Решение по дело №336/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е №

 

гр. София, 11.12.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI- 14 състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври през  две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.А  

 

при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 336 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.517, ал.4 от Гражданския процесуален кодекс.

Ищецът  А.ЗА П.П.И К.(АППК) твърди против „К.“ ЕООД, че е взискател по изпълнително производство - изп.дело  20187670400688 по описа на ЧСИ с peг. № 767 Г.Г.с район на действие ОС – Силистра срещу длъжника „Н.к.“ АД. Изпълнителното производство е образувано за принудително удовлетворяване на парични вземания по 1/изпълнителен лист от 28.11.2006 г., издаден въз основа на влезли в сила Решение № 9/12.04.2005 г. по т. дело № 45/2004 г. на ОС - Силистра и Решение № 244/15.12.2005 г. на Апелативен съд - Варна по в. т. д. № 258/2005 г., в полза на Агенцията за следприватизационен К.(АСК), съгласно който „Н.к.“ АД е осъдена да заплати на АСК, както следва:

-   сумата от 332 990,03 щ. долара, представляваща стойността на неизплатените първа, втора, трета, четвърта и пета годишни разсрочени вноски по договора за приватизация на 80% от дружествените дялове на „К.“ ЕООД с падежи съответно на 03.07.2000 г., 2001 г., 2002 г., 2003 г. и 2004 г.;

-   сумата от 145 335,01 щ. долара, представляваща неустойка за просрочие върху всяка от неизплатените първа, втора, трета, четвърта и пета годишни разсрочени вноски по приватизационния договор от 03.07.2000 г. за периода от 04.07.2000 г. до 02.08.2004 г.;

-   сумата от 66 679,48 щ. долара, представляваща стойността на част от първоначална, първа, втора, трета и четвърта годишни разсрочени вноски от цената по договора за продажба на 20% от дружествените дялове от „К.“ ЕООД от 11.02.1999 г.;

-   сумата от 26 338, 64 щ. долара, представляваща неустойка за просрочие върху всяка от неизплатените първоначална, първа, втора, трета и четвърта годишни вноски по приватизационния договор от 11.02.1999 г. за периода от 12.02.1999 г. до 02.08.2004 г.;

-   сумата от 228 521,55 щ. долара, представляваща стойността на останалите 4 (четири) вноски от покупната цена по приватизационния договор от 03.07.1998 г. с падежи 03.07.2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г., ведно със законната лихва върху нея в щ. долара, считано от датата на завеждане на иска - 01.09.2004 г. до окончателното й изплащане;

-   сумата от 72 104,31 щ. долара, представляваща стойността на останалите 5 (пет) годишни вноски от покупната цена по договора за приватизационна продажба от 11.02.1999 г. с падежи 11.02.2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г., ведно със законната лихва върху нея в щ. долара, считано от датата на завеждане на иска - 01.09.2004 г. до окончателното й изплащане;

2/изпълнителен лист от 03.08.2011 г. изд. въз основа на влязло в сила Решение № 16/03.06.2008 г. по т. дело № 33/2008 г. на ОС - Силистра, във връзка с Решение № 5/07.01.2011 г. по т. дело № 499/2010 г. на Апелативен съд - Варна, влязло в сила на 25.02.2011 г.., ОС – Силистра, с което е осъдил „Н.к.“ АД да заплати на А.за приватизация и следприватизационен К.(АПСК), като правоприемник на АСК, сумата от:

-   258 408,05 щ. долара, представляваща договорна неустойка за периода 01.03.2005 г. - 04.02.2008 г., както и

-   7 214,50 лв., представляващи разноски по делото.

 Ответното търговско дружество „К.“ ЕООД е вписано в търговския регистър с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, с предмет на дейност „производство и търговия в страната на шивашки изделия“ и с капитал 37 700 лв. и е едноличен собственик на „Н.к.“ АД, ЕИК ******. Изпълнителното производство против длъжника „Н.к.“ АД е образувано по молба на АСК с изх. № 11-00-2834/15.05.2007 г. и въз основа на ИЛ от 28.11.2006 г. по т. д. № 46/04 г. на ОС - Силистра и по изп. дело № 24/2007 г. на ДСИ при СИС към PC - гр. Дулово. Към него с молба с изх. № 92-00-23-1087/13.12.2012 г. е присъединен ИЛ от 03.08.2011 г., издаден по т. дело № 33/2008 г. на ОС - Силистра. По молба с изх. № 92-00-10-224/30.03.2015 г. на АПСК, изп. дело № 24/2007 г. е препратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ с peг. № 834 Е.Ю. с район на действие - ОС - Силистра, пред когото изпълнителното производство е преобразувано под № 20158340400084, съгласно съобщение с изх. № 1867/21.04.2015 г. на ЧСИ Е.Ю.. Впоследствие, по молба с изх. № 92-00-10-609/30.11.2017 г. изпълнително дело № 20158340400084 на ЧСИ Е.Ю. е препратено за продължаване на изпълнителните действия и преобразувано под № 20187670400688 пред ЧСИ с peг. № 767 Г.Г.с район на действие ОС - Силистра. По молба на АПСК с изх. № 92-00-10-399/27.07.2018 г.  до ЧСИ с peг. № 767 Г.П.за налагането на запор върху притежаваните от „Н.к.“ АД дялове от капитала на „К.“ ЕООД за обезпечаване изпълнението на вземанията в изпълнителното производство, със запорно съобщение с изх. № 12053/07.08.2018 г. ЧСИ е наложил запор върху всички дружествени дялове на „Н.к.“ АД с ЕИК ****** в търговско дружество „К.“ ЕООД с ЕИК ******за обезпечаване на изпълнението за вземания в размер на 2 749 500, 32 лв., дължими на взискателя АПСК към 07.08.2018 г. Запорът е вписан в търговския регистър към А.по вписванията - Силистра на 05.09.2018 г. С  Постановление от 26.11.2018 г. ЧСИ Г.Г.е овластил взискателя по делото АПСК да предяви иск пред Софийски градски съд за прекратяване на дружеството „К.“ ЕООД с ЕИК ******.

С исковата молба се посочва, че в ДВ,  брой 79 от 08.10.2019 г. е обнародван Законът за П.П.(ЗППр.) Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗППр., Агенцията за приватизация и следприватизационен К.(АПСК) е преименувана на А.за П.П.и К.(АППК), като по силата на §5, ал. 2, изр. 2-ро от ПЗР на ЗППр., висящите дела към датата на влизането в сила на закона, по които страна е АПСК, се продължават от АППК до тяхното приключване във всички инстанции. В качеството си на правоприемник на АПСК, Агенцията е конституирана като взискател в изпълнителното производство пред ЧСИ Г.Г..

Съгласно Удостоверение за размера на дълга по висящото изпълнително дело № 20187670400688 с изх. № 333/10.01.2020 г. на ЧСИ с peг. № 767 Г.Г., задължението на длъжника „Н.к.“ АД с ЕИК ******към АППК е в размер на: главница в размер на 378 609,93 лв. със законна лихва в размер на 661 023,75 лв. за периода 01.09.2004 г. - 10.01.2020 г.; главница в размер на 119 460,98 лв. със законна лихва в размер на 208 569,64 лв. за периода 01.09.2004 г. - 10.01.2020 г.; 1 374 715,21 лв. - неолихвяеми вземания; разноски по делата - 7214,50 лв.Същото отразява размера на дълга и наложеният запор върху всички дружествени дялове на длъжника в „К.“ ЕООД, както и обстоятелството, че по изпълнителното производство към дата 10.01.2020 г. не са постъпили суми за удовлетворяване на взискателя. Твърди се, че в АППК не са постъпили и доброволни плащания от страна на длъжника, поради което ликвидното и изискуемо вземане на кредитора е непогасено.

ИСКАНЕТО е, на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, съдът да постанови решение, с което да прекрати търговското дружество „К.“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Й.М.Д.с ЕГН **********,  с оглед удовлетворяване на съдебно установени вземания на АППК срещу „Н.к.“ АД - едноличен собственик на капитала на „К.“ ЕООД в рамките на последващо производство по ликвидация на прекратеното дружество. Претендират съдебни разноски, включително и възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт.

Ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК,  с писмения си отговор оспорва пасивната процесуална легитимация на ищеца, като твърди, че той няма качеството на взискател по висящо изпълнително производство, тъй като същото е прекратено по силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, респ. чл.330, ал.1, б.“д“ ГПК (отм.) и неговото превъзлагане, както и извършените изпълнителни действия са незаконосъобразни. Прави възражение за погасяване на задължението по давност.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията на ответника и излага доводи, че предмет на иска не е подлежащото на изпълнение вземане на АППК срещу „Н.к.“ АД и ищецът не следва да установява съществуването на вземането си, респ. законосъобразността и валидността на действия на съдебния изпълнител във висящото изпълнително производство. Поддържа, че възражение от трето лице – ответник по настоящето дело за изтекла погасителна давност като вид правопогасяващо възражение по см. на чл.110 от ЗЗД по отношение на присъденото вземане по изпълнителните титули не следва да бъде разглеждането в настоящето производство.

 С допълнителният отговор ответникът поддържа доводите си за недопустимост и неоснователност на иска.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, при спазване на разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е, и доказано от представените и приети по делото писмени доказателства, че възоснова на изпълнителен лист от 28.11.2006 г., издаден въз основа на влезли в сила Решение № 9/12.04.2005 г. по т. дело № 45/2004 г. на ОС - Силистра и Решение № 244/15.12.2005 г. на Апелативен съд - Варна по в. т. д. № 258/2005 г., в полза на Агенцията за следприватизационен К.(АСК) и изпълнителен лист от 03.08.2011 г. изд. въз основа на влязло в сила Решение № 16/03.06.2008 г. по т. дело № 33/2008 г. на ОС - Силистра, във връзка с Решение № 5/07.01.2011 г. по т. дело № 499/2010 г. на Апелативен съд - Варна, влязло в сила на 25.02.2011 г. „Н.к.“ Ад гр.Дулово е осъдено да заплати на АСК (чиито правоприемник е АППК) суми, съставляващи цена по договор за приватизационна продажба, законна лихва върху тях, неустойка за просрочие и разноски. По молба на Агенцията е било образувано изпълнително производство за удовлетворяване на паричните вземания, което е препратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ с peг. № 834 Е.Ю. с район на действие - ОС - Силистра, пред когото изпълнителното производство е преобразувано под № 20158340400084, съгласно съобщение с изх. № 1867/21.04.2015 г. на ЧСИ Е.Ю.. Впоследствие, по молба с изх. № 92-00-10-609/30.11.2017 г. изпълнително дело № 20158340400084 на ЧСИ Е.Ю. е препратено за продължаване на изпълнителните действия и преобразувано под № 20187670400688 пред ЧСИ с peг. № 767 Г.Г.с район на действие ОС - Силистра. По молба на АПСК с изх. № 92-00-10-399/27.07.2018 г.  до ЧСИ с peг. № 767 Г.П.за налагането на запор върху притежаваните от „Н.к.“ АД дялове от капитала на „К.“ ЕООД за обезпечаване изпълнението на вземанията в изпълнителното производство, със запорно съобщение с изх. № 12053/07.08.2018 г. ЧСИ е наложил запор върху всички дружествени дялове на „Н.к.“ АД с ЕИК ****** в търговско дружество „К.“ ЕООД с ЕИК ******за обезпечаване на изпълнението за вземания в размер на 2 749 500, 32 лв., дължими на взискателя АПСК към 07.08.2018 г.

От извършената справка в търговския регистър е видно, че запорът е вписан в търговския регистър към А.по вписванията - Силистра на 05.09.2018 г. под номер 20180905135410. С Постановление от 26.11.2018 г. ЧСИ Г.Г.е овластил взискателя по делото АПСК да предяви иск пред Софийски градски съд за прекратяване на дружеството „К.“ ЕООД с ЕИК ******.

От представеното Удостоверение с изх. № 333/10.01.2020 г. на ЧСИ с peг. № 767 Г.Г.за размера на дълга по изпълнително дело № 20187670400688 е видно, че задължението на длъжника „Н.к.“ АД с ЕИК ******към АППК е в размер на: главница в размер на 378 609,93 лв. със законна лихва в размер на 661 023,75 лв. за периода 01.09.2004 г. - 10.01.2020 г.; главница в размер на 119 460,98 лв. със законна лихва в размер на 208 569,64 лв. за периода 01.09.2004 г. - 10.01.2020 г.; 1 374 715,21 лв. - неолихвяеми вземания; разноски по делата - 7214,50 лв. Същото отразява размера на дълга и наложеният запор върху всички дружествени дялове на длъжника в „К.“ ЕООД, както и обстоятелството, че по изпълнителното производство към дата 10.01.2020 г. не са постъпили суми за удовлетворяване на взискателя. Според трайната съдебна практика погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към спора факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска, като в тежест на ответника по този иск е да докаже удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело (Определение № 153 от 12.03.2013 г. на ВКС по т.д. № 1032 / 2012 г., второ т.о., ТК). От страна на ответника не са направени твърдения, нито са представени доказателства за погасяване на задълженията.

Несъстоятелни са възраженията на ответника за липса на валидно образувано изпълнително производство пред ЧСИ Г.Г. и липсата на качеството на взискател на Агенцията и активна процесуална легитимация по предявения иск. Частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗЧСИ даваща правомощия на ЧСИ да образува и движи изпълнителни дела с равни по обем права и задължения, каквито имат същевременно и ДСИ, урежда заварените правоотношения преди влизане в сила на ЗЧСИ, докогато тези правомощия бяха възложени само на държавни съдебни изпълнители. Това по никакъв начин не означава обаче, че взискателят възложил изпълнителни действия на един частен съдебен изпълнител е ограничен в правото си да поиска продължаването на изпълнителното производство от друг такъв частен съдебен изпълнител, които безспорно имат едни и същи правомощия. Разпоредбата на чл.427, ал.5 от ГПК (ДВ бр.86/2017г.) не урежда за пръв път тази възможност, а местната подсъдност и последиците от упражняването на правото на взискателя да възложи извършването на изпълнителни действия по принудително удовлетворяване на вземането му на друг съдебен изпълнител. Ето защо, прехвърлянето на изпълнителното дело на друг ЧСИ (респ. под нов номер) не променя факта, че има образувано и висящо изпълнително производство за събиране на парично вземане на ищеца против длъжника. Изпълнителното производство не е било прекратено на някое от предвидените основания и е прехвърлено на друг ЧСИ, а предприетите до момента изпълнителни действия са валидни и запазването висящността на изпълнителния процес определя и качеството на ищеца на взискател.

Видно от молба с изх. № 92-00-10-609/30.11.2017 г. взискателят е поискал продължаване на изпълнителното производство от ЧСИ Г.Г.. С молба с вх.№ 13711 от 05.06.2018 г. е поискал от същия ЧСИ извършване на опис на недвижим имот, собственост  на длъжника „К.“ ЕООД. С молба от 27.07.2018 г. е поискал налагане на запор на дружествени дялове, който е наложен със запорно съобщение от 07.08.2018 г. Взискателят е отправил искане за овластяване да предяви иск за прекратяване по чл.517, ал.4 ГПК и с постановление от 26.11.2018 г.

С оглед на така установеното по делото, съдът намира, че от страна на взискателя са предприети действия за удовлетворяване на вземанията му насочени към недвижими имоти и запор на дружествените дялове на длъжника в „К.“ ЕООД, между които обективно не е изтекъл период, по-продължителен от две години, съответно не е осъществен предвидения в хипотезата чл.433, ал.1, т.8 от ГПК факт - непоискване извършването на изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело.

Разпоредбата предвижда хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство, при чието наличие то настъпва ex lege. Предпоставка за прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е в двугодишен срок взискателят да не е поискал извършването на изпълнително действие, като тук следва да имат предвид същинските изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване на вземането му, изтичането на който срок осъществява основанието за прекратяване на изпълнителното дело, посочено в цитираната разпоредба. Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично уредени в разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК. Прекратяването поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия (независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен  съдебен изпълнител по възлагане от взискателя) представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прилагането на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е санкция за пасивното поведение на взискателя, който не се освобождава от задължението да следи извършваните в изпълнителното производство действия и да поддържа висящността на процеса, като се съобразява с определените в закона срокове.

В настоящето  

 

 

 

дело не се установи  взискателят да е бездействал в продължение на предвидения в закона двугодишен срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и липсва основание за прекратяване на изпълнителното производство, по което взискател е ищецът по настоящето дело.  Вземането не е било погасено – нито чрез плащане или удовлетворяване на кредитора в пълен размер в рамките на изпълнителното производство, нито поради погасяването му на друго основание, в т.ч. изтичане на погасителен давностен срок установено по съдебен ред.

Налице е другата процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.517, ал.4 от ГПК – взискателят да е овластен от съдебния изпълнител да предяви иска си пред окръжния съд. Видно от доказателствата по делото и от справка в ТР е наложен запор на дружествения дял на длъжника в „К.” ЕООД, който е вписан в регистъра на 05.09.2018 г. и откогато същият е произвел действие. Във връзка с наложения запор на всички дялове на длъжника в ответното дружество, по молба на взискателя е издал постановление от 26.11.2018 г., с което на основание чл. 517, ал.4 от ГПК го е овластил да предяви иск пред Окръжния съд за прекратяване на дружеството ответник „К.“ ЕООД.

Абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска във всяка от хипотезите на чл.517 ал.3 и ал.4 ГПК са наличието на висящо изпълнително производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството – ответник по иска по чл.517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от съдебния изпълнител. Тези предпоставки следва да се налице и в специалната хипотеза на чл. 517, ал. 4 ГПК на насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството, доколкото в нея не е предвидено изричното отпадане на условието по чл. 517, ал.3 ГПК за овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска. В тази насока е формирана задължителна съдебна практика, в т.ч. решение на ВКС № 104 / 10.07.2014 г. по т.д. № 2144 /2013 г. Съдебната практика приема, че изричният протокол за овластяване има самостоятелно доказателствено значение и за другите обстоятелства, на които се основава иска, а именно: наложен запор върху дела на съдружник-длъжник, респ. върху всички дружествени дялове, изявление за прекратяване на участието на длъжника – съдружник, връчено на дружеството ответник (изискуемо само в хипотеза по чл.517, ал.3 от ГПК), и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на дружеството –трето задължено лице (Решение № 347 по т.д.№631/2004 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 614 по т.д.№115 по описа за 2006 г. на ВКС, III т.о.). Съобразявайки изложеното, както и че в хода на производството по конститутивния иск длъжникът не може да противопоставя възражения против съществуването на вземането, съдът намира за неоснователни доводите на ответника относно погасяване на вземането по давност.

От гореизложеното следва, че са налице всички предпоставки за допустимостта на предявеният иск с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК - активна процесуална легитимация у ищеца за предявяване на иска по чл.517, ал.4 от ГПК на взискател по неудовлетворено вземане, който е изрично овластен от съдебния изпълнител да предяви иск пред окръжния съд. За разглеждането на иска са преценими законовите предпоставки към момента на насочване на изпълнението върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, идентични и към момента на подаване на исковата молба и приключване на съдебното дирене, а за отхвърлянето му – единствено противопоставими от ответника правопогасяващи възражения, или удовлетворяване на вземането преди първото по делото заседание.

Софийски градски  съд, като съобрази изложеното до тук намира, че предявеният иск е допустим, а по същество основателен. Искът по чл.517 ал.4 ГПК, идентично на този по чл.517 ал.3 ГПК, е конститутивен иск, с който се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала или на всички съдружници в ООД – длъжници на същия / чл.517 ал.4 ГПК /, респ. кредитора на съдружник или съдружници (не всички) в дружество с ограничена отговорност (чл.517 ал.3 ГПК), да прекрати търговското дружество – ЕООД или ООД, за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Практическото различие между двете хипотези остава само липсата на изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника, като съдружник в дружеството - ответник, връчвано на дружеството от съдебния изпълнител, като предпоставка за овластяването на взискателя за предявяване на иска по чл.517 ал.3 ГПК – последното съставляващо абсолютна положителна процесуална предпоставка. При прекратяване на дружеството (какъвто е резултата във всяка от хипотезите – по ал.3 и ал.4 на чл.517 ГПК ), удовлетворяването на ищеца – взискател ще остане ограничено до размера на стойността на запорираните дружествени дялове (респ. ликвидационния дял на длъжника – съдружник),  независимо дали изчерпват всички или само част от дружествените дялове, формиращи капитала на ответното дружество. Когато са установени предвидените в чл.517 ал.1 и ал.4 от ГПК предпоставки, съдът може да отхвърли иска по чл.517 ал.4 от ГПК само ако в хода на производството се установи, че вземането е изцяло погасено в пълен размер.

От доказателствата по делото се установи, че ищецът е носител на неудовлетворено вземане от лице, притежаващо качество едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност, като принудителното изпълнение е насочено върху всички дялове в дружеството, поради което не е необходимо отправяне на изявление от взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството, съответно върху дяловете от капитала е наложен запор чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписвания - търговски регистър и запорът е вписан по предвидения в чл.517, ал.1, изр.2 от ГПК ред.

 Ето защо - при наличие на предпоставките за прекратяване на дружеството по чл.517 ал.1 и ал.4 от ГПК и доколкото ответникът не доказа до приключване на устните състезания пълното погасяване на задължението си към ищеца, то искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Съгласно чл. 517, ал. 4 ГПК след влизане в сила на решението, препис от него следва да се изпрати на А.по вписванията за служебно вписване в Търговския регистър. След вписването се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по регистрацията към А.по вписванията ликвидатор.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните от него с исковата молба разноски, сторени по делото в размер на 80 лв. внесена държавна такса,  а на основание чл.78, ал.8 от ГПК и разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК,   „К.“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Й.М.Д.с ЕГН **********.

ОСЪЖДА , на основание чл.78, ал.1 от ГПК,  „К.“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Й.М.Д.с ЕГН **********,  да заплати на А.ЗА П.П.И К.(АППК) разноски в размер на 80 лв. за държавна такса.

ОСЪЖДА , на основание чл.78, ал.8 от ГПК,  „К.“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Й.М.Д.с ЕГН **********,  да заплати на А.ЗА П.П.И К.(АППК) разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на А.по вписванията за вписването му в Търговския регистър и откриване производство по ликвидация.

 

 

СЪДИЯ: