Мотиви към присъда по НОХД № 496/2014 г. по описа на ОС-Враца.
Съдебната фаза на наказателното
производство е образувана по обвинителен акт на Врачанска окръжна прокуратура,
с който на Р.Д.П. и М.К.С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1 б. "а" и б. "б", вр. с чл. 20, ал. 2 НК, както следва:
На Р.П. за това, че при условията
на опасен рецидив извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК; и е извършил престъплението
след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението не е
отложено по чл.66 от НК в съучастие, като съизвършител
с М.К.С. ***, на 14.01.2014 год. към 19,00 часа в с.Е., в къща, намираща се на
ул. „Й.К.” №*, е отнел от владението на А.А.С. и М.А.С.,
живеещи на адреса, движими вещи – мобилен телефон „Motorolla C 200” със зарядно
устройство, на стойност 30,00 лв.; мобилен телефон „Samsung X 160”, на стойност 25 лв.;
дамско портмоне, на стойност 5 лв.; лекарство „Валериана” – блистер,
на стойност 2 лв.; тефтерче със син калъф на стойност 1 лв. и сумата от
5 560 български лева или общо вещи и пари на стойност 5 623 лв.,
собственост на А. и М. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като за
извършване на деянието е употребил сила – нанасяне на удари по тялото на А.С.,
издърпване на дамската й чанта от ръцете и отправяне на заплахи „Мълчи, че ща прибия”;
И на М.С. за това, че при
условията на опасен рецидив извършил престъплението след като е бил осъждан а
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК; и е извършил престъплението
след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението не е
отложено по чл.66 от НК в съучастие, като съизвършител
с Р.Д.П. ***4.01.2014 год. към 19,00 часа в с.Е., в къща, намираща се на ул. „Й.К.”
№*, е отнел от владението на А.А.С. и М.А.С., живеещи
на адреса, движими вещи – мобилен телефон „Motorolla C 200” със зарядно
устройство, на стойност 30,00 лв.; мобилен телефон „Samsung X 160”, на стойност 25 лв.;
дамско портмоне, на стойност 5 лв.; лекарство „Валериана” – блистер,
на стойност 2 лв.; тефтерче със син калъф на стойност 1 лв. и сумата от
5 560 български лева или общо вещи и пари на стойност 5 623 лв.,
собственост на А. и М. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като за
извършване на деянието е употребил сила – блъскане с ръце по тялото и нанасяне
на удари по главата на М.С. и отправяне на заплахи „Мълчи, че ща прибия”.
В съдебно заседание подсъдимият Р.П.
редовно призован се явява лично и със служебен защитник адв.
К.Т. ***.
Подсъдимият М.С. - редовно
призован, се явява лично и със служебен защитник адв.
П.Ц. ***.
И двамата подсъдими преди даване
ход на съдебното следствие заявяват желание за разглеждане на делото по реда на
Глава 27 - съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимите П. и С.
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като изразяват съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Предвид горното съдът приложи диференцираната процедура, заложена в
разпоредбата на чл. 371, ал. 2 НПК и на основание чл. 372, ал. 4 НПК
констатира, че самопризнанието се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Същите се приобщиха и с протоколно определение се
обяви, че при постановяване на присъдата съдът ще се ползва от направеното
самопризнание и от доказателствата, събрани в хода на досъдебното и съдебно
производство и го подкрепят.
Участващият по делото прокурор
поддържа обвинението така, както е предявено. Изразява становище, че същото е
безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна. По
отношение на размера на наказанието същият заявява такова от по 12 години
"Лишаване от свобода", като отбелязва, че след определянето му следва
да бъде приложена нормата на чл. 58а НК и наказанието бъде редуцирано с 1/3.
Счита, че следва да бъде уважен изцяло предявеният граждански иск от
пострадалата за нанесени имуществени вреди.
По делото е конституирана като
гр. ищец М. А. С., която претендира нанесените й имуществени вреди в размер на
5623 лева. Същата не заяви желание за конституиране като частен обвинител в процеса.
Становището на защитниците на
двамата подсъдими е, че на подзащитните им следва да
се определи наказание под предвидения в закона минимум, което при условията на
чл. 58а НК бъде редуцирано с 1/3. Относно приетия за съвместно разглеждане в
наказателния процес гр. иск считат, че следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства и ги анализира поотделно и в съвкупност и с оглед
производството по диференцираната процедура прие за установена следната фактическа
обстановка:
А. А. С. на * г. и М. А. С. на *
г. били *, които живеели в собствена къща в с. Е. на ул. "Й.К." № *.
Двамата подсъдими - Р.П. и М.С. се познавали от предишните си престои в затвора
в гр. Враца. Там подсъдимия П. разказвал на С., че в с. Е. има две жени, които
живеят сами, а хората говорели, че имат много пари. Двамата подсъдими решили
като бъдат освободени от затвора да отидат до с. Е. и да вземат парите. На
13.01.2014 г. сутринта двамата тръгнали от гр. Враца и пристигнали в с. Е.,
където започнали да наблюдават дома на двете сестри. Със себе си били взели
черен дамски чоропогащник, чийто крачоли използвали за маски. Подсъдимият С.
бил с латексови ръкавици, а подсъдимият П. с платнени
работни ръкавици. На 14.01.2014 г., около 19.00 часа двете сестри си били сами
вкъщи, заключили входната врата и слушали новините по радиото. Чули тропане и М.С.
станала, за да отиде да провери какво става. В момента, в който отворила
вратата на стаята, в която били, за да излезе навън, вътре нахлули двама мъже с
маски от черен дамски чоропогащник на лицата. Първият - подсъдимият М.С.
избутал М. и тя паднала на земята. Подсъдимият С. я хванал за косата и й казал
да мълчи. Вторият нападател - подсъдимият П. влязъл след С. и се насочил към
седящата на спалнята А.С.. Хванал я с ръце, като се опитвал да я завие и
затисне върху леглото с юргана. И двете жени започнали да викат за помощ.
Подсъдимият П. се пресегнал да вземе намиращата се до спалнята черна дамска
чанта, А.С. му казала да я остави, тъй като там са й документите. Хванала я с ръка и започнала да
дърпа дръжката, но подсъдимият П. я издърпал със сила и я хвърлил на пода към
подсъдимия С., който продължавал да държи другата сестра М.. От чантата
изпаднал плик с пари, портмоне и други вещи, като подсъдимият С. ги взел с
едната ръка. По време на борбата М.С. успяла да му скъса част от латексовата ръкавица. В това време А.С. успяла да извади
мобилния си телефон от джоба на елечето, за да се обади, че са ги нападнали, но
подсъдимият Р.П. го издърпал със сила от ръцете й. След това двамата подсъдими
излезли от къщата, вземайки със себе си и зареждащият се в близост до входната
врата мобилен телефон. Чувайки виковете на двете жени техен съсед Д. Д. се
обадил на кварталния полицай, който от своя страна подал сигнал в РУП гр. Мездра
и на място била изпратена група. След извършване на грабежа двамата подсъдими
се оттеглили в Балкана, където изхвърлили маските и непотребните вещи на двете
жени, а в себе си взели двата мобилни телефона и парите. След това слезли на
пътя и подсъдимият С. се обадил на приятелката си - Д.В., която работела като *
да му изпрати такси. С такси, управлявано от свидетеля Р.А., двамата подсъдими
се прибрали в гр. Враца и отишли в дома на свидетелката В..
Впоследствие подсъдимият М.С.
показал мястото, където двамата с другия подсъдим П. изхвърлили ненужните вещи.
Намерени и иззети били използваните маски и камуфлажна шапка с козирка,
ползвана от подсъдимия П.. Двата мобилни телефона, които подсъдимият С. бил занесъл
в дома на свидетелката Д.В. ***, последната ги предала с протокол за доброволно
предаване.
Според показанията на
пострадалите жени, подсъдимите са им отнели мобилен телефон "Моторола С
200" със зарядно устройство, мобилен телефон
"Самсунг Х160", дамско портмоне, лекарство
"Валериан" - блистер, тефтерче със син калъф
и сумата от 5560 лв.
От заключението на
съдебно-оценителната експертиза, общата стойност на отнетите вещи и пари
възлиза на 5623 лева.
Съгласно заключението на
съдебно-медицинските експертизи, двете пострадали жени са получили наранявания,
както следва: А.С. е получила кръвонасядания
двустранно на шията, а М.С. получила по едно кръвонасядане
на лява мишница и дясно рамо и охлузване на шията. Тези наранявания сочат на
използвана сила от страна на двамата подсъдими при отнемането на вещите.
Така изложените фактически
положения се подкрепят по несъмнен начин от направените по реда на чл. 371, т.
2 НПК самопризнания от подсъдимите Р.П. и М.С.. Същите се подкрепят и от
показанията на свидетелите от ДП - А.С., М.С., З.Ц., К.К.,
Р.А., Д.В., Ц.А., К.Н., И.Д. и В.К., протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоалбуми, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени
доказателства, характеристични данни и справки за съдимост, както и
заключенията на съдебно-медицинските експертизи, оценителна експертиза и
ДНК-експертизи.
Събраните по делото доказателства
са непротиворечиви помежду си и не водят до спор по приетата по делото фактология, от която и да е от страните. Съдът подложи на
внимателен анализ показанията на пострадалите свидетелки и заключенията на СМЕ,
оценителната и ДНК-експертизи. Всички те, обсъдени в своята логическа връзка,
обосновават извършването от двамата подсъдими на визираното престъпление.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Подсъдимите Р.П. и М.С. са
осъществили престъпление против собствеността - грабеж по чл. 199, ал. 1, т. 4,
вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с
чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б", вр.
с чл. 20, ал. 2 НК, като на процесната дата, при
условията на опасен рецидив и за двамата, след употреба на сила и отправяне на
заплахи, са отнели вещи и пари от пострадалите А.С. и М.С. на обща стойност
5623 лева.
От субективна страна
престъплението е осъществено от подсъдимите при форма на вина пряк умисъл, като
са съзнавали обществената опасност на деянието, предвиждали са настъпването на
обществено опасните последици и са искали тяхното настъпване. Деянието е
осъществено от двамата с употребената сила, заплахи и отнемането на посочените
вещи и пари.
Налице са и всички квалифициращи
елементи, обуславящи опасния рецидив и в двете му хипотези, по отношение и на
двамата подсъдими, както и формата на съучастие.
При индивидуализация на
наказанието по отношение на двамата подсъдими, съдът съобрази високата обществена
опасност и на двамата, и на конкретно извършеното деяние. В съучастие са
нападнали самотно живеещи възрастни жени, като и двамата са многократно
осъждани и извън тези обуславящи опасния рецидив. Подсъдимият М.С., съгласно
приложената справка за съдимост е осъждан 8 пъти, а подсъдимият Р.П. е осъждан
21 пъти. По отношение на подсъдимия М.С., съдът счита за необходимо да отбележи
предходни осъждания с влезли в сила присъди по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК по НОХД №1349/2000г. на РС-Враца и
по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1 б. "а" НК по НОХД №191/2002г.
на ОС-Враца. Подсъдимият Р.П., съгласно приложената справка за съдимост има
влезли в сила присъди за извършени деяния по чл. 199, ал. 1, т. 2, предл. 1 и 2, т. 4, вр. с чл.
198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и
б. "б" НК по НОХД № 288/2003 г. на ОС-Враца /грабеж на самотно
живеещи възрастни хора в с.Е. - мъже на 92г. и на 81г./; по НОХД № 520/2008 г.
по описа на ОС-Враца по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с
чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 29, ал. 1 б. "а" и б. "б" НК
и по НОХД № 142/2009 г. на Софийски окръжен съд за деяние по чл. 199, ал. 1, т.
4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр.
с чл. 29, ал. 1 б. "а" и б. "б", вр.
с чл. 20, ал. 2 НК. Същите са с изключително обременено съдебно минало и лоши
характеристични данни. По отношение и на двамата липсва каквото и да било
смекчаващо отговорността обстоятелство. При многобройните им ефективни
осъждания, наказанията явно не са изиграли никакъв превъзпитателен ефект. Наред
с всичко отчетено и наличието единствено и само на отегчаващи отговорността
обстоятелства, високата обществена опасност на деянието и на дейците, обстоятелството,
че още не са били изтърпяли предходно осъждане и в
затвора са правили план, след като излязат, какво да извършат, /а в момента на
разглеждане на настоящото наказателно производство са в затвора по друго дело/,
мотивира съда при индивидуализация на наказанието за извършеното от тях
престъпление, наред с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, относно
задължителното приложение за редуциране на наказанията с по 1/3 по чл. 58а НК да
определи наказания от по 10 години "Лишаване от свобода", като на
същите това е определено след редукция на наказание от по 15 години
"Лишаване от свобода". Съдът отчете и тежестта на конкретния грабеж,
който се определя от сериозната принуда упражнена върху двете пострадали
възрастни жени, пряко осъществена и от двамата подсъдими.
На основание чл.59 ал.1 от НК
съдът приспадна времето, през което двамата са били с мярка за неотклонение
"Задържане под стража" от 20.01.2014г. до 26.09.2014г.
Съдът не приема възражението на
защитниците на двамата подсъдими, за определяне на по-ниско, като размер
наказание, с оглед направените от подзащитните им
самопризнания, тъй като самопризнанията им са отчетени за приложението на
процедурата по реда на Глава 27, т. 2 на чл. 371 НПК. Направените самопризнания
не могат да се използват повторно и да се отчитат и като отделно смекчаващо
отговорността обстоятелство. Наред с това намира, че не са налице каквито и да
било обстоятелства, които да налагат наказание в по-нисък размер. Съдът
констатира една изключителна упоритост в извършване на такъв вид престъпления и
нападение върху възрастни хора. С оглед на това, че предходните осъждания за
нито един от двамата подсъдими не са изиграли своята превъзпитателна роля и с
оглед на визираното в ал.2 на чл. 36 НК - да се отнеме възможността да вършат
други престъпления, съдът намира, че изходната точка за определяне на
наказанията преди редукцията им с 1/3 и на двамата подсъдими, следва да бъде
максимално определения размер в закона като наказание, при всички налични
обстоятелства, обосноваващи това.
Съдът намери предявеният гр. иск
за основателен и доказан по основание и размер от 5623 лева за причинени
имуществени вреди, поради което и осъди двамата подсъдими Р.П. и М.С. да
заплатят на М.С. сумата в посочения по-горе размер.
По отношение на веществените
доказателства - 2 бр. маски от дамски чоропогащник, шапка с козирка, 2 бр.
пръста от латексови ръкавици и 2 бр. латексови ръкавици с липсващи пръсти съдът постанови да
бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
В тежест на подсъдимите съдът
възложи направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважения
размер на гр. иск.
При горните съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: