Р Е Ш
Е Н И Е № 401
гр. Бургас, 22 март 2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на седемнадесети март, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар С.А. и с участието на
прокурора ДАРИН ХРИСТОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 214/2022г.
Производството е по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от С.П.Т., ЕГН **********,
чрез процесуален представител адв. Д.К. против решение № 1018/ 17.12.2021 г.,
постановено по АНД № 3935/2021 г. по описа на Районен съд гр.Бургас.
С решението е потвърдено
наказателно постановление № 21-0769-002085/25.06.2021г. на Началник
Група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на С.П.Т., ЕГН **********
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца.
Жалбоподателят иска отмяна
на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е
отчел допуснати при издаване на наказателното постановление, съществени
нарушения на процесуалните правила- липса на идентичност между фактическите и
правни основания, изложени в АУАН и тези- в наказателното постановление.
В
съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител адв. К.,
поддържа исканията, направени с жалбата по изложените в нея, съображения.
Ответникът
по касационната жалба не изпраща представител, не изразява становище по
съществото на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Касационната жалба е
допустима.
Подадена е в срока по
чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество
е неоснователна.
С наказателното
постановление С.П.Т. е санкциониран за това, че на 9.05.2021г.,
около 10.35ч. в гр. Бургас по бул. „Демокрация“ до хотел Космос в посока
ул.“Дунав“, като водач, лишен от СУМПС управлява собствения си автомобил
Мерцедес С500, с рег.№ У0096ВА след употреба на алкохол- изпробван за употреба
на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARNJ – 0009 на
09.05.2021г. в 11:01ч., който отчел 0.91 промила алкохол в издишания въздух и с
установена концентрация на алкохол в кръвта, след извършване на химическа
експертиза, 0.79 промила.
Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП и е приложена
санкционната норма на чл.174, ал.1,т.1 от ЗДвП.
За
да потвърди посочения акт, първоинстанционният съд е преценил, че при
издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
че материалния закон е приложен правилно.
Настоящият
състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, съображения по
приложението на закона и на осн. чл.221, ал.2, пр. последно препраща към тях.
Възраженията
на касатора за допуснати при издаване на наказателното постановление,
съществени нарушения на процесуалните правила съдът намира за неоснователни.
Вярно е, че в АУАН е посочена
концентрацията на алкохол в кръвта, установена с техническо средство, а в
наказателното постановление и тази, установена след извършване на химически
анализ на кръвта на водача.
Това несъответствие обаче се дължи на
факта, че АУАН е съставен веднага след като водачът е бил тестван с
техническото средство. Тук следва да се посочи, че в АУАН се съдържа
отбелязване и за издаден талон за изследване. Актът е съставен в съответствие с
разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Нормата изрично допуска съставянето на АУН веднага
след извършване на контрол с техническо средство и това е така, защото е
възможно нарушителят изрично да откаже да даде кръвна проба или да не се яви в
определеното време в посоченото от контролния орган медицинско заведение, а при
тези хипотези, при преценката за съставомерност на деянието се отчитат именно
показателите, установени с техническото средство.
В наказателното постановление е посочена и
концентрацията на алкохол в кръвта, установена след извършване на химически
анализ, с която констатация е съобразен и размера на наложените административни
наказания.
Правото на защита не е нарушено, защото
установената концентрация на алкохол в кръвта при използването и на двата
способа- техническо средство и химически анализ е в параметри, надхвърлящи
допустимата с разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Както
правилно е посочил първоинстанционният съд, с посочването на двете установени
по различните нормативно предвидени способи концентрации, административно
наказващият орган не е допуснал изобщо нарушение на процесуалните правила, а е
изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН да извърши преценка на събраните
доказателства, като се е съобразил с резултатите от това изследване, което е
по- прецизно и което законът изисква от него да приеме, при определяне на
размера на наказанието.
В
случая преценката е извършена при правилно приложение на закона, като е
приложена санкционната разпоредба, предвиждаща по- ниски по размер наказания.
Предвид изложеното съдът намира, че по
отношение на обжалваното решение не са налице отменителни основания, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във
вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1018/ 17.12.2021 г., постановено по АНД
№ 3935/2021 г. по описа на Районен съд гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: