РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Бургас, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20232100101205 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на Х. Д.
К., ЕГН ********** от гр.*** ул.*** №** чрез адв. Петър Панайотов Киряков – САК,
съдебен адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 83-85, ет. 1, офис 4 против „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, представлявано от Жанета Малинова
Джамбазка, Юри Константинов Копач, Радослав Цветанов Димитров и Николай Иванов
Станчев за осъждане на ответника да заплати сумите: 100 000лв. - неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното
погасяване на вземането; 31 130.44лв. - мораторна лихва върху сумата от 100 000лв. от
05.07.2020г. до 03.07.2023г.; 900лв. - имуществени вреди ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените
по делото разноски.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице
процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за
разглеждане на иска. При това положение е допустим. Ищецът е освободен от внасянето на
държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 1 т. 4 от ГПК.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно
разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
1
Ищецът твърди, че на 22.07.2018г. около 18:45 часа в гр. Свети Влас, област Бургас,
В.А.В., ЕГН **********, при управление на лек автомобил ‚Ягуар“, модел „XJ”с рег. № СА
8185 ХС, на ул. „Свети Власий“ до хотел „Сардиния“ с посока на движение към вилно
селище „Елените“, нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1, предложение 2 от
Закона за движение по пътищата, като управлявал автомобила със скорост от 63,32 км./ч.,
при забрана тя да не превишава 50км./ч., установена за населено място на водачите
категория „В“ и по непредпазливост причинил смъртта на А. Д. К., ЕГН **********.
Постановена е Присъда № 126/02.07.2020г., постановено по НОХД № 704/2020г. по
описа на Окръжен съд Бургас , с която подсъдимият бил признат за виновен за извършване
на гореописаното деяние и на основание чл. 343, ал. 1, б "в", вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 21,
ал. 1, предложение 2 от ЗДвП и вр. чл. 54 от НК бил осъден на две години лишаване от
свобода, чието изтърпяване на осн. Чл. 66 НК било отложено за срок от три години, а на
основание чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, подсъдимият бил лишен да управлява моторно превозно
средство за срок от две години. Въззивният съд потвърдил присъдата, като я изменил
единствено, като редуцирал на наказанието на година и шест месеца. Решението било
потвърдено от ВКС.
Посочва се, че към момента на произшествието за лекия автомобил имало сключена
валидна застрахователна полица „гражданска отговорност на автомобилистите“ №
BG/08/517002172466, Серия № G059747251, с ответното дружество.
Посочва се и че с писмо изх. № *********/18.12.2018г. се установило, че надлежно
била изпълнена процедурата по чл. 496 КЗ и застрахованият бил сезиран за заплащане на
обезщетение за конкретно застрахователно събитие. Изричният му отказ да уважи
предявените пред него претенции обуславял допустимостта на настоящите искове.
Ищецът е **** на загиналия в ПТП. Връзката между тях била много силна. А. бил по-
големият и ищецът разчитал за всичко на него. През годините си помагали много.
Надстроили и обновили къщата, в която живеят. Починалият нямал собствено семейство и
приемал за свое семейството на **** си. Ищецът все още изпитвал непреодолима тъга от
загубата на своя ****.
Ответникът по делото на първо място оспорва допустимостта на иска за имуществени
вреди. Счита, че по отношение на тях не е спазена процедурата по чл.498, ал. 3 КЗ. Ищецът
не предявил пред застрахователя претенция за доброволно изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с процесното ПТП. На следващо
място оспорва основателността на иска. Счита, че ищецът няма право на обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като не се формирал по делото несъмнен извод, че ищецът е
създал трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. Сериозните по интензитет и
продължителност болки и страдания съгласно практиката на ВКС предполагали
установяване на наличието на оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие.
Ответникът счита, че към датата на ПТП пострадалият бил на ** год. възраст, а
2
ищецът на **г. От приложените доказателства било видно, че пострадалият отдавна не
живеел в едно домакинство с ищеца и всеки от тях е създал собствено домакинство. Също
така липсвали и данни лицата да са полагали продължително грижи един за друг.
На следващо място се прави възражение и за прекомерност на претендирания иск за
неимуществени вреди.
Отделно от това прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Пострадалият нарушил правилата за движение по пътищата, като в качеството на участник
в движението като пешеходец неправомерно пресичал пътното платно на необозначените за
това места.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и
липсват процесуални пречки за разглеждане на делото, приема предявените искове за
допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото,с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са субективно, обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация - чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД от Х. Д.
К., ЕГН ********** от гр.*** ул.*** №** чрез адв. Петър Панайотов Киряков – САК,
съдебен адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 83-85, ет. 1, офис 4 против „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, представлявано от Жанета Малинова
Джамбазка, Юри Константинов Копач, Радослав Цветанов Димитров и Николай Иванов
Станчев за осъждане на ответника да заплати сумите: 100 000лв. - неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното
погасяване на вземането; 31 130.44лв. - мораторна лихва върху сумата от 100 000лв. от
05.07.2020г. до 03.07.2023г.; 900лв. - имуществени вреди ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените
по делото разноски.
На основание чл.300 от ГПК съдът приема да установено, че на 22.07.2018г. около
18:45 часа в гр. Свети Влас, област Бургас, В.А.В., ЕГН **********, при управление на лек
автомобил ‚Ягуар“, модел „XJ”с рег. № СА 8185 ХС, на ул. „Свети Власий“ до хотел
„Сардиния“ с посока на движение към вилно селище „Елените“, нарушил правилата за
движение по чл. 21, ал. 1, предложение 2 от Закона за движение по пътищата, като
управлявал автомобила със скорост от 63,32 км./ч., при забрана тя да не превишава
50км./ч., установена за населено място на водачите категория „В“ и по непредпазливост
причинил смъртта на А. Д. К., ЕГН ********** и с присъда № 126 от 21.07.2021 г. по
НОХД № 704/2020 г. по описа на БОС, В.А.В. е признат за виновен за причиняване на
смъртта на сина си при процесното ПТП.
Не се спори по наличието на извършеното ПТП, по механизма на извършеното ПТП
3
и причините за настъпването му, датата на извършването, извършителя. Спори се по
отношение на причинените неимуществени вреди и размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят по наличието на сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/08/517002172466 със срок на
валидност до 15.09.2018 г. за същото МПС, между ответника и собственика на
застрахованото МПС - ищеца по делото.
От разпита на свидетеля З. и свидетелката К. – *** на ищеца, се установява, че
ищецът и починалият му **** са били близки, живеели са в една къща, но на различни
етажи, в отделни домакинства. Ищецът живее в едно домакинство със *** си от 1983
година. Свидетелите посочват , че ******* са били в близки отношения, обичали са се ,
уважавали са се и са се грижили един за друг. Двамата заедно са се грижили за къщата , в
която живеят , която е наследство от родителите им. От събраните гласни доказателства се
установява също , че ищецът е понесъл тежко смъртта на **** си, с когото са били не само
роднини , но и близко приятели. *** на ищеца свидетелства , че след смъртта на **** си
ищецът е страдал от безсъние и хипертония.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Страните не спорят по наличието на застраховка гражданска отговорност на
автомобила.
На основание чл.300 от ГПК съдът приема да установено, че на 22.07.2018г. В.А.В.,
ЕГН **********, при управление на лек автомобил ‚Ягуар“, модел „XJ”с рег. № СА 8185
ХС, застраховано при ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност“ , е
нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1, предложение 2 от Закона за движение по
пътищата, като управлявал автомобила със скорост от 63,32 км./ч., при забрана тя да не
превишава 50км./ч и по непредпазливост причинил смъртта на А. Д. К., ЕГН **********,
заради което с присъда № 126 от 21.07.2021 г. по НОХД № 704/2020 г. по описа на БОС,
В.А.В. е признат за виновен за причиняване на смъртта на сина си при процесното ПТП.
Установява се, че загиналият е **** на ищеца, поради което същият попада в кръга
на лицата имащи право на обезщетение на понесените неимуществени вреди от неговата
смърт.
По отношение на направеното възражение на ответника, че обезщетението в
конкретния случай следва да бъде определено до размера по § 96, ал. 1 от ПЗРЗИДКЗ, обн.
ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от 07.12.2018, във вр. с чл. 493а, ал. 4 от КЗ, а именно в размер до
5000 лв. Действително в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен
максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица, между които
попадат ******* и сестрите, като е придадено обратно действие за съдебните претенции,
предявени след 21.06.2018 г.
Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима
за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на действие
на кой кодекс е възникнало застрахователното събитие. Настоящият състав обаче намира, че
4
тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума от
посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/10З/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката "Гражданска отговорност", чиито чл. 9, ал. 1 предвижда, следните минимални
суми: в случай на телесно увреждане - минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за
пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на
имуществени вреди - 1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на
пострадалите.
В същия смисъл Решение от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 на Съда на ЕС, което е
задължително за настоящия съд на основание чл.633 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 21.06.2018 г по тълк. д №1//2016 г. на
ОСГНК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. В мотивите на
тълкувателното решение е посочено, че най-близките на починалия се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да
се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Но и правото на най-
близките да получат обезщетение не е прогласено за абсолютно и се сочи, че не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52
ЗЗД. Посочва се, че е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг,
да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, само обаче ако са създали с
починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Възможността за обезщетяване
на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г.,
следва да се допуска като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди.
В случая, съдът приема, че ищецът е имал с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от
смъртта му, но не е доказано, че създалата се между ищеца и **** му емоционална връзка е
от такъв характер, че да причини болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите такива за съответната родствена връзка. В конкретния
случая следва да се съобразят и следните установени обстоятелства - починалият е бил ***
годишен, която възраст е напреднала и съвпада със статистически определената средна
5
продължителност на живота на мъжете за района и периода, която е 69,5 години. На второ
място, въпреки доказано близките родствено отношения между двамата, не се доказа
наличието на изключителни обстоятелства, които да надхвърлят нормално присъщите за
такава връзка. Ищецът има семейство, грижите и радостите от което да смекчат загубата. Не
са представени доказателства за влошаване на психическото и физическото им състояние
освен събраните гласни доказателства. Съдът кредитира събраните свидетелските показания,
защото ги намира за житейски достоверни, последователни и логични и приема , че те
установяват голямата скръб на ищеца, неблагоприятното и емоционално състояние и
негативния ефект на загубата. Въпреки горното, съдът намира , че наличието на изменение в
здравословното състояние на ищеца , който е бил на ** години към датата на смъртта на
**** си, не е доказано да е в пряка причинно следствена връзка от загубата и е по-вероятно
да се дължи на естествените процеси на стареене.
По отношение на твърденията за претърпени имуществени вреди , съдът намира , че с
оглед на обстоятелството , че се твърдят такива за заплащане на погребението на
пострадалия, намира , че наред с гореизложените доводи, следва да бъде съобразено, че
поемането на разноските за погребения на близки родственици е нормална житейска
практика и по естеството си представлява изпълнение на морален дълг към близките.
С горните аргументи съдът приема, че не следва да се признае право на обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди и на преживелия родственик .
С оглед неоснователността на предявената претенция за главниците, неоснователна е
и претенцията за мораторна и законна лихва върху същите.
По отношение на разноските, съдът намира следното :
На основание чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед отхвърляне на исковата претенция,
ответникът има право да му бъдат присъдени разноски, които са доказани в размер от 300
лв. за юрисконсултско възнаграждение и 350 лв.- възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Д. К., ЕГН ********** от гр.*** ул.*** №** чрез адв.
Петър Панайотов Киряков – САК, съдебен адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 83-85,
ет. 1, офис 4 против „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68,
представлявано от Жанета Малинова Джамбазка, Юри Константинов Копач, Радослав
Цветанов Димитров и Николай Иванов Станчев искове за осъждане на ответника да заплати
сумите: 100 000лв. - неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането; 31 130.44 лв. -
мораторна лихва върху сумата от 100 000лв. от 05.07.2020г. до 03.07.2023г.; 900лв. -
имуществени вреди ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до
6
окончателното изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Х. Д. К., ЕГН ********** от гр.*** ул.*** №** чрез адв. Петър Панайотов
Киряков – САК, съдебен адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 83-85, ет. 1, офис 4 да
заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68разноски
по делото в размер на 650 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7