Решение по дело №2683/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 257
Дата: 8 март 2022 г.
Съдия: Светлана Нейкова Нейчева
Дело: 20214520202683
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Русе, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520202683 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. К. Ф., ЕГН **********, срещу НП № 21-1085-002323 на
началник група в сектор ПП към ОДМВР - Русе, с което за нарушение на: чл.94 ал.3 от
ЗДП, на основание чл.183 ал.2, т.1 от ЗДП му е наложено административно наказание
“глоба” в размер на: 20лв.
Жалбоподателят моли НП да бъде отменено, тъй като не бил извършил
нарушението, в които е обвинен.
Наказващият орган не изпраща представител.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по
делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН.
На 19.07.2021 г., св.и. и неговата колега се движили с патрулен автомобил по ул.
„Стефан Стамболов“. Улицата била еднопосочна, с три ленти за вижение. Установили,
че в най-лявата лента, която била лента за ускорение, имало паркирани не малко на
брой автомобили. Преценили, че същите били в нарушение на ЗДвП, тъй като не били
паркирани в най-дясната лента по посока на
движението, а били паркирани в най-лявата ускорителна лента, с затруднявали
1
движението на автомобилите. След направена справки написали уведомления
и фишове за всички автомобили. Един от тях бил този на жпод.Ф.. В последствие
жалбоподателят оспорил фиша, поради което на основание чл. 186, ал.2 от ЗДвП св.и.
му съставил акт, с който го обвинил за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП. Актът
подписал с възражение. Впоследствие наказващият орган издал и обжалваното
наказателно постановление, с което било наложен горепосочената санкция.
От изложената фактическа обстановка и приложените по делото писмени и
събрани гласни доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Налице е неправилно приложение на материалния закон, както и съществено
нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 т.5 от ЗАНН.
Описаното в АУАН и в НП нарушение е свързано с неправилно паркиране от
жпод.Ф.. Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места
пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя. Това е фактическото обвинение,
което дословно пресъздава волята на законодателя в чл.94 ал.3 от ЗДвП. Съдът
отбелязва, че всички тези обективни признаци от нарушението е следвало да бъдат
попълнени с факти и обстоятелства, с оглед установяване на фактическата обстановка.
Въз основа на нея Съдът следва да направи извод дали същата правилно е подведена
под посочения за нарушен чл.94 ал.3 от ЗДвП. Това не е сторено от съответните
длъжностни лица, с което съществено е нарушен чл.42 т.4 и чл.57 т.5 от ЗАНН.
Отделно от гореизложеното съдът отбелязва, че съгласно чл. 94, ал. 4 от ЗДвП
на път с еднопосочно движение, какъвто и този по ул.Стефан Стамболов, се допуска
престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението
на пътните превозни средства. От показанията на св.и. се установи се, че жпод. Ф.
паркирал в крайна лява лента на движението. От друга страна разписаната в чл. 94, ал.
3 изр. 1 от ЗДвП принципна възможност да се паркира в населено място на платното за
движение е ограничена от забраната в чл. 98, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП за престой и
паркиране на място, начин и др. конкретизирани хипотези, описани в точките на в чл.
98. Освен надлежния текст на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, които актосъставителят и
наказващият орган е следвало да посочат, в обвинението е следвало да отразят
конкретните факти и обстоятелства, които са констатирани в случая и съобразно които
е преценено, че с паркирания на улицата в града автомобил жпод.Ф. е създал опасност
за движението и/или е бил пречка за движението и/или е закрила знак и т. н.
С оглед изложеното наказателното постановление се явява постановено при
неправилно приложение на цитираните разпоредби на ЗДвП и ЗАНН, което е
основание за отмяната му.
2

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-1085-0023235/2021г. на началник група в
сектор ПП към ОДМВР - Русе, с което за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДП, на
основание чл.183 ал.2, т.1 от ЗДП, на М. К. Ф., ЕГН **********, е наложено
административно наказание “глоба”, в размер на 20лв.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Русенски административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3

Съдържание на мотивите


Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. К. Ф., ЕГН **********, срещу НП № 21-1085-002323 на
началник група в сектор ПП към ОДМВР - Русе, с което за нарушение на: чл.94 ал.3 от
ЗДП, на основание чл.183 ал.2, т.1 от ЗДП му е наложено административно наказание
“глоба” в размер на: 20лв.
Жалбоподателят моли НП да бъде отменено, тъй като не бил извършил
нарушението, в които е обвинен.
Наказващият орган не изпраща представител.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по
делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН.
На 19.07.2021 г., св.И. и неговата колега се движили с патрулен автомобил по ул.
„Стефан Стамболов“. Улицата била еднопосочна, с три ленти за вижение. Установили,
че в най-лявата лента, която била лента за ускорение, имало паркирани не малко на
брой автомобили. Преценили, че същите били в нарушение на ЗДвП, тъй като не били
паркирани в най-дясната лента по посока на
движението, а били паркирани в най-лявата ускорителна лента, с затруднявали
движението на автомобилите. След направена справки написали уведомления
и фишове за всички автомобили. Един от тях бил този на жпод.Ф.. В последствие
жалбоподателят оспорил фиша, поради което на основание чл. 186, ал.2 от ЗДвП св.И.
му съставил акт, с който го обвинил за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП. Актът
подписал с възражение. Впоследствие наказващият орган издал и обжалваното
наказателно постановление, с което било наложен горепосочената санкция.
От изложената фактическа обстановка и приложените по делото писмени и
събрани гласни доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Налице е неправилно приложение на материалния закон, както и съществено
нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 т.5 от ЗАНН.
Описаното в АУАН и в НП нарушение е свързано с неправилно паркиране от
жпод.Ф.. Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места
пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя. Това е фактическото обвинение,
което дословно пресъздава волята на законодателя в чл.94 ал.3 от ЗДвП. Съдът
отбелязва, че всички тези обективни признаци от нарушението е следвало да бъдат
попълнени с факти и обстоятелства, с оглед установяване на фактическата обстановка.
Въз основа на нея Съдът следва да направи извод дали същата правилно е подведена
под посочения за нарушен чл.94 ал.3 от ЗДвП. Това не е сторено от съответните
длъжностни лица, с което съществено е нарушен чл.42 т.4 и чл.57 т.5 от ЗАНН.
Отделно от гореизложеното съдът отбелязва, че съгласно чл. 94, ал. 4 от ЗДвП
на път с еднопосочно движение, какъвто и този по ул.Стефан Стамболов, се допуска
престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението
1
на пътните превозни средства. От показанията на св.И. се установи се, че жпод. Ф.
паркирал в крайна лява лента на движението. От друга страна разписаната в чл. 94, ал.
3 изр. 1 от ЗДвП принципна възможност да се паркира в населено място на платното за
движение е ограничена от забраната в чл. 98, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП за престой и
паркиране на място, начин и др. конкретизирани хипотези, описани в точките на в чл.
98. Освен надлежния текст на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, които актосъставителят и
наказващият орган е следвало да посочат, в обвинението е следвало да отразят
конкретните факти и обстоятелства, които са констатирани в случая и съобразно които
е преценено, че с паркирания на улицата в града автомобил жпод.Ф. е създал опасност
за движението и/или е бил пречка за движението и/или е закрила знак и т. н.
С оглед изложеното наказателното постановление се явява постановено при
неправилно приложение на цитираните разпоредби на ЗДвП и ЗАНН, което е
основание за отмяната му.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
2