Р Е Ш Е Н И Е
№ 257
гр. Нови пазар, 30.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Н.в публичното заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №378 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е искова молба по реда на чл.422,
ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК с обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 640,16 лв. и установителен иск
с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 97,45 лв. от
страна на ищеца “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на
управление – гр. П., ул. ***, представлявано от М.М.М.
- Д. и Ж.П.С., а по делото от юрисконсулт К.А., против ответницата Р.М.М., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***
В исковата молба ищцовото дружество заявява, че в качеството си на краен снабдител продавало електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия в процесния период били одобрени с решение на ДКЕВР № ***от ***г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл.35, ал.1 от тях, те влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. По силата на чл.7, т.1 от Общите условия и чл.8, ал.1 от договора ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обекта на ответницата с ИТН ***, на адрес гр. С., кв. ***. На ответницата бил открит клиентски номер ***, в качеството й на ползвател на имота, като за това тя подала заявление-декларация за започване на продажба на ел. енергия, декларация за достъп до мрежата и Заповед на кмета на Община С.. Задължила се, на основание чл.11, т.1 от общите условия да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването, в сроковете и по начините, посочени в чл.18, ал.1 и ал.2 от ОУ. На ***г. служители на ищцовото дружество извършили проверка на обекта на ответницата. Бил съставен констативен протокол №*** от същата дата, в присъствието на двама свидетели и служител на РУ С.. Проверката била извършена при спазване на изискванията на чл.37 и чл.63 от ОУ. Констатирало се, че електромерът не съответства на метрологичните и техническите изисквания, тъй като не измерва консумираната ел. енергия в резултат на извършена манипулация. На ответницата били начислени допълнително 4416 кWh за период от 90 дни от 16.01.2017 г. до ***г. и била издадена фактура №***г. на стойност 640,16 лв., с падеж на 16.06.2017 г. За това ответницата била надлежно уведомена с писмо, получено от нея на 12.06.2017 г. Поради забава на плащането ответницата дължала и законна лихва, която за периода 17.06.2017 г. - 16.12.2018 г. възлязла на 97,45 лева. Ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. №249/2019 г. по описа на НПРС, но длъжницата подала възражение, че не дължи сумите.
На основание
дадените указания и в законовия срок ищцовото
дружество предявява настоящите установителни искове,
като моли съдът да признае за установено, че ответницата дължи 640,16 лв. -
главница; мораторна лихва в размер на 97,45 лв. за
периода от 17.06.2017 г. до 16.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.12.2018 г. до окончателното плащане, както и
направените по заповедното производство разноски от 25 лв. - държавна такса и
50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Претендира и разноските,
направени в настоящото производство.
На ответницата са връчени съдебните книжа по делото и й е указан законовия срок за отговор. В този срок отговор не е депозиран. На откритото заседание по делото ответницата заявява, че по никакъв начин не е въздействала на средството за измерване, а в периода от 08.08.2016 г. до началото на месец април 2017 г. тя не живяла във въпросното жилище, не живеела там и понастоящем.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото са представени в заверени копия следните документи: заявление-декларация за започване на продажба на електрическа енергия №***г.; декларация за достъп до мрежата от 02.10.2015 г.; заповед №***от ***г. на Кмета на Община С.; констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №*** от ***г.; справка за коригиране на сметката за електроенергия №***/***г.; фактура №*** от 06.06.2017 г.; писмо от ищцовата страна до ответницата изх. №***от 06.06.2017 г.; известие за доставяне на 12.06.2017 г. и разписка №*** от 28.06.2017 г. По делото е приложено и ч. гр. д. №249/2019 г. на РС – Нови пазар.
На базата на така посочените доказателства съдът счете, че по делото се установяват безспорно следните факти: С горепосочената заповед на Кмета на Община С., на основание чл.43, т.1 от ЗОС във вр. с чл.20, ал.1 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилищни имоти, ответницата Р.М.М. е настанена в жилище - апартамент, находящо се в гр. С., кв. ***. Н 02.10.2015 г. ответницата е подала до ищцовата страна заявление, че желае този жилищен имот да бъде снабдявана с електрическа енергия за битови нужди, която енергия да бъде измервана на две тарифи и която ще бъде заплащана в брой. Подала е декларация за достъп до ел.мрежата за постоянно захранване, като с нея е декларирала, че приема Общите условия на договорите за пренос на ел.енергия на“ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД. Обектът на ответницата бил с ИТН ***. На ***г. в имота, обитаван от ответницата била извършена проверка от страна на служители на ищцовата страна, в хода на която било установено, че измервателното устройство не отчита потребяваната ел.енергия, тъй като е извършена манипулация. Съставен бил горепосочения констативен протокол, в който било вписано, че „електромерът е прекъснат“. Предвид обстоятелството, че доставяната ел.енергия в обекта на ответницата не се измерва и отчита, то от страна на ищцовото дружество била начислена доставяната в обекта на ответницата ел.енергия, съобразно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДЕКВР – чл.47-чл.51 от правилата, за период от 90 дни. Така с оглед извършените изчисления, била издадена горепосочената фактура за дължима от ответницата сума за потребена ел. енергия за периода от 26.01.2017 г. – ***г. на стойност 640, 16 лв. След това до ответницата било изпратено уведомление за извършената проверка и за начислената сума, което тя получила лично на 12.06.2017 г. Поради това, че ответницата не заплатила начислената сума, ищцовата страна на 17.12.2018 г. подала заявление на основание чл.410 от ГПК, за което в РС – Н.е образувано ч.гр.д. №249/2019 г. По въпросното производство съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение №155 от 11.02.109 г., с която е разпоредено ответницата да плати на ищцовата страна сумата от 640, 16 лв. – главница и 97, 45 лв. мораторна лихва за периода 17.06.2017 г. – 16.12.2018 г., както и разноски за производството. Ответницата е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и на ищцовата страна са били дадени указания да предяви претенциите си в установително производство.
Така изложените факти са безспорно установени по делото, като те не са и оспорени от страна на ответницата. В случая без съмнение между страните по делото е налице облигационно отношение. Ответницата не е собственик на имота, до който е била доставяна ел. енергия, но същата е в договорно отношение с ищцовото дружество като ползвател на имота, за което са налице писмени доказателства – посочените по горе заявление и декларации. Като ползвател на имота и потребител на ел.енергия ответницата има задължение за заплащане на консумираната енергия на основание облигационния договор с ищцовата страна, разпоредбите на ЗИ и на ОУ на ищцовото дружество. Безспорно се доказва по делото, че в ползвания от ответницата имот е било установено, че енергията не се отчита и е извършена корекционна процедура, по която са извършени математически изчисления по методика предвидена в съответните нормативни актове и правила. От страна на ответницата не е оспорена извършената корекционна процедура, нито количеството и стойността на доставената в обекта ел.енергия. От ответницата са налице твърдения, че тя не е въздействала върху средството за измерване на доставяната енергия и, че тя в голямата част на периода, за който се отнася ищцовата претенция не е живяла в имота. Така заявените възражения са неоснователни. На първо място следва да се има предвид, че е без значение за решаването на настоящия случай кое е лицето осъществило въздействие върху електромера в имота по начин, че същият да не отчита ел.енергията, а и в исковата молба по никакъв начин не се твърди, че това е именно ответницата. Настоящото производство няма санкционен характер спрямо ответницата, а претенциите на ищеца имат за цел да се реализират правата на доставчика на енергията по облигационното отношение, което е налице с ответницата. Също така е без значение за случая дали ответницата е живяла в имота, или не. По силата на сключения с ищцовата страна договор за доставка на ел. енергия и в качеството си на ползвател на ел.енергия, ответницата има задължения да заплаща доставяната в имота енергия, независимо от кого е ползвана енергията. Отделно от това по делото по никакъв начин ответницата не е ангажирала доказателства относно твърденията си и не се и доказва в процеса дали ответницата в исковия период е живяла или не в имота и дали въобще някой е обитавал имота през това време и ползвал енергия. „
По делото ответницата е представила разписка (посочена по-горе разписка №*** от 28.06.2017 г.). Същата обаче не касае периода, за който се отнасят претенциите на ищцовата страна, а се отнася за период след исковия. Поради това този документ не е относим към случая.
Предвид
гореизложените мотиви съдът счита, че предявената искова молба е основателна и
доказана и като такава следва да се уважи. Съдът следва да признае за
установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от сумата от 640, 16 лв. – начислена ел.енергия за периода
26.01.2017 г. – ***г. Тъй като ответницата е изпаднала в забава към ищцовата страна за заплащане на тази сума, то основателна е
и претенцията на ищеца за заплащане на мораторна
лихва в размер а 97, 45 лв. за периода 17.06.2017 г. – 16.12.2018 г. Също така
съдът следва да признае, че ответницата дължи посочената главница, ведно със
законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК –
17.12.2018 г. до окончателното плащане.
При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищцовата страна направените по заповедното производство разноски, а именно в размер на 75 лв. Тя следва да заплати на ищцовата страна и разноските, направени по настоящото дело, а именно от 25 лв. внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лв., или общо разноски в размер на 175 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата Р.М.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДЪЛЖИ на “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. П., ул. ***, представлявано от М.М.М. - Д. и Ж.П.С., а по делото от юрисконсулт К.А. сумата от 640, 16 лв. (шестстотин и четиридесет лева и шестнадесет стотинки) – главница, представляваща незаплатена ел. енергия за периода 26.01.2017 г. – ***г. за обект, находящ се в гр. С., кв. ***, с ИТН ***; и 97, 45 лв. (деветдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки) - мораторна лихва за периода 17.06.2017 г. – 16.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаването на заявление по чл.410 от ГПК – 17.12.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Р.М.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. П., ул. ***, представлявано от М.М.М. - Д. и Ж.П.С., а по делото от юрисконсулт К.А. направените разноски по ч. гр. д. №249/2019 г. по описа на РС – Н.в размер 75 лв. (седемдесет и пет лева).
ОСЪЖДА Р.М.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. П., ул. ***, представлявано от М.М.М. - Д. и Ж.П.С., а по делото от юрисконсулт К.А. направените разноски по настоящото дело от 175 лв. (сто седемдесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Ш..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: