Р Е Ш Е Н И Е
№402
20.12.2019 г. град
Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Несебърски районен съд, VII-ми наказателен състав, на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА
Секретар –
Красимира Любенова
като разгледа
докладваното от съдията Сияна Димитрова
АНД № 1372 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Раздел V от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по жалба от „Т.Х.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ****,
р-н К., кв. “В.”, ул. „Т.“ № **, представлявано от управителя – С.Д.А., срещу
наказателно постановление № 736/22.08.2019 г. на заместник-директора на ТД на
НАП - Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 2, изр.
последно вр. ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства /Наредбата/ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева. Жалбоподателят
излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Заявява се ограничаване правото на защита срещу НП, предвид
факта, че наказващият орган не е посочил конкретното нарушение, за което е
привлечен към административнонаказателна отговорност, а чл. 27, ал. 1 от
Наредбата предвижда четири различни взаимоизключващи се хипотези. Отделно от това
се сочи съществено процесуално нарушение – отсъствие на ЕГН и адрес на
свидетеля, с чието участие е съставен АУАН. Не се оспорва извършената проверка,
въз основа на която е съставено обжалваното наказателно постановление, но
твърди, че констатираното нарушение е било отстранено незабавно, преди
съставяне на АУАН, предвид което се развиват съображения за приложение към
процесния случай на чл. 28 от ЗАНН. При изложените доводи моли за отмяна на
наказателното постановление.
В проведено по
делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата и моли за уважаването ѝ. Обръща внимание,
че от доказателствата, приложени към преписката, не може да се установи
соченото от наказващия орган нарушение. Твърди, че липсва компетентност за
актосъставителя да издава АУАН. Не ангажира писмени и гласни доказателства.
Насрещната
страна по жалба – ТД на НАП - Бургас, чрез процесуалния си представител,
изразява становище за неоснователност на жалбата пред съда, в съдебно
заседание. Развива подробни мотиви в подкрепа на тезата си, а именно за
доказаност на нарушението по безспорен начин, обоснованост и доказателствена
обезпеченост на обжалвания акт. Моли, обжалваното постановление да бъде
потвърдено с крайния съдебен акт.
Процесната
жалба е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е основателна.
Съдът, като взе
предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 27.06.2019
г., в „СПА център”, находящ се в к. к. „Слънчев бряг”, комплекс
„Т.”, стопанисвано
от жалбоподателя „Т.Х.” ООД, била
извършена проверка от служители на ТД на НАП – Бургас, сред които и свидетеля Ж.С.
– главен инспектор. Екипът се легитимирал и започнал проверка в СПА центъра,
където установил служител на длъжност “рехабилитатор”. След разговор с него,
проверяващите установили, че в СПА центъра се предоставя услугата “масаж”, след
заявяването ѝ на рецепцията на хотела и представяне на издадени от там
документи – сметка с името на клиента и заплатената сума, ведно с приложен
фискален бон. Рехабилитаторът предоставил на екипа шест броя документи за
масаж, сред които и сметка № 441/15.06.2019 г. с прикрепен към нея фискален
бон. Свидетелят С. установил, че
стойността на услугата е отразена в група „Г” на фискалното устройство – стоки
и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС. По повод
констатациите бил съставен АУАН сер. № F 497803 – 763/16.07.2019 г. за
допуснато от жалбоподателя нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредбата, а именно –
неправилно отразяване на услугата “масаж”, предоставяна и заплащана от
туристите отделно от туристическия пакет, в различна от група Б на ФУ – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с
20 % ДДС. АУАН е бил връчен на дружеството жалбоподател на същата дата, без вписани
възражения. Впоследствие и в указания законов срок е депозирано такова от
жалбоподателя с твърдения, че констатираното
нарушение е отстранено преди съставяне на АУАН, като е доначислено ДДС по услугата
от 9 % на 20 %. Отправено е искане производството да се прекрати поради
наличието на маловажен случай. Въз основа на АУАН било издадено и
обжалваното наказателно постановление, след като административнонаказващият
орган приел за неоснователно депозирано от жалбоподателя възражение срещу АУАН.
Посочената фактическа обстановка се установява
безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и
писмените такива /протокол за извършена проверка сер. АА № 0271704 от 27.06.2019
г.; АУАН сер. № F 497803 – 763/16.07.2019 г.; опис на паричните средства в каса; пълномощно; фискален бон, ведно със
сметка № 441/15.06.2019 г.; възражение на
жалбоподателя срещу АУАН; протокол за
анулиране на данъчен документ от 30.06.2019 г.; заповед № ЗЦУ – ОПР -
17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП/. Фактическата обстановка се
потвърждава от показанията на св. С..
Настоящият
съдебен състав намира, че изброените доказателства кореспондират помежду си и
се допълват логически, като установяват по безспорен начин възприетата
фактическа обстановка. Не могат да бъдат споделени възраженията на
жалбоподателя за недоказаност на твърдените от наказващия орган факти. От
събраните свидетелски показания се установи, че служители на жалбоподателя са
дали обяснения за реда за заявяване, заплащане и ползване на услугата “масаж”,
като видно от приложение касов бон и сметка, издалият ги търговец е именно „Т.Х.”
ООД. Същите обстоятелства са установени и с представен по делото и неоспорен от
жалбоподателя официален документ /съгл. чл. 110, ал. 4 от ДОПК/, а именно протокол
за извършена проверка. По изложените съображения съдът приема за доказано, че обсъдените
доказателства установяват извършването на услугата “масаж” в стопанисвания от
жалбоподателя СПА център, отразена във фискалния бон като „хотелска услуга” –
група „Г”.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган /оправомощен да издава НП по
силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП/ и в срока по чл. **,
ал. 3 ЗАНН. Предвид представената заповед за оправомощаване и заеманата от
актосъставителя длъжност, отразена и в представения по делото официален
документ – протокол от проверка, неоснователни се явяват възраженията на
жалбоподателя за отсъствие на компетентност за наказващия орган и
актосъставителя.
Независимо от горното, настоящият съдебен състав, като
инстанция по същество и след извършена проверка за законност, констатира, че
при издаване на обжалваното наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна, а именно –
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
По повод
наведените от жалбоподателя оплаквания в този смисъл, следва да се отбележи, че
същите са несъстоятелни. Непосочването на ЕГН и адрес на свидетел по АУАН не
съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото същия не е поискано да
бъде разпитан в съдебното производство, още повече в акта е посочена
месторабота, чрез която същия би могъл да бъде призован. Що се касае до
оплакването за непосочване на конкретно нарушена точка по чл. 27, ал. 1 от
Наредбата, следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл.
57, т. 5 и т. 6 от ЗАНН въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия
орган да опишат в АУАН и НП нарушението, обстоятелствата, при които е било
извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени, като по този начин
се цели гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като деянието и
приложимите нарушени норми следва да бъдат описани по такъв начин, че за него
да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява. В процесния
случай, жалбоподателят е наказан за това, че услугата “масаж”, неправилно е
била включена в група Г, вместо в група Б, като неправилната регистрация на
тази услуга съставлява неизпълнение на хипотезата, предвидена с чл. 27, ал. 1,
т. 2 от Наредбата. В този смисъл, за съда се налага извод, че описанието на
нарушението и посочената от наказващия орган норма си кореспондират в
достатъчна степен, за да се установи конкретната наказуема простъпка.
Съдът, при
служебната си проверка, обаче, установи непълнота от фактическа и правна страна
на описаното нарушение, което съставлява и нарушение на ЗАНН. Наказващият
орган, както и актосъставителят преди него, не са пояснили в актовете си какви
стоки и услуги се регистрират в група Б и какви в група Г и защо услугата
“масаж” в случая следва да се облага със ставка 20 %. Мотиви в тази насока не
могат да се извлекат и от разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредбата, доколкото
същата предвижда задължения за регистрация по групи на стоки и услуги и
съответните ставки, които следва да се начисляват, но не и предметния обхват на
групите. Тук следва да се отбележи, че относимата регламентация на отношенията
е дадена с чл. 66 от ЗДДС, съобразно който се предвижда ставка на данъка от 20
на сто за облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с
нулева ставка, а за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения,
включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на
места за площадки за къмпинг или каравани, е определена в размер 9 на сто. Дефиниция
на понятието “облагаема доставка”, от друга страна” е дадена с чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, а именно всяка доставка на стока или услуга когато е извършена от данъчно
задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на
страната. При това положение, пълното описание на обстоятелствата, при които е
извършени процесното нарушение би следвало да включва квалифициране на услугата
“масаж” като облагаема доставка и определяне на вида й, с оглед разпоредбата на
чл. 66 от ЗДДС. От правна страна, пълната формулировка на нарушението също би
следвало да включва при връзка с разпоредбите на чл. 66 от ЗДДС.
По горните съображения за съда се налага извод, че в
производството по издаване на обжалваното наказателно постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно – нарушения
на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, които са
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и са достатъчно
основание за отмяната на НП. Съгласно константната практика на
административните съдилища, нарушителят не следва да издирва мотивите и
законовите основания за понасяне на административнонаказателна отговорност, за
да достигне до действителната воля на наказващия орган, а тази воля следва да е
определена по ясен и категоричен начин, като с непосочването ѝ нарушителят
се поставя в невъзможност да организира защитата си, а липсата ѝ не може
да се санира от събраните в хода на производството доказателства.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че обжалваното
НП следва да бъде отменено, като не е необходимо да се обсъждат изложените от
жалбоподателя допълнителни доводи за незаконосъобразността му.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, Несебърският районен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 736/22.08.2019 г. на
заместник-директора на ТД на НАП - Бургас, с което на основание чл. 185, ал. 2,
изр. последно вр. ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на
жалбоподателя „Т.Х.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
****, р-н К., кв. “В.”, ул. „Т.“ № **, представлявано от управителя – С.Д.А., е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: