Номер 152617.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София3-ти търговски
На 16.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20201001002191 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от
„Снабдяване и търговия-МО“ ЕООД, с която обжалва решение № 585 от 21.04.2020 г.,
постановено по т.д .№ 245/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 10
състав, с което е отхвърлен предявеният от „Снабдяване и търговия-МО“ЕООД срещу
„Джайден Юнайтед България“ ООД иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от
45 726.24 лв., дължима за охрана и съхраняване на закупени стоки по чл.10.3.2, вр.чл.4.3 от
договор 29/16.06.2014 г. и е осъдил „Снабдяване и търговия-МО“ЕООД да заплати на
„Джайден Юнайтед България“ ООД на основание чл.78 от ГПК сумата от 2 400 лв.,
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. По отношение на
необосноваността на постановеното решение инвокират доводи, че съдът превратно е
тълкувал клаузите на договора, като е приел, че не е налице повтарящо се действие и след
развалянето на договора е налице възможност за връщане на престациите по чл.88 от ЗЗД.
Твърди, че по делото са налице безспорни доказателства, че е налице обогатяване на
ответника и обедняване на ищеца. Тълкуването на договора дава основание да се приеме, че
след изтичане на срока на договора страните са уговорили купувачът да престира (заплаща)
суми за магазинаж (за съпхранението и охраняването на стоките). Твърди, че именно тези
клаузи от договора дават основание да се приеме, че същият е с периодично изпълнение и
след неговото прекратяване не възникват последиците на чл.88 от ЗЗД.
По отношение на твърдянато противоречие с материалния и процесуалния
1
закон инвокира доводи, че съдът превратно и тълкувал и приложил ТР от 13.11.2014 г., по
т.д. № 7/13 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка твърди, че тълкуването на съда, че след
прекратяването на договора се заичават всички права и задължения обезмисля клаузата за
магазинаж. Твърди, че тълкувателното решение цели не да отмени ЗЗД, а да разреши
случаите, когато кредиторът може да търси обезщетение за вредите от цялостното
изпълнение, неограничено със срок. Твърди, че процесната клауза за магазинаж придава на
договора характер на такъв с продължително и периодично изпълнение. Твърди, че след
като чл.88, ал.1 от ЗЗД дава възможност на кредитора да търси обезщетението за вредите от
неизпълнението на договора, то законодателят, независимо че е предвидел обратно действие
на развалянето, е запазил и задължението на неизпълнилия длъжник да да обезщетени
кредитора за вредите от неизпълнението. Твърди, че обратното действие при развалянето на
договора е спрямо първичното възникналите от договора права и задължения, то не е налице
такова обратно действие по отношение на вторично възникналите задължения за
обезщетяване, което като последица от неизпълнението не се погасява с обратна сила.
По отношение на възприетото от съда, че е недопустимо кумулирането на
неустойка и обезщетение за вреди за едно и също неизпълнение, твърди, че същото е
правилно и законосъобразно. В тази връзка твърди, че съдът необосновано е приел за
установено, че ищецът е предявил едновременно искове за присъждане на неустойка за
неизпълнение на договорно задължение на купувача да получи стоките и иск за обезщетение
за вредите от неизпълнението на същото договорно задължение. Твърди, че предмет на
исковата претенция е за заплащане на услуга, а не щета. Излага доводи, че неустойката е
дължима за неизпълнението на задължението за изтегляне на стоките, което пречи на плана
за развитие на БА, азадължението за магазинажа произтича от неосвобождаването на
складовете и ангажирането на ресурс за опазвмането на стоките. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него
постанови ново, с което да уважи исковите претенции, като се присъдят и лихви до
окончателното събиране на сумите, както и направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Джайден Юнайтед България“ ООД оспорва жалбата.
Твърди, че по отношение на първото наведено основание за незаконосъобразност доводите
са нелогични и неоснователни, правно ирелевантни в настоящия случай. Твърди, че
претенцията се основава на договор за продажба, а не на договор за охрана и какви са
характеристиките на договора за охрана са ирелевантни за настоящето производство.
Тълкуването на договора изключва възможността същият да е с продължително действиеу.
По отношение на твърдението за обедняване и обогатяване, то от непоследователните
уточнителни молби е видно, че претенциите се основават на неизпълнение на договорно
задължение. Оспорва и наведените доводи за превратно тълкуване на разпоредбите на
тълкувателното решение. Твърди, че дори да е вярно тълкуването от ищеца, то в договора не
е предвидена неустойка за магазинаж, а е предвидена неустойка при неизпълнение на
задължението за вдигане на стоките. Твърди, че ищецът претендира обичайните разходи за
2
съхранение и пазене т.на невдигнатите вещи, а не обезщетение за неизпълнение на договора,
намиращо опора в разпоредбата на чл.88, ал.1, изр.2 от ЗЗД Твърди, че оатделни клаузи от
договора за продажба определени като месечни плащания на определени падежи, не го
превръщат в договор с периодично изпълнение. Същият е насочен към прехвърляне на
собствеността срещу заплащане на цената. По отношение на третото твърдяно основание за
незаконосъобразност, твърди, че същото не е дало основание на съда да отхвърли
претенциите, тъй като както е отбелязал съда те са за пълнота. Уговорената неустойка и
магазинаж изхождат от едно и също неизпълнение. Предвид заведените дела за неустойка,
съдът е приел, че исковете на това основание са неоснователни. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и незаконосъобразно и
претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от решение № 585 от 21.04.2020
г., постановено по т.д .№ 245/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
10 състав, че съдът е отхвърлил предявеният от „Снабдяване и търговия-МО“ЕООД срещу
„Джайден Юнайтед България“ ООД иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от
45 726.24 лв., дължима за охрана и съхраняване на закупени стоки по чл.10.3.2, вр.чл.4.3 от
договор 29/16.06.2014 г. и е осъдил „Снабдяване и търговия-МО“ЕООД да заплати на
„Джайден Юнайтед България“ ООД на основание чл.78 от ГПК сумата от 2 400 лв.,
разноски по делото.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че в изпълнение на задълженията си като комисионер по сключен с Мишнистерство на
отбраната комисионен договор № УД-07-89 от 16.10.2008 г., ищецът като продавач сключва
с ответника като купувач договор № 29/06/2014 г. от 19.06.2014 г. по силата, на който
ответникът е поел задължението да заплати и получи описаните в приложение 1 стоки на
обща стойност от 1 394 400 лв. Видно от чл.3.1 от договора стоките се доставят „франко-
ненатоварено превозно средство“ в складовете на продавача и се предават след заплащане
на цената и представянето на описаните в чл.3.2 от договора документи. Не се спори между
страните, а се установява и от разпоредбата на чл.10.2 от договора, че купувачът се
задължава да изтегли стоките в рамките на срока на действие на договра (съгласно чл.10.1
от договора тримесечен). Не се спори между страните, а се установява и от разпоредбата на
чл.10.2 от договора купувачът дължи неустойка в размер на 3% от стойността с ДДС от
неизтеглените стоки за всеки просрочен месец, асъгласно чл.10.3.2 стойността на
обичайните разходи за ползването на склада и за съхранение на стоките, съгласно чл.4.3 от
договора. Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл.4.3 от договора след
изтичането на срока купувачът дължи разходите за ползването на склада и съхранение на
стоките.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
допълнително споразумание от 20;.02014 г. страните за уговорили начин на плащане, като
сумата от 116 000 лв. платен депозит се приспадне от сумата ,а остатъкът от 1 278 400 лв. се
3
плати в срок от пет дни от отварянето на „Корпоративна търговска банка“ АД.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с писмо вх. № 3 137/16.12.2014 г. ответникът е уведомил ищеца, че цената по договора е
изцяло заплатена и е поискал от ищеца да осигури непрекъснато електрозахранване, вода за
противопажарни цели в течение на три месеца, считано от 15.01.2015 г. Видно от протокол
№ 3 186/22.12.2014 г. ищецът е назначил специална комисия, която е отразила резултатите
от преверката, че ус.овията са изпълнени.
Видно от предложение от 08.03.2015 г., получено от ищеца с вх. № 11-00-109
от 08.03.2015 г. ответникът е уведомил ищеца, че разваля сключеният договор от 29.06.2014
г.
Видно от писмо от 17.06.2015 г. ответникът е уведомил ищецът, че ако в срок
от две седмици от получаването на изявлението не предприеме действия по уреждане на
отгношенията по доброволен път, договорът за покупко-продажба следва да се счита
развален по вина на продавача, поради неосигуряване на условия за вдигане на закупената
стока.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо от
22.03.2018 г. ищецът е отправил предложение за подписването на споразумение, съгласно
което стоките следва да се освободят и изтеглят в срок от 6 месеца, при условие, че
ответинък заплати неустойка, разноските по т.д. № 2 876/17 г. и разходи за съхранение и
обслужване на боеприпасите до 13.03.2018 г. в размер на 28 681 лв. С писмото е даден срок
от 7 дни за подписването на споразумението и е отправено изявление, че ако не се изпълнят
условията, то поканата следва да счита за изявление за разваляне на договора по вина на
купувача, считано от неизпълнението на всяка едно от задълженията.
От заключението на назначената съдебно техническа комплексна експертиза
се установява, че вещите, предмет на процесния договор са складирани в скрладове с
номера 2, 10, 13, 16, 18, 20 и 30 от складов район ***, област ***, с обща площ от 591.18
кв.м. Експертите са уточнили, че следномесечния наем за 1 кв.м. площ в района е 1-1.50 лв.,
а разходите за охрана възлизат на 7 412.59 лв., а за персонал от 6 537.51 лв.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 585 от 21.04.2020 г., постановено по т.д .№ 245/19 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 10 състав, че съдът е отхвърлил
предявеният от „Снабдяване и търговия-МО“ЕООД срещу „Джайден Юнайтед България“
ООД иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 45 726.24 лв., дължима за
охрана и съхраняване на закупени стоки по чл.10.3.2, вр.чл.4.3 от договор 29/16.06.2014 г. и
е осъдил „Снабдяване и търговия-МО“ЕООД да заплати на „Джайден Юнайтед България“
ООД на основание чл.78 от ГПК сумата от 2 400 лв., разноски по делото.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената жалба съдът намира, че същата
е процесуално допустима, като подадена от лица с представителна власт и в установените
от закона срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните от въззивника основания са свързани с твърдението, че
решението е необосновано, поради неправилното тълкуването на договора, превратно
тълкуване и приложение на ТР от 13.11.2014 г., по т.д. № 7/13 г. на ОСГТК на ВКС и се
оспорват наведените доводи за невъзможност за обезщетяване на вреди, произтичащи от
едно и също основание. Така наведените доводи, съдът в настоящия си състав намира за
неоснователни по следните съображения:
Спорно пред настоящата инстанция е въпросът за тълкуването на договора,
сключен между страните, по отношение вида на облигационните отношения, възникнали
между тях - дали са такива по договор за покупко-продажба или има правоотношения, които
са предмет на покупко-продажба и такива, които са предмет на договор за съхранение (влог)
и такива, произтичащи от договор за наем ( ползване на склада). Всичко това налага
тълкуване на волята на страните по процесния договор, с оглед на което да се установят
съществуващи правоотношения, което тълкуване следва да се извърши по правилата на
чл.20 от ЗЗД. По приложение на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД и съблюдаване от съда на
4
въведените с нея критерии, е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС. В нея е
прието, че при неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на
отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване според визираните в чл. 20
ЗЗД критерии, за да изясни действителната воля на страните, като прилагането на
критериите по чл. 20 ЗЗД изисква съдът да тълкува отделните договорни уговорки във
връзка една с друга и смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността и като не подменя постигнатата от
страните и обективирана в договора обща воля. В конкретния случай страните спорят по
отношение на съдържанието на договора, с огледна съществуващите между същите
правоотношения. Ищецът твърди, че макар основното задължение по сключеният договор
да е продажбеното, то в него страните са постигнали съгласие наред с основното
правоотношение (продажбеното) да съществува и постигнато съгласие относно друг
договор, различен от този за покупко-продажба. Видно от доказателствата по делото (чл.4.3
от договора) страните са постигнали съгласие купувачът (ответникът) да заплаща разходите
по ползването на склада, охрана и съхранение на стоките, след изтичането на срока по т.10.1
от договора, по представена от продавача фактура. С оглед на така постигнатото съгласие
(съвпадане на насрещните волеизявления на страните) настоящият съдебен състав намира,
че макар и озаглавен „договор за покупко-продажба“ и материализиращ основно
продажбено правооношение, процесния договор от 16.06.0214 г. включва в себе си и други
правоотношения, които могат да разгледани като договор за влог на стоките след изтичането
на срока за изтегляне на стоките от купувача и договор за наем на помещение, след изтичане
на срока на договора и невдигане на стоките от страна на купувача.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че правното
основание на предявеният от ищеца иск е чл.79, ал.1 от ЗЗД. В претендираното реално
изпълнение на възникнали задължения, видно от изявленията на ищеца се включват
разноски (разходи) за заплащане на наемна цена за процесния период от изтичането на срока
за вдигане на стоките. Видно от събраните по делото доказателства страните с разпоредбата
на чл.4.3 от договора между същите е възникнало правотношение по договор за наем по
силата, на което ищецът е поел задължението да предостави помещенията, в които
съхранява стоките за ползване от ответника, а вторият е поел задължението да заплаща
наемна цена (разходите за ползването на склада), след изтичането на срока за получаване на
стоките. Дължимата от наемателя насрещна престация, съобразно чл. 9 ЗЗД, се определя
свободно от страните, доколкото не противоречи на повелителните норми на закона, на
добрите нрави и на характера на договора. С оглед на изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че нормата на чл. 228 ЗЗД следва да се тълкува разширително като под
"плати определена цена" се разбира не само престиране на пари или заместими вещи, но и
изпълнение на друга насрещна престация като възнаграждение за предоставеното
от наемодателя ползване на наетата вещ, в настоящия случай „разходи за ползването на
склада“. Разпоредбата на чл. 228 ЗЗД не съдържа ограничение относно вида на тази
престация, която може да бъде, както парична, така и непарична, за действие или
бездействие, за заместимо или незаместимо действие, правно или фактическо.
Възнаграждението може да се договори като насрещно предоставяне за ползване на
индивидуално определена вещ, извършване на услуга, включително на ремонтни работи и
други. Законът не определя престацията за наемната цена като периодична, поради което тя
може да бъде и за еднократно изпълнение, а ако задължението е без срок, изискуемостта му
настъпва с възникването му - чл. 69, ал. 1 ЗЗД. За да е налице обаче постигнато съгласие
5
относно наемната цена е необходимо тя да е определена или определяема. Видно от
доказателствата по делото и тълкувайки действителната воля на страните по процесния
договор, съдът намира, че същите не са уговорили периодично заплащане на наемна цена
(периодично задължение).
С оглед изложеуното по-горе и предвид действителната воля на страните по
процесния договор съдът намира, че наред с другите правоотношения, между същите е
възникнало и правоотношение по договор за влог. С огред общия размер на претенцията по
чл.79 от ЗЗД, ищецът претендира и възнаграждение по договор за влог, уговорено като
такова за съхранение на стоките, след изтичането на срока на договора. По силата на
разпоредбата на чл.250, ал.1 от ЗЗД възникват задължения само за влогоприемателя, който е
длъжен да съхранява вещите и да ги върне. Съхранение е не само създаването на условия,
при които да не се стигне до повреждането на вещта, а и нейното опазване от погиване. В
ал.2 от същият тест законодателят е предвидил, че влогоприемателят има право на
възнаграждение за съхранение на вещите, ако страните са уговорили това. Престацията на
влогодателя (ответника в настоящето производство) обаче не е уговорена като периодична.
Ето защо и в тази част за ответника не е възникнало периодично задължение за заплащане
на уговореното възнаграждение за влогоприемателя.
Като неоснователно следва да се възприеме наведеното във въззивната жалба
твърдение за незаконосъолразност на атакуваното решение под формата на необоснованост
и превратно приложение на задължителните указания дадени с ТР от 13.11.2014 г., по т.д. №
7/13 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно задължителните указания по приложението на закона,
дадени с цитираното тълкувателно решение, в хипотезата, в която двустранен договор,
който не е за продължително или периодично изпълнение, е бил надлежно развален, с
обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово съдържание и остава единствено
правото на кредитора на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение. Следователно
законодателят провежда разлика между фактическия състав, от който произтича правото на
разваляне на договора и, фактическия състав, от който се поражда правото на обезщетение,
след като - съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД - кредиторът може да търси обезщетение само за
вредите от неизпълнението на договора. С оглед на това, с настъпването на факта на
развалянето на договора с обратна сила отпадат всички задължения на страните.
Изключение от това правило се отнася само до договорите с продължително или
периодично задължение. Видно от изложените мотиви по-горе по отношение на
действителните правоотношения, обективирани в договора и липсата на периодичност на
задълженията на страните по правоотношенията произтичащи от наема и влога, съдът
намира, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни по
отношение на крайния извод за неоснователност на заявената претенция на договорно
основание.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение за
превратно тълкуване на договора. Съдът не е изложил мотиви, свързани със съществуването
6
на уговорка при развалянето на договора да се порадят последиците на чл.88, ал.1 от ЗЗД. За
настъпването на тези последици не е необходимо да съществува отделна уговорка между
страните. Последиците настъпват по силата на закона, поради което не се нуждаят от
съществуването на такава уговорка. Правилно и законосъобразно е наведеното твърдение,
че законодателят е предвидил и запазил задължението на неизпълнилия длъжник да
обезщети кредитора за вредите от неизпълнението на договора. Правото на обезщетение за
кредитора е за цялостното неизпълнение на договора. Видно от наведените
непоследователни твърдения на ищеца, същият не претендира такова обезщетение, а
позовавайки се на конкретни задължения по процесния договор претендира тяхното
изпълнение. Това по същество не е претенция за обезщетение от цялостното неизпълнение
на договора, какъвто допустим характер има предвиденото от законодателя право на
обезщетение в чл.88, ал.1 от ЗЗД, а се претендира изпълнението на конкретно поети от
ответника задължения по прекратения договор. Тези задължения са заличени с обратна сила
с изтичането на срока за изпълнение даден с изявлението на ищеца и развалянето на
договора. В този смисъл (твърдението, че се претендира „заплащане на услуга, за която
ответника дължи плащане“), изразено от самия въззивник само подкрепя изводите на
първоинстанционния съд, че заявената претенция се основава на договорно основание.
С оглед на изложеното и предвид съвпадането на крайните изводи,
настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и
като такова следва да се потвърди.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски, съдът
намира, че такива се дължат на въззиваемата страна. Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 2 000 лв., представляваща разноски пред настоящата
инстанция.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 585 от 21.04.2020 г., постановено по т.д .№ 245/19 г. по описа
на Софийски градски съд, Търговско отделение, 10 състав, като законосъобразно и
правилно.
ОСЪЖДА „Снабдяване и търговия-МО“ЕООД, ЕИК: *** да заплати на
„Джайден Юнайтед България“ ООД, ЕИК: *** сумата от 2 000 (две хиляди) лв., на
основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8