О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е №260310
гр.
Пловдив, 05.02.2021 г.
Пловдивският окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V състав, в закрито заседание на пети февруари 2021
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина
СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Станева въззивно частно гражданско дело №139/2021 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 274 във вр. с чл.413, ал.2 вр. чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт И.Т.,
против разпореждане №284255/19.11.20 г., постановено по ч.гр.д. №14745/20 г. на
Районен съд Пловдив, ХIХ граждански
състав, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК срещу В.Д.В., за сумата от 700 лева
главница, 162.08 лв. договорна лихва, 827.52 лв. неустойка за неизпълнение на
задължение; 25 лв. разходи за извънсъдебно събиране; 18.43 лв. законна лихва,
както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане и разноски. Излагат се доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт. Иска се разпореждането да се отмени, като се
постанови да се издаде заповед за изпълнение за претендираните суми.
Съдът, като се запозна с материалите
по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок от страна, легитимирана съгласно чл.413, ал.2 от ГПК да обжалва съдебния
акт, като е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови атакувания
съдебен акт, съставът на районния съд е приел, че при проверката по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК в заповедното
производство съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договора за потребителски кредит. При констатация на неравноправна клауза, от
която произтича претендирано вземане в заявлението, е длъжен да откаже издаване
на заповед за същото. Евентуалната неравноправност произтича от
несъответствието на уговорка с изискването за добросъвестност и последващо
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Тъй като чл. 22 ЗПК въвежда хипотеза на изначална недействителност при нарушения
на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, с последици връщане
само на чистата стойност на кредита, без лихва и другите разходи, а в настоящото
производство за съда е невъзможно да извърши преценка относно това, дали е
налице хипотезата на чл.22 от ЗПК, защото това предполага събиране на
доказателства при условията на състезателно начало, то констатацията на съда за
евентуалната неравноправност на дадена клауза е достатъчно основание за отказ
за издаване на заповед за изпълнение и отхвърляне на заявлението, по аргумент
на чл. 411, ал. 1, т. 3 ГПК.
Тези
доводи се споделят частично от настоящия състав. Съображенията са принципно
правилни, но в този случай, дори и наличието на неравноправни клаузи, не лишава
кредитора да получи непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата), което е
посочено и в цитирания от първата инстанция текст на чл.22 от ЗПК. Противното
би довело до неоснователно обогатяване на длъжника, като доводите в частната
жалба в такава насока частично се споделят.
Според настоящия състав
обаче е налице нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с
потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма,
заедно с всички негови приложения и изменения, както и общите условия, ако има
такива. При преценката си по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заповедният съд
следва да прецени дали заявителят има качеството кредитор, а в настоящия случай
това няма как да бъде направено, доколкото се твърди прехвърляне на парични
задължения, но не са представени доказателства за цесията.
Съгласно
т.1 от ТР №4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, заповедният съд
не е длъжен, при констатирана нередовност на заявлението по чл.410, ал.2 от ГПК
съобразно с изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 от ГПК, да дава
указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението. Даване на
указания на заявителя се дължи само в изрично уредената в чл.425, ал.2 от ГПК
хипотеза, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението. В
случая не следва да се предоставя възможност на жалбоподателя да отстрани
констатираната нередовност, а да се постанови съдебен акт в съответствие с
указанията в цитираното ТР.
Ето
защо правилно според въззивната инстанция като краен резултат е отхвърлено
искането за издаване на заповед за изпълнение, макар и съображенията на
въззивната инстанция да са различни. Разпореждането на първостепенния съд е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Воден от
гореизложеното Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №284255/19.11.20 г., постановено по
ч.гр.д. №14745/20 г. на Районен съд Пловдив, ХIХ
граждански състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: