Р Е Ш Е Н И Е
№ 251
Гр.Бяла , 25.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.БЯЛА ,втори граждански състав на тридесети октомври, две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА БОНЕВА
С участието на секретаря МАРИЕТА ЙОРДАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия
Бонева гр. дело № 400 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на постъпила искова молба от Кооперация „Земеделска кооперация за
производство и услуги - Филип Тотю - Две могили" гр.Две могили,
представлявана от И.С.А. – Председател против „Босар" ЕООД гр.София,
представлявани от З.Т.К – управител. Ищците претендират от съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на „Босар" ЕООД, че
Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги - Филип Тотю - Две
могили" гр.Две могили е собственик, на основание влязло в сила на
11.06.2015г. постановление за възлагане на недвижим имот от 01.06.2015г. на ЧСИ
№ 833 Венцислав Маринов по изп.д. № 20138330400631, вписано в Служба по
вписванията - Бяла под № 96, том 7, дв. входящ регистър 2546 и на чл.92 от ЗС,
на сграда с идентификатор 20184.1.2283.4, с адрес на сградата гр.Две могили,
бул.„България", разположена в ПИ с идентификатор 20184.1.2283, със
застроена площ от 889 кв.м., брой етажи: един, с предназначение складова база,
склад, както и да осъди ответника да заплати направените разноски по делото.
Ищецът твърди, че с влязло в сила на
11.06.2015 г., Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.06.2015 г. на
ЧСИ № 833 Венцислав Маринов по изп.д. № 20138330400631, вписано в Служба по
вписванията - Бяла под № 96, том 7, дв. входящ регистър 2546, е придобил
собствеността върху два поземлени имота с идентификатори 20184.1.2284 и
20184.1.2283, ведно с построените в тях сгради, находящи се в гр. Две могили,
бул. „България" - складовата база на бившия фуражен завод в града.
Поддържа, че в ПИ е идентификатор 20184.1.2283, към момента на проданта и
влизане в сила на постановлението за възлагане по цитираното изпълнително дело,
са били разположени следните три постройки:
-
сграда 20184.1.2283.1, със застроена площ от 876 кв.м, на един етаж,
представляваща склад;
-
сграда 20184.1.2283.2, със застроена площ от 1221 кв.м, на един етаж,
представляваща склад;
-
сграда 20184.1.2283.3, със застроена площ от 78 кв.м, на един етаж,
представляваща селскостопанска сграда,като имотите били собственост на „Транс -
агро" ЕООД, ЕИК *********, представлявана от Борислав Цанев Великов, ЕГН **********
по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 07.07.2005
г., вх. per. № 3521, акт № 169, том VII, дело № 1454/2005 г. по описа на Служба
по вписванията - Бяла. В този НА, като сгради били описани два сеновала с площ
от по 864 кв.м. и един склад „Дунарид" с площ от 1296 кв.м., като в акта
не фигурира селскостопанската сграда от 78 кв.м.
В исковата молба се излагат твърдения, че
преди 2009г., „Транс - агро" ЕООД е съборило тухлените оградни стени и
премахнало керемидите от целия покрив на
източния сеновал, а получените строителни материали - керемиди и тухли - продало,
като по този начин останала само гола стоманобетонна конструкция. Според ищеца,
като такава, тази сграда не представлява самостоятелен обект на правото на
собственост, т.к. за да бъде една сграда обект на такова право тя трябвало да е
поне в „груб строеж" (легално определение на понятието е дадено в§ 5, т.46
от ДР на ЗУТ и в§ 1, т. 2 от ДР на ЗКИР - "груб строеж" е сграда или
постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с
различна степен на изпълнени довършителни работи). И именно на това основание,
през 2009 г., при извършване на заснемане на съществуващите сгради на територията
на гр. Две могили за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри на
града, процесният източен сеновал не е бил заснет, тьй като не е представлявал
самостоятелна сграда и не е могъл да бъде самостоятелен обект на правото на
собственост. Като такъв не е бил и деклариран от търговското дружество -
собственик пред община Две могили по реда на ЗМДТ и за него не е плащано данък
сгради и такса смет.
Пак според ищеца, обстоятелството, че
стоманобетонната конструкция, останала от източния сеновал не притежавала
характер на сграда се потвърждавало и от изготвеното експертно заключение на
Румен Иванов Иванов от 16.09.2013 г. по Изп.д. № 20138330400631, направено във
връзка с описа на ПИ с идентификатор 20184.1.2283 и находящите се в него сгради
и определяне на пазарната му оценка. Ищеца счита, че в приложената към
заключението копие от кадастрална карта с данни от КРНИ (от 10.09.2013 г.) се
установявало, че в поземления имот има само три сгради, с посочените по-горе
идентификатори. В обстоятелствената част на заключението за ПИ с идентификатор
20184.1.2283 и за построените в него сгради експертът бил посочил: ,,На място и
в документа за собственост са описани два бр. сеновали, оценява се само една
сграда, тьй като кьм датата на описа източната сграда е в незадоволително
експлоатационно състояние, липсва покривно покритие и стенно ограждение и не е
обект на оценка.
Ищецът счита, че придобивайки
собствеността върху ПИ с идентификатор 20184.1.2283, кооперацията, по силата на
приращението (чл.92 от ЗС) е придобила и собствеността върху съществуващата
конструкция, която не представлявала сграда и не можела да бъде самостоятелен
обект на правото на собственост. В подкрепа на това сочи Тълкувателно решение №
5 от 18.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГК.
Поддържа,че че през месец август на 2018 г. възложил на
„КА СТУДИО" ЕООД с проектант арх. Я.Р. и управител инж. К. К. да направят
технически инвестиционен проект на обект проект - заснемане на сьществуващата в
ПИ с идентификатор 20184.1.2283 стоманобетонова конструкция на складова база,
като в конструктивното становище към проекта, инж. К. К. е посочила, че обекта представлява
стоманобетонова строителна конструкция със съответните характеристики. От
приложената към проекта скица от 06.07.2018 г. на поземления имот, ищеца
установил, че на мястото на конструкцията била нанесена четвърта сграда с идентификатор
20184.1.2283.4, със застроена площ от 889 кв.м, на един етаж, с предназначение
склад, като липсвали данни за собственост на посочената сграда. След
извършването от кооперацията на необходимите СМР през лятото и есента на 2018
г. върху описаната конструкция отново бил изграден склад. Външните стени били
построени с тухлена зидария, като по южната дълга фасада по цялата й дължина имало
монтирани поликарбонатни плоскости за постигане на естествено осветление, подът
бил с циментова замазка, а покривът
направен отново и изпълнен с LT ламарина и външно отводняване. В исковата молба
се твърди, че извършените СМР били отразени в края на 2018 г. от „КА
СТУДИО" ЕООД в технически инвестиционен проект с обект: „Проект -
заснемане по чл. 145, ал.5 от ЗУТ на складова база, склад", одобрен и
съгласуван от община Две могили на 09.01.2019 г. След приключването на
строителните работи по новоизградения склад, ищеца предприел действия по
снабдяването на кооперацията с констативен нотариален акт. Сочи се също,че след
придобиването на ПИ с идентификатор 20184.1.2283 през м.юни 2015 г., по искане
на управителя и едноличния собственик на капитала на „Транс - агро" ЕООД,
неизвестно лице било извършило геодезическо заснемането на съществуващата
стоманобетонова конструкция като сграда и я е нанесло, със съдействие на лице
от СГКК - Русе, в кадастралната карта на гр.Две могили като собственост на „Транс
- агро" ЕООД. Счита, че нанасянето на процесната сграда в кадастралната
карта и регистри на гр.Две могили е в разрез с всички нормативни изисквания и в
противоречие на утвърдената съдебна практика, като действието е целяло
единствено обслужването на интереса на фирмата на Борислав Великов.Поддържа се
още,че след нанасянето на конструкцията
като сграда в кадастьра, „Транс - агро" ЕООД я декларирало пред община Две
могили като самостоятелна постройка, собственост на дружеството, след което бил
извършил фиктивната продажба на т.нар. „сграда" на „Босар" ЕООД, ЕИК
*********, собственост на майката на Борислав Великов, обективирана в
нотариален акт за продажба на недвижим имот от 10.03.2016 г., вх. per. № 983,
акт № 58, том 3, н.д. № 456/2016 г.
Ищеца твърди, че посоченият нотариален акт
се явява пречка за да въведе построената сграда в експлоатация и да се снабди с
надлежен документ за собственост, като в същото време оспорва и правото на
собственост на ответника върху процеснита сграда-склад. Твърди, че по отношение
на обекта с идентификатор 20184.1.2283.4, същият представлявал едноетажна
складова база със застроена площ от 889 кв.м., находящ се в ПИ с идентификатор
20184.1.2283 и към 10.03.2016 г. (датата на продажбата му на ответното
дружество), не съставлявал самостоятелен обект на право на собственост и не е
могло да бъде придобит самостоятелно с правна сделка, но доколкото съществувал
като приращение върху ПИ с идентификатор 20184.1.2283, по смисъла на чл.92 от
ЗС, той следвал правото на собственост на самия терен.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от „Босар" ЕООД гр.София, представлявани от З.Т.К
– управител, с който счита иска за процесуално допустим, а разгледан по
същество за неоснователен, по съображения изложени в отговора. Със същия е упражнил правата си по чл.219, ал.1 от ГПК,
като е направил искане за привличане на трето лице помагач в процеса –
„Транс–агро“ ЕООД. С отговора на исковата молба се ангажира събиране на доказателства.
В срока, указан от съда е постъпил писмен
отговор от конституираното на страна на ответника трето лице помагач – „Транс –
агро“ ЕООД, с който считат исковата претенция за недопустима, а по същество и
неоснователна. Излагат подробни съображения.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно с оглед наведените от страните доводи относно
релевантните факти и обстоятелства, приема от фактическа страна следното:
По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
от 07.07.2005 г., вх. per. № 3521, акт № 169, том VII, дело № 1454/2005 г. по
описа на Служба по вписванията – Бяла, „Транс - агро" ЕООД, ЕИК
*********, представлявана от Б.Ц. В., ЕГН ********** е станал собственик на УПИ
,намиращ се в гр.Две могили,област Русе с площ от 9596 кв.м.,съгласно скица от
03.05.2005г. издадена от ТС Община Две могили,представляващ УПИ III,в квартал 116 по плана на
гр.Две могили ,заедно с построените в него два сеновала с площ по 864 кв.м.
всеки и склад „Дунарит“ с площ 1296 кв.м.
На 02.06.2011 год. , „Транс -
агро" ЕООД, ЕИК *********, е учредил договорна ипотека в полза на „Емпорики
Банк-България“ЕАД , с Нотариален акт № 78,том 6, per. № 3085 ,дело №
396 от 2011 год. върху Поземлен имот с
индентификатор 20184.1.2283
по КК и КР на гр.Две могили, УПИ 9867 кв.м. , за трайно ползване стопански двор,заедно с
построените в него :
1 .Сграда с индентификатор
20184.1.283.1- склад Сеновал с застроена площ 876 кв.м. , по нотариален акт -
сеновал с площ 864 кв. м.;
2. Сграда с индентификатор
20184.1.283.2 - склад Дунарид с площ 1296 кв.м.;
3. Сграда с идентификатор 20184.1.2283.3 със застроена
площ 77 кв.м.,предназначение селскостопанска сграда,а по НА Краварник със ЗП 47
кв.м.,заедно с правото на строеж за построяване на всякакви други сгради в ПИ и заедно с всички други подобрения и последващи приращения на имота.
През 2013 год. срещу „Транс Агро „
ЕООД , е образувано изпълнително дело № 20138330400631 от ЧСИ Венцислав
Маринов, per. № 833 на камарата на
частните изпълнители , спрямо ипотекираното имущество.
От експертното заключение на
ВЛ -л.13 от делото са оценени, съгласно
Протокол за опис от 13.09.2013г. недвижимите имоти, собственост на „Транс
Агро“ЕООД и предмет на последващата публична продан,видно от Обявление на ЧСИ В.Маринов-л.122
от делото,между които не фигурира процесната сграда. В заключението ВЛ е
констатирало, че на място и по документ за собственост на длъжника са отразени
два бр.сеновали,но се оценява само един,т.к. към датата на описа източната
сграда е в незадоволително експлоатационно състояние,липсва покривно покритие и
стенно ограждане и не е обект на оценка.
От обявлението е видно , че е обявен и се продава 1/един/
брой Сграда-сеновал , с площ 876 кв.м. , индефикатор 20184.1.2283.1.
С влязло в сила на 11.06.2015 г.
Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.06.2015 г. на ЧСИ № 833
Венцислав Маринов по изп.д. № 20138330400631, вписано в Служба по вписванията -
Бяла под № 96, том 7, дв. входящ регистър 2546, ищцовата кооперация е придобила
собствеността върху ПИ с идентификатор 20184.1.2284, с площ 2554 кв.м.,заедно с
построените в имота сгради: сграда с идентификатор 20184.1.2284.1 със застроена
площ 26 кв.м. и сграда с
идентификатор20184.1.2284.2,със застроена площ 724 кв.м.
И
ПИ 20184.1.2283,с площ от
9867 кв.м. ,заедно с построените в имота сгради :сграда 20184.1.2283.1,със
застроена площ 876 кв.м.,сграда 20184.1.2283.2,със застроена площ 1221 кв.м. и
сграда 201804.1.2283.3 със застроена площ 77 кв.м.,всички находящи се в гр.Две
могили, бул. „България" - складовата база на бившия фуражен завод в града.
През месец юни 2015 год . по искане на „Транс Агро“ЕООД за попълване кадастрална карта на гр.Две
могили, област Русе с масивна стопанска сграда-сеновал, разположена в имот с
индефикатор 20184.1.2283,и след одобрение и нанасяне в АГКК - гр. Русе, сграда-
сеновал с площ 889 кв.м. е вписана с индефикатор 20184.1.2283.4
На 12.11.2015 год. от АГКК- гр. Русе, е издадено Удостоверение за
идентичност на обект на кадастъра, изходящ №25-80074-12.11.2015год. , от което
е видно , че сграда с индефикатор 20184.1.2283.4 , Предназначение : Складова
база, сеновал с плащ 889 кв.м. е идентичен със : Сграда / сеновал / с площ по
Но №169, вх. Per. 3521 от 07.07.2005 год. на Служба вписвания - Бяла- 864 кв.м.
С Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими
имоти , вх. №**********/04.11.2015 г., партиден № 6804F3536 , на Община гр.Две
могили, област Русе, „Транс Агро“ЕООД е декларирало имот с индефикатор 20184.1.2283 .4
.
С нотариален акт за покупко-продажба № 55, том 2, рег.№ 1459, дело
№ 192/10.03.2016г., издаден от Елисавета Джонова - нотариус с рег.№ 567 на НК с
вх. per. № 983, акт № 58, том 3, дело № 456/2016 г. по описа на Служба по
вписванията - Бяла „ТРАНС - АГРО" ЕООД, ЕИК *********, лигитимиращ се като
собственик с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 07.07.2005
г„ вх. per. № 3521, акт № 169, том VII, дело № 1454/2005 г. по описа на Служба
по вписванията – Бяла е продал на ответното дружество „БОСАР" ЕООД с ЕИК
********* спорния имот, представляващ сграда с идентификатор 20184.1.2283.4. с
адрес на сградата гр.Две могили, бул. „България", разположена в ПИ с
идентификатор 20184.1.2283, със застроена площ от 889 кв.м., брой етажи: един,
с предназначение складова база.
С оглед въведените в ИМ твърдения,по делото са допуснати гласни
доказателства,посредством разпит на св.Желев,Райков и Кънчева.
Първите двама установяват с показанията си,че ищцовата кооперация през
2015г. е придобила,посредством публична продан
склад и конструкция,без покрив и без стени,като след 2015г. кооперацията
е започнала да изгражда тази конструкция като сграда с покрив и стени .
Свидетелката Кънчева,изготвила инвестиционния проект на процесния
обект,установява,че към 2018г. когато е било извършено заснемането сградата е
представлявала стоманенобетонова конструкция –колони и греди ,без покрив.Същата
установява,че в последствие,след заснемането от страна на ищцовата кооперация
било изпълнено стенно ограждане и покрив.
Съдът намира,че не следва да кредитира горепосочените свидетелски
показания,т.к. техните показания са свързани с установяване състоянието на
процесния обект ,което не може да бъде оборено с гласни доказателства. Същите
могат да се кредитират единствено и само до толкова до колкото установяват
извършени подобрение в спорния имот.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Спорът по делото е за собствеността на заснетата със самостоятелен
идентификатор по КККР сграда №20184.1.2283.4, с адрес на сградата гр.Две
могили, бул.„България", разположена в ПИ с идентификатор 20184.1.2283, със
застроена площ от 889 кв.м., брой етажи: един, с предназначение складова база,
склад.
Поддържаното от ищеца
придобивно основание е влязло в сила на 11.06.2015г. постановление за възлагане
на недвижим имот от 01.06.2015г. на ЧСИ № 833 Венцислав Маринов по изп.д. №
20138330400631, вписано в Служба по вписванията - Бяла под № 96, том 7, дв.
входящ регистър 2546 и на чл.92 от ЗС - приращение по отношение намиращата се в
имота сграда №20184.1.2283.4, и за която сграда ответника се е снабдил с
нотариален акт за собственост през 2016 год.
Правото на собственост, както и всички вещни права имат за обект
определена вещ, обособен материален предмет, върху който се съсредоточава това
право с произтичащите от него правомощия. Вещни права възникват върху отделни
вещи, обособени от правото като обекти на собственост (недвижими имоти - в
съответните устройствени и строителни правила и норми). Съгласно параграф 5, т.
39 от ДР на ЗУТ „обект” е самостоятелен строеж или реална част от строеж с
определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално
предназначение и идентификатор по ЗКИР, като тази норма с оглед тълкувателния й
характер се отнася и за вече построените сгради. От гледна точка обектите на
правото на собственост параграф 1, т. 1 от ДР на ЗКИР определя „самостоятелния
обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" като
обособена част от тази сграда или съоръжение, която е обект на собственост и
има самостоятелно функционално предназначение. При тълкуване на посочените
разпоредби във връзка с чл. 39 ЗС се извеждат част от основните характеристики
на „самостоятелния обект” на правото на собственост - обособеността от
останалите съседни обособени обекти на собственост и функционалното му
предназначение, възможността да се използва самостоятелно, а не като
принадлежност към друг съседен имот, който обслужва. Дали един обект е
самостоятелен обаче не може да се определи само въз основа на тези конкретни,
предварително зададени белези и характеристики, като изводът за статута му
зависи и от другите, установени по делото обстоятелства, които следва да се
изследват във връзка с особеностите на конкретния случай, и с оглед
фактическите и юридически критерии за определяне характера и предназначението
на обекта.
Заснемането на обект от сграда със самостоятелен идентификатор само по себе си не доказва, че този обект е обособен обект на правото на собственост, но е индиция за това, че той притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение. Данните, отразени в имотния регистър каквото е предназначението на имота и другите му характеристики съставляват официално удостоверяване и до опровергаването им се ползват с доказателствена сила- Решение № 261/ 23.10.2013 г., постановено по гр.д.№3777/2013г. ,I гр.о. В случая съдът намира,че от доказателствата по делото,инициирани от страна на ищцовата кооперация това официално удостоверяване не беше опровергано.
От всички събрани по делото доказателства, както и от описанието
на имота във възлагателното постановление, се достига до безспорен извод, че процесната
сграда не е предмет на акта на съдебния изпълнител. Макар в същия да е с посочен
идентификаторът на ПИ 20184.1.2283,с площ от 9867 кв.м,в който се намира процесният склад, в постановлението ясно и
недвусмислено се визира единствено и само
сграда с идентификатор 20184.1.2283.1,със застроена площ 876 кв.м,,която е и
възложена на копувача. Аргумент в подкрепа на изложеното е и фактът, че видно
от съдържанието на ипотечния акт, процесната сграда с индефикатор
20184.1.2283.4 , предназначение : Складова база, сеновал с плащ 889 кв.м. е
идентичен със : Сграда / сеновал / с площ по Но №169, вх. Per. 3521 от
07.07.2005 год. на Служба вписвания - Бяла- 864 кв.м. не е предмет на
учредената договорна ипотека.
При горния извод следва да бъдат съобразени дадените задължителни
указания с ТР 5/18.05.2017г. по т.д. 5/2015г. ОСГК на ВКС. В мотивите на същото
е пояснена правната природа на постановлението за възлагане в изпълнителното
производство, като е посочено, че постановлението на съдебния изпълнител за
възлагане на имота е едностранен властнически акт, който се удостоверява, че определен недвижим
имот е възложен на купувача. От деня на
влизане в сила на постановлението за възлагане /чл. 496, ал. 2, изр.1 ГПК,
редакция с ДВ бр. 49/2012 год./ купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота,т.е. възлагането има вещноправно прехвърлително
действие. Това определя придобиването чрез публична продан като самостоятелен
специфичен придобивен способ по смисъла на чл. 77З ЗС. С оглед предвиденото, че
купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота /чл. 496, ал. ГПК/, както и оглед възможността третите лица да защитават
правата си върху продаден на публична
продан имот с иск за собственост /чл. 498, ал. 2, изр. 2 ГПК/, публичната
продан се характеризира като деривативен придобивен способ. Диспозитивът на
тълкувателния акт указва,че при придобиване на правото на собственост върху
недвижим имот на основание публична продан,ако в постановлението за възлагане
на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда,върху същата не е
било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана,не е описана и
оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан,ако
същата представлява самостоятелен обект
на правото на собственост,не намира приложение правилото на чл.92 от
ЗС,за да се приеме,че по силата на постановлението за възлагане е придобита и
собствеността върху сградата.В случай,че същата представлява несамостоятелен
обект на собственост,правилото на чл.92 от ЗС се прилага на общо основание.
В процесния
случай въпросната сграда е бивша собственост на „ТРАНС - АГРО" ЕООД, ЕИК
*********, и същата е съществувала като такава към датата на извършване на
публичната продан и издаването на Постановление за възлагане на недвижим имот
от 01.06.2015 г. на ЧСИ № 833 Венцислав Маринов по изп.д. № 20138330400631. По делото не се спори,напротив
безспорно установено е ,че техническото състояние на същата към датата на
издаване на постановлението за възлагане е било незадоволително,но то е
неотносимо към нейният статут като сграда, още повече че не са налице
доказателства за провеждана процедура по чл.196 от ЗУТ. Съгласно чл.195, ал.6
от Закона за устройство на територията (ЗУТ) кметът на общината може да
разпореди дадена постройка да бъде съборена ако поради естествено износване или
други обстоятелства е станала: опасна за здравето и живота на гражданите,
негодна за използване, застрашена от самосрутване, с повишен риск от възникване
на пожар или е вредна в санитарно-хигиенно отношение. При липса на твърдения и
доказателства, че процесната сграда е негодна за използване или застрашена от
самосрутване и липсата на проведена процедура по чл.196 от ЗУТ, твърдението на
ищеца, че тази сграда престава да е самостоятелен обект на правото на
собственост е не само неоснователно, но в противоречие със законовите норми.Всичко
изложено до тук води до извода ,че предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан,което пък предполага неговото отхвърляне като такъв.
Предвид изхода на спора, право на присъждане на разноски се поражда само за ответника,който доказва
извършени такива в общ размер на 2000 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед неоснователността на предявеният иск, следва да бъде
обсъдено възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение.
В съответствие с предвидената от закона възможност /чл.78 ал.5 ГПК/ съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата
и правна сложност на делото. Съгласно Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК,
т.3, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер, като разбира
се следва да се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото.
Минималното възнаграждение по чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г. е в размер на 610
лв. В случая заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско
възнаграждение е в размер на 2000лв. Отчитайки
правната и фактическа сложност на делото, конституирането на 3-то лице помагач
, както и проведените две съдебни
заседания в които е участвал активно пълномощника на ответника , навеждат на
извода ,че размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ответника следва да бъде определен на
1250 лева, на основание чл. 78, ал. 3
вр. ал. 5 ГПК.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Кооперация „Земеделска кооперация за
производство и услуги - Филип Тотю - Две могили", ЕИК *********,седалище и
адрес на управление гр.Две могили, област Русе, ул.“Черно море“№2,
представлявана от И.С.А. – Председател против „Босар" ЕООД,ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Съборна“№4, вх.В,ет.5,ап.17,
представлявани от З.Т.К – управител, иск за признаване за установено по отношение на „Босар" ЕООД,
че Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги - Филип Тотю -
Две могили" е собственик, на основание влязло в сила на 11.06.2015г.
постановление за възлагане на недвижим имот от 01.06.2015г. на ЧСИ № 833
Венцислав Маринов по изп.д. № 20138330400631, вписано в Служба по вписванията -
Бяла под № 96, том 7, дв. входящ регистър 2546 и на чл.92 от ЗС, на сграда с идентификатор
20184.1.2283.4, с адрес на сградата гр.Две могили, бул.„България",
разположена в ПИ с идентификатор 20184.1.2283, със застроена площ от 889 кв.м.,
брой етажи: един, с предназначение складова база-склад, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Кооперация
„Земеделска кооперация за производство и услуги - Филип Тотю - Две
могили", ЕИК ********* да заплати на „Босар" ЕООД гр.София ЕИК *********, сумата в размер на 1250.00лв./хиляда двеста и
петдесет лева /, представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Транс-агро“ЕООД
, ЕИК *********
Решението подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /П/