Р Е Ш Е Н И Е
№……..
гр. София, 18.01.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при
секретаря Павлинка Славова, разгледа т. д. № 1423 по описа за 2018г и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Н.Е.К.“ ЕАД, с която се иска осъждането на
ответника „К.У.П.“ АД, да заплати на основание чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ
вр. чл.79, ал.1 главница в размер на 1 338 512,00 лв. -
представляваща реализирани небаланси от ответника като производител на енергия
за периода м.06.2014г. - м.09.2014г., а на основание
чл.86 33Д лихви за забава плащането на главницата в размер на
сумата от 379 314,00 лв. за периода 21.07.2014г. - 30.06.2017г.
В
исковата молба ищецът твърди, че между страните по делото е налице валидно
сключен и действащ договор за изкупуване на електрическа енергия №ЕП-103/2007,
по силата на който НЕК се задължава да изкупува цялото количество електрическа
енергия, произведено от „К.У.П.“ АД /КУП/ като производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници и собственик на вятърна електроцентрала. На
основание чл. 56, ал. 5 от ПТЕЕ, НЕК в качеството си на „обществен доставчик“ е
определена за координатор на специалната балансираща група („СБГ“) на
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, какъвто е и
КУП. След отказа на КУП да сключи договор за участие в специалната балансираща
група, НЕК е регистрирала служебно КУП в своята СБГ, като „балансира“
производството на КУП съгласно утвърдените от КЕВР общи принципи за
разпределение на небалансите в СБГ. Доколкото ответникът за исковия период е
член на СБГ на НЕК, ежемесечно, след издаване на финансовия сетълмент на ECO ЕАД,
НЕК разпределя небалансите между членовете на СБГ и издава фактури за
реализирани небаланси за съответния месец. За периода м.06.2014г. - м.09.2014г
КУП дължи на НЕК сумата от 1338 512,00 лв. - представляваща реализирани
небаланси от ответника като производител на енергия, ведно със лихвата за
забава в размер на 379 314,00 лева.
Ответникът
депозира отговор, с който излага съображения за недопустимост на иска. По
същество счита исковете за неоснователни. Не оспорва твърденията, че е включен
в специалната балансираща група (СБГ) на НЕК, но твърди, че от началото на
балансиране на пазара на енергия, липсва алтернатива за участие на ВИЕ
производителите на пазара чрез Комбинираните групи за балансиране, които
започват реално да функционират едва през 2015г, когато прехвърлянето вече е
затруднено, поради законодателното решение това да става при липса на непогасени
задължения към предходния координатор (чл. 103, ал.5, т.4 ПТЕЕ). Източникът на
съдебно предявените вземания, предвид липсата на изричен договор за балансиране
сключен между НЕК и КУП, са Общите принципи на НЕК и Методиката на НЕК,
одобрени с решение №И2-Л-147/06.01,2014г на КЕВР, с което е изменена и
допълнена лицензията на ищеца. Предвид характера на решението на индивидуален
административен акт, в производството за чието съставяне, ответникът не е
участвал, последният иска съдът да извърши косвен контрол за законосъобразност
по реда на чл.17, ал.2 ГПК, както върху решение №И2 на КЕВР, а така и на
Методиката и Общите принципи, като противоречащи на основните принципи на ЗЕ
(чл. 23, т.3, т.4 и т.5), както и на ЗЕВИ, целящи осигуряване на
равнопоставеност между енергийните предприятия и насърчава на ВИЕ
производството. Евентуално, ако се приеме, че източника на вземанията следва от
ПТЕЕ, то такъв косвен контрол за законосъобразност се иска да бъде проведен и
по отношения на тях. Исковите претенции произтичат от задължения на ответника
за подаване на производствени графици и за заплащане на разходи за „доставена
балансираща енергия“. Първото задължение - за подаване на почасови графици за
производство не следва от ЗЕ, а от договора. Договор между НЕК и ответника не е
сключван, а съгласно чл.70, ал.3 ПТЕЕ приложение намират само общите принципи и
методиката. Задължението за подаване на графици за производство предвидено в
методиката е нищожно, поради невъзможен предмет, тъй като не може да се
предвиди силата и интензитетът на вятъра, който е първичния енергоизточник на
централата, а оттам и да се изготви почасов график за производство с точност до
+/- 10 КБтч. Евентуално това задължение е нищожно поради противоречие с добрите
нрави, тъй като: чл. 10 от общите принципи се налага едностранно от НЕК, без
задължението по него да е обвързано от противоправно поведение на ответника и
от което за него произтичат финансови задължения. Евентуално се твърди, че не
може да бъде отговорен за поведение, което не може да му се вмени във вина, тъй
като производствените графици са изменяни едностранно от НЕК, каквото право
последния няма съгласно чл.155, ал.9 ПТЕЕ. За тези изменения ответникът не е
уведомяван от НЕК, не е получавал никакви почасови количества определени от
него като ОД, промените не са съобразени със характеристиките на централата на
ответника и не са съобразени със спецификата на производството на енергия от
вятър и няма как да бъдат спазени изменените графици. Задължението за заплащане
на разходи за „доставена балансираща енергия“ е недоказано и неоснователно. То
произтича от смесен фактически състав, включващ задължението за заплащане на
разходите за балансиране и определяне на техния размер съгласно Методиката и
Общите принципи. Задължението за заплащане на разходи за небаланс е пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на графиците за производство, а
задължението за изпълнение на производствените графици е нищожно поради
невъзможен предмет. Евентуално е нищожно поради накърняване на добрите нрави,
тъй като раздел IV на Методиката на НЕК не само преразпределя небалансите между
участниците в групата, а значително увеличава размера на разходите, като
предвижда заплащане на суми, с който координатора неоснователно се обогатява за
чужда сметка. Претенцията за заплащане на такса за администриране на СБГ се
оспорва като недължима, тъй като нейния размер е предвидена в договора за
балансиране, който не е подписан от ответника, а чл.25 и чл. 27 от общите
принципи като нарушаващи справедливостта и равнопоставеността, се оспорват като
нищожни, поради противоречие с морала. С методиката ищецът преследва забранен
от ЗЕ резултат - формално да изкупи цялото количеството електрическа енергия по
чл. 93а ЗЕ, без да прилага утвърдената от КЕВР с решение № Ц-56/17.12.2002 г.
цена, която била фактически намалена със стойността на едностранно и произволно
начислените такси за небаланс. Акцесорната претенция за лихви се оспорва при
възражения за недължимостта й поради недължимостта на главното задължение.
С
допълнителната искова молба ищецът оспорва отговора. Счита, че при
постановяване на решението №И2-Л147/ 06.01.2014г, с което е допълнена
лицензията на НЕК и са одобрени общите принципи и методиката, е съобразено с
НДЛЕ и не е незаконосъобразно. Счита, че задължението на производителите за
създаване и подаване на производствени графици произтича пряко от ПТЕЕ, а не
само от общите принципи на НЕК. Оспорва възражението за нищожност на
задължението за предоставяне на график за производство. Счита се, че макар и да
е затруднено прогнозирането на силата на вятъра, последното не е невъзможно с
оглед достиженията на техниката. Оспорва се и твърдението, че е поставил
изискване за точност на прогнозата до +/- 10 кВтч. Оспорва твърдението, че
едностранно и без предварително уведомление е променял графика за производство
на ответника. Графикът е променян само, когато месечното потребление е по-ниско
от заявеното производство, като уведомяването е извършвано чрез WEB-базирната
система за администриране на пазара, т.е. по електронен път, в която се
валидират графиците за изпълнение. Оспорва възражението за нищожност на
Методиката като дискриминационна. Твърди, че последната предвижда различни
правила за балансиране поради задължението на обществения доставчик да изкупува
на преференциални цени произведената електрическа енергия от ВЕИ. В методиката
цената за небаланс се определя изцяло въз основа на формули, които съдържат
като компонент именно цената за недостиг или излишък, определена от независимия
преносен оператор. Раздел IV на Методиката цели да стимулира производителите да
прогнозират по-добре и да спазват графиците си. Претенцията за заплащане на
такса на координатора е записана в общите принципи на НЕК.
С
допълнителния отговор се поддържат възраженията за недопустимост на исковете и
за нередовност на исковата молба. Оспорва се твърдението, че НЕК е доставял на
ответника балансираща енергия и че вземанията, предмет на исковете
представляват цената на тази енергия. Твърди, че няма представени доказателства
за количествата доставена енергия на ответника, протоколи от измерване на
доставената енергия, няма доказателства за закупуване на такава енергия от ECO, няма
сключен договор за доставка на балансираща енергия. Поддържа се, че правното
основание за плащане на претендираните суми са само Общите принципи и Методиката
на НЕК. Задължение за изготвяне на графици към координатора е установено само
от НЕК в координираната от него група. Твърди, че НЕК няма право да претендира
заплащане на суми над действителния разход, който е заплатил към ECO, защото
координатора може само да преразпределя разхода за небаланс между членовете, но
не и да начислява по-големи суми. Ако има други причини за начисляване на
такива допълнителни разходи, то същите следва да бъда посочени и доказани в
производството. Счита, че разпоредбата на чл.70, ал. 3 ПТЕЕ установява за НЕК
монополно положение и е нищожна като противоречаща на чл.19, ал.3 ЗЗК. Раздел
IV от Методиката изкуствено завишава разхода и която сума не е дължима към ECO, а
остава при координатора. Методиката следва да бъде прогласена за нищожна и като
забранено споразумение съгласно чл. 21 ЗЗК. Методиката заобикаля правилото на
чл. 35 ЗЕ. Поддържат се възраженията за нищожност на задължението за подаване
на графици за производство, както и че НЕК не е имал право да променя производствените
графици на ответника. Релевират се възражения за неприложимост на разпоредбите
на чл.56, ал. 8, чл. 70, ал. 3 и чл. 73 ПТЕЕ на основание чл. 15 ЗНА, като
установяващи монополно положение на НЕК в противоречие на чл. 19, ал. 3 ЗЗК.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
По
допустимата на исковете:
Отводът
за недопустимост на исковете, поддържан и в писмените бележки от ответника
съдът намира за неоснователен. Както е
посочено и в определението на съда от 23.05.2019 г издадената заповед за
изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43211/2017г на СРС, ГО, 47-ми състав е
процесуално недопустима, тъй като е издадена за вземане, чиито размер надхвърля
този по чл. 410 ГПК и не попада в изключението на чл. 107 ЗЕ. (защото в
спорните отношения „НЕК“ ЕАД не действа като обществен доставчик, а в качеството си на координатор на специална
балансираща група и вземането не касае доставена или пренесена електрическа
енергия, или за услуга по ЗЕ, а реализирани небаланси на производител). Следователно след определението по ч.гр.д № 3264/19 г на САС и
уточнителната молба от 07.02.2020г на ищеца, че „се променя вида на търсената
защита“, като съответно се довнася следващата се за производството държавна
такса до дължимите 4% от материалния интерес, се налага извода, не за предявен
иск по чл. 422 ГПК, с допуснато изменение на вида на търсената защита по реда
на чл. 214, ал. 1 ГПК, а до предявяване на нов осъдителен иск не обвързан от
съществуването и валидността на издадената заповед за изпълнение със следващите
от това правни последици за материалното право.
По
основателността на иска:
Основателността
на иска по чл. 155, ал.9 ПТЕЕ е предоставена от кумулативното установяване на
следните обстоятелства: възникване между страните на правоотношение по
изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, елемент от което
е задължението на ответника да заплаща разноските за балансиране на
електрическата система; размерът на допуснатия от ответника за месеците юни-
септември 2014 г. небаланс, съответно неговата стойност и настъпилата
изискуемост на задължението за заплащането му, установяване на факти и
обстоятелства водещи до прекъсване на давността.
Между
страните не е спорно, пораждането и съществуването на отношенията по повод на договора
за изкупуване на електрическа енергия №ЕП-103/2007, по силата на който НЕК се
задължава да изкупува цялото количество електрическа енергия, произведено от „К.У.П."
АД /КУП/ като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и
собственик на вятърна електроцентрала. Не е спорно и че ответникът е включен по
право съгласно чл.56, ал. 5 ПТЕЕ в специалната балансираща група (СБГ) на НЕК, поради липсата на изричен договор с НЕК
или друг координатор на балансираща група.
Източникът
на съдебно предявените вземания, предвид липсата на изричен договор за
балансиране сключен между НЕК и КУП са разпоредбите на ПТЕЕ, уреждащи
балансирането на електрическата система, които са императивни, както и Общите
правила и Методиката на НЕК.
Първия
спорен между страните въпрос касае законосъобразността на ПТЕЕ, като източник
на спорните облигационни отношения.
В чл.
91, ал. 2 от Закона за енергетиката,/ЗЕ/ (ДВ, бр. 54 от 2012 г.) императивно е уредено
задължение при извършване на сделките с електрическа енергия да бъдат спазвани
разпоредбите на ЗЕ и ПТЕЕ. Съгласно чл. 91, ал.3 ЗЕ, ПТЕЕ определят правилата
за снабдяване от крайни снабдители и доставчици от последна инстанция, правила
за обмен на данни, начинът на администриране на сделките, известяването на
почасови графици, организиране и работа на борсовия пазар, пазара на
балансираща енергия и пазара за предоставяне на преносна способност,
механизмите за определяне на цените за небаланс, както и регистрирането на
отделните видове балансиращи групи и дейността на координаторите на балансиращи
групи. В разпоредбата е предвидена и законовата делегация за приемане на ПТЕЕ
от ДКЕВР (КЕВР). Следователно Правилата за търговия с електрическа енергия имат
характера на подзаконов нормативен акт, определящ, по силата на законова
делегация, съдържанието на правоотношението между участващите в пазара на
електрическа енергия.
Основен
принцип на пазара на електрическа енергия, въведен със ЗЕ и ПТЕЕ е осигуряване
на баланс на производството и потреблението на електрическа енергия. Съгласно
чл. 99, ал. 1 ЗЕ, за целите на балансиране на производството и потреблението на
електрическа енергия Електроенергиен системен оператор ЕАД, /ЕСО/ в качеството
си на оператор на електропреносната мрежа организира пазар на балансираща
енергия. С ПТЕЕ отговорността за балансиране се осъществява като се въвежда
принципа на агрегиране (обединяване) на
небалансите на търговските участници, за да бъдат смекчени икономическите
последици от цените на балансиращата енергия (чл.56, ал.1 ПТЕЕ). Предвидено е
създаване на балансиращи групи с цел въвеждане на организация при
администриране на сделките с електрическа енергия, реалното им изпълнение и
сетълмент, както и подобряване на планирането на състава на генерираните
мощности и определяне на балансиращите източници по поддържане на баланс на
електроенергийната система.
Ответникът
оспорва законосъобразността на ПТЕЕ, като противоречащи на основните принципи
на ЗЕ (чл. 23, т.3, т.4 и т.5), както и на ЗЕВИ, целящи осигуряване на
равнопоставеност между енергийните предприятия и насърчаване на ВИЕ
производството. Разпоредбите на ПТЕЕ въвеждащи балансирането на системата,
балансиращите групи и отговорността за небаланси, не нарушават цитираните
принципи на ЗЕ, тъй като не касаят конкретна група производители (например само
производителите на електроенергия от възобновяеми източни), а въвеждат
задължението за балансиране, чрез участие в балансиращи групи, регистриране на
графици за производство и извършване на сетълмент между всички участници и
независимия преносен оператор, с което именно се гарантира равнопоставеността им,
а и крайната цел на балансирането е намаляване на разходите затова, което също
е от икономическа полза за всеки един производител.
Следващия
спорен момент касае приложението към отношенията на общите правила и методиката
на НЕК.
Съгласно
чл.63, ал. 2 ПТЕЕ (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2014 г.) когато производителите на
електрическа енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано
производство на топлинна и електрическа енергия не са избрали да прехвърлят
отговорността за балансиране на координатор на комбинирана балансираща група,
крайните снабдители и общественият доставчик в зависимост от сключените договори
за изкупуване на електрическа енергия ги регистрират и ги балансират съгласно
утвърдените от ДКЕВР общи принципи за разпределение на небалансите в
специалната балансираща група. А съгласно чл. 70, ал. 3 ПТЕЕ (ДВ, бр. 39 от
2014 г.) балансирането от координатора на балансиращата група на производителите,
които не са сключили договор по чл. 11, т. 9, се извършва чрез методиката за
разпределение на небалансите на членовете в специалната балансираща група и
утвърдените от ДКЕВР общи принципи за разпределяне на небалансите. От двете
разпоредби на ПТЕЕ се налага извода, че в отношенията между страните приложение
намират, както Методиката, така и Общите принципи за разпределяне на небаланси
на НЕК утвърдени от ДЕКВР с придобиването на лицензията за координатор на
балансираща група. По правната си същност те са вид общи условия, които по
силата на ПТЕЕ (чл.70, ал. 3) намират приложение към спорните между страните
отношения и без изричното им приемане от ответника, предвид императивното и по
право включване на производителя в специалната група на НЕК, поради липсата на
договор с друг координатор на балансираща група и вмененото му чрез ПТЕЕ
задължение за балансиране на производството.
Следващия
спорен момент в отношенията на страните касае обема на задълженията на
ответника и отговорността му при допуснат от него небаланс на групата.
ПТЕЕ въвеждат задължение за производителите на
електрическа енергия, в това число и за производители на електроенергия от
възобновяеми източници, за изготвяне на прогнозни почасови графици за
производство на електроенергия, т.е. график за производство за всеки час от деня,
следващ деня на подаване на графиците (така чл. 1, ал. 1, т. 6, чл. 71 ал. 1
вр. чл.77). Почасовите графици за производство се изпращат на координаторите на
балансиращи групи от всички производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа в деня, предхождащ доставката, по образец,
утвърден от координатора на балансиращата група (чл.77 ал.2). Почасовите
графици за производство и почасовите графици за потребление се изпращат в деня,
предхождащ деня на доставка на независимият преносен оператор (НПО), и съдържат
информация за количеството електрическа енергия за всеки час в деня на
доставка, което съответният производител (блок на производител) или обект на
потребител ще доставя/потребява от мрежата. На база графиците за производство и
графиците за потребление и собствени прогнози НПО определя необходимия резерв -
вторичен, третичен и студен, за следващия ден, необходими за: 1. поддържане на
баланса между производството и потреблението в реално време; 2. поддържане на
сигурно и надеждно електроснабдяване; 3. поддържане на резервна мощност в
случаите на непредвидени аварийни ситуации на мрежата и производствените
мощности и промени в климатичните условия; 4. управление на претоварванията в
мрежата (чл.77, ал.12).
Следователно спазването на задължението за подаване
на производствени графици и тяхното изпълнение е в основата на въведеното
балансиране на търговията с електроенергия. Предвидено е за всички участници
независимо от суровината за производство. Изискването за прогнозиране и
подаване на почасовите графици следва да е съобразено с дейността на
производителя и възможността да предвиди производството, с оглед на източника
на енергия, за да може да предложи обективни и балансирани графици за
произвежданата от него електрическа енергия, като съобрази техническите
параметри, оборудване и условия на работа на собствените си производствени
мощности (чл.93а, ал. 3 ЗЕ). От затрудненията за определяне на количеството
произведена енергия, не следва извод, че производителят не трябва да планира и
прогнозира дейността си, защото обратното означава да му се разреши безконтролното
небалансиране на енергийната система, което в даден момент може да доведе до
невъзможност за нейното нормално функциониране, било чрез претоварването и със
свръх производство, било чрез недостиг на мощности. Публичния интерес, който се
обслужва чрез въвеждането на балансирането на системата чрез изготвяне и
оповестяване на индивидуални графици за производство следва да бъде предпочетен
пред индивидуалния интерес на отделния производител и затрудненията, които може
да има в планирането на производството.
Важно е да се посочи и че по аргумент от чл.81, ал.
9 ПТЕЕ обществения доставчик като координатор на СБГ няма правомощия да
коригира производствените графици без съответно искане за това от страна на
независимия преносен оператор. Съгласно чл.71, ал.2 и чл.77, ал.1, ал.2, ал.3 и
ал.10 ПТЕЕ координаторите на балансиращи групи само агрегират подадените
графици от отделните производители и съответно ги изпращат в „ЕСО” ЕАД. Общите
принципи и методиката също не уреждат право на координатора да налага корекции
на подадените графици от производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници, а единствено задължение да разпределяне на финансовата тежест при
небаланс, ако такъв е налице, при спазване изискванията на чл.155, ал.9 ПТЕЕ.
Съгласно заключението на СТЕ задължението за
подаване на почасови производствени графици е изпълнявано от страна на
ответника, като такива графици са подавани за всеки ден на доставка през
процесните месеци до или в деня Д-1 (деня преди доставката), който дневни
графици са известени в електронната система на независимия преносен оператор /ЕСО/
в сроковете по инструкцията на ЕОС, макар да е невъзможно почасовото
прогнозиране за период от 12 до 36 часа напред с точност до 10 kW.
График за производството на КУП е подаван и от НЕК в системата ЕСО в деня Д-1,
който е различен от известения от ответника график за този ден в системата на
ЕСО за всеки ден и час от процесните месеци, като има дни и отделни часове с
нулеви графици за производство, с максималната почасова корекция надхвърляща 21
MW или минимална под 0,03 MW и с размерност до третия
знак, т.е. с точност на 1 kW, каквато точност спрямо
мощността на централата на ответника (35 бр. турбини по 1 MW=1000 kW) е
неосъществима. Посочено е и че претендираните от НЕК небаланси са определени на
база коригираните от самия него графици за производство, а не по тези подавани
от ответника.
Следователно в процесния случай ищецът претендира заплащане
на разходи за покриване на небаланс не поради разлика в подадения от ответника график
и реално произведената от него електрическа енергия, а поради разлика в
коригирания от ищеца график и реалното производство, което е в противоречие с
разпоредба на чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ. Но дори да се приеме, че последният може да
коригира производствените графици на ответника, се установява, че при корекциите
ищецът не е изпълнил задължението си по чл.78, ал. 6 ПТЕЕ да съобрази производствените
характеристики на агрегатите, прогнозния режим на работа, спецификата на производството на енергия от вятър и по
този начин е съставил производствени графици, които няма как да бъдат спазени. Изложеното е достатъчно основание да се приеме, че
исковете са неоснователни, тъй като е невъзможно установяване на евентуално
предизвикания от ответника небаланс на системата.
Неоснователни
са и фактурираните претенции за заплащане на възнаграждение за услугата по
администриране на дейността на балансиращата група. Дължимостта на последното е
предпоставено от неговото договорно уговаряне или законово предвиждане и в
отношенията между страните. По делото не се твърди и не се установява да е
постигнато съгласие (договорът по чл.11, т. 9 ПТЕЕ не е подписан от ответника),
а такова възнаграждение не е уредено в ЗЕ или ПТЕЕ. Следователно претенцията е
неоснователна и също следва да се отхвърли.
Дори
да се приеме, че вземанията са доказани по основание и размер, то те са
неоснователни като погасени по давност. Падежът на задълженията по отделните
фактури настъпва на 20-число на месеца следващ месеца на издаване, т.е. най-късно
падежиралото по фактурите задължение е с падеж 20.10.2014 г. Заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение не прекъсва давността, доколкото производството
не е продължение на заповедното и приложение не намира разпоредбата на чл. 422,
ал. 1 ГПК. Други обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността,
преди датата на депозиране на исковата молба (05.07.2018г.) не се установяват.
Следователно за периода от 20.10.2014 г до 05.07.2018 г е изтекъл срок, който е
по-дълъг от предвидения в чл. 111, б. “б“ ЗЗД и вземанията за главницата по
фактурите са погасени по давност.
Следователно
исковете за главницата следва да се отхвърлят изцяло.
Неоснователността
на исковете за главницата води до неоснователност и на обусловените от тях
искове за мораторна лихва, които също следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските.
С
оглед изхода на делото право на разноски има само ответника. Последният доказва
направата на такива в общ размер на 62 301,80 лева, от които: 25 837,20
лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното
производство; 15 лева държавна такса за обжалване на заповедта за изпълнение в
частта за разноските; 34 449,60 лева
- адвокатско възнаграждение за исковото производство; 2000,00 лева –
депозити за СТЕ и ССЕ.
Ищецът
оспорва платените от ответника адвокатски възнаграждения като прекомерни.
Възражението е неоснователно. От една страна и за исковото и за заповедното
производства то е уговорено, респ. платено в минимален размер съгласно
Наредбата (минималния размер на възнаграждението съгласно чл.7 от Наредбата
възлиза на 29 898,14 лева с ДДС) . От друга страна, платеното е съответно
на фактическата и правна сложност на делото, предвид броя на откритите съдебни
заседания, кумулираните искове и възражения.
При
тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК *****, предявени
срещу „К.У.П.“ АД, ЕИК *****, за
осъждането му да заплати на основание чл.155, ал.9 ПТЕЕ вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД главница в
размер на 1 338 512,00 лв. - представляваща реализирани небаланси от
ответника като производител на енергия за периода м.06.2014г. - м.09.2014г., а на основание чл. 86 33Д лихви за забава плащането на
главницата в размер на сумата от 379 314,00 лв. за периода 21.07.2014г. -
30.06.2017г.
ОСЪЖДА „Н.Е.К.“
ЕАД, ЕИК *****, да заплати на „К.У.П.“ АД, ЕИК *****, на основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата от 62 301,80 лева –
съдебни разноски за исковото и заповедното производства.
Решението
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: