№ 3623
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110133017 по описа за 2021 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124
ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ...............
против „Софийска вода“ АД. Предявен е иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата не дължи стойността на ВиК услуги, за които е
издадена фактура от 10.03.2021 г. на обща стойност 3818,40 лв., начислени по партида
№ 11005444239.
Ищцата твърди, че процесната сума е начислена от ответника като стойност на
потребени ВиК услуги в имот, находящ се в гр. ............ Счита, че не дължи заплащането
й поради липса на облигационно отношение с ответника. Сочи, че последният е
предприел едностранни действия по прехвърляне разкритата клиентска партида на
името на ищцата, като имотът представлява запустял парцел с барака за инструменти,
където няма жилищен обект и липсва потребление. Счита, че процесният дълг е
формиран служебно без правно основание и е погрешно изчислен. Оспорва начина, по
който е изчислена сумата. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Сочи, че партидата в процесния имот е променена
на името на ищцата след депозирано от нея писмо, в което е посочила, че е собственик
по дарение и наследство на имота, като приложила и документи за собствеността му.
Счита, че същата е потребител при ответното дружество. Относно отречената като
дължима от ищцата сума сочи, че след извършена на 13.07.2020 г. проверка от
служители на ответника било установено, че в процесния имот е налице водопроводно
отклонение, без имотът да е присъединен по реда, предвиден в Наредба № 4 и без за
него да е открита партида с клиентски номер в ответното дружество. Било
констатирано, че имотът реално е водоснабден, без обаче използваната вода да бъде
заплащана. Бил съставен контролен лист, подписан от ищцата, като сумата била
начислена служебно за едногодишен период преди датата на проверката на осн. чл. 37,
1
ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по
реда на чл. 35, ал. 6 от наредбата и чл. 50, ал. 1 от Общите условия на ответника.
Счита, че сумата е правилно изчислена, при спазване на нормативната уредба. Моли
искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже,
че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват, тоест, че през
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение,
по силата на което ищецът е бил потребител на В и К услуги, доставени от ответника,
чиято стойност възлиза поне на претендираната сума, респ. че е налице основание за
начисляване на стойност за потребени В и К услуги в претендирания размер по
нормативно предвидена методика поради констатирано незаконно присъединяване
към водопроводните и канализационните системи.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор
може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ответното дружество, но по
делото липсват доказателства, че ..............., на която е открита партида за доставяните
канализационни и водоснабдителни услуги в описания недвижим имот, е собственик
на жилището, респ. че в нейна полза е било учредено вещно право на ползване.
Косвени данни за това се съдържат в приетата по делото писмена кореспонденция,
представена по делото. Така напр. в писмо, изпратено от ищцата до ответното
дружество с вх. № СВ-1712/13.04.2021 г. същата заявява, че е собственик по дарение и
наследство на имота, като е посочено, че прилага нот. акт за дарение, което
приложение обаче не е представено по делото.
В случая обаче отречената от ищцата сума се претендира от ответното дружество
вследствие на незаконно присъединяване. Незаконното присъединяване към
водопроводните и канализационните системи може да бъде осъществено, както от
лице, което е в договорни отношения със снабдителното дружество (потребител), така
и от лице, което не е обвързано от договор (в този смисъл напр. решение №
214/09.04.2015 г. по гр. д. № 4703/2014 г. на ВКС, IV ГО). Във всеки случай обаче то
дължи обезщетение за ползваната вода и канал без измерителен уред (така решение №
320/14.07.2011 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 231/2010 г.).
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля
.................. се установява, че процесният имот се стопанисва от ищцата в процесния
2
период, макар и същият да не се обитавал постоянно. Спорно се явява обстоятелството
дали имотът на ищеца е бил присъединен към водоснабдителната и канализационна
мрежа на ответника с водопроводно отклонение не по предвидения ред, респ. налице
ли е основание за начисляване на процесната сума като стойност на предоставени В и
К услуги през посочения период.
От приетото по делото заключение на комплексна съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че след посещение в процесния имот, вещото
лице С. е констатирало, че в горната част на имота има изградена бетонова водомерна
шахта, в която е монтиран водомерен възел, захранен с нова полиетиленова тръба ф 25,
идваща от съседния парцел, след която е монтиран нов водомер, който не е пломбиран.
Посочено е, че водомерната шахта не е изградена съгласно нормативните изисквания за
дълбочина, размери, както и отстояние от регулационните граници. Отразено е, че от
така изградения водопровод е възможна консумация на вода, както и че имотът реално
е водоснабден и в него може да се ползва питейна вода. Отразено е, че ответното
дружество правилно е изчислил разходът на питейна вода за едногодишен период в
размер на 2239 куб. м., като е взел предвид максимално допустимото количество. От
счетоводната част на заключението се установява, че левовата равностойност на
изчисления обем използвани ВиК услуги за процесния период е правилно определена,
като са съобразени утвърдените цени с Решение № Ц – 20/28.12.2018 г. и № Ц –
37/23.12.2019 г. на КЕВР. Съдът кредитира експертното заключение като пълно и
обективно.
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., при установяване
на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи
съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените
количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако
се докаже, че периодът е по-малък. Посочената норма регламентира частна хипотеза
на неоснователно обогатяване и цели в случай на установено нарушение
(присъединяване към В и К мрежата не по законовия ред), в резултат на което са
потребени В и К услуги, без същите да бъдат отчетени и заплатени, нарушението да
бъде преустановено, а В и К операторът да бъде обезщетен за ползваните вода и канал
без измервателен уред по нормативно предвидена методика поради липсата на
възможност да бъде точно изчислено количеството изразходвани, отведени и
пречистени води. В този смисъл – Решение № 124 от 09.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4703/2014 г., IV г. о.
Когато снабдителното дружество претендира обезщетение за ползвана вода и
канал без измерителен уред, вземането не произтича от непозволено увреждане, а от
неоснователно обогатяване, тъй като ответникът не релевира твърдения нито кой е
изградил отклонението, нито обстоятелството, че ползвателят знае за наличието на
незаконно отклонение. Затова обезщетение за ползвана вода и канал без измерителен
уред, поставен по съответния ред, се дължи от всеки ползвател, независимо от това
дали отклонението е било "законно" при изграждането му (напр. когато населението е
изградило водоснабдителната система с общи усилия), кога то е станало "незаконно"
(при възлагането на поддръжката на системата на съответно дружество), дали
ползвателят знае тези обстоятелства, както и приложими ли са съответни нормативни
правила за изчисляване на обезщетението. Когато нормативните правила за определяне
на обезщетение не са приложими, размерът на обезщетението се определя от съда при
условията на чл. 162 ГПК /така напр. Решение № 320 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 231/2010 г., IV г. о./.
В чл. 35, ал. 6 и чл. 37, ал, 1 от Наредба № 4/14.09.2004 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
3
канализационните системи е уреден начинът на определяне на обезщетението, когато
поведението на ползвателя е виновно и противоправно – при отказ на достъп за
отчитане на показанията на измерителните уреди и при извършването на незаконно
присъединяване. Когато ползвателят няма вина (при незаконно присъединяване вината
може да бъде доказана само с влязла в сила присъда) и при липсата на достатъчно
доказателства за определяне на количеството ползвана вода, обезщетението се
определя по преценка на съда съгласно чл. 162 ГПК, тъй като отговорността за
обезщетение е за действително претърпени (а не за максимално възможните) вреди. По
приетата в чл. 36 от Наредба № 4/14.09.2004 формула може да бъде определено само
максимално възможното количество ползвана вода. Това максимално възможно
количество ползвана вода може да бъде основа за определяне на размера на дължимото
обезщетение, защото разпоредбата има санкционен характер. Тя урежда последиците
от виновното и противоправно поведение на ползвателя.
Нарушението е констатирано от ответника, за което е съставен контролен лист от
13.07.2020, но след като ответникът не проведе доказване, че ищцата е потребител
(няма сключен договор с ответника, не се доказа да е собственик/вещен ползвател на
имота), размерът на неотчетеното потребление не може да се изчисли по реда на чл. 37,
ал. 1 Наредба № 4/2004 г. Този ред за установяване на причинените вреди се прилага
само спрямо лица, които се намират в договорни отношения със съответното
водоснабдително и канализационно дружество, т.е. имат качеството на потребители по
смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. За да достигне до извод, че предвиденият в
наредбата ред е относим само по отношение на потребителите на ВиК услуги, съдът
съобрази разпоредбата на § 5 от ПЗР на Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както и
законовата делегация на чл. 84, ал. 3 ЗУТ; както и предметния обхват на наредбата и
субектите, до които се отнася тя, очертани в чл. 1 и чл. 3 от Наредба № 4. Освен това,
разпоредбата на чл. 35, ал. 6, към която препраща чл. 37, ал. 1 от Наредбата изрично
сочи, че този ред за изчисляване на дължимия размер се отнася за потребителите на
съответните услуги.
Не се установи преди процесния период количеството доставена вода да е
измервано надлежно. По делото е установено, че към 13.07.2020 г. в имота,
стопанисван от ищцата е установено водопроводно отклонение, с което имотът е могъл
да бъде захранен с питейна вода, като същото не е изградено по съответния ред, с
което имотът неправомерно се е присъединил към водоснабдителната система на
ответника. От експертното заключение се установи, че водопроводното отклонение
може да захрани единствено намираща се в терена дворна чешма, както и че
намиращата се в имота барака не е водоснабдена.
Видно от изложеното ищцата е могла да използва неизмерена вода, поради което
дължи на ответника обезщетение. Размерът на обезщетение обаче не може да бъде
определен по формулата на чл. чл. 35, ал. 6 от Наредба 4/2004, тъй като този начин на
определяне е уреден при виновно и противоправно поведение на потребителя (отказ на
достъп за отчитане на показанията на измерителните уреди и извършване на незаконно
присъединяване), каквито не са установени в случая. Размерът на обезщетението при
доказано основание и липса на достатъчно данни за определяне размера на иска следва
да бъде определен по преценка на съда в размер от 300,00 лева за процесния период. В
този смисъл е напр. постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 124 от
09.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2014 г., IV г. о.
Поради изложеното отрицателният установителен иск за недължимост следва да
бъде уважен за сумата от 3518,40 лева, като бъде отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 3818,40 лева като неоснователен.
По разноските:
4
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
Ответникът е направил възражение за прекомерност относно претендираното от
ищцата възнаграждение от 700 лева, заплатено на адвокат. Минимално дължимото
възнаграждение съобразно Наредба № 1/2004 г. е в размер на 497,29 лева.
Възражението е частично основателно. Възнаграждението следва да бъде намалено
поради липсата на фактическа и правна сложност на делото, но не до неговия
минимален размер, а до сумата от 600 лева, като се съобрази, че по делото са
проведени няколко открити съдебния заседания, по които процесуалният представител
на ищцата е вземала участие.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, пропорционално на уважената част от иска, а именно
сумата от 695,96 лева, от които: 552,86 лева адв. възнаграждение и 143,10 лева
държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
първоначално юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в в размер на
100,00 лв. С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски
пропорционално на отхвърлената част от иска, а именно сумата от общо 35,36 лева, от
които: 27,50 лева възнаграждения за вещи лица и 7,86 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че ..............., ЕГН:
********** не дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК: ********* сумата от 3518,40
лева, представляваща стойност на потребени В и К услуги за периода 13.07.2019 г. –
12.07.2020 г., за която сума е издадена фактура № **********/10.03.2021 г. за имот с
клиентски номер **********, находящ се в гр. София, кв. „Горна баня“, ул.
„Подлозище“ до № 26, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер
от 3818,40 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********
да заплати на ..............., ЕГН: ********** сумата от 695,96 лева разноски в
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ..............., ЕГН: ********** да заплати
на „Софийска вода“ АД, ЕИК: ********* сумата от 35,36 лева разноски в
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5