от Раздел 14.1. „Допустими разходи", да не надхвърлят 5 на сто от допустимите разходи по т. 1, буква „а" от Раздел 14.1. „Допустими разходи" от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор BG06RDNP001-7.008.

Съгласно чл. 19, ал. 7, т. 1 от Постановление № 162 на МС от 5.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. оценителната комисия може да извършва корекции в бюджета на проектно предложение в случай, че при оценката се установи наличие на недопустими дейности и/или разходи.

Съдът не може да извършва контрол за законосъобразност на самата оценъчна дейност на комисията. Оценителната дейност се осъществява в рамките на нормативно и административно установени правила, но самата тя има експертно-оценъчен характер. Има разлика между правила, въз основа на които се извърша определена оценъчна дейност, и правила за упражняване на компетентност. За законосъобразността на един административен акт, който по силата на закона е обоснован с резултата от оценъчна дейност на нарочен помощен орган, е важно да се провери спазени ли са правилата за оценъчната дейност, но не и да се проверява и още повече да се замества оценъчната дейност, обективирана в мотивите на акта, с преценката на съда. В случая няма и възражения по крайната оценка от 24 точки от възможни максимални 25 такива.

Видно от разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗУСЕСИФ административният орган има правомощието да одобри предложението на оценителната комисия или тогава, когато прецени, че в процедурата са допуснати съществени нарушения, да я върне или да я прекрати.

За извършената корекция на проектобюджета по проектното предложение на Община Луковит по делото са представени оценителни листове от работата на оценител В.Ю.С. и И.П.И. /лист 447 и сл., лист 464 и сл., лист 456 и сл. и лист 468 и сл./ и от помощник оценител А.А. /лист 473 и сл./. При извършване на оценката от всеки от оценителите са определени като недопустими редица разходи по проектното предложение, посочени по-горе, които са отразени в Раздел ІІ от процесното Уведомително писмо. Крайната оценка на предложението е 24 т., от възможни 25 т.

Представени са заповедите по чл. 9в, ал. 2 от ЗПЗП и по чл.33 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 12, ал. 1 от Постановление № 162 на МС от 5.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.

Представената Заповед № 03 РД/3911/28.09.2018 г. издадена от изпълнителен директор на ДФЗ /лист 900/ е доказателство за надлежно конституиране. След указания на съда е приложен и Оценителен доклад по чл. 35 от ЗУСЕСИФ, посочен в оспореното Уведомително писмо /лист 890/.

Съдът следва, да провери спазени ли са правилата за оценъчната дейност, без да се замества оценъчната дейност, – конституиране на комисията, спазени ли са изискванията на чл. 12, 13, 15 и 16 от ПМС № 162, правилата за извършване на оценъчната дейност - изискванията на чл. 17, 18 и 19 от ПМС № 162, правилата за документиране, отчет и доклад за дейността на комисията - изискванията на чл. 20 ПМС № 162.

С оглед представените доказателства, съдът намира, че правилата за формиране на оценителната комисия са спазени. Спазени са и правилата за организиране на работата на оценителната комисия, в т. ч. и за документиране и отчет на дейността й. Преди издаване на процесното УП на жалбоподателя е връчено съобщение по раздел 21.2, т.7 от Условията за кандидатстване /лист 276/. В отговор на поставените въпроси жалбоподателят е представил доказателства и прави твърдения, че предвиденото доставяне и монтаж на фасадно тръбно скеле е в пряка връзка с проектните СМР и фактът, че две от трите дружества, участвали в пазарните консултации, вероятно са свързани, не води до нарушение на Условията за кандидатстване, защото най-ниската цена, която е приета от Община Луковит, е предложена от третия участник ЕТ“Лост – 90 – Пламен Любомиров“.

Проектните предложения се оценяват съобразно единни одобрени условия за кандидатстване и приети критерии и методология за оценка - чл. 26, ал. 1 и ал. 4 ЗУСЕСИФ, ПМС № 162/2016 г.

Според Раздел 14.1, т. 1 от Условията за кандидатстване, съответно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г., допустими за подпомагане са разходите за строителство, реконструкция, рехабилитация, изграждане, обновяване, ремонт и/или реставрация на сгради и/или помещения и/или друга недвижима собственост, съгласно допустимите за подпомагане дейности по чл. 4, които са разходи, свързани с прякото изпълнение на строително-монтажните работи. Според чл. 30, т. 5 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г., и съответстващата му Разпоредба в Раздел 14.3, т. 5 от Условията за кандидатстване, финансова помощ не се предоставя за (т.е. недопустими разходи са) оперативните разходи, включително разходи за поддръжка, наеми, застраховка, текущ ремонт.

Така единият спорен по делото въпрос е дали заложената в проектобюджета на проектното предложение дейност по доставяне, монтаж и демонтаж на строително скеле правилно е определена от оценителите като оперативен разход по смисъла на Обяснителните бележки на Условията за кандидатстване /лист 647/, съответно по смисъла на дефиницията дадена в § 1, т. 18 от ДР на Наредба № 12 от 25.07.2016 г., и е изключена от допустимите за финансиране разходи. Според определението „оперативни разходи“ са административните разходи и разходите, свързани с поддръжка, наеми, застраховка, текущ ремонт с поддръжка и експлоатация на активите.

Другият спорен въпрос е дали представените от две търговски дружества оферти за допълнителни СМР отговарят на изискванията на Раздел 14.2, т.10 от Условията за кандидатстване /лист 659/ - „Когато заявеният за финасиране разход… обосноваността на разходите се преценява чрез представяне на най-малко три съпоставили независими оферти“.

Съгласно Обяснителните бележки към Условията за кандидатстване /лист 646/ „независими оферти“ са офертите, подадени от лица, които не се намират в „следната зависимост помежду си или спрямо кандидата:

а) едното участва в управлението на другото

б) съдружници

в) съвместно контролират пряко трето лице

г) участват пряко в управлението или капитала на друго лице, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните

д) едното лице притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото лице

е) лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице – физическо или юридическо

ж) лицата, едното от които е търговски представител на другото.“

От разрешаването на посочените по-горе два спорни въпроса е обусловен и изводът за законосъобразността на изводите на оценителите и на управляващия орган по останалите спорни въпроси, тъй като максималната стойност на непредвидените СМР, разходите за консултантски услуги, разходите за упражняване на строителен надзор и разходите за изготвяне на работни инвестиционни проекти, като определени в процентно отношение, зависят пряко от допустимите разходи по р.14.1, т.1,б.“а“, и по т.2 и т. 3 от Условията за кандидатстване.

След анализ на събраните по делото писмени доказателства и приложимите правни норми, съдът намира за установено следното:

Не всички разходи, които се извършват в хода на строителството, влизат в състава на построения обект. Именно поради това от финансова гледна точка капиталовите разходи, разбирани като разходи за създаването, придобиването или подобряването на физически активи (напр. разходи за материали и труд), се разграничават от оперативните разходи, които са необходими за поддържането им. От тази гледна точка оперативни биха били разходите, които следват по време окончателното завършване на обекта и касаят неговата експлоатация и текуща поддръжка.

Според съда в този смисъл оперативните разходи са дефинирани в Обяснителните бележки във вр. с Раздел 14.3, т. 5 от Условията за кандидатстване, съответно в § 1, т. 18 от ДР на Наредба № 12 от 25.07.2016 г. Това определение съдържа примерно и неизчерпателно изброяване на разходи, които следват по време на своето извършване създаването на актива, т. е. приключването на строителството – разходите по неговото управление (административни разходи), по извършване на текущи ремонти и експлоатацията му, наем, който също предполага завършване на обекта и възможност за неговото фактическо ползване. Определение за "текущ ремонт" се съдържа в § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ и той се изразява именно в подобряването и поддържането в изправност на сградите. По изложените съображения, при анализ и тълкуване на обяснителните бележки в Условията за кандидатстване, и на разпоредбата на § 1, т. 18 от ДР на Наредба № 12 от 25.07.2016 г., съдът намира, че оперативни биха били разходите, които следват по време завършването на строителството. Очевидно е, че доставянето, монтажът и демонтажът са необходими не за последващи завършването му дейности, например за текущ ремонт, а за изпълнението на част от основните СМР, предмет на проектното предложение и конкретно за топлинното изолиране на външните стени на двуетажните общинска сграда. Следователно, противно на приетото в мотивите на административния акт, следва да се приеме, че заложените разходи за монтаж и демонтаж на скеле не са оперативни разходи, поради което не са недопустим разход по смисъла на Раздел 14.3, т. 5 от Условията за кандидатстване и на чл. 30, т. 5 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г.

Следва да се извърши преценка дали са налице условията за допустимост на разхода по Раздел 14.1., т.1, б.“а“ от Условията за кандидатстване, съответно по чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г., а именно дали разходът е свързан с прякото изпълнение на строително-монтажните работи, предмет на проектното предложение.

Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи предвижда за извършването на СМР на височина използването на някой от следните три алтернативни метода: скелета, платформи или люлки.

Безспорно е по делото, че процесните сгради изискват извършване на СМР на височина. Това е установено и от назначената по делото съдебно-техническа експертиза, заключението от която съдът е приел и приобщил към доказателствата по делото. Видно от заключението на вещото лице, височината на процесните сгради при стряхата са между 7 и 8 метра, т.е. за извършване на СМР, предмет на проекта, е задължително ползването на някой от посочените три метода, в случая това е фасадно скеле /лист 841/.

Въз основа на така събраните доказателства съдът приема, че доставяне (не в смисъла на доставка по ЗДДС или ЗАДС, а в смисъл на транспортиране до строителния обект), монтажът и демонтажът на строителното скеле са разход, пряко свързан с основните СМР, предвидени по проекта, поради което, противно на приетото в оспорения акт, съставляват допустим за подпомагане разход.

По тези съображения уведомителното писмо се явява незаконосъобразно в тази част и следва да бъде отменено по т.ІІ. 1, 3, 5, 7, 9 и 11.

Следващият основен въпрос – налице ли са три независими оферти по т.10 от Раздел 14.2 от Условията за кандидатстване, съдът счита за установено следното:

Видно от представените по делото индикативни оферти за СМР, включващи хидроизолация на покриви на процесните сгради, предмет на проекта, представени от ЕТ „Лост – 90 – Пламен Любомиров“ /лист 211/, от „Еврострой РН“ ЕООД /лист 224/ и от „Валео Инвест“ ЕООД /лист 239/, и Решение за избор на индикативна цена /лист 253 и сл./, за индикативна цена са избрани цените от офертата на  ЕТ „Лост – 90 – Пламен Любомиров“ / лист 256/.

Другите две дружества „Еврострой РН“ ЕООД и „Валео Инвест“ ЕООД от 04.04.2016 г. са съдружници в Дружество по ЗЗД „Интелиджънт груп 117“ /лист 407, 418 и 424/ с равно участие в собствеността, с управител В.М.П.. Дружеството е вписано в регистър Булстат *********.

Съгласно Наредба № 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. , § 1, т. 14. "Независими оферти" са „оферти, подадени от лица, които не се намират в следната свързаност помежду си или спрямо кандидата:...б) съдружници;...“.

Управителният орган е приел, че „Еврострой РН“ ЕООД и „Валео Инвест“ ЕООД не са предоставили независими оферти, тъй като са обединени с ДЗЗД „Интелиджънт груп 117“ и са съдружници.

Настоящият съдебен състав, счита, че следва да се прави разграничение между съдружници в търговско дружество и съдружници – обединени с дружество по ЗЗД.

Гражданското дружество е облигационноправен институт и намира своята правна уредба в ЗЗД.

"По своята правна същност гражданското дружество не е субект на правото, подобно на физическите и юридическите лица, и в този смисъл се наименова като непорсонифициран правен субект" – Решение №131 от 21.03.2014 г. по т. д. 1121/2011 г. на ВКС; Решение № 423 от 20.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1489/99 г.; Определение № 564 от 22.08.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 744/2014 г; Определение № 749 от 25.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2737/2014 г; Решение № 306 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4555/2008 г; Решение № 126 от 14.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 701/2010 г.

"Гражданското дружество не е юридическо лице" – Решение №469 от 06.07.2010 г. по г. д. 409/2010 г. на ВКС; Определение № 103 от 8.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 68/2010г; Определение № 429 от 20.06.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2485/2013 г.; Решение № 678 от 16.10.2007 г. на ВКС по т. д. № 322/2007 г.

Основната характеристика на сдружаването по ЗЗД е, че то е вид обединение, в което участниците се сдружават за постигане на една обща цел. Въпреки обединението, участниците запазват своята икономическа и юридическа самостоятелност. Дейността, която дружеството осъществява, е различна от дейността на съдружниците.

Не става въпрос за "съдружници" по смисъла на ТЗ, тъй като участниците в обединението, което по дефиницията на ЗЗД е такова с конкретна цел, запазват своята икономическа и юридическа самостоятелност. Доказателство за това е и обстоятелството, че дружеството е прекратено на 13.08.2019 г. /лист 861/ след постигане на целта.

Настоящият съдебен състав счита, че изводите на административния орган почиват на необосновано стеснително тълкуване на правните норми.

В обобщение на изложеното до тук се налага извод, че в конкретния случай не е установено наличие на нарушение на Условията за кандидатстване, водещо до недопустимост на разходите за допълнителни СМР по проекта – били са представени три независими индикативни оферти по т.10 от Раздел 14.2. Условия за допустимост на разходите от Условия за кандидатстване.

С оглед гореизложеното Уведомителното писмо се явява незаконосъобразно и в раздел II, т. 2, 4, 6, 8, 10 и т. 12.

Процесното Уведомително писмо е доказано незаконосъобразно по Раздел ІІ от т.1 до т.12.

С оглед обстоятелството, че корекциите в проектобюджета по раздел II, от т. 13 до т. 18 са направени поради непризнаването за допустими на разходите по Раздел ІІ от т. 1 до т. 12 от УП, то Уведомителното писмо в тази част също се явява незаконосъобразно постановено, тъй като процентното отношение на посочените от в р.ІІ от т.13 до т. 18 разходи следва да се изчислява спрямо допустимите разходи, включващи и посочените по-горе от раздел ІІ. т.1 до т.12.

Отмяната на акта по раздел ІІ, т. 1 – т.12 обуславя неговата отмяна и в частта по т.13 - т. 18 от раздел II, тъй като предвидените по раздел 14.1, т.1, б.“б“ и раздел 14.2, т.2 от Условията за кандидатстване разходи съставляват определен процент от общия размер на допустимите разходи, свързани с прякото изпълнение на строително-монтажните работи /раздел 14.1, т.1, б.“а“ от Условията/, в които, по изложените до тук съображения, следва да бъдат включени и разходите за фасадно тръбно скеле и допълнителни СМР.

Тъй като естеството на оспорения акт не позволява съдът да реши спора по същество след отмяната му, преписката, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, следва да бъде изпратена на ответника за ново разглеждане и произнасяне по подаденото проектно предложение при съобразяване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона /в този смисъл Решение № 2191 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11551/2020 г. /.

Одобреният размер на безвъзмездната финансова помощ с процесното УП е 341 541,14 лв., а сумата, за която се кандидатства, е 467 541,22 лв. /лист 54/. Т.е. материалният интерес по делото е за сумата от 126 000,08 лв. Съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.8, ал.1, т.5, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с материален интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. възнаграждението е 3530 лв. плюс 1 % за горницата над 100 000 лв. В случая материалният интерес е 126 000,08 лв., което означава, че възнаграждението е 3530 лв. плюс 1% от 26 000 лв., или минималното адвокатско възнаграждение е 3790 лв. Платеното възнаграждение от жалбоподателя за адвокат /лист 10, 854 и 855/ е 3800 лв.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Държавен фонд "Земеделие" - София дължи на жалбоподателя направените разноски в съдебното производство, възлизащи на 4200 лв., включващи 3800 лв. за адвокатски хонорар и 400 лв. за депозит за вещо лице. Съдът счита, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, с оглед сложността на делото – фактическа и правна.

Воден от горното, Ловешки административен съд, шести административен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Община Луковит, представлявана от кмет на община, Уведомително писмо от Държавен фонд „Земеделие“ №297/ подмярка 7.2, изх.№01-0800/2946/20.09.2019 г. на Изпълнителен директор на ДФЗ – РА гр.София, в обжалваната част по Раздел ІІ, от т.1 до т.18 включително.

ВРЪЩА преписката по издаване на Уведомително писмо от Държавен фонд „Земеделие“ №297/ подмярка 7.2, изх.№01-0800/2946/20.09.2019 г. на Изпълнителен директор на ДФЗ – РА гр.София в отменената част за ново произнасяне съгласно указанията на съда.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие"- София да заплати на Община Луковит сумата от 4200 /четири хиляди и двеста/ лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

                                                       Административен съдия: