№ 2659
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Частно гражданско
дело № 20221110164385 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление ****правоприемник на ***/ за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Д. М..
Съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за следните суми: сумата от
60 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране и сумата от 243.12 лв. –
възнаграждение по гаранционна сделка (договор за поръчителство).
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и приложените писмени доказателства, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Относно претендираното възнаграждение по договор за поръчителство:
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От
извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се установява,
че едноличен собственик на капитала на „*** е кредитодателят ***. Следователно се касае
за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
В случая предмет на настоящото заповедно производство са вземания, които
произтичат от договор за потребителски кредит, които се твърди, че са заплатени от
заявителя – поръчител, който е цедирал вземанията си по чл. 143 ЗЗД. Въз основа на
1
изложените от заявителя фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и
наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното
възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за
кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите
като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на договора за кредит е видно, че
неговото сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне
на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно императивната
правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да се бъде
по[1]висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или
във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България,
което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата
сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг.
чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай е посочено, че ГПР по договора е в размер от 40 %, но
при съпоставка между размера на отпуснатия кредит – 500 лв. за срок от 5 месеца, и размера
на дължимото по договора за поръчителство възнаграждение, е видно, че ГПР надхвърля 50
%, възнаграждението на поръчителя е в размер на почти 50 % от отпуснатата главница. Така
уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е
включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за
плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост
на това вземане.
Относно разходите и такси за извънсъдебно събиране:
Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на такси и разходи за
извънсъдебно събиране на вземането при забава в плащането на погасителните вноски също
е неравноправна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Съществува обоснована вероятност, че тази клауза е неравноправна,
тъй като противоречи на чл. 10а и чл. 33 ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № от 25.11.2022 г. на ****правоприемник на ***/ за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Д. М., в частта, с която се
претендират следните суми: сумата от 60 лв., представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране и сумата от 243.12 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка
(договор за поръчителство).
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3