О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 1040 Година 2020, 10.04 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На десети април, две хиляди и
двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Даниела МИХОВА
Галя БЕЛЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 855 по описа за 2020
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба
вх.№336/05.02.2020г., подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР с адрес: гр.София, бул.”Княгиня Мария Луиза“ №
46, чрез юрисконсулт Янка Табакова с
адрес на призоваване: гр.Елхово, ул.,Морава“№31,
срещу Решение №9/31.01.2020г., постановено по гр.д.№687/2019г. по описа на
Районен съд-Средец.
С посоченото решение, Районен съд-Средец е осъдил „Гранична
полиция” - МВР, представлявана от
Директора Главен комисар Светлан Кичиков, да заплати на В.П.П., с ЕГН **********,
съдебен адрес ***, сумата от 337.92 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 54,05 часа за периода 01.09.2016г.- 30.09.2019г., които
часове са разликата между отчетения и заплатен нощен труд и преизчисления такъв
с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 350, 00 лева, представляваща
направените от ищеца разноски по делото.
Със същото решение, ответникът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Средец държавна такса в размер на 50 лева и сумата от 150, 00 лева-възнаграждение за вещо лице.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска
неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон.
На първо място посочва, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения на ненормиран 8-часов работен ден, като при изчисляването на работното време, отработено от ищеца, респ. компенсирането на положения извънреден труд, следва да се приложи съответната уредба в специалния ЗМВР. Посочва, че през процесния период редът е регламентиран с Наредба №8121з-776/29.07.2016г. /ДВ бр.60/02.08.02016г.,изм. и доп. ДВ бр.99 от 13.12.2016г. / и Наредба №8121з-908 от 02.08.2016г. /ДВ бр.67 от 14.0.2016г./, издадени на основание чл.187, ал.9 ЗМВР., съгласно които, при сумирано отчитане на работното време, не се предвиждало отработените часове нощен труд да се преизчисляват с коефициент 1.143.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за субсидиарно прилагане Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто бил ищецът.
Заявява, че разпоредбата на ЗМВР уреждаща формирането на основното възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, вкл. полагането на нощен труд и затова им гарантира едно по-високо основно възнаграждение в сравнение с други категории служители. Посочва, че ЗМВР винаги изчерпателно е уреждал регламентираната материя и липсват каквито и да било празнини, които да налага прилагането на НСОРЗ. Счита, че за да е приложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ следва да са налице четири предпоставки, а именно: а/подневно отчитане на работно време; б/работа на смени; в/продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и г/трудово възнаграждение, заработени по трудови норми. В случая липсвали тези по т.“в“ и т.“г“.
На последно място посочва, че дори да се приеме, че разпоредбите на НСОРЗ са приложими, исковете са неоснователни, защото преизчисляването н коефициент 1,143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да акумулира извънреден труд. С други думи, след преизчисляване положените часове нощен труд с коефициента, предвиден в Нарeдбата на служителите ще се дължи възнаграждение в увеличен размер, а не за възнаграждение за извънреден труд, който то не е положен. Иска се атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
На основание чл.315, ал.2 ГПК съдът е
съобщил на страните датата 31.01.2020г., на която е и обявил решението си. От
тази дата тече двуседмичния срок за обжалване. Въззивната жалба е входирана в деловодството на РС-Средец на 05.02.2020г.-
следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е
допустима за разглеждане по същество.
Препис от постъпилата въззивна жалба е
връчен на процесуалния представител на ищеца
на 20.02.2020г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на
гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№855/2020г. в съдебно заседание
за разглеждане и решаване на 15.06.2020г. от 09.30 ч., за която дата и час да
се уведомят страните.
Ведно с
призовките на всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.
С оглед
своевременното им призоваване, в случай на необходимост, същите да бъдат
призовани вкл. на посочените от тях телефони или ако са служебно известни на
съда.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: