Р Е Ш Е Н И Е
№ 333
гр.Хасково, 19.05.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНЖВЕ:
АНТОАНЕТА МУТРУШЕВА
БИЛЯНА
ИКОНОМОВА
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Невена Владимирова от
ОП - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №111 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, подадена чрез пълномощник старши
експерт / юрист / Ивелин Тодоров, против Решение № 148 от 13.12.2021 г.,
постановено по АНД № 401/2021г по описа на Районен съд Димитровград, с което е
отменено Наказателно постановление № КГ-2382/08.04.2021 г. на Председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „Ч., Г. и Сие“
ЕООД, гр. Д., представлявано от управителя Д. Б. Г., на основание чл. 67, ал.3
от ЗЕВИ е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет
хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл. 47, ал.4 във връзка с чл. 47, ал.
1, т. 3 от ЗЕВИ.
Касаторът обжалва решението с доводи
за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът не кредитирал представените от
ДАМТН по делото писмени доказателства – протокол от проверка, протокол от
изпитване, констативен протокол и т.н., не взел под внимание легалните
определения за „краен потребител“ и „разпространение на течни горива“,
разписани в §1, т.20 и т.23 от ДР на ЗЧАВ и постановил решението си единствено
въз основа на доводите изложени в подадената от санкционираното дружество
жалба. Счита за неправилна констатацията на съда, че дружеството не е извършило
вмененото му административно нарушение, тъй като не извършвало дейност по
„предоставяне на пазара“ на гориво за дизелови двигатели, не извършвало
доставки на гориво и не било „краен разпределител“ на течно гориво, което не
кореспондирало със законовите разпоредби и с приложените официални документи по
административнонаказателната преписка. Касаторът сочи, че дружеството не
продавало въпросното течно гориво на трети лица, но безспорен бил факта, че
използвайки горивото за зареждане на собствените си превозни средства „Ч., Г. и
Сие“ ЕООД, предлагало своята дейност на пазара на Общността в процеса на
търговска дейност, срещу заплащане или безплатно. Претендира се отмяна на
обжалваното съдебно решение, а по същество да бъде потвърдено НП. Прави се
искане за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - „Ч.,
Г. и Сие“ ЕООД, гр. Д., чрез пълномощник адв. И. в съдебно заседание и в
представен по делото отговор на касационната жалба излага съображения за
неоснователност на жалбата. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното
решение. Претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С оспореното решение състав на Районен съд
Димитровград е отменил Наказателно
постановление № КГ-2382/08.04.2021г. на Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на „Ч., Г. и Сие“ ЕООД, гр. Д., представлявано от управителя Д. Б.
Г., на основание чл. 67, ал.3 от ЗЕВИ е наложена имуществена санкция в размер
на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл. 47, ал.4
във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ.
За да постанови решението въззивният
съд е обосновал извод за липса на осъществен от санкционираното дружество
състав на соченото нарушение по чл.67, ал.3 вр . чл.47, ал.1, т.3 от ЗЕВИ. Приел
е, че за осъществяване на соченото нарушение било необходимо установяването на
две кумулативни предпоставки: субектът да е краен разпространител и да
предоставя на пазара течни горива от нефтен произход с отклонения от
изискванията на ЗЕВИ. В разглеждания случай и двете посочени предпоставки
липсвали, тъй като дружеството не притежавало качеството „краен
разпространител“, поради липсата на извършвани от същото действия по
„разпространение“, „предлагане“ на пазара на горивото, като част от търговската
му дейност. Тези си правни изводи съдът е основал и на заключението по приетата
съдебно – икономическа експертиза, според която дружеството от декларираното
пред НАП и регистър Булстат е с предмет на дейност: друг сухопътен пътнически
транспорт без разписание; пътнически градски и крайградски транспорт; друг
сухопътен пътнически транспорт по разписание. При извършен анализ на счетоводна
сметка 302 „материали-гориво“ вещото лице е установило, че изписването на
гориво е извършвано само във връзка с транспортната дейност на дружеството,
като е отчитано като разход във връзка с дейността му, съответно дружеството не
генерирало доходи от продажба на горива. Самата бензиностанция представлявала
една колонка за гориво, която се намирала във вътрешния двор на базата и се
използвала само за целите на извършваната от дружеството дейност.
Настоящата инстанция счита, че
атакуваното съдебно решение е правилно, постановено в съответствие с
материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и
в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния
извод за обстоятелството, че дружеството е санкционирано неправилно като краен
разпространител на гориво, каквото то не е. Съдът не е допуснал твърдяното
нарушение на процесуалните правила. Съдията-докладчик е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактическите
констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от
настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.
Според разпоредбата на чл. 47 ал.1 т.3 от ЗЕВИ
лицата, които пускат на
пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, при освобождаване за
потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове предлагат горивата за дизелови и
бензинови двигатели смесени с биогорива в процентно съотношение, както следва: от
1 април 2019 г. – гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел
минимум 6 процента обемни, като минимум един процент обемен от биодизела да е
биогориво от ново поколение. Безспорно в случая
е установено, чрез достоверно лабораторно изследване, че дизеловото гориво от
бензиноколонка, находяща се в базата на „Ч.,
Г. и Сие“ ЕООД в гр. Д.
не отговаря на това изискване. Съгласно чл.47, ал.4 ЗЕВИ крайните
разпространители предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели в
транспорта в съответствие с изискванията на ал. 1, т. 3, 4 и 5 в срок до два
месеца след изтичането на съответния срок.
В чл. 67 ал.3 ЗЕВИ е предвидена имуществена санкция
в размер на 50 000 лв. за краен разпространител, който предоставя на
пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47
ал.2 или ал.4 от ЗЕВИ.
Параграф 1, т.12 ДР на ЗЕВИ препраща към §1 т.20 от
ДР на Закона за чистотата на атмосферния въздух относно легалната дефиниция на
понятието „краен разпространител“. Такова е лице, което разпространява течни горива на
бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни
средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства. „Предоставяне на пазара“ по смисъла на §1 т.15 от
ДР на ЗЕВИ е понятие по смисъла на чл.2 §1 от Регламент (ЕО) № 765/2008г. на Европейския
парламент и на Съвета от
9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара
във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г.) и означава всяка доставка на продукт за
дистрибуция, потребление или използване на пазара на общността в процеса на
търговска дейност, срещу заплащане или безплатно.
В случая „Ч.,
Г. и Сие“ ЕООД в гр. Д. е „краен
разпространител“ по смисъла на цитираната легална дефиниция, тъй като извършва
зареждане на МПС с течни горива от находящата се бензиноколонка в
стопанисваната от дружеството база. Но не е налице втория елемент от състава на
правната норма, а именно да предоставя на пазара тези горива, а ги използва
изцяло за своите нужди, без
да ги предлага на трети лица, без да извлича печалба, без да извърша сделки по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС и това обстоятелство безспорно е установено от
събраните по делото доказателства. При това положение не може да намери
приложение санкционната норма на чл. 67 ал.3 от ЗЕВИ, която предвижда
имуществена санкция за краен разпространител, който предоставя на пазара
дизелово гориво. Разпоредбата на чл. 67 ал.3 от ЗЕВИ е приложима по отношение
на доставчика, който предоставя на пазара съответното течно гориво, като
получателят също може да придобие качеството на доставчик, ако извърши
препродажба, което в случая не е налице. Като е достигнал до тези правни изводи
районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
По отношение на разноските:
От защитника на жалбоподателя са
поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на
разноски. Ето защо в полза на ответника „Ч., Г. и Сие“ ЕООД, с оглед изхода на
делото следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. В случая е представен договор за правна
защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2500 лв., но касационния
жалбоподател в депозираната жалба алтернативно е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за
основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото пред касационната
инстанция. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. възнаграждението е 830 лв. плюс 3 %
за горницата над 10 000 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение
е в размер на 2500 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление,
с което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
50 000 лева. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално
оказаната от защитника правна помощ се изразява в участие и процесуално
представителство в едно съдебно заседание. Заплатеният от жалбоподателя размер
на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата,
като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и
несъответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и обоснован).
Затова следва да бъде намален до предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредбата, а именно до размера от 2030 лв. В тази връзка издателят на
наказателното постановление и касационен жалбоподател в настоящото производство
следва да понесе разноските по делото.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №148
от 13.12.2021 г., постановено по АНД №401 по описа на Районен съд –
Димитровград за 2021г.
ОСЪЖДА
Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор гр. София да заплати на „Ч., Г. и Сие“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. Д.,
представлявано от управителя Д. Б. Г., сумата в размер на 2030 / две хиляди и
тридесет / лева, разноски по делото.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.