Р Е Ш Е Н И Е
С., 05.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-3 състав, в
закритото заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.дело № 3052 по описа
за 2009 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 251 ГПК.
С решение от 15.06.2011 г., постановено по настоящото дело, е признато за
установено по отношение на „И.Д.” ООД, ***, че Р.К.С., ЕГН **********,***, е
собственик на неурегулиран поземлен имот-нива - имот с планоснимачен номер 391, находящ се в местността „Г.И.”, по кадастралния план на гр.
С., одобрен през 1959 г., попадащ по сега действащите регулационен и
кадастрален план на гр. С. в УПИ IV, кв. 3, м. „Индустриални зона „Г.И.”, ул. „П.Н.Б.”
№ 5, ЦЕЛИЯТ с площ от 3 200 кв.м.,
при съседи по нотариален акт: Л.Т., К.Л. по мъж А., Ц. Ст. Л. и братя Г., като ответникът
„И.Д.” ООД е осъден да предаде владението на имота на Р.К.С., на основание чл.
108 ЗС.
Искът е отхвърлен в останалата част
за разликата над признатата площ до претендираната от ищеца площ от б 300 кв.м. като
недоказан и неоснователен.
С молба от 18.08.2021 г., вх. № 344260, ищецът Р.К.С. е поискал тълкуване
на постановеното съдебно решение, тъй като, след издаване на изпълнителен лист
въз основа на влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, по образуваното изп. д. № 2019 78100400381 на ЧСИ Г. ***, е постановен
отказ от страна на съдебния изпълнител да извърши изпълнение, по причина че
имотът, предмет на изпълнителния лист и на принудителното изпълнение, не може
да бъде установен. В рамките на обжалването на тези действия на ЧСИ СГС е
постановил, че следва да се поиска тълкуване на съдебното решение по настоящото
дело.
С оглед на това, с цитираната по – горе молба ищецът иска от съда по реда
на чл. 251 ГПК, да постанови, че имотът, собственост на ищеца, е реална, а не
идеална част и е 3 200 кв.м. от целия имот от 6 300 кв.м.
В законовия срок е постъпил отговор от ответната страна „И.Д.” ООД с изразено
становище, че искането е недопустимо, поради което молбата следва да се остави без
разглеждане.
Съдът, като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по
делото, приема за установено следното:
В производството по
тълкуване на влязлото в сила решение на съда по чл. 251 ГПК на тълкуване
подлежи само онова съдебно решение, което е неясно от гледна точка на
приложение на правните последици на решението - изпълнителна сила, конститутивно действие и не може да бъде изпълнено, без
допълнително изясняване волята на съда, поради което предмет на тълкуване могат
да бъдат пороци, съдържащи се в диспозитива на
постановения съдебен акт. На тълкуване подлежат само онези съдебни актове, в
които волята на съда не може ясно да бъде разчетена. С тълкуването се цели
отстраняване неяснота на произнесеното становище на решаващия съд, тълкуват се
вече изразените мотиви, а не се тълкуват наново доказателствата или приложимият
закон. Тълкуването може да се отнася само до изявената воля на съда, но не и до
нови факти и правни норми. При тълкуването съдът изхожда от мотивите на
решението, от формираната в тях воля към момента на постановяването му, като по
реда на чл. 251 ГПК не може да се иска пререшаване на спора
В конкретния случай с обжалваното
решение предявеният иск е бил уважен. Изразената воля на съда е пределно ясна,
тя е точно такава, каквато би могла да бъде възприета чрез незадълбочен прочит
на диспозитива на постановения съдебен акт, като не
се нуждае от тълкуване и няма никаква неяснота досежно
нейното формиране в съдебното решение, още повече, че такъв е бил и петитумът на ищеца, формулиран в исковата молба и в
съответствие с който са събирани доказателства.
Нещо повече - с решение от
04.05.2017 г. по искане на ищеца настоящият съдебен състав е бил сезиран за
първи път с искане за тълкуване на постановеното решение и се е произнесъл,
като в мотивите си е постановил, че решението не е неясно и не се нуждае от
тълкуване, за да бъдат приложени правните му последици, а волята на решаващия съд е изразена ясно и
недвусмислено в мотивите и диспозитива на решението,
поради което то не се нуждае от тълкуване.
По тази причина съдът
счита, че съображенията на молителя - ищец, изложени в молбата за тълкуване на
решението, не могат да бъдат споделени, тъй като в рамките на производството по
чл. 251, ал. 1 ГПК съдът има правомощието единствено да тълкува решението си,
ако то е неясно, но не и да изменя изразената чрез него воля, а още по-малко -
сам да го отменя /чл. 246 от ГПК/, пререшавайки спора и то смисъл, различен от
заявените искания в исковата молба.
Пред вид изложеното съдът
намира, че подадената от ищеца молба, вх. № 344260 от 18.08.2021
г. по чл. 251 ГПК следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р.К.С., ЕГН **********,***,
съд. Адрес ***, с правно основание чл.
251 ГПК за тълкуване на постановеното на 15.06.2011 г, решение по гр.д. №
3052/2009 г. на СГС,I-3
с-в, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: