Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.11.2018 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в публично съдебно заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия ДИМОВ в.гр.дело № 128 по описа
за 2018 год., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
Със съдебно решение № 265570 от
10.11.2017 год., постановено по гр.дело № 28978/2017 г. по описа на СРС, Г.О., 41
състав, е отхвърлен предявения от С.И.С., ЕГН: **********, с адрес: *** и
съдебен адрес:***, срещу „Б.т.к.“ –ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** И, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, за сумата от 30 лв., предявен като
частичен от сума в общ размер от 89,80 лв., заплатена по прекратен преди
влизане в сила индивидуален договор при общи условия договор №
1661559405042017-40191501/ 05.04.2017 г. С решението на съда е осъдена „ Б.т.к.“
–ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** И, да заплати на С.И.С.,
ЕГН: **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, сумата от 50 лв.,
представляваща разноски в производството, както и сумата от 0,93 лв., законна лихва върху главницата
от 30 лв., за периода 09.05.2017 г.- 27.08.2017 г. С решението на съда е осъдена
„ Б.т.к.“ –ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** И, да
заплати на адв.П.И.С. със съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК във
вр. чл.38, ал.2 във вр. чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв., сумата от 300 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от „ Б.т.к.“***, подадена чрез юрк.Р.Р., с която се
обжалва постановеното решение на СРС в частта, в която ответника е осъден да
заплати на ищеца законна лихва върху главницата от 30,00 лв., както и в частта
на присъдените в негова тежест разноски. Жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител излага доводи, че решението, в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, по съображения
подробно изложени в жалбата. Предвид изложеното се моли настоящата инстанция да
отмени решението на СРС в обжалваната му
част, както и в частта на присъдените разноски, и да постанови друго, с
което да се отхвърли изцяло претенцията на ищеца за присъждане на законната
лихва за забава върху главницата. Претендира присъждане на направени разноски
по делото.
Въззиваемата
страна- ищец С.И.С., чрез пълнощника си адв.П.П. оспорва
жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната част
-потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо,
като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно в обжалваната част, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС обосноваващи
окончателен извод за дължимост на присъдената законна лихва за забава върху
главницата от 30,00 лв. за периода от 09.05.2017 г. до 27.08.2017 г.
Въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд
относно дължимостта на законна лихва за забава върху главницата от 30,00 лв. за периода от
09.05.2017 г. до 27.08.2017 г.,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това,
предвид доводите изложени
в жалбата следва да се добави
следното:
Доводите изложени във въззивната жалба са
общи, а по същество са неоснователни. Безспорно установено е обстоятелството, че едва в хода на производството по
делото пред първата съдебна инстанция, ответникът по делото е заплатил на 28.08.2017
год. на ищеца, дължимата от него сума от 89,80 лв. В настоящия случай, противно
на изложеното във въззивната жалба, с оглед обстоятелството, че ответникът е
заплатил на ищеца претендираната от него сума за главница в размер на 89,80
лв., едва след подаване на исковата молба в съда и е станал причина за
завеждане на делото, то на същия следва да бъде ангажирана отговорността за
заплащане на сторените по делото от страна на ищеца разноски, както и за
заплащане на законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на
подаване на исковата молба в съда/ 09.05.2017 год./ до датата на плащането-
28.08.2017 год.
По изложените съображения и с оглед на
приетите по делото доказателства пред първата инстанция настоящият състав
намира, че правилно СРС е приел за установено, че ответникът дължи на ищеца законна
лихва за забава върху главницата от 30,00 лв., за периода от датата на подаване
на исковата молба в съда до датата на плащането и е ангажирал неговата
отговорност.
С оглед на изложените съображения
и поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд атакуваното решение, в обжалваната част, включително и в
частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По
разноските присъдени от СРС:
Наведените във въззивната жалба доводи
за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, в частта
на присъдените разноски не следва да се обсъждат от въззивния съд, тъй като в ГПК/
в сила от 01.03.2008 год./ не е възпроизведена разпоредбата на чл.70 от ГПК/
отм./, предвиждаща самостоятелно обжалване на решението в частта относно
разноските, ако не се обжалва самото решение по същество. Правомощията на
въззивния съд в тази насока са ограничени- само когато и доколкото постанови
резултат, различен от този на първоинстанционният съд, той може да отмени
изцяло или частично обжалваното решение в частта за разноските. С оглед на това
и при формирания по-горе извод за неоснователността на жалбата на ответника, въззивният съд не би могъл по реда на чл.258, ал.1 и
сл. от ГПК да ревизира първоинстанционното решение в частта на присъдените разноски за първоинстанционното производство,
тъй като не се променя изхода на спора. Относно тази част на решението е
предвиден друг специален ред за защита- чл.248, ал.1 от ГПК. Нормата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда
специален ред за защита- страната може да поиска изменение или допълване на
решението в частта за разноските от съда, който го е постановил. След
произнасяне на съда по искането за изменение на решението в частта за
разноските, определението му по чл.248, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване,
съгласно чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. Ответникът е разполагал с правната възможност да инициира
производство по реда на чл.248, от ГПК и след като в случая не се е възползвал от тази законова възможност, е
преклудирано правото му за първи път във
въззивната жалба да излага доводи за порочността на съдебния акт в тази част. В
тази връзка съдът приема, че решението на СРС, в частта на разноските не може
да бъде предмет на инстанционен контрол, какъвто може да бъде само
определението, постановено по реда на чл.248 от ГПК. С оглед на изложеното,
предвид липсата на подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт относно
разноските, настоящият въззивен състав не дължи произнасяне в тази насока.
По отношение на разноските за
възивното производство:
При този изход на спора на
въззивника- ответник не се следват разноски за въззивното производство. С оглед
изрично направеното искане, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата/
ЗА/ ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат П.П., пълномощник на
въззиваемата страна- ищец С.С., адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
300 лв., предвид обстоятелството, че същия е оказал безплатна адвокатска помощ
по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА на въззиваемата страна- ищец С.С. , видно от
приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 15.12.2017 год.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 265570 от 10.11.2017 год., постановено по гр.дело №
28978/2017 г. по описа на СРС, Г.О., 41 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Б.т.к.“ –ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** И, да
заплати на адв. П.А.П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от
300 лв. /триста лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.