Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
гр. Велико Търново, 22.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на единадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА
ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При
секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа докладваното от
съдия Калчев касационно НАХД № 10247/2019 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Н.Д.К. *** срещу
Решение № 369/22.07.2019 г. по НАХД № 585/2019 г. на Районен съд гр. Велико
Търново. С решението е потвърдено Наказателно постановление (НП) № **********
от 13.03.2019г., издадено от зам.директора на Регионална дирекция по горите –
гр. Велико Търново, с което на касатора за нарушение на разпоредбите на чл.257,
ал.1, т.1 от Закона за горите (ЗГ), във вр. с чл.49, ал.2 от Наредба № 8 от 05.08.2011
г. за сечите в горите и на основание чл. чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено
административно наказание "глоба", в размер на 300 лева.
В касационната жалба се релевират оплаквания за
неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по
силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Излагат се
доводи, че при постановяване на решението си въззивният съд не е събрал
исканите и необходими доказателства и не е проверил направените възражения. Конкретните
оплаквания се изразяват в това, че районният съд не е събрал доказателства и не
е проверил направеното възражение, че увеличението на добива, респ.
увеличението на процента на ползване, и свързаното с тях маркиране на дърветата
се дължи на констатираното от изготвилия ГСП ***Й. погрешно сортиментиране. В
тази връзка се посочва, че в издаденото позволително за сеч е посочено, че се разрешава да сече 11 куб.м. дървесина,
което е и направил като е извършил маркиране и реално е отсякъл 8,8 куб.м.
дървесина. Посочва, че тези му действия са мотивирани именно от издаденото му
разрешение от човека, изготвил ГСП, който е установил и коригирал допуснатата
грешка в сортиментирането.
На следващо място посочва, че обема на очаквания
добив на дървесина, който следва да отговаря на съответен процент – в случая
30%, е очакван, приблизителен, а не константна величина. В тази връзка сочи, че
тази маса може да се определи точно едва при освидетелстване на сечта, когато в
протокола се отразяват добитите количества дървесина и причините за
отклоненията, ако има такива. В случая този протокол не бил изискан от районния
съд и не били разпитани за това свидетелите по делото, които са наясно с
проблемите. От друга страна посочва, че в случая маркирането е извършено
съобразно състоянието на насажденията, каквато възможност е предвидена в разпоредбата
на чл.49, ал.2 от Наредба № 8. Алтернативно посочва, че дори и да е налице
виновно поведение от негова страна, то в случая е приложима разпоредбата на чл.28
от ЗАНН. От настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на
районния съд, ведно с произтичащите от това последици. Претендира присъждане на
направени по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – Регионална
дирекция по горите гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата като неоснователна в представени по делото писмен отговор и
писмено становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Административен съд – Велико
Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна
жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
съдебно решение, прие за установено следното:
Предмет на оспорване е Решение № 369/22.07.2019 г.
по НАХД № 585/2019 г. на Районен съд гр. Велико Търново, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № ********** от 13.03.2019 г. на зам.директора
на Регионална дирекция по горите – гр. Велико Търново, с което на Н.Д.К. за
извършено от него нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите (ЗГ), във
вр. с чл.49, ал.2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и на
основание чл. чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно наказание
"глоба", в размер на 300 лева.
В хода на производството пред
районния съд, чрез събиране на писмени и гласни доказателства, от фактическа
страна е установено следното: При извършена проверка от служители на РДГ – гр.
Велико Търново било констатирано, че на 29.09.2018г. Н.К., в качеството му на
лесовъд на частна практика, е извършил маркиране в имот с № 042073, попадащ в отдел 383, подотдел "в",
землище с. Петко Каравелово за краткосрочно - постепенна сеч, осеменителна
фаза, в нарушение на предвижданията на горскостопанската програма за имота,
утвърдена със Заповед № 784- ПУ/28.09.2018 г. на Директора на РДГ - Велико
Търново, съгласно която допустимият размер на ползване при първа лесовъдска
намеса е 30 %, т.е. 6.5 плътни куб. метра дървесина с клони, като маркирал в
имота 11 плътни куб. метра дървесина с клони - ползване по-голямо от 30 %, а
именно 52.40 %. Нарушението било извършено на територията на РДГ - Велико
Търново, община Полски Тръмбеш, землище с. Петко Каравелово, отдел 383,
подотдел "в", имот с № 042073 - частна горска територия. При така
констатираното от проверяващите е било преценено, че е налице нарушение на чл.257,
ал.1, т.1 от Закона за горите (ЗГ), във вр. с чл.49, ал.2 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите и бил съставен АУАН № ********** от 21.12.2018
г., връчен на нарушителя на 21.12.2018г.
Въз основа на съставения АУАН от зам.директора на РДГ – гр. Велико
Търново е издадено и процесното Наказателно постановление № ********** от
13.03.2019 г., в което наказващият орган
възприел изцяло описаната фактология и правна квалификация.
Въз основа на така изяснените обстоятелства и след
извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на АУАН и НП,
районният съд е формирал краен извод за неоснователност на разглежданата от
него жалба. Той е преценил, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са
законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове
и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С деянието си К.
е осъществил състава на визираното по-горе административно нарушение, за което правилно
и законосъобразно е ангажирана отговорността му. При индивидуализацията на
административното наказание наказващият е орган е наложил минимално
предвиденото такова, което се явявало и най-благоприятно за субекта на
нарушението. Прието е, че в конкретния случай не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като самото нарушение с нищо не се отличава
от останалите нарушения от същия вид, за да бъде преценявано като маловажно по
смисъла на цитираната разпоредба.
Въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се
установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота
изяснена от районния съд. Решаващият състав е извършил задълбочен и цялостен анализ
на събраните доказателства, като е направил обоснован извод досежно
осъществяване от касатора на състава на соченото в НП административно нарушение
и наличието на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му.
Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ наказва се с
глоба от 300 до 5 000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно
лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях. Нормата е бланкетна и за индивидуализация на твърдяното нарушение е
необходимо препращане към онези норми или актове, вменяващи конкретни
задължения за лицата, притежаващи посочените по-горе качества. В случая в НП е
посочен чл. 49, ал. 2
от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите, съгласно
който маркирането на насажденията, предвидени за сеч, се извършва съобразно
състоянието на насажденията, предвижданията в горскостопанския план или
програма и при условията и реда, определени в тази наредба.
Основният спорен по делото въпрос е дали от страна
на касатора е допуснато нарушение при маркирането, изразяващо се в неспазване
на вида сеч, предвидена в горскостопанската програма. В тази връзка видно от
доказателствата по делото е, че в горскостопанската програма за имота е
предвидено ползване при първа лесовъдка намеса – до 30 %, като в таксационното
описание е изчислен и записан конкретният размер, изчислен на база на запаса на
насаждението – 6,5 плътни куб. м. В същото време от карнет – описа и
сортиментните ведомости, част от досието на имот с кадастрален № 042073, е
видно, че касаторът е извършил маркиране на 11 плътни куб.м. дървесина от
дървесен вид благун и цер. Налага се изводът, че същият като лицензиран лесовъд
е извършил маркиране на дървесина, като не се е съобразил с предвижданията в
горскостопанския план или програма при условията и реда, определени в Наредбата,
поради което правилно с издаденото НП е ангажирана административнонаказателната
му отговорност по чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ.
Неоснователно
е наведеното възражение, че районният съд не е събрал доказателства и не е
проверил направеното възражение, че увеличението на добива, респ. увеличението
на процента на ползване, и свързаното с тях маркиране на дърветата се дължи на
погрешно сортиментиране. На първо място следва да се отбележи, че такова
възражение не е направено нито от страна на касатора, нито от страна на
процесуалния му представител в нито един момент от развитието на съдебното
производство. Такова възражение е направено от касатора единствено след
съставяне на АУАН и във връзка със същото е извършена допълнителна проверка на терен,
при която установеното от комисията е потвърдило описаното в АУАН нарушение.
Нещо повече, проверката на терен е извършена в присъствието и участието на
касатора, като по делото липсват данни същият да е имал възражения относно така
установеното.
Неоснователни са и развитите в жалбата доводи, че
маркирането и изсичането на по-голямо количество дървесина е продиктувано от
издаденото му позволително за сеч. В тази връзка съдът намира за нужно да
отбележи, че това обстоятелство няма отношение към извършеното от касатора
деяние, тъй като отговорността му е ангажирана за това, че извършил маркиране в
нарушение на предвижданията по горскостопанска програма за имота, а не за това,
че е отсякъл повече дървета от предвижданията
по горскостопанската програма. Следва да се обърне внимание и на факта, че
позволителното за сеч се издава след като насаждението бъде маркирано и на база
сортиментни ведомости и карнет – опис от лицето, което е извършило маркирането
в имота, т.е. в случая издателят на позволителното за сеч е посочил 11 куб.м. като
очакван добив след като касаторът е извършил маркирането и е съставил
прилежащите документи, в които е отразил брой и кубатура на маркираните от него
за сеч дървета.
Неоснователни са и оплакванията, че в
горскостопанската програма обема на очаквания добив на дървесина, който следва
да отговаря на съответен процент – в случая 30%, е очакван, приблизителен, а не
константна величина и същия може да се определи едва при освидетелстване на
сечището. Видно от приложената по въззивното дело горскостопанска програма е,
че на лицето не са разрешени 30 %, а ползване до 30%, като лицето, което маркира подлежащите за сеч дървета
следва да се съобрази с предвидения и допустим размер на ползването. На
следващо място в протокола за освидетелстване на сечището се отразява
действително отсеченото, а не действително маркираното за сеч, като същото се
отразява и в сортиментните ведомости и карнет – описа за извършено маркиране,
които са изготвени именно от касатора.
Що се отнася до възраженията, че в случая
маркирането е извършено съобразно състоянието на насажденията, каквато
възможност е предвидена в разпоредбата на чл.49, ал.2 от Наредба № 8, а не по
горскостопанска програма, съдът намира, че същите са в пълно противоречие с
доказателствата по делото. От една страна тези възражения са в противоречие с
вписаните в АУАН възражения, в които касаторът е посочил, че количеството от 11
плътни куб.м. е следствие на грешно сортиментиране, а от друга същите не
намират опора в съставения от касатора карнет – опис, в който липсва
отбелязване, че насаждението е с друг запас. Не на последно място следва да се
посочи, че горскостопанската програма е утвърдена на 28.09.2019г., а
маркирането е извършено на 29.09.2019г. – ден след това, поради което не би следвало
насаждението да е променило своето състояние, което да наложи маркиране по
състояние, а не по горскостопанска програма.
Предвид изложеното, процесното
деяние е съставомерно, осъществяването му е установено по безспорен начин от
обективна и субективна страна. По отношение на приложимостта на чл. 28 от ЗАНН
наказващият орган и РС са изложили съображения за неприложимост, които
настоящата инстанция споделя.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора искането на касатора за
присъждане на разноски е неоснователно. Същото е неоснователно и предвид
Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г., постановено по тълк. дело №7/2008г. на ОСК на ВАС, според което административните
съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу
решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
369 от 22.07.2019 г., постановено по НАХД № 585/2019 г. по описа на Районен съд
гр. Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.