Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 30.01.2018г.

                                              

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 2964 по описа за 2017г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Производството е по чл. 625 и сл.от ТЗ.

Образувано е по молба на „М.М.“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, обявяването му в несъстоятелност и последващото му заличаване от търговския регистър при Агенция по вписванията.

В молбата е посочено, че дружеството е неплатежоспособно и свръхзадлъжняло. То има задължение към държавата в размер на 30 000 лева по влязло в сила наказателно постановление № С-2-ДНСК-86/18.09.2015г. Същевременно дружеството не притежава никакви активи и е с преустановена дейност. То няма никакви средства за заплащане на разноските по несъстоятелността и не е в състояние да посочи лице, което може да бъде назначено за временен синдик.

В хода на делото са уточнени задълженията на молителя, обстоятелствата по неплатежоспособността, че свръхзадълженост се твърди при условията на евентуалност, както и не е възразено за начална дата на неплатежоспособността да бъде приета датата 31.12.2014г., съответно на данните по изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза.      

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза,  и  като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни документи, както и тези допълнително представени на вещото лице за работата му по делото от НАП (годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и ГФО за периода от 2013г. до 2016г.),   намира за установено от фактическа страна следното:

Молителят е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд, пререгистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2008г., с първоначална регистрация по ф.д. № 9162/2003г. на Софийски градски съд. Предмет на дейност на дружеството са  основно консултантски услуги в областта на строителството и строителния надзор.

   Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуемо публично парично задължение по влязло в сила наказателно постановление № С-2-ДНСК-86 от 18.09.2015г., издадено от заместник-началник на Дирекцията за национален строителен контрол.

С постановлението е била наложена имуществена санкция от 30 000 лева за   допуснато от дружеството нарушение на 10.12.2014г., когато  в Столична община, район „Люлин“, е бил входиран  комплексен доклад за оценка на съответствие на технически инвестиционен проект в нарушение на ЗУТ и правилата на проектирането (нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 2, вр. чл. 31, ал. 1, т. 1 и ал. 5 от ЗУТ, вр. чл. 75, ал. 1, вр. чл. 88, ал. 2, 3 и 5 от Наредба № 7 от 22.12.2003г.).

Наказателното постановление е било потвърдено с Решение № 9423 от 07.11.2016г. по н.а.х.д.№ 18414/2015г. на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 133 състав, последното потвърдено с Решение № 2339 от 06.04.2017г. по адм. дело № 12628/2016г. на състав на Административен съд – София-град, и е влязло в сила на 06.04.2017г..

Задължението за сумата от 30 000 лева  не е било осчетоводявано при молителя.  

Осчетоводявани са били други задължения, към доставчици по търговски сделки, каквито са и установени по заключението на изслушаната по делото съдебна експертиза, дала заключение за финансово-икономическото състояние на молителя. Съгласно предоставената на вещото лице  Аналитична оборотна ведомост, към 31.12.2016г. задълженията към доставчици са били поне за 11 418. 76 лева.

Също съгласно заключението, за 2013г. дружеството е имало показатели, симптоматични за добро финансово здраве.

По-конкретно дружеството е имало положителен нетен оборотен (работен) капитал, предполагащ доверие от страна на кредиторите, финансовият резултат от обичайната дейност е бил печалба, а коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.00, е бил  2. 6667. Наличните краткотрайни активи към 31.12.2013г. са били достатъчни за покриване на краткосрочните задължения на дружеството.   При общо норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността да посреща дълготрайните си задължения, към 31.12.2013г. коефициентът на финансова автономност на дружеството е бил 1. 8333. Положителен е бил и реципрочният коефициент за финансова задлъжнялост.     

През следващите години обаче  - към 31.12.2014г., към 31.12.2015г. и  към 31.12.2016г. тези показатели са били влошени, симптоматични за недобро финансово здраве.

През  2014г. дружеството  е имало отрицателен нетен оборотен (работен) капитал, не е имало формирана печалба, а коефициентът на обща ликвидност,  при общ норматив 1.00, е бил 0.8846.  Наличните краткотрайни активи не са били достатъчни за покриване на краткосрочните задължения на дружеството. Под единица са били и коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност.  При общ норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността да посреща дълготрайните си задължения, коефициентът на финансова автономност на дружеството  за 2014г. е бил отрицателна величина. Такъв е бил и реципрочният коефициент за финансова задлъжнялост.

При осчетоводяване (съобразяване) на наложената на дружеството имуществена санкция през  2015г. за сумата от 30 000 лева,  коефициентът на обща ликвидност също е бил под 1 – съответно 0. 3235 към 31.12.2015г. и 0. 4722 към 31.12.2016г. В този смисъл са изчислените варианти на коефициентите от вещото лице по съдебната финансово-икономическа експертиза. Под единица са били и коефициентите на бърза ликвидност, незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност. Коефициентите за финансова автономност  и задлъжнялост са били отрицателни величини, както и и през 2015г., и през 2016г. дружеството е било декапитализирано.

Не се установява промяна във финансово-икономическото състояние на молителя след това. 

За дружеството не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага и с имущество.  

Липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по партида на молителя в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието, както и няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“. Данни за  активи по настоящем не се съдържат и в заключението на съдебната финансово-икономическа експертиза.

В описа и оценката на активите към молбата за откриване на производство по несъстоятелност  е посочено, че такива няма. Определеното възнаграждение за работата на вещото лице по делото е било заплатено от бюджета на съда при липсата на парични средства в касата на дружеството. Това е било потвърдено и от вещото лице при приемане на заключението в открито съдебно заседание на 16.01.2018г.     

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 16.01.2018г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд на сума от 3 000 лева, необходима за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 17.01.2018г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  молителят е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични задължения по търговски сделки, както и публичноправно задължение към държавата по издадено и влязло в сила от 06.04.2017г. наказателно постановление (чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК), свързано с търговската дейност на молителя.

Тези задължения не могат да бъдат изпълнени – молителят не може да извърши плащания и да ги погаси, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ).

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2014г.

Не по-късно от тази дата молителят   не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Съгласно установеното финансово състояние на дружеството към 31.12.2014г., коефициентът на обща ликвидност на дружеството към тази дата, за разлика от предходната година, вече е бил 0.8846, под характерната стойност 1, което е било и за останалите коефициенти за ликвидност. Към 31.12.2014г. дружеството е имало отрицателен нетен оборотен (работен) капитал, както и под общата норма са били коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост. 

Без значение е дали след 31.12.2014г. от молителя  са извършвани плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. От 31.12.2014г. е настъпило  трайно влошаване на икономическото състояние на молителя. Както вече се посочи, неплатежоспособността е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си – спиране на плащанията, което се дължи на липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. В този смисъл са Решение № 115 от 25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 90 от 20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 153 от 23.12.2010г. по т.д. № 255/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 56 от 10.09.2014г. по т.д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 13 от 23.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. Извършването  на плащания към отделни кредитори не води до извода, че не е налице състояние на неплатежоспособност, ако от обективен финансово-икономически анализ на предприятието се установи, че дружеството не е било в състояние да изпълни задълженията си.

Затрудненията на молителя не са временни, нито той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

В заключението на вещото лице по делото се съдържат данни и за свръхзадълженост на дружеството, но  съдът  не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, тъй като те  са въведени като основание за откриване на производство по несъстоятелност от  молителя при условията на евентуалност.  Съгласно възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ.         

Съгласно възприетото от фактическа страна, наличното имущество на длъжника не е достатъчно  за покриване и на началните разноски в производството по несъстоятелност. Тези разноски, определени от съда на 3 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 16.01.2018г.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на молителя - длъжник, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, но и да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

На основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноските от  600 лева за работата на вещото лице. Сумата ще бъде събрана от масата на несъстоятелността, ако производството по делото бъде възобновено. От молителя е внесена държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ и такава не е дължима.

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М.М.“ ЕООД, с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление ***, офис 1, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 31.12.2014г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „М.М.“ ЕООД, с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление ***, офис 1.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „М.М.“ ЕООД, с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление ***, офис 1.

         ОБЯВЯВА в несъстоятелност „М.М.“ ЕООД, с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление ***, офис 1.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „М.М.“ ЕООД, с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление ***, офис 1.

         СПИРА производството по т.д.н. № 2964/2017г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав .

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

ОСЪЖДА „М.М.“ ЕООД, с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление ***, офис 1, да заплати на сметка на Софийски градски съд сумата от 600 лева (шестстотин лева) от разноските платени за вещо лице от бюджета на съда по делото. 

Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТР, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: