РЕШЕНИЕ
Номер 25406.11.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянВтори въззивен граждански състав
На 16.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20205400500411 по описа за 2020 година
С Решение № 104/29.07.2020 г. по гр. д. № 260/2019 г. Златоградски районен
съд е признал за установено по отношение на М. Г. К. и Т. Д. К., че М. А. В. е
собственик на имот с идентификатор 31111.35.399 по КК на гр. Златоград с
площ 235 кв.м.; осъдил е М. Г. К. и Т. Д. К. да предадат на М. А. В.
владението върху 35 кв.м., находящи се в източната част на имот с
идентификатор 31111.35.399, като приложената по делото комбинирана скица
№ 2 към заключението на СТЕ е неразделна част от решението.
Със същото решение са осъдени на основание чл. 109 от ЗС М. Г.
К. и Т. Д. К. да преустановят действията си, с които препятстват обективното
упражняване правото на собственост на М. А.В. върху имот с идентификатор
31111.35.399, като премахнат складираните стари железа и стари керемиди и
дървен материал, разположени на площ от 14 кв.м. в имот с идентификатор
31111.35.399; ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по
делото в размер на 615 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
ответниците М. Г. К. и Т. Д. К., чрез пълномощник адв. Б. К., с оплаквания, че
е неправилно поради противоречието му с материалния закон и е
необосновано.
Твърди се във въззивната жалба, че не се спори и независимо от
процедурата по предаване по регулация и Протокола за принудително
отнемане на вещи по изп. д. № 76/1996 г., процесните 35 кв.м. никога не са
завладявани от ищеца и продължават и до днес да се намират във владение на
1
ответниците, които ползват същите и са струпали върху част от тях
строителни материали. Прави се позоваване на разпоредбите на чл. 114 ал. 1
от ЗТСУ /отм./ и чл. 282 ал. 1 от ППЗТСУ /отм./, като се твърди, че безспорно
въззиваемият е внесъл сумата за обезщетението в ДСК; от писмо от
01.07.2020 г. на Банка ДСК е видно, че внесената сума не е предадена на
правоимащия, а след като сумата е деноминирана и поради липса на движение
сметката е обездвижена и закрита служебно. Твърди се, че тези обстоятелства
налагат извода, че не е изпълнено изискването на закона за незабавно
предаване на сумата на обезщетението на правоимащите по нареждане на
техническата служба на общината.
Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 273 ал. 2 от ППЗТСУ
/отм./ и се твърди, че не се установява да е налице изпратено до М. К.
съобщение за внесена сума на негово име в ДСК, поради което по аргумент за
противното по чл. 273 ал. 2 от ППЗТСУ /отм./ внасянето на сумата не е
произвело действие по отношение на М. К.. Твърди се, че съобщаването за
извършеното плащане не е само формален акт, тъй като от този момент за
него възникват определени права, предвидени в чл. 270 ал. 3 и чл. 273 ал. 2 от
ППЗТСУ /отм./.
Твърди се, че е очевидно неизпълнение на процедурата по
обезщетяване на правоимащите като основание по чл. 114 ал. 1 от ЗТСУ /отм./
за заемане на процесната част от имота на ответниците, поради което
незаконосъобразно първоинстанционният съд е направил основен
доказателствен извод по делото, че регулацията следва да се счита за
приложение.
Прави се позоваване на ТР № 3/15.07.1993 г., както и на § 8 от ПР
на ЗУТ, като се сочи, че с изтичането на сроковете по § 6 ал. 2 и ал. 4 от ПР на
ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на
собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния
парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на
имота, от които са били отчуждени, съответно създадената по силата на
неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел,
образуван от два маломерни имота, се прекратява.
Сочи се, че предпоставка за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС е
ищецът да докаже, че е собственик на имота, върху който ответникът е
осъществил неоснователно въздействие. Твърди се, че с оглед неизпълнение
предвидената в ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./ процедура за отчуждаване по
регулационен ред, ищецът не установява правото си на собственост върху
процесните 35 кв.м., поради което и иска по чл. 109 от ЗС е неоснователен.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне исковите претенции като неоснователни и недоказани;
претендират се разноски за двете инстанции.
2
В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ищецът М. А.
В., чрез пълномощник адв. Е. В., с който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна и недоказана и се изразява становище за правилност и
законосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Твърди се в отговора, че предвид извършения въвод във владение
на ищеца след снабдяване с НА за собственост по регулация, следва да се
счита изпълнено едно от алтернативните основания по ТР № 3/15.07.1993 г. и
регулацията следва да се счита приложена, поради което ищецът е придобил
собствеността върху процесните 35 кв.м.
Твърди се, че предвид разпоредбите на чл. 110 ал. 1и чл. 33 ал. 2 от
ЗТСУ /отм./ и ТР № 3/1993 г., се налага извода, че към момента на влизането
му в сила през 1996 г. дворищнорегулационният план има непосредствено
отчуждително действие, като това разместване на собствеността настъпва още
от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Твърди се, че
регулацията се счита за приложена на основание чл. 33 ал. 2 от ЗТСУ /отм./
още с издаването на НА № 1/1996 г. и заплащане на дължащото се
обезщетение; още тогава регулационната линия между процесните имоти вече
се е трансформирала в имотна граница. Твърди се, че условният характер на
преминаването на собствеността се свежда до приложението на регулацията,
настъпващо след заплащане на обезщетението – то е платено предвид
доказателствата по делото, издаден е НА № 1/1996 г.; след като регулацията е
приложена, то не са налице предпоставките на § 8 ал. 1 и § 6 ал. 2 и ал. 4 от
ЗУТ. Излагат се доводи за спазване процедурата по издаване на НА № 1/96 г.
Твърди се, че завладяването на придаваемото място не е предпоставка да се
счита регулацията за приложена, а така предпоставка е изплащане на
дължимото за него обезщетение при условията и по реда на ППЗТСУ /отм./.
Посочват се доказателствата за запознаване на ответника с оценката на
придаваемата площ.
В отговора се излагат твърдения, че ищецът е подал искане по чл.
279 ал. 1 от ППЗТСУ /отм./ на 19.12.1995 г. не само преди изтичане на срока
по § 6 от ПР на ЗУТ, но и преди влизането на ЗУТ в сила на 31.03.2001 г.,
поради което е отчуждителното действие на дворищнорегулационният план
не е отпаднало на основание § 8 ал. 1 от ПР на ЗУТ и процесните 35 кв.м. са
станали собственост на ищеца.
Сочи се, че са ангажирани доказателства за заплащане на
обезщетението, както и се прави позоваване на Решение № 164/13.11.2019 г.
по гр. д. № 851/2019 г. на І г.о. на ВКС. Твърди се, че изискването за
съобщението до правоимащите по реда на ГПК е предвидено, по препращане
от чл. 282 ал. 3 от ППЗТСУ /отм./, в чл. 273 ал. 2 от ППЗТСУ /отм./ - при
отчуждаване на недвижими имоти за мероприятия на държавата и общините
и важи за случаи, аналогични на тези по § 93 от ППЗПИНМ /отм./; в случая не
3
са установени обстоятелства, които да правят приложима тази норма.
По отношение възражението, че ответникът е придобил по давност
процесните 35 кв.м. се излагат доводи, че това владение е без правно значение
относно въпроса дали регулацията е приложена. Владението е изследвано във
връзка с довода за придобиване по силата на давностно владение. Твърди се,
че това владение освен че не е доказано от фактическа страна, за времето до
януари 2001 г. не може да доведе до придобиване на собственост с оглед
забраната на чл. 59 ал. 1 от ЗТСУ /отм./, като реалната част с площ от 35 кв.м.
не отговаря на изискванията за самостоятелен парцел; за периода от януари
2001 г. до 2011 г. такова владение няма и не се доказва от показанията на
брата на ответничката; прави се позоваване на разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ
. Твърди се, че спорните 35 кв.м. не могат да бъдат придобити по давностно
владение от ответниците, тъй като не са налице и условията на чл. 17 от ЗУТ
за присъединяване на тези 35 кв.м. към имота на ответниците, а и оставащата
след това част от имота на ищеца не отговаря на изискванията на чл. 19 от
ЗУТ или да може да се присъедини към съседен имот. Сочи се в отговора, че
по делото не се установява ответникът да владее или държи част от имота на
ищеца на годно правно основание.
Излагат се в отговора и доводи относно основателността на иска
по чл. 109 от ЗС – собственикът не може да бъде задължен да търпи чужди
вещи в имота си; струпването на стари железа, керемиди и дървен материал
от ответникът в имота на ищеца го лишава от правото да ползва, владее и се
разпорежда с целия си имот.
С отговора се прави искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно,
претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателите лично и чрез
пълномощникът си адв. Б. Караманолов поддържат въззивната жалба.
Въззиваемият лично и чрез пълномощникът си адв. В. оспорват
въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното от
страните и прецени доказателства по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима, а по
същество съобрази следното:
Ищецът М. А. В. се легитимира като собственик на ПИ с
идентификатор 31111.35.399 по силата на покупка по НА № 4/12.03.1981 г. и
НА № 1/02.02.1996 г., по силата на който 35 кв.м. от имот пл. № 1518,
собственост на М. Г. К., са придадени по регулация към собствения на ищеца
парцел ХІХ-2062.
4
Ответникът М. Г. К. по силата на НА № 22914.11.1975 г. е
собственик на ПИ с идентификатор 31111.35.411.
На Скица № 1 към заключението на съдебно-техническата
експертиза са съвместени данните от кадастралната карта на гр. Златоград от
2008 г. и данни от геодезическото заснемане на паянтова ограда; сочи се, че
от графичния анализ се установява, че на място има материализирана ограда,
която не съвпада с границата между ПИ с идентификатор 31111.35.399 ПИ с
идентификатор 31111.35.411, като 36 кв.м., тонирани в жълт цвят, от ПИ с
идентификатор 31111.35.399, се ползват от ответникът Митко Кехайов.
На комбинирана Скица № 2 към СТЕ са съвместени извадка от
регулационния план от 1982 г., извадка от регулационния план от 1959 г,
извадка от кадастралната карта от 2008 г. и данни от геодезическото
заснемане. Вещото лице сочи, че от графичния анализ на това съвместяване
се установява, че границата между процесните имоти по регулационните
планове от 1959 г., 1982 г. и оградата по данни от заснемането съвпадат в
рамките на допустимата грешка. Частта с площ от 35 кв.м., оцветена в зелено,
представлява придаваема част към УПИ ХІХ-2062 от имот пл. № 1519, за
което е съставен НА № 1/02.02.1996 г. Експертизата установява, че
процесните 35 кв.м. са част от имот пл. № 1517 и част от имот пл. № 1518 по
НА № 229/14.11.1975 г., както и че по кадастралната карта от 2008 г.
придаваемата част е отразена към ПИ с идентификатор 31111.35.399.
От показанията на свидетелите В. на свид. В., съпруга на ищеца, се
установява, че през 2019 г. ищецът поискал специалист да измери и обозначи
процесната площ.
Настоящата инстанция намира, че въпреки представеното
доказателство за извършен въвод във владение – Протокол за принудително
отнемане на вещи от 08.04.1996 г. по изп. дело № 76/96 г. /л. 94/, ищецът не е
установил владение върху придаваемата площ от 35 кв.м. Процесната площ
продължава да се владее от ответната страна след извършеното придаване по
регулация към парцел ХІХ-2062 на ищеца и се владее и до настоящия момент
без прекъсване. За това сочи установеното от съдебно-техническата
експертиза наличие на ограда на място между имотите на страните, която
ограда минава по границата между имотите на страните по плановете от 1959
г. и от 1982 г. Установява се също, че в процесната площ ответникът е
заседил лозя, струпал е стари строителни материали. Т.е. въпреки
извършеното придаване по регулация, страните владеят и ползват имотите си
по границата между УПИ ХVІІІ-1518 и УПИ ХІХ-2062 по плана от 1982 г.
По отношение заплащането на обезщетение:
Със Заповед № РД-221/16.02.1982 г. е одобрен застроителния и
регулационния план на гр. Златоград, съгласно като към парцел ХІХ-2062 ,
собственост на ищеца М. А. В., се придават част от имот пл. № 1518 с площ
от 35 кв.м., собственост на ответника М. Г. К.. С Протокол № 14/27.12.1995 г.
и Заповед № 76/28.12.2995 г. придаваемата площ от 35 кв.м. е оценена на
стойност 1 750 лева. Протокол № 14 и Заповед № 76 са връчени на
ответниците на 02.01.1996 г., като няма данни оценката да е обжалвана.
5
С вносна бележка от 17.01.1996 г. ищецът М.В. е внесъл в ДСК на
името на ответника М. Г. К. сумата от 1 750 лева.
С Писмо изх. № 14-ИСК-05433/01.07.2020 г. „Банка ДСК“ АД
удостоверява, че на 17.01.1996 г. във филиал гр. Златоград е открита сметка с
посочен номер на името на М.Г. К. в тип „Особени депозити“; поради липса
на движение повече от пет години и минимален остатък в размер на 1, 75 лева
деноминирани, на 23.10.2013 г. сметката е обездвижена и закрита служебно.
От ответната страна се прави възражение, че ответниците не са
уведомени за внесеното обезщетение съгласно чл. 273 ал. 2 от ППЗТСУ
/отм./.
На първо място, в отговора на исковата молба на ответникът М. Г.
К. не е въведено възражение, че за внесеното обезщетение в ДСК не му е
съобщено по реда на ГПК по смисъла на чл. 273 ал. 2 от ППЗТСУ /отм./.
Ответникът в отговора твърди, че не е уведомяван за извършеното плащане
нито от ищецът, нито от ДСК; не се твърди липса на нареждане от
техническата служба на общината по смисъла на чл. 282 ал. 2 от ППЗТСУ
/отм./. В отговора на ответницата Т. К. се твърди единствено, че ищецът не е
заплатил стойността на придаваемото място. За първи път във въззивната
жалба от ответната стана е въведено възражение, че не е изпълнено
изискването за нареждане на техническата служба за незабавно предаване на
сумата за обезщетението на правоимащате, както и изискването на чл. 273 ал.
3 от ППЗТСУ /отм./.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 282 ал. 2
от ППЗТСУ /отм./ сумата на обезщетението по влязлата в сила оценка се
внася в ДСК и се предава веднага на правоимащите по нареждане на
техническата служба на общината. Съгласно ал. 3 за обезщетяването на
правоимащите се прилагат и чл. 104 ал. 1 от закона и чл. 273 от правилника. С
оглед това изрично препращане, за отчуждавания и обезщетяване по
дворищнорегулационния план се прилагат разпоредбите на чл. 273 от
ППЗТСУ /отм./, която разпоредба е в раздел І – отчуждения и обезщетения за
мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации. Поради
това е неоснователно възражението в отговора на въззивната жалба, че
разпоредбата на чл. 273 ал. 2 от ППЗТСУ /отм./ се прилага само при
отчуждавания за мероприятия на държавата и общините. Основателно е обаче
възражението, че важи за случаи, аналогични на тези по § 93 от ППЗПИНМ
/отм./. В тази връзка съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 273 от ППЗТСУ
/отм./ важи за посочените в ал. 1 на тази разпоредба случаи – правото да се
получи обезщетение не е установено със съответни документи, правоимащият
не се е явил да получи обезщетение в 14-дневен срок от съобщението,
съществува спор между няколко лица за правото върху дължимата сума и
правоимащите са в неизвестност. В тези четири случаи разпоредбата на ал. 2
на чл. 273 от ППЗТСУ предвижда уведомяване по реда на ГПК. В настоящия
случай не е налице някоя от хипотезите на ал. 1 на чл. 273 от ППЗТСУ /отм/.,
поради което са неоснователни доводите за незавършена процедура по
изплащане на обезщетението.
По отношение липсата на предпоставки за приложение
разпоредбата на чл. 273 ал. 2 от ГПК в настоящия случай съдът съобрази
6
практиката на ВКС – Определение № 399/27.06.2016 г. по гр. д. № 2013/2016
г. на І-во г.о. на ВКС, в производството по което е поставен въпросът: в кой
момент се счита, че отчуждителното производство е завършено - след превода
в банката на определената сума като обезщетение, или от съобщението до
отчуждените /лица/ да си изтеглят от банката определеното им обезщетение.
В посоченото определение е прието, че изискването за съобщение до
правоимащите по реда на ГПК е предвидено, по препращане от чл. 282, ал. 3
ППЗТСУ (отм.), в чл. 273, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) - при отчуждаване на
недвижими имоти за мероприятия на държавата и общините, и важи за
случаи, аналогични на тези по § 93 ППЗПИНМ (отм.). В настоящия случай не
са установени обстоятелства, които да правят приложима посочената норма и
да налагат извод за незавършено отчуждително производство и неприложен
дворищнорегулационен план.
При действието на ЗТСУ (отм.) дворищно-регулационният план
има пряко отчуждително действие; собственикът на парцела, към който се
придават части от съседен имот, става собственик на придаваемите места от
деня, когато планът влезе в сила - чл. 110, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), но
преминаването на собствеността има условен характер, който отпада след
прилагането на регулацията - когато придадените имоти са заети по
законоустановения ред или дължимото за тях обезщетение е изплатено на
правоимащия собственик. Настоящата инстанция приема, че в случая се
установява приложена регулация и ищецът е придобил удостовереното в
констативния нотариален акт / № 1/02.02.1996 г./ право на собственост, с
оглед практиката на ВКС, включително и Тълкувателно решение № 3/1993 г.
на ОСГК на ВС, според което регулацията е приложена или чрез заемане на
придаваемите площи по законоустановения ред или чрез заплащане на
паричното обезщетение за придаваемите части /което в случая е удостоверено
от издадения констативен нотариален акт/. В настоящия случай не се
установява ищецът да е заел предаваемата площ от 35 кв.м., но се установява
другото алтернативно условие – заплащане на паричното обезщетение за
придаваемите части.
Неприложими са преходните разпоредби на ЗУТ - § 6, ал. 2 и § 8,
ал. 1, тъй като последните са относими към неприложени
дворищнорегулационни планове, а в настоящия случай, както се посочи,
регулацията е приложена до влизане в сила на ЗУТ. За прекратяването на
отчуждителното действие на регулацията неприложима е и разпоредбата на
чл. 182а, ал. 2 ЗТСУ (създадена със ЗКИР - ДВ, бр. 34 от 2000 г.), тъй като с
нея също се предвижда неплащане на дължимото обезщетение за
придаваемото място до влизане в сила на ЗКИР - 01.01.2001 г., каквато не е
настоящата хипотеза.
Неоснователно е и възражението на ответниците за придобиване
на спорните 35 кв.м. по давност. Макар и да са владяли спорната част от
имота непрекъснато, ответниците не са могли да придобият собствеността
върху процесните 135 кв.м. по давност. По силата на приложения
дворищнорегулационен план спорните 35 кв.м. са станали част от парцел
УПИ ХІХ-2062, към настоящия момент част от ПИ с идентификатор
7
31111.35.399, собственост на ищеца. Съгласно чл. 200 от ЗУТ, съответно чл.
59 от ЗТСУ, тези реални части от урегулирания поземлен имот могат да се
придобият по давност само ако могат да бъдат обособени като самостоятелен
УПИ /отговарят на изискванията за минимални размери на УПИ по чл. 19
ЗУТ/ или ако се присъединяват към съседен имот при условията на чл. 17,
като оставащата част от УПИ отговаря на изискванията на чл. 19 или също се
присъединява към съседен имот. В случая не са налице условията на чл. 200
от ЗУТ: На първо място, спорните 135 кв. м. не могат да бъдат обособени като
самостоятелен УПИ поради това, че не отговарят на изискванията на чл. 19 за
минимални размери на урегулираните поземлени имоти. На второ място, при
присъединяване на спорните 35 кв. м. към имота на ответниците, оставащата
част от УПИ XІХ-2062, сега ПИ с идентификатор 31111.35.399, не отговаря
на изискванията на чл. 19 за самостоятелен УПИ, тъй като лицето ще се
намали от 14 м. на 10, 75 м. а повърхността му от 235 кв. на 200 кв.м.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита за
основателни и доказани исковете по чл. 108 от ЗС и по чл. 109 от ЗС, поради
което обжалваното решение като обосновано и законосъобразно следва да
бъде потвърдено, а жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемия деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 600
лева за адвокатско възнаграждение, поради което Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 104/29.07.2020 г. по гр. д. № 260/2020
г. на Златоградски районен съд.
ОСЪЖДА М.Г. К., УГН **********, и Т. М.К., ЕГН **********,
и двамата с адрес гр. Глатоград, ул. „Г. С. Раковски“ № 14, да заплатят на М.
А. К., ЕГН **********, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер
на 600 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.
280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9