Решение по дело №837/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл.215, във вр. с чл.196, ал.4 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.

2. Образувано е по жалба на С. И. И., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Пловдив, [улица], ет. 3, ап. 11, чрез адв. В. И., срещу Заповед № 24РД09-84/14.02.2024 г. на кмета на район „Северен“ при община Пловдив, с която е наредено да се премахне сграда с ИД 56784.506.30.1 и пристройка към нея с ИД 56784.506.30.4, намираща се в ПИ с ИД 56784.506.30, [УПИ], жил. застрояване, кв. 586 по плана на Пета градска част, поради опасностите, които създава, както и поради факта че е компрометирана и е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негодна е за използване, застрашена е от самосрутване, вредна е в санитарно-хигиенно отношение и не може да се поправи или заздрави.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Възразява се, че липсват фактическите и правни основания за издаване на процесната заповед, тъй като административния орган не е извършил анализ и не е посочил защо сградата не може да бъдат поправена или заздравена. В тази насока се твърди, че сградата подлежи на укрепване. Сочи се също, че не е предоставена възможност на оспорващия да вземе участие в административното производство. Твърди се, че сградата не следва да бъде премахвана, тъй като е предмет на разследване за установяване на източника и евентуалната причина за увреждането й. Претендира се присъждане на направените по делото разноски

3. Ответникът - кмет на район „Северен“ при община Пловдив, в отговор на жалбата и чрез процесуалния си представител адв. П. , поддържа становище за нейната неоснователност. Твърди се, че сградата и пристройката към нея не може да се поправят или заздравят, станали са опасна за здравето и живота на гражданите, поради което е необходимо да бъдат премахнати. Сочи се, че са спазени процесуалните правила за издаване на заповедта като е осигурена възможност за заинтересованите страни да участват в производството. Иска се присъждане на съдебни разноски.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

5. На 11.01.2024 год. във връзка с постъпила жалба с вх. № С-141-00-221/11.01.2024г., длъжностни лица на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Пловдив извършили проверка на основание чл.4, ал.6 от Наредба № 1 от 16.04.2007г. за обследване на аварии в строителството на МРРБ, при която с констативен протокол Приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 от Наредбата било установено, че е възникнала авария при изпълнението на строеж: „Многофамилна жилищна сграда” в [УПИ], жилищно застрояване, кв.586 по плана на Пета градска част, ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Пловдив, административен адрес гр. Пловдив, [улица].

На основание чл.222, ал.2, т.5 от ЗУТ и във вр. с чл. 8, ал.1 от Наредба №1/16.04.2007 год. бил съставен Констативен акт № 01/11.01.2024г., с който е установено, че на мястото е изпълнен масов изкоп за изпълнението на строежа. Авариралата сграда се намира в съседния [УПИ], ПИ с [идентификатор] по КК, кв.586 по плана на Пета градска част. Отразена е в плана като „МЖ” - сграда с [идентификатор] с функционално предназначение жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 1, застроена площ 70 кв. м, и пристройка към нея с „МС” - сграда с [идентификатор] с функционално предназначение постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ кв. м. На място се установява, че сградата е на един етаж, с носещи стени от тухли, дървен гредоред и подови настилки от дървени греди и дъски, дървена покривна конструкция с покритие от керемиди.

Изцяло срутена е ограждащата носеща стена на сградата по границата с ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Пловдив, отразена в плана като „МЖ” и покривната конструкция и ограждащата и носеща стена по границата с ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Пловдив, на сградата отразена като „МС”. При свличането на стените са засегнати основите, тухлените зидове, подовите конструкции /гредоред/ и покривните конструкции на сградите. При падането е компрометирано изпълненото укрепване на изкопа от метални 2Т профили и дървени талпи.

Одобреният на 12.10.2022г. инвестиционен проект по част „Конструктивна”, чертеж „план изкоп” и по част „ПБЗ”, чертеж „план изкоп, лист 3/8” предвиждат по границата със съседния [УПИ], ПИ с [идентификатор], кв.586 по плана на Пета градска част, изкопът да бъде укрепен със стоманени пилоти НЕ 180А през 150см, дървени хоризонтални греди 14/14 през 100см във височина и подкоси 100/100/3. Същото укрепване на изкопа е предвидено и по останалите регулационни граници на имота, в който се извършва новото строителство. На място се установява, че размерът на стоманените пилоти е по-малък - НЕА 140, поставени са неравномерно, предвидените дървени греди 14/14 през 100см във височина не са поставени, подкоси не са изпълнени.

Авариралата сграда и пристройката към нея с идентификатори 56784.506.30.l и 56784.506.30.4, находящи се в ПИ с [идентификатор], са със силно компроментирана конструкция и са опасни за обитаване.

6. Със заповед № ДК-09-Пд-01/11.01.2024г. началникът на РДНСК – Пловдив наредил незабавно спиране изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на строеж: „Многофамилна жилищна сграда“ в [УПИ], жилищно застрояване, кв.586 по плана на Пета градска част. ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Пловдив, административен адрес гр. Пловдив, [улица], с изключение на мерките за незабавно обезопасяване на строежа и укрепителни мерки, предписани от квалифицирано правоспособно техническо лице, с оглед локализиране на аварията и недопускане на увреждане на съществуващи сгради в съседни имоти и др.

7. С писма изх. № 141-00-026/15.01.2024г. и изх. № 141-00-026/16.01.2024г. началникът на РДНСК – Пловдив, във връзка с констатациите за аварирала сграда и пристройката към нея с идентификатори 56784.506.30.l и 56784.506.30.4, находящи се в ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Пловдив, сезирал кмета на район „Северен“ при община Пловдив, за предприемане на действия и назначаване на комисия по чл. 195, ал. 6 ЗУТ.

8. Комисия, назначена със заповед № 23РД09-602/30.11.2023г. на кмета на кмета на район „Северен“ при община Пловдив, съставила Констативен протокол от 29.01.2024г., в който е отразено, че при оглед на място на сграда с ИД 56784.506.30.1 и пристройка към нея с ИД 56784.506.30.4, намираща се в ПИ с ИД 56784.506.30, [УПИ], жил. застрояване, кв. 586 по плана на Пета градска част (собственост на С. И. И.) е установено, че авариралата постройката е с носещи тухлени зидове, дървен гредоред, подова настилка от дървени греди и дъски, дървена покривна конструкция с покритие от керемиди. Разположена е по границата на имота със съседния ПИ с [идентификатор] и долепена по южната си фасада до сграда с ИД 56784.506.30.2 - жил. сграда многофамилна. Изпълненият изкоп за нов строеж в съседния имот, въпреки направеното укрепване, е предизвикал свличане на земни маси, следствие на което направеното укрепване на изкопа под описаната постройка е аварирало - вертикалните профили са огънати, дървените дъски са паднали и подкосите са поддали. Ограждащият тухлен зид по имотната границата е срутен изцяло в изкопа. Част от вътрешните зидове също са срутени. Таванът и покривът над едното помещение са паднали изцяло, а на другото покривът е пропаднал. Дървените греди са компрометирани. Под срутения зид видимо няма изпълнена основа. В това състояние, поради подкопаване на земната основа, следствие изпълнение на изкопни работи на обект ”Многофамилна жилищна сграда", сградата е опасна за обитаване, негодна за експлоатация, застрашена от самосрутване и не отговаря на хигиенните условия и изискванията за строежите, съгласно чл. 169 от ЗУТ, поради което се препоръчва да бъде премахната.

9. Със заповед № 24-РД-09-84/14.02.2024г. кметът на район „Северен“ при община Пловдив, на основание чл. 195, ал. 4 от ЗУТ и въз основа на отразената в Констативен протокол от 29.01.2024г. фактическа обстановка, наредил на С. И. И. да премахне сграда с ИД 56784.506.30.1 и пристройка към нея с ИД 56784.506.30.4, намираща се в ПИ с ИД 56784.506.30, [УПИ], жил. застрояване, кв. 586 по плана на Пета градска част, поради опасностите, които създава, както и поради факта че е компрометирана и е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негодна е за използване, застрашена е от самосрутване, вредна е в санитарно-хигиенно отношение и не може да се поправи или заздрави.

10. По делото се допуснаха две основни съдебно – технически експертизи и една допълнителна. Заключението на вещото лице инж. Я. Р. се прие с възражения от страна на жалбоподателя, а заключението на вещото лице арх. Х. С. се прие с възражения от страна на ответника.

Вещото лице Р. установява, че след уврежданията, настъпили в следствие на аварията при изпълнението на изкоп за нов строеж в съседния имот, жилищната сграда с [идентификатор] е в много лошо физическо състояние. Огледът на място показа пълно унищожаване на цялата ограждаща стена по имотната граница заедно с нейната основа, компрометиране на повечето вътрешни преградни стени и цялата дървена покривна конструкция. Сградата не е годна за ползване. Тя е в предаварийно състояние. Същото се отнася и за пристройката към нея – сграда с [идентификатор], която при промяна във временното състояние на жилищната сграда, поради значително по – малката си маса, ще пострада значително. Жилищната сграда е опасна за здравето и живота на обитателите си и лицата, които могат евентуално да се намират в близост до нея, изцяло е негодна за използване по предназначение поради разрушаване на стените и унищожаване на помещенията. В тези помещения се намират вещи, които могат да представляват опасност от възникване на пожар, като защитата от такъв инцидент в момента се осигурява с предприетото прекъсване на електрозахранването. Ако сградата продължава да съществува във вида, в който се намира в момента, напълно е възможно конструкцията да изчерпи изцяло своята носимоспособност в равновесното положение, което е намерила временно в момента, да загуби устойчивост и да настъпи нейното самосрутване.

Жилищната сграда не може да се поправи или заздрави. От огледа на място се установява, че още при построяването й не са изпълнени надеждни основи. Ако се предприеме заздравяване, трябва да се изпълнят изцяло нови основи под всички зидове, фундирани на значително по-голяма дълбочина от сега съществуващите. Освен напълно унищожения зид по имотната граница, който следва да се изпълни отново, трябва да се президат всички други увредени зидове, които са наклонени и напукани. Покривната конструкция практически също е изцяло негодна, тъй като гредите и дъските са се начупили при провисването. Голяма част от керемидите не могат да се употребят отново. Такъв ремонт би представлявал цялостна реконструкция на сградата, пълно възстановяване, а не „поправяне" или „заздравяване“, тъй като практически няма останали годни конструктивни елементи.

Огледът на място на всички четири сгради в имота показа, че конструктивна връзка между сгради 506.30.4 и 506.30.2 с пристройка 506.30.3 няма. Жилищната сграда 506.30.2 е строена първа в имота, след това до нея с отделна конструкция е построена сграда 506.30.1. Това е видимо и при разликите в нивата на жилищните етажи на тези две сгради - сграда 30.1 е на един етаж с под на нивото на терена, докато сграда 30.2 има полуподземен етаж до около 1,00 м над терена и цял жилищен етаж над него. Двете конструкции не са свързани. Пристройката 30.3 конструктивно е свързана с жилищна сграда 30.2 на нивото на междуетажната подова конструкция. Пристройката е изпълнена със стоманобетонова конструкция от плоча и греди, като крайната греда до жилищната сграда стъпва върху каменния зид, който е нейна ограждаща стена и така е създадена конструктивна връзка между двете сгради. Сгради 506.30.2 и 506.30.3 са годни за ползване, не са застрашени от самосрутване и не представляват опасност за обитателите и лицата в близост до тях. Обстоятелството, че сгради 56784.506.30.1 и заедно с нея 30.4 представляват самостоятелни конструкции, дава възможност те да бъдат премахнати без да се нанесат повреди върху сгради 56784.506.30.2 и 30.3.

Вещото лице С. при оглед на място констатира, че сграда 56784.506.30.1 и сграда 56784.506.30.2 са долепени една до друга и стоманобетоновата плоча на сграда № 1 навлиза с около 10 см. в зида на сграда № 2, като по този начин между двете сгради е станала техническа и физическа връзка в протежение на 3,00 - 3,20м., без да имат обща носеща конструкция.

От оголената част на терена под сграда № 1 се вижда напукване и в самия терен. Това налага извода, че укрепването на масов изкоп в НИ с ИД № 56784.506.29, в участъка и на сграда № 1 е първостепенна задача, без чието изпълнение не може да се осигури безопасност на труда и опазване на човешкото здраве при извършването на каквито и да било строителни дейности в ПИ с ИД № 56784.506.30 Укрепването на масовия изкоп трябва да стане едновременно с възстановяване и укрепване на терена на ПИ с ИД № 56784.506.30, като за това се изготви отделен проект по част „конструктивна”.

Изцяло е срутена земята под ограждаща носеща стена на страда 5674.506.30.l и основите по границата с ПИ с ИД № 5678.506.29. При свличането на терена са засегнати в различна степен основите, тухлените зидове, подовите конструкции (гредоред) и покривните конструкция на сградите. Тази сграда е пострадала от аварията в по-голяма степен, защото след свличане на земната основа се е срутила и стената на сградата по тази граница. Липсата на стена е причина да се срути и част от покрива и таваните на помещенията от сградата. По помещенията в останалата част от сградата повредите касаят повече покривна конструкция (помещенията разположени от изток). Сграда № 4 е пристройка, складово помещение към сграда № 1. На место по-голяма част от сградата, силно засегната от аварията, липсва. Към момента и двете сгради не са годни за ползване, не само поради факта на настъпилите по тях деформации вследствие на аварията, а и поради липса на укрепване на терена на ПИ с ИД № 56784.506.30. Сградите могат да се поправят и заздравят. Във връзка с този извод, в съдебно заседание вещото лице заявява, че най-напред трябва да се започне с укрепване на основата, след което да се направи обследване от конструктор, който да прецени какви мерки трябва да се приемат, т.е какви строително-монтажни дейности за изграждане на разрушената стена от запад, за превързване на перпендикулярните на нея стени към тази стена и след демонтаж на покрива да се прави нов таван от гредоред. В обобщение е нужно изграждане на нова стена и изграждане на нов покрив. Заздравява се с проект по част „Конструкция“, след като се изгради основа и се премахнат подовите настилки. Нужно е да се изгради основа, да се укрепват основите и към съседната сграда и тогава да се премине към полагане на гредоред, като по всяка вероятност ще трябва да има стоманобетонов пояс, който да захване и да заздрави стените, всички и новата и съществуващите. Ако се преминем към заздравяване, се казва изграждане на конструкцията на ново, т.е. реконструкция за сгради № 1 и № 4. Сградите ще бъдат в същия вид, обем и височина, т.е изграждане на ново. Ново в случая е подмяна на изхабени елементи. Поясът е едно допълнително заздравяване - реконструкция. Пак ще продължи да бъде гредоред. Ако се изпълнят условията за укрепване на терена, реконструкцията е по-доброто решение. Сграда № 4 ще се изгради на ново. Нейната реконструкция представлява ново изграждане. Сграда № 1, при съответно изпълнение на конструктивни проекти, също може да бъде възстановена във вида, в който е била чрез реконструкция. Това носи по-малък риск от премахването, защото няма по никакъв начин да се нарушават условия, при които е съседната сграда

ІV. За правото:

11. В разпоредбата на чл. 196 вр. с чл.195, ал.6 от ЗУТ е установена процедурата по премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на обитателите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване или са вредни в санитарно-хигиенно отношение. Състоянието на тези строежи се установява от комисия от специалисти, назначена от кмета на общината. Съгласно чл. 196, ал. 2 ЗУТ комисията действа служебно или по искане на заинтересуваните лица, като събира служебно всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересуваните лица. Решението на комисията, за премахване или за поправяне, заздравяване и хигиенизиране на строежа в определен срок, се одобрява от кмета на общината, който на основание чл.195, ал.6 ЗУТ може да издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.

Трайно възприето е в съдебната практика, че за да е осъществено правното основание на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ следва да са налице кумулативно предвидените в нормата предпоставки - сградите да са опасни за живота и здравето на гражданите, да са негодни за ползване и да не могат да се поправят или заздравят /Решение № 12845 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2018 г.; Решение № 8347 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1996/2018 г.; Решение № 2893 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9466/2017 г.; Решение № 10595 от 30.10.2006 г. на ВАС по адм. д. № 7035/2006 г.; Решение №775 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9992/2009 г.; Решение №3169 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2009 г./. При липса на някоя от предпоставките, не е налице фактическия състав по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, който обосновава издаването на заповед за премахване.

В случая безспорно се установява, че сграда с ИД 56784.506.30.1 и пристройка към нея с ИД 56784.506.30.4, намираща се в ПИ с ИД 56784.506.30, [УПИ], жил. застрояване, кв. 586 по плана на Пета градска част, гр. Пловдив, са опасни, негодни за използване, вредни в санитарно-хигиенно отношение и непосредствено застрашени от самосрутване. Спорът се концентрира върху обстоятелство подлежат ли тези обекти на поправяне и заздравяване. В тази насока позициите на вещите лица са различни, като всяко от тях се позовава на техническите аспекти на строежа. Крайното заключение обаче относно възстановяването на експлоатационната годност на конструкцията на сградата в контекста на втората предпоставка по чл. 195, ал. 6 ЗУТ, предполага освен експертен и правен анализ, който се дължи от съда (Решение № 3852/12.03.2020 г. постановено по адм. дело № 1353/2019г. на ВАС).

Единодушно според двете експертизи състоянието на сграда с ИД 56784.506.30.1 и пристройка към нея с ИД 56784.506.30.4 е предаварйно. Освен пораженията върху тези обекти, възникнал поради свличане на земни маси, самите основи строежите са силно компрометирани. Вещото лице Р. отбелязва, че още при построяването на сграда ИД 56784.506.30.1 не са били изпълнени надеждни основи. Ако се предприеме заздравяване, трябва да се изпълнят изцяло нови основи под всички зидове, фундирани на значително по-голяма дълбочина от сега съществуващите. Освен напълно унищожения зид по имотната граница, който следва да се изпълни отново, трябва да се президат всички други увредени зидове, които са наклонени и напукани. Покривната конструкция практически също е изцяло негодна, тъй като гредите и дъските са се начупили при провисването. Голяма част от керемидите не могат да се употребят отново. Такъв ремонт би представлявал цялостна реконструкция на сградата, пълно възстановяване, а не „поправяне" или „заздравяване“, тъй като практически няма останали годни конструктивни елементи. Относно вътрешната конструкция експертът също изрично сочи, че е налице компрометиране на повечето вътрешни преградни стени и цялата дървена покривна конструкция на сградата. Още по – критично е състоянието на пристройка към сградата с ИД 56784.506.30.4. Тези изводи по същество не са различни и в заключението на вещото лице С., с разликата че този експерт намира за по – безопасно да се пристъпи към поправка и заздравяване на сградите, вместо към премахването им, но само при наличие на предварително укрепване на основата и изготвяне на конструктивен проект. Въпреки противоречието по въпроса дали сградите подлежат на „поправяне и заздравяване“, всъщност и двете вещи лица характеризират нужните строителни работи като „реконструкция“. По смисъла на пар. 5, т. 44 от ДР на ЗУТ - "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. От друга страна т. 42 на същата норма определя „Основния ремонт" на строеж като частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. При съпоставка на двете понятие се разкрива ясно критерият за разграничаването им, а именно интензивността на строителната намеса в съществуващата конструкция и преследваната цел. Когато намесата е насочена към постигане на по – висока носимоспособност, устойчивост и трайността на строеж, неминуемо ще е необходима и по – кардинална намеса, която включва цялостна подмяна на конструктивни елементи и основни части на строежа. В този аспект вложеният от законодателя смисъл в понятието „поправи или заздрави“, което няма легална дефиниция, следва се цени съобразно целта на производството по чл. 195 ЗУТ. По аргумент от ал. 4 на правната норма поправянето и заздравяването следва да са възможни чрез ремонтни и възстановителни дейности, но така щото да не се стига до изпълнение на нов строеж. Иначе казано ремонтните и възстановителни дейности могат да бъдат както под формата на „основен ремонт“, така и под формата на „реконструкция“, при спазване на целта тези дейности да се отнасят като част към цяло. С други думи в основната си част обектът следва да съществува, а въпросните дейности да се състоят в подмяна и/или укрепване на елементи и материали, които не засягат самата му индивидуализация и привеждат неговото състояние в съответствие с дължимото по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ – вж. чл. 195, ал. 1 от закона.

В случая възстановяването на експлоатационната годност на конструкцията на сграда № 1 и пристройка № 4 изисква изпълнение на изцяло нови основи под всички зидове, фундирани на значително по-голяма дълбочина от сега съществуващите, чрез изпълнение на стоманобетонов пояс, изграждане на нови оградни стени, презиждане на съществуващи стени, цялостна подмяна на покривна конструкция. Изхождайки най – вече от безспорната необходимост за изпълнение на нова основа с променена дълбочина, се налага извода, че в случая нужните СМР не могат да се класифицират като част към цяло, тъй като за да е налице експлоатационно годен строеж преди всичко е нужна основа.

При горните констатации за фактическото състояние на процесните строежи, заключението за възможността да бъде поправена и заздравена се явява необосновано и не отговаря на смисъла и съдържанието на понятието по чл. 195, ал. 6 ЗУТ за поправяне и заздравяване. В този аспект съдът намира за обосновано и споделя заключението на вещото лице инж. Р., като приема че дейностите по т.нар. реконструкция са толкова съществени, че следва да бъдат приравнени като последица на извършването на нов строеж, а не на поправяне и заздравяване на съществуващ. Следва да се отбележи, че въпреки позицията на вещото лице С. за необходимост само от подмяна на „изхабени“ конструктивни елементи, то също квалифицира нужните СМР като „изграждане на ново“.

От друга страна, основният ремонт и реконструкцията, по аргумент от дефиниращите понятията разпоредби съответно на т. 42 и т. 44 на § 5 ДРЗУТ, са свързани по хипотеза с частично възстановяване и/или замяна на конструктивни елементи или основни части на строежа за постигане на предвидените от закона цели на двете дейности, т.е. за разлика от процесните строежи, се основават на наличието на строеж, притежаващ определени характеристики, които да бъдат обект на запазване и подобряване.

Обективното положение на процесните сграда и пристройка обосновава заключението, че административният орган законосъобразно е разрешил конкуренцията между волеизявленията по ал. 4 и ал. 6 на чл. 195 ЗУТ.

Разпореденото засягане на правата на заинтересованото лице не нарушава и принципа за съразмерност по чл. 6 АПК – при отречената възможност за поправяне и заздравяване на строежа целта, стояща зад издаването на заповедта, не може да бъде реализирана с различна по вид и по-благоприятна мярка.

За пълнота, следва да се отбележи, че всички повдигнати от жалбоподателя възражения относно липсата на нареждане за изготвяне на проект за премахване на сградите, необходимостта от обследване състоянието на терена, укрепване и защита на земните маси и предпазване на съседните сгради, са въпрос по изпълнението на заповедта и попадат извън обхвата на настоящия съдебен контрол. Извън настоящия съдебен спор остават и въпросите за реализиране на деликатната отговорност за действията и бездействията на третите лица, довели до възникване на аварията.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

V. За разноските:

12. Изходът на делото налага на ответника да бъдат присъдени строените съдебни разноски, които се доказват в размер на 1000 лева, заплатени за адвокатска защита.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. И. И., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Пловдив, [улица], ет. 3, ап. 11, чрез адв. В. И., срещу Заповед № 24РД09-84/14.02.2024 г. на кмета на район „Северен“ при община Пловдив.

ОСЪЖДА С. И. И., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Пловдив, [улица], ет. 3, ап. 11, да заплати на община Пловдив, сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяавне.