Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 530
26.07.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №437 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на С.И.И. с ЕГН **********, с
посочен адрес: ***, подадена чрез пълномощник – адв. С.Й. ***, с посочен адрес
на кантора: гр. Хасково, ул. *******, против Решение №1012-26-181-1/29.04.2022г.
на Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена
жалбата на оспорващия против
Разпореждане №**********/2140-26-316/18.03.2022г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение
противоречи на материалния закон – неправилно се отказвало да се зачете за
действителен стажа за периода на редовна военна служба – 02г. 01м. 02 дни.
Цитират се разпоредбите на чл.9 ал.7 от КСО, на чл.44 от Наредба за пенсиите и
осигурителния стаж, както и на чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за
пенсиите /отм./, която норма била и относимата към периода на полагане на
военната служба от оспорващия, като се сочи, че в процесния период,
1974-1976г., наборната военна служба в България била действителна и
задължителна за мъжете, съгласно чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в
Народна Република България /обн. Изв. бр.13 от 14.02.1958г., отм. ДВ бр.112 от
27.12.1995г., в сила от 27.02.1996г./, т. е. същата представлявала обективно и
неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който
да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването
на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид
изложеното, положеният от жалбоподателя трудов стаж от III категория по време на редовната му
военна служба бил период, през който той
работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона бил
признат за действителен стаж. След като стажът на редовна военна служба,
положен от жалбоподателя за процесния период, се зачитал за трудов такъв,
съгласно действащите към този период разпоредби, и бил положен след
навършването на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл.81
от ППЗП /отм./, то с оглед разпоредбата на §9 ал.1 на КСО, същият следвало да
бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 т.12 от ПЗР на
КСО. Твърди се, че в същия смисъл била и трайната практика на ВАС, като в
жалбата се цитират решения по конкретни дела. Като отказвал да зачете процесния
стаж за действителен, административният орган неправилно тълкувал и приложил
закона. Твърди се, че след признаването за действителен осигурителен стаж на
придобития такъв за периода на редовна
(наборна) служба за времето от 29.09.1974г. до 30.10.1976г., действителният
осигурителен стаж на жалбоподателя безспорно надвишавал 15г., което налагало
извода, че придобил право на пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО. По
изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на обжалваното Решение
№1012-26-181-1/29.04.2022г. на Директора на Териториално поделение на НОИ –
Хасково и потвърденото с него Разпореждане
№**********/2140-26-316/18.03.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Хасково, като се моли за връщане на преписката на Ръководителя
на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по
заявлението на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен
процесуален представител, който моли за отмяна на оспорения административен
акт. Не се претендират разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез пълномощника
си по делото заема становище за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане
на разноски.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 22.11.2021г. от жалбоподателя С.И.И. е подадено
Заявление с вх. №2113-26-2324/22.11.2021г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково
с молба да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към
заявлението са приложени документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, както и копие на удостоверение
за идентичност на лице с различни имена
изх. №0026/20.04.2021г., издадено от Кмет на Община Стамболово, област Хасково.
С писмо изх. №2113-26-2324-2/01.12.2021г. на ТП на НОИ
– Хасково, С.И.И. е уведомен, съгласно
чл.1 ал.5 от НПОС, че представя неизправни документи, които е необходимо да се
уредят, като е указано, че в случай, че няма друг стаж за периода от
01.07.1989г. до 31.12.1996г., следва да декларира това обстоятелство писмено.
Ако има е необходимо да представи всички
документи за осигурителен стаж – трудова книжка, обр. УП-3 (всички документи,
доказващи осигурителен стаж). Изрично е посочено, че ако в едномесечен срок от
датата на уведомяване не бъдат отстранени неизправностите, заявлението ще бъде
разгледано въз основа на наличните редовни документи.
С декларация № 2113-26-2329-3/16.12.2021г. С.И.И. е
декларирал, че няма положен стаж от 01.07.1989г. до 31.12.1996г.
С писмо изх.
№5531-26-1788/01.12.2021г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ
– Хасково до Началник на Сектор „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ – гр.
Хасково, последният е уведомен, че във връзка с подадено заявление с вх.
№2113-26-2324/22.11.2021г. от С.И.И. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, лицето представя трудова книжка, издадена на
09.11.1979г. със заверен осигурителен стаж от АПК „Юг“ КС Стамболово за периода
от 15.03.1985г. до 30.06.1989г. на длъжност „тракторист“. С писмото се моли да
бъде издаден образец УП-15 за осигурителен доход за периода от 01.01.1986г. до 30.06.1989г.
От Началник сектор „ОА“ е издаден Отказ за издаване на
удостоверение изх. №5531-26-1788-1/22.12.2021г. В същия е посочено, че на
основание чл.30 ал.1 т.3 във връзка с чл.36 от Инструкция №5 от 30.06.2005г. за
приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на
прекратени осигурители без правоприемник, след като е разгледано заявление вх.
№5531-26-1788/01.12.2021г. от С.И.И. за издаване на удостоверение обр. УП-15 за
осигурителен доход за периода:от 01.01.1986г. до 30.06.1989г. по данни от
документите на ТКЗС с. Стамболово, обл. Хасково, се отказва издаването на поисканото
удостоверение за осигурителен доход обр. УП-15, поради следното: В предадените
съгласно чл.5 ал.10 от Кодекса за социално осигуряване от осигурителя ТКЗС с.
Стамболово, обл. Хасково ведомости за заплати и трудовоправни документи,
съхранявани по реда на Инструкция №5 от 30.06.2005г. за приемане и съхраняване
на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без
правоприемник в осигурителния архив на Националния осигурителен институт, липсвала
информация за лицето С.И.И. /С. И. К./, за периода от 01.01.1986г. до
30.06.1989г.
С Разпореждане
№**********/2140-26-316 от 18.03.2022г., на основание чл.69б ал.2 и 5 и
чл.68 ал.1-3 КСО, ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –
Хасково е отказал да отпусне лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.И.И..
Пенсионният орган е приел, че съгласно чл.69б ал.2 от КСО на И. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на
втора категория труд, тъй като лицето има навършена възраст 66г. 08м. 01 ден,
но няма 15г. от втора категория труд, а има 14г. 03 м. 22 дни и няма сбор от
осигурителен стаж и възраст 100, а има 86. На следващо място е посочил, че И.
няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и на основание чл.68
ал.1-2 от КСО, тъй като има навършена възраст 66г. 08м. 01 ден, но няма
осигурителен стаж 39 г., а има 19г. 11м. 22 дни. На следващо място обосновал
отказа си за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68 ал.3 от КСО с това, че
жалбоподателят няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, а
има такъв от 14 г., 03 м. и 22 дни, като при определянето на действителен
осигурителен стаж пенсионният орган, позовавайки се на разпоредбите на чл.15
ал.4 от НПОС и §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, е изключил стажа за периода на наборна
военна служба – 02 г., 01 м. и 02 дни,
от 29.09.1974г. до 30.10.1976г.
Разпореждане №**********/2140-26-316 от 18.03.2022г. е
получено от С.И.И. на 29.03.2022г., видно от приложеното известие за
доставяне ИД PS 6300 01A50G M.
На основание чл.117 ал.2 т.1 от КСО, с жалба вх.№1012-26-181
от 08.04.2022г. С.И.И. е оспорил пред Директора на ТП на НОИ Разпореждане №**********/2140-26-316
от 18.03.2022г., като изложил пред административния орган съображения за
незаконосъобразност на акта на пенсионния орган и претендирал отмяната му.
С Решение №1012-26-181-1 от 29.04.2022г., Директорът
на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата, подадена от С.И.И. срещу Разпореждане
№**********/2140-26-316 от 18.03.2022г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ -
Хасково. В решението си Директорът на ТП на НОИ - Хасково споделил извода на пенсионния
орган. Посочил, че жалбоподателят към датата на подаване на заявление за лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст 22.11.2021г. не отговаря на условията за
придобиване на право на пенсия по чл.69б ал.2 от КСО за 2021г., тъй като няма
15 години при условията на втора
категория труд, а има 14г. 03м. и 22 дни от втора категория труд и няма сбор от
осигурителен стаж и възраст 100, а има 86. Приел е също, че жалбоподателят няма
право на пенсия и по чл.68 ал.1-2 КСО, тъй като има навършена изискуемата
възраст, но няма осигурителен стаж от 39 години, а има 19г. 11м. и 22 дни. Посочил
е също, че жалбоподателят няма право на пенсия и по условията на чл.68 ал.3 от КСО, тъй като има навършена изискуемата възраст, но няма действителен
осигурителен стаж от 15 години, а има 14г.
03м. и 22 дни. Изхождайки от нормите на
чл.68 ал.1 и ал.2, чл.68 ал.3 и §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, приел, че за
действителен осигурителен стаж се зачита единствено времето, през което лицата
упражнявали трудова дейност въз основа на правоотношение, което било основание
за осигуряване. Поради това, въпреки че с различни разпоредби законодателят бил
приравнил на осигурителен стаж определени периоди от време, сред които попадала
наборната военна служба, същите не можело да бъдат зачетени като осигурителен
стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО. Предвид дефиницията за осигурено
лице по §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО, това било време, признато за осигурителен
стаж, без реално да била упражнявана трудова дейност. Докато по аргумент на
дефиницията, дадена за „действителен стаж“ в §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО,
законодателят имал предвид точно обратното - наличието на осигурително
правоотношение, произтичащо от реалното упражняване на трудова дейност.
Позовавайки се на цитираните разпоредби, административният орган приел, че зачетеният
стаж за времето на редовна военна служба от 29.09.1974г. до 30.10.1976г. - 02
г. 01 м. 02 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12
от ДР на КСО, поради което жалбоподателят нямал право на пенсия и по условията
на чл.68 ал.3 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението нямал 15
години действителен осигурителен стаж, а имал 14 г., 03 м. и 22 дни.
Решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково е съобщено
на оспорващия (чрез адв. Й.) на 04.05.2022г. (л.16). Обжалвано е пред
Административен съд – Хасково, като жалбата е подадена чрез ТП на НОИ –
Хасково, където е заведена под вх.№1012-26-181-2 от 05.05.2022г.
Като писмени доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения
акт.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от лице с правен
интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваното Решение №1012-26-181-1 от 29.04.2022г. на Директора
на ТП на НОИ – Хасково и Разпореждане №**********/2140-26-316 от 18.03.2022г.
на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Хасково са издадени в рамките на
установената от закона местна, степенна и материална компетентност – чл.117
ал.1 т.2 б.“а“, респективно чл.98 ал.1 КСО.
Спазени са изискванията за форма на разглежданите
административни актове, съгласно чл.59 от АПК. Изложени са фактическите
основания - фактите, поради които е счетено от административния орган, че не е
налице основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
при условията на чл.68 ал.3 от КСО, като са посочени и правни основания.
Не се установява в хода на производството да са били
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По материалната законосъобразност на оспорения акт,
съдът счита следното:
Не е спорно, че за жалбоподателя не са налице
изискванията за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68 ал.1-2 и чл.69б от КСО. Спорът се отнася до това дали са налице изискванията за предоставяне на
ЛПОСВ на С.И.И. при условията на чл.68 ал.3 от КСО.
Съгласно чл.68 ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по
ал.1 и 2, до 31 декември 2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на
възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67-годишна възраст.
В случая, пенсионният орган е зачел, съответно по-горният административен е приел за действителен осигурителен стаж в размер на
14г. 03 м. и 22 дни, а за непопадащ в приложното поле на §1, ал.1 т.12 от
Допълнителните разпоредби на КСО и определен като недействителен, е приет
зачетеният за осигурителен стаж за периода от 29.09.1974г. до 30.10.1976г. -
времето на редовна военна служба на жалбоподателя.
Противно на приетото от органите, оспорващият твърди,
че зачетеният като осигурителен стаж на положена наборна военна служба следва
да се приеме и за действителен такъв.
Настоящият съдебен състав намира изложените от жалбоподателя
твърдения за основателни, като счита, че стажът,
положен в периода 29.09.1974г. до 30.10.1976г. – 02 г. 01 м. и 02 дни, следва
да бъде зачетен за действителен
осигурителен стаж.
По делото не е спорно, че от 29.09.1974г. до 30.10.1976г. С.И.И.
е бил на редовна военна служба.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО, за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, а според чл.44 Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, за осигурителен стаж от трета категория се признава времето
на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след
навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния
род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени.
Според чл.81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм./, която
норма е и относимата към периода на полагане на военната служба от
оспорващия, изслужената наборна военна
служба след навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III
категория.
В процесния период 1974г. - 1976г. наборната военна
служба в България е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл.3
от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /обн. изв.
бр. 13 от 14.02.1958г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995г., в сила от 27.02.1996г./.,
т.е., същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице
препятствие същото да полага труд, който да представлява основание за неговото
осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на
сега действащото законодателство. Предвид изложеното, времето на отбиване на редовната военна служба след навършено
пълнолетие е период, през който С.И.И.
не се е намирал в трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен трудов стаж от ІІІ-та
категория.
След като стажът на редовна военна служба, положен от
жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв, съгласно
действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването на
пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл.81 от ППЗП/ отм./,
то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 КСО,
същият следва да бъде признат за
действителен осигурителен стаж по смисъла на
§1, ал.1, т.12 от ПЗР на КСО. В този смисъл е и трайната практика на ВАС, изразена в Решение
№12301 от 01.12.2021г. по адм. дело № 8191/2021г., Решение № 14805 от
1.12.2020г. по адм. дело № 6666/2020г., Решение № 12404 от 7.10.2020г. по адм.
дело №6255/2020г.; Решение №15601/18.11.2019г. по адм. дело №2021/2019г.,
Решение №15587/13.12.2018г. по адм. дело №13944/2017г., Решение
№2553/19.10.2017г. по адм. дело №8645/2016г., Решение №7647/16.06.2017г. по
адм. дело №4023/2017г., Решение №9471/17.07.2017г. по адм. дело №7470/2016г. и
мн. др. Като е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен, административният орган неправилно е
тълкувал и приложил закона.
След признаването за действителен на осигурителния
стаж за периода на редовна (наборна) служба за времето от 29.09.1974г. до 30.10.1976г.,
то действителният осигурителният
стаж на С.И.И. безспорно е повече от 15
години, поради което несъмнено се стига до извода, че е придобил право на
пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Ето защо
оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Хасково, макар и постановено от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроцесуалните правила, не е в съответствие с материалноправните
разпоредби, поради което следва да бъде отменено, а преписката - върната на
компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне, при
съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Водим
от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-181-1/29.04.2022г.
на Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена
жалбата на С.И.И. против Разпореждане №**********/2140-26-316 от 18.03.2022г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
ВРЪЩА преписката на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по подаденото от С.И.И.
Заявление с вх.№ 2113-26-2324/22.11.2021г., съгласно дадените задължителни
указания в мотивите на настоящото решение относно тълкуването и прилагането на
закона.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: