№ 21787
гр. София, 30.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110126188 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** против К. М. Н., ЕГН
**********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца за топлоснабден имот:
апартамент № 18, находящ се в гр. С..................., абонатен № 177585, следните суми: 197,42
лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
13.02.2023 г. до окончателното изплащане; 31,20 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 16.10.2020 г. – 02.02.2023 г. върху главницата за топлинна енергия; 22,77 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.11.2020 г. – 31.12.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 13.02.2023 г. до окончателното изплащане; 5,86 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 05.03.2020 г. – 02.02.2023 г. върху главницата за цена на услуга
за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 7701/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника в качеството му на
собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период до имота на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил
дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
1
цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, като не е сторил това, ответникът е
изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в
посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай
услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Н.И.” ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. М. Н.,
с който оспорва исковете. Сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като не са посочени
фактурите, въз основа на които се дължат спорните суми. Евентуално поддържа, че е
погасил процесните вземания, за което представя платежни нареждания. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК.
Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по
силата на което е доставил до имота на ответника топлинна енергия в твърдените количества
и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е
извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало
задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в
забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
2
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
3
С оглед постъпилия отговор на исковата молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
обстоятелствата, че: 1) през исковия период ответникът е имал качеството клиент на
топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, в качеството си на собственик на
същия (което се установява и от Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на Закона за държавната собственост от 23.02.2001 г.); 2) процесният имот е топлоснабден;
3) за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; 4) за
исковия период е извършвана услугата дялово разпределение на цена, възлизаща на исковата
сума; 5) вземанията за мораторна лихва са в размер на исковите суми.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика
- решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази
нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „М.“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016
г., което правоотношение е възникнало по силата на закона, с качеството на ответника на
собственик на имота през процесния период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В случая от представените писмени
доказателства се установява, че през процесния период до имота е доставяна топлинна
енергия за отопление на имот, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за БГВ.
Спорно по делото е единствено обстоятелството дали процесните задължения са били
заплатени от ответника.
По делото са приети фактури, издадени за процесния период, както и изравнителна
сметка за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., актуална към 03.09.2020 г., представляваща
преработка на изравнителната сметка от 10.07.2020 г. поради постъпили рекламации, видно
от която за имота на ответника е изчислена сумата от 466,93 лв. с ДДС за доставена
топлинна енергия, като е налице разлика за връщане – 14,88 лв. на абоната; изравнителна
сметка за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., актуална към 04.09.2021 г., представляваща
4
преработка на изравнителната сметка от 10.07.2021 г. поради постъпили рекламации, видно
от която за имота на ответника е изчислена сумата от 428,98 лв. с ДДС за доставена
топлинна енергия, като е налице разлика за връщане – 69,26 лв. на абоната; изравнителна
сметка за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., актуална към 26.09.2022 г., представляваща
преработка на изравнителната сметка от 10.07.2022 г. поради постъпили рекламации, видно
от която за имота на ответника е изчислена сумата от 501,54 лв. без ДДС за доставена
топлинна енергия, като е налице разлика за доплащане – 62,09 лв. от абоната.
Към отговора на исковата молба са представени и са приети: 2 бр. изравнителни
сметки – първоначална и коригирана за периода м. 05.2021 г. – м. 04.2022 г., видно от които
след изравняването е определена сума за доплащане от абоната в размер на 4190,87 лв., или
общо дължима – 4718,23 лв. с ДДС, като след преработка на изравнителната сметка от
10.07.2022 г. след постъпили рекламации в срок до 31.08.2022 г. е преизчислена сумата за
доплащане на 62,09 лв. без ДДС, а общото задължение е определено в размер на 501,54 лв.
без ДДС, както и 4 бр. платежни документи – платежни нареждания №№ BORD01234661
(видно от което на 14.10.2021 г. в полза на ищеца е заплатена сумата от 365,57 лв. с
основание: ДС2100467807 Ф1009742959/30.06.2021 г. и пояснение: ТЕ 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г.), 220178545265 (видно от което на 17.01.2022 г. в полза на ищеца е заплатена
сумата от 45,50 лв. с основание: ДС002100467807 и пояснение: ДР 01.11.2020 г. – 31.12.2021
г. - главница), 223194921319 (видно от което на 15.11.2022 г. в полза на ищеца е заплатена
сумата от 579,07 лв. с основание: ДС002100467807 Ф1016613450 и пояснение: ТЕ 01.05.2021
г. – 30.04.2022 г.) и касов бон за сумата 413,94 лв., заплатена в полза на ищеца на 14.09.2020
г. с основание: Фактура № **********/31.07.2020 г.
В тази връзка по делото е изслушано и прието заключение на съдебно – счетоводна
експертиза (ССчЕ), неоспорена от ответника, която съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК
като компетентно изготвена и съответстваща на останалите доказателства по делото. От
същата се установява, че по данни от счетоводството на ищеца К. М. Н. с абонатен №
177585 за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2022 г. има задължения към „Т.С.“ ЕАД в общ размер
на 257,25 лв., от които: главница – 220,19 лв. и мораторна лихва до 02.02.2023 г. – 37,06 лв.
Към материалите по делото са приложени платежни документи за извършени плащания в
общ размер на 1404,08 лв., както следва: на 14.09.2020 г. е платена сумата 413,94 лв. - с
основание за плащане „ф.**********/31.07.2020 г.“, на 14.10.2021 г. е платена сумата 365,57
лв. – с основание за плащане „ТЕ 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г., ф.**********/30.06.2021 г.“,
на 17.01.2022 г. е платена сумата 45,50 лв. – с основание за плащане „ДР 01.11.2020 г. -
31.12.2021 г. - главница“ и на 15.11.2022 г. е платена сумата 579,07 лв. – с основание за
плащане „ТЕ 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., ф.**********“. От анализа на извършените
плащания и погасените с тях задължения, вещото лице е установило, че със сумата 413,94
лв. е погасена ТЕ съгласно цитираната фактура ф.**********/31.07.2020 г., която е с
окончателна сума за плащане 413,94 лв.; със сумата 365,57 лв. е погасена ТЕ съгласно
цитираната фактура ф.**********/30.06.2021 г., която е с окончателна сума за плащане
365,57 лв.; със сумата 45,50 лв. са погасени задължения за такси за дялово разпределение за
5
м. 12.2020 г., м. 01.2021 г., м. 02.2021 г., м. 03.2021 г., м. 05.2021 г., м. 06.2021 г. и м. 07.2021 г.
(общо 22,75 лв. – по 3,25 лв. месечно), както и месечни фактури за ТЕ за м. 05.2021 г., м.
06.2021 г. и м. 08.2021 г. (общо 22,75 лв.); със сумата 579,07 лв. са погасени задължения по
фактура ф.**********/30.06.2022 г., към която има издадени 2 броя кредитни известия от
25.10.2022 г., и начислени лихви към нея (от които 543,75 лв. – годишно изравняване и 35,32
лв. - лихва); допълнително има извършени плащания на 07.12.2020 г. в размер на 15,60 лв.,
за които няма приложени документи. Вещото лице е уточнило, че неплатена е само сумата за
ТЕ от подадени корекции по изравнителни сметки през м. 08.2020 г. и м. 08.2021 г. Услугата
дялово разпределение се е извършвала от фирма „Н.“ АД. Общата стойност на
изравнителните сметки за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. е в размер на -9,71 лв. и
представлява разлика за получаване, която сума е извадена от първоначалното задължение
на абоната за процесния период (за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. – -14,88 лв. за
получаване; за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2021 г. - -69,26 лв. за получаване; за периода м.
05.2021 г. – м. 04.2022 г. – 74,43 лв. за доплащане). От изравнителните сметки за връщане са
прихванати задължения от процесния период, т. е. няма погасени задължения извън
процесния период. Според вещото лице, за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2022 г. потребената
ТЕ по пера и стойности по прогнозни данни, изчислена съобразно действащите цени на ТЕ
през процесния период, е в размер на 1507,44 лв., в т. ч. сума за отопление – 1122,29 лв. и
сума за подгряване на вода – 385,15 лв. Стойността на потребената ТЕ, с включени
изравнителни сметки за същия период, отчетена корекция на ТЕ и отразени извършени
текущи плащания е в размер на 100,80 лв. (1507,44 лв. – 9,71 лв. – 1396,93 лв.), а стойността
на услугата за дялово разпределение – 22,77 лв. През процесния период са издадени 3 броя
общи фактури и 2 броя кредитни известия, всички на обща стойност 1439,17 лв., с които са
сторнирани месечните суми за прогнозно начислената топлинна енергия чрез издаване на
кредитни известия и в които фактури са вписани сумите от изравнителните сметки,
издадени към 30.06., 31.07. и 25.10. на съответната година, както следва: обща фактура
********** от 31.07.2020 г. за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. на обща стойност 448,38
лв., окончателна сума за плащане 413,94 лв. и срок за плащане 14.09.2020 г.; обща фактура
********** от 30.06.2021 г. за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. на обща стойност 388,97
лв., окончателна сума за плащане 365,57 лв. и срок за плащане 14.08.2021 г.; обща фактура
********** от 30.06.2022 г. за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. на обща стойност 4718,06
лв., окончателна сума за плащане 4695,31 лв. и срок за плащане 14.08.2022 г. Към тази
фактура са издадени 2 броя кредитни известия ********** от 25.10.2022 г. на стойност -
156,85 лв. и ********** от 25.10.2022 г. на стойност -3959,39 лв.
Разпитано в съдебно заседание вещото лице пояснява, че са дължими само 100,80 лв.,
които са формирани след направена по-късно корекция в изравнителните сметки, след
извършените плащания от страна на ответника на 15.10.2020 г. и на 15.10.2021 г., лихвата
върху тази главница е 19,80 лв. съгласно приложение № 1 към заключението, реално
абонатът е заплатил всички задължения съобразно всички фактури и срокове, с изключение
на тази корекция, объркването е настъпило вследствие на издадената изравнителна сметка за
отчетен период 2021 г. – 2022 г. и впоследствие, когато е сторнирана тази изравнителна
6
сметка. Сумите за дялово разпределение са същите – ответникът е написал, че погасява суми
за дялово разпределение от 01.11.2020 г. до 31.12.2021 г., но те не са погасени от ищеца по
този начин, а част от сумата е отнесена за погасяване на главница за топлинна енергия, както
е описано в заключението. В приложение № 1 от заключението е видно, че част от сумата за
дялово разпределение е разнесена като погасени задължения за ТЕ за месец май, юни и
август 2021 г., те участват в процесния период, ако се прехвърлят като евентуални суми за
дялово разпределение за процесния период, няма да има суми за дялово разпределение, но
ще се увеличи главницата за топлинна енергия. Вещото лице е уточнило, че сумата от 100,80
лв. включва сумата от 60,81 лв., която е от корекция и не е включена в общите фактури и за
нея е издадена отделна фактура и сумата от 39,99 лв., за която важи същото. Сумите от 60,81
лв. и от 39,99 лв. не са включени в първоначално издадените изравнителни сметки за
съответния отоплителен период, а в последващо издадени дебитни известия в резултат на
извършена корекция на първоначално издадените изравнителни сметки. По отношение на
корекцията за периода м. май 2019 г. – м. април 2020 г. сумата от 60,81 лв. е формирана от 4
бр. издадени дебитни известия с номера **********, **********, **********, **********,
всички издадени на 31.08.2020 г., следващата сума от 39,99 лв. е корекция за периода м. май
2020 г. – м. април 2021 г. и обхваща издадени 2 бр. дебитни известия с номера **********,
**********, всички от 31.08.2021 г.
При тази данни, кредитирайки заключението на ССчЕ, което не е оспорено от
ответника, съдът приема, че същият дължи сума за топлинна енергия в размер на 100,80 лв.,
която сума включва: сумата от 60,81 лв. - формирана от 4 бр. дебитни известия с номера
**********, **********, **********, **********, от 31.08.2020 г. и сумата от 39,99 лв. –
формирана от 2 бр. дебитни известия с номера **********, **********, от 31.08.2021 г.
Посочената сума е формирана в резултат на извършена корекция на първоначално
издадените изравнителни сметки и касае именно процесния период, следователно се дължи
от абоната, който не оспорва количеството и стойността на доставената топлинна енергия,
както и не твърди да е предприел действия по рекламация на извършеното от фирмата за
дялово разпределение изравнение. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 22,75 лв.
– вземания по фактури за топлинна енергия за м. 05, м. 06 и м. 08.2021 г., която сума
неправилно е осчетоводена от ищеца като заплатена с част от сумата по платежно
нареждане от 17.01.2022 г. в общ размер на 45,50 лв. Действително, на 17.01.2022 г. е
платена сумата в размер на 45,50 лв., но в платежното нареждане като основание е посочено
„ДР 01.11.2020 г. - 31.12.2021 г. - главница“, т. е. ответникът изрично е заявил кое вземане
погасява, поради което редът по чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД не се прилага. Както е посочило и
вещото лице в съдебно заседание, при правилно отнасяне на сумата за дялово
разпределение, главницата за топлинна енергия ще включва и стойността на топлинната
енергия за посочените месеци. Ето защо искът за главница за топлинна енергия е
основателен за сумата от общо 123,55 лв., като за разликата до пълния предявен размер от
197,42 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Като законна последица от уважаването на иска за главница, следва да се присъди и
7
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.02.2023 г. до
окончателното плащане, тъй като с подаването за заявлението ответникът е бил уведомен за
задълженията си.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определена
на база изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията за заплащане стойността на
доставената енергия възникват като срочни, поради което поставянето на потребителя в
забава не е обусловено от отправянето на покана от кредитора – мораторна лихва се
начислява след изтичане на 45 дни от издаване на общата фактура.
В случая непогасени са суми по дебитни известия, които са издадени след корекция
на изравнителните сметки по искане на потребителите. Посочените суми съгласно
отразеното в коригираните изравнителни сметки се фактурират от ищеца през месец август
2020 г. и месец август 2021 г. По делото е прието съобщение към фактура №
001900160297/31.08.2020 г., в което е включена и сумата от 60,81 лв. – доплащане от
изравнителна сметка, както и фактура № 001800861584/31.08.2021 г., в която е посочена
допълнителна сума за доплащане от корекции – 39,99 лв., или общо 100,80 лв., поради което
според настоящия съдебен състав (при съобразяване на цитираните ОУ) ответникът е
изпаднал в забава в плащането на вземането в размер на 60,81 лв. от 16.10.2020 г. (с
изтичане на 45 дни от издаване на фактурата), за което се дължи мораторна лихва за периода
16.10.2020 г. - 02.02.2023 г., а в плащането на вземането в размер на 39,99 лв. за периода от
16.10.2021 г. (с изтичане на 45 дни от издаване на фактурата), за което се дължи мораторна
лихва за периода 16.10.2021 г. - 02.02.2023 г. За вземанията за м. 05, м. 06 и м. 08.2021 г.
мораторна лихва се дължи от 15.08.2022 г. до 02.02.2023 г. (45 дни след издаване на общата
фактура на 30.06.2022 г.). Изчислена с помощта на лихвен калкулатор и по реда на чл. 162
ГПК, съдът определя мораторната лихва върху главницата в общ размер на 123,55 лв. на
сумата от 21,61 лв., до която сума искът за мораторна лихва следва да бъде уважен,
съответно отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 31,20 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
8
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - „Т.С.“ ЕАД
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение. Ответникът не оспорва,
че се дължи възнаграждение за целия процесен период от 01.11.2020 г. до 31.12.2021 г. в
размер на общо 45,50 лв. (14 месеца по 3,25 лв. съгласно ССчЕ), но твърди, че сумата е била
заплатена. От представените по делото доказателства съдът приема, че сумата е била изцяло
платена от ответника на 17.01.2022 г., като в платежното нареждане изрично е вписано, че
сумата от 45,50 лв. погасява вземания за дялово разпределение – главница за периода
01.11.2020 г. - 31.12.2021 г., поради което за ищеца не е имало основание да отнася
плащанията за покриване на други задължения на абоната, както вече се посочи. Поради
това, искът за главница за дялово разпределение в размер на 22,77 лв. (която според ищеца е
останала непогасена чрез плащане, след отнасяне на тази сума за погасяване на вземания за
топлинна енергия) е неоснователен и следва да бъде отхвърлен поради плащане на исковата
сума, а доколкото то е извършено преди образуване на заповедното производство на
13.02.2023 г., то лихва за забава не се дължи, считано от тази дата.
По иска за мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за заплащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба и плащането,
поради което акцесорната претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 211,60 лв. – от общо 375 лв. (25 лв. – държавна такса, 250 лв. –
9
депозит за СТЕ, и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал.
8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване на материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото и
извършените в хода на същото процесуални действия от пълномощника на страната).
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата от 42 лв. – от общо 75 лв. (25 лв. – държавна такса и 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение), съразмерно на уважената част от исковете.
От ответника се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.10.2023 г., от които на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди съразмерно на отхвърлената
част от исковете сумата от 174,30 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.............., срещу К. М.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С..........., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ, че К. М. Н., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 123,55
лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
13.02.2023 г. до окончателното изплащане, за имот с абонатен № 177585, находящ се в гр.
С........... и сумата от 21,61 лв. - мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. – 02.02.2023 г.
върху главницата за топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 7701/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С.............., срещу К. М. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. С..........., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване дължимостта на стойност на топлинна енергия за сумата над 123,55 лв. до
сумата от 197,42 лв. за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., на мораторна лихва върху нея за
сумата над 21,61 лв. до сумата от 31,20 лв. за периода 16.10.2020 г. – 02.02.2023 г., на
главница за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на сумата
от 22,77 лв. за периода 01.11.2020 г. – 31.12.2021 г. и на мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 5,86 лв. за периода
05.03.2020 г. - 02.02.2023 г., за имот с абонатен № 177585, находящ се в гр. С..........., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7701/2023 г. по
описа на СРС, 48 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА К. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С..........., да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.............., на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК, сумата от 42 лв. - разноски за ч. гр. д. № 7701/2023 г. по описа на СРС, 48
10
състав, и сумата от 211,60 лв. - разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С.............., да заплати на К. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С..........., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 174,30 лв. - разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11