Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 207
гр. Сливен, 13. 10. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
тридесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на
прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от административния
съдия административно дело № 111 по
описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава единадесета от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, уточнена с молби от
15.03.2021 г. и 05.04.2021 г., подадена от К.В.М. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу Национална агенция за приходите /НАП/, за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди, както следва:
1. За заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F509943 от 26.09.2019 г. по описа на
Териториална дирекция /ТД/ на НАП – Бургас, претърпени в периода от 26.09.2019
г. до 29.01.2021 г. в гр. Сливен, изразяващи се в н.-п. п. /с., и., б. и с. за к./, ф. и е. п., ч. на
с.от у. д. и. в о., ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане;
2. За заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от АУАН № F509944 от
26.09.2019 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, претърпени в периода от
26.09.2019 г. до 19.01.2021 г. в гр. Сливен, изразяващи се в н.-п. п. /с., и.,
б. и с. за к./, ф. и е. п., ч. на с.от у. д. и. в о., ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане;
3. За заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от отменено Наказателно
постановление /НП/ № F509943 от 15.11.2019 г., издадено от Заместник-директора
на ТД на НАП – Бургас, претърпени в периода от 15.11.2019 г. до 29.01.2021 г. в
гр. Сливен, изразяващи се в н.-п. п. /с., и., б. и с. за к./, ф. и е. п., ч. на
с.от у. д. и. в о., ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане;
4. За заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от отменено НП № F509944
от 15.11.2019 г., издадено от Заместник-директора на ТД на НАП – Бургас,
претърпени в периода от 15.11.2019 г. до 19.01.2021 г. в гр. Сливен, изразяващи
се в н.-п. п. /с., и., б. и с. за к./, ф. и е. п., ч. на с.от у. д. и. в о., ведно
със законната лихва върху претендираната сума, считано от 30.11.2020 г. до
окончателното й изплащане; и
5. За заплащане
на сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди от Заповед за налагане на принудителна административна
мярка /ЗНПАМ/ № ОП-511-0625866 от 27.09.2019
г., издадена от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП– Бургас, и изпълнението
й, претърпени в периода от 11.10.2019 г. до 01.12.2019 г. в гр. Сливен,
изразяващи се в н.-п. п. /с., и., б. и с. за к./, ф. и е. п., ч. на с.от у. д.
и. в о., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
Заявена е и претенция за присъждане на направените по
делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че: извършва дейност
като с. чрез търговско дружество „С. к. М.” ЕООД в с. о. в гр. Сливен; на 24.09.2019 г. в о.му е била
извършена проверка от ТД на НАП и са му били съставени АУАН № F509943 от
26.09.2019 г. и АУАН № F509944 от 26.09.2019 г. – за нарушение на разпоредбите
на чл. 118, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18 от 2006 г. на МФ; издадена му е била ЗНПАМ № ОП-511-0625866 от 27.09.2019 г. по описа на ТД на НАП – Бургас,
и о.му е бил з. от органите на НАП за период от 20 дни - между 11.10.2019 г. и
01.11.2019 г.; действието по з. е било публично оповестено на интернет
страницата на НАП; въз основа на АУАН, са му били издадени две НП № F509943 от
15.11.2019 г. и № F509944 от 15.11.2019 г. по описа на ТД на НАП– Бургас, с
всяко едно от които е била наложена имуществена санкция, на основание чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС; НП са били отменени като незаконосъобразни с влезли в сила
съдебни решения; през периода, в който о. му е бил з. и не е могъл да упражнява
дейността си по предоставяне на с. у., се е страхувал за к.си да не бъдат санкционирани,
с. се е пред к., познати и близки от това, че о.му е бил з., било му е трудно
да у. х. около него, че действията на НАП са незаконосъобразни; преживяното се
отразило на ищеца н., донесло му много с., н. е. и п., ч. на с. и у. доброто му
и. в о., което довело до в. на п. му з.; наложената принудителна
административна мярка /ПАМ/ била незаконосъобразна, тъй като била издадена въз
основа на актове и последвали НП, отменени от съда като незаконосъобразни.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява
лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата молба и
моли да бъде уважена. В представено писмено становище излага съображения в
подкрепа на твърденията си за основателност и доказаност на исковата молба.
Ответникът – НАП, редовно призована, се представлява в
съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който изразява
становище за недопустимост на исковата молба, поради липса на надлежна
процесуална легитимация и на предмет, а ако съдът приеме иска за допустим,
счита че е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. В представени писмени бележки излага
съображения в подкрепа на твърденията си.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
изразява становище за частична основателност и доказаност на предявения иск.
Административният съд, след като обсъди и прецени
становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът К.В.М. е у.и
е. собственик на капитала на „С. к. М.” ЕООД с ЕИК: ********.
На 26.09.2019 г. срещу „С. к. М.” ЕООД е съставен АУАН
№ F509943 от 26.09.2019 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, за това че при извършена проверка на 19.09.2019 г. на „Софтконсулт – П. и с-ие” СД е
констатирано, че за периода 02.09.2019 г. – 06.09.2019 г. „Софтконсулт
– П. и с-ие” СД е заплатило в брой с. услуга в размер
на 120 лева в о.на „С. к. М.” ЕООД, за която след проверка на 24.09.2019 г. е
констатирано, че за периода 01.09.2019 г. – 24.09.2019 г. няма регистрирани
продажби, поради което актосъставителят е приел, че проверяваното лице е
нарушило разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т.
1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ. Въз основа на съставения АУАН, е издадено
НП № F509943 от 15.11.2019 г. от Заместник-директора на ТД на НАП– Бургас, с
което на „С. к. М.” ЕООД, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева. НП е обжалвано от дружеството пред
Районен съд – Сливен и с Решение № 260052 от 25.09.2020 г., постановено по АНД №
427 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, НП е отменено като
незаконосъобразно. Решението на Районния съд е обжалвано пред Административен
съд – Сливен и с Решение № 12 от 29.01.2021 г., постановено по КАНД № 181 /
2020 г. по описа на Административен съд – Сливен, първоинстанционното решение е
оставено в сила.
На 26.09.2019 г. срещу „С. к. М.” ЕООД е съставен АУАН
№ F509944 от 26.09.2019 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, за това че при
извършена проверка на 19.09.2019 г. на „Софтконсулт П.”
ЕООД е констатирано, че за периода 02.09.2019 г. – 06.09.2019 г. „Софтконсулт П.” ЕООД е заплатило в брой с. услуга в размер
на 40 лева в о.на „С. к. М.” ЕООД, за която след проверка на 24.09.2019 г. е
констатирано, че за периода 01.09.2019 г.– 24.09.2019 г. няма регистрирани
продажби, поради което актосъставителят е приел, че проверяваното лице е
нарушило разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т.
1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ. Въз основа на съставения АУАН, е издадено
НП № F509944 от 15.11.2019 г. от Заместник-директора на ТД на НАП– Бургас, с
което на „С. к. М.” ЕООД, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева. НП е обжалвано от дружеството пред
Районен съд – Сливен и с Решение № 260037 от 16.09.2020 г., постановено по АНД
№ 425 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, НП е отменено като
незаконосъобразно. Решението на Районния съд е обжалвано пред Административен
съд – Сливен и с Решение № 185 от 30.11.2020 г., постановено по КАНД № 157 /
2020 г. по описа на Административен съд – Сливен, първоинстанционното решение е
оставено в сила.
На 27.09.2019 г. от
Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП– Бургас, е издадена ЗНПАМ № ОП-511-0625866
/ 27.09.2019 г., с която на „С. к. М.” ЕООД, на основание чл. 186, ал. 3 във
връзка с ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект – с. о., находящ се в гр. С., ул. „Н.“ № *,
стопанисван от „С. к. М.” ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 20 дни.
В ЗНПАМ е посочено, че: на 24.09.2019 г. е извършена проверка в с. о. на
дружеството, при която е констатирано, че търговецът не регистрира и отчита
всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба; при
извършени насрещни проверки от органа по приходите на дружества „Софтконсулт - П. и с-ие“ СД и „Софтконсулт– П.“ ЕООД е установено, че в с. о. се приемат
плащания в брой от к.за извършени с. у., както следва: за периода 02.09.2019 г.
- 06.09.2019 г. дружеството „Софтконсулт - П. и с-ие“ СД е заплатило с. услуга в размер на 120 лева, като плащането
е извършено в брой в с. о. на „С. к. М.” ЕООД; за периода 02.09.2019 г. -
06.09.2019 г. дружеството „Софтконсулт – П.“ ЕООД е
заплатило с. услуга в размер на 40 лева, като плащането е извършено в брой в с.
о. на „С. к. М.” ЕООД; за периода от 01.09.2019 г. до 24.09.2019 г. не са
издадени фискални бонове от ЕКАФП.
Горепосочената ЗНПАМ е съобщена на „С. к. М.” ЕООД на
11.10.2019 г. Няма данни по делото заповедта да е оспорена по административен
или съдебен ред, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила на
26.10.2019 г.
В горепосочената ЗНПАМ е включено Разпореждане за
предварително изпълнение на наложената ПАМ. Разпореждането е издадено на
основание чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК. В изпълнение на
заповедта, с.т о. е з. на 11.10.2019 г. и е разпечатан на 30.10.2019 г. /видно
от приложените по делото Протокол № 0131969 от 11.10.2019 г. и Протокол №
0131989 от 30.10.2019 г. – и двата по описа на ТД на НАП – Бургас/.
Разпореждането за предварително изпълнение на
наложената с горепосочената заповед ПАМ е обжалвано от „С. к. М.” ЕООД пред
Административен съд – Сливен и с Определение № 351 от 14.10.2019 г., постановено
по административно дело № 398 / 2019 г. по описа на Административен съд –
Сливен, жалбата е отхвърлена. Определението е влязло в сила на 25.10.2019 г.
По делото са събрани и свидетелски показания.
Според свидетеля В. П.И., когато е бил з. о.на с. к.,
ищецът М. е бил много п. и н., че не може да обслужва к.си докато о.е з., както
и че това ще урони авторитета му.
Според свидетеля Н. С.З., ищецът М. е бил п. от
затварянето на к., поради това че не е можел да извършва работата си и да
обслужва к.си.
Според свидетеля С. И. П., ищецът М. е бил п. и след
разпечатването на к., защото и. с работата; п. от това, че о.му е бил з.,
продължило около шест-седем месеца след случилото се.
Според свидетеля А. И.В., ищецът М. е бил п. от
затварянето на о.а, п. се е за спазването на сроковете в работата си; п. се е
за к.си; от случилото се със затварянето на о.а, М. се е променил – станал е н.,
г. по-с..
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-психологична
експертиза, изготвена от вещото лице В.Д.Г. със специалност „П.“. Вещото лице
дава заключение, че: ищецът М. е п.-п. и г. л.в. н.,
к., когато споделя за п.т. с. във връзка със з. на о.а; К.М. е преживял е. к.,
свързана с изпитването на с. н. е. като: с., с., в.,
г., т.; към датата на изготвяне на експертизата, К.М. се е а. и п. п., и се е върнал
към нормалния си начин на живот.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове: за присъждане
на обезщетение за вреди с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и за присъждане на законна лихва върху
претендираното обезщетение.
Предявените искове за: заплащане на сумата от 3000
лева - обезщетение за неимуществени вреди от АУАН № F509943 от 26.09.2019 г. по
описа на ТД на НАП – Бургас, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от 30.11.2020 г. до
окончателното й изплащане; заплащане на сумата от 3000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди от АУАН № F509944 от 26.09.2019 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
30.11.2020 г. до окончателното й изплащане; и заплащане на сумата от 3000 лева
- обезщетение за неимуществени вреди от ЗНПАМ № ОП-511-0625866 от 27.09.2019 г., издадена от Директора на
Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Бургас, ведно
със законната лихва върху претендираната сума, считано от 30.11.2020 г. до
окончателното й изплащане, са недопустими и следва да се оставят без
разглеждане по следните съображения:
Актът за установяване на административно нарушение не
е индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен
контрол за законосъобразност. Защитата срещу него се реализира по реда на
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Предвидена е защита
по административен ред с възражения при
съставянето на акта /чл. 42, т. 8 от ЗАНН/ и писмени възражения по акта в
тридневен срок от подписването му /чл. 44, ал. 1 от ЗАНН/. По съдебен ред
защитата се осъществява с обжалване на наказателното постановление, ако такова
е издадено. Този процесуален ред на защита изключва реда за обжалване по АПК,
приложим за административни актове, какъвто АУАН не е. Недопустимостта на
жалбата срещу АУАН изключва и допустимостта на иск за вреди от него.
Предявяването на иск за вреди от АУАН е недопустимо и с оглед правилото на чл.
204, ал. 1 от АПК.
Относно предявения иск за вреди от ЗНПАМ и от нейното
изпълнение, съдът съобрази разпоредбите на чл. 204, ал. 1 и ал. 2 от АПК, според
които иск може да се предяви след отмяната на административния акт по
съответния ред или заедно с оспорването на административния акт до приключване
на първото заседание по делото. В разглеждания случай процесната ЗНПАМ е влязла
в сила, представлява стабилен административен акт и е недопустимо
законосъобразността й да бъде предмет на съдебен контрол в настоящото
производство. Ищецът е обжалвал единствено включеното в заповедта разпореждане
за предварително изпълнение, като жалбата му е отхвърлена с влязъл в сила
съдебен акт, което води до стабилитет и на допуснатото от органа предварително
изпълнение на ПАМ. При цитираната законова регламентация и с оглед установеното
по делото, че процесната ЗНПАМ не е отменен по съответния ред административен
акт, като отмяната е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
предявения иск, предявяването на иск за вреди от тази заповед е недопустимо.
В тази връзка не се споделят твърденията на ищеца, че наложената
ПАМ била незаконосъобразна, тъй като била издадена въз основа на актове и
последвали НП, отменени от съда като незаконосъобразни. За пълнота на изложението,
съдът намира за необходимо да посочи, че процесната ЗНПАМ е издадена въз основа
на констатации, обективирани в Протокол за извършена проверка, съставен на
основание 110, ал. 4 във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/. Независимо, че фактите и обстоятелствата, за които е
съставен горепосоченият протокол, се припокриват с фактите и обстоятелствата,
установени с цитираните по-горе АУАН, се касае за две различни производства –
съответно административно и административнонаказателно, които завършват с
издаването на различни по своята правна природа актове с предвиден различен ред
за защита спрямо тях.
По изложените съображения, предявените искове за вреди
от АУАН № F509943 от 26.09.2019 г., АУАН № F509944 от 26.09.2019 г. и ЗНПАМ №
ОП-511-0625866 от 27.09.2019 г. – всички
по описа на ТД на НАП - Бургас, ведно с претендираната законна лихва, са
недопустими, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане и
производството по делото следва да бъде прекратено в тази част.
Предявените искове за: заплащане на сумата от 3000
лева - обезщетение за неимуществени вреди от отменено НП № F509943 от
15.11.2019 г., издадено от Заместник-директора на ТД на НАП – Бургас, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от 30.11.2020 г. до
окончателното й изплащане; и заплащане на сумата от 3000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди от отменено НП № F509944 от 15.11.2019 г., издадено от
Заместник-директора на ТД на НАП – Бургас, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане, са допустими, по
следните съображения:
Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, на
административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за
обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица.
Исковете са предявени от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в
резултат на незаконосъобразни наказателни постановления, издадени от заместник
директор в ТД на НАП – Бургас, срещу Национална агенция за приходите –
юридическо лице, съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за НАП. Следователно са
предявени от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник, по
аргумент от чл. 205, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В същия смисъл е и
предвидената в чл. 19 от Закона за НАП отговорност на Агенцията за вреди, като
съобразно чл. 19, ал. 3 от Закона за НАП,
отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени
вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.
По изложените съображения, предявените искове за вреди
от НП № F509943 от 15.11.2019 г. и НП № F509944 от 15.11.2019 г. – и двете по
описа на ТД на НАП – Бургас, ведно с претендираната законна лихва, са допустими.
Разгледани по същество, тези искове са неоснователни,
по следните съображения:
От доказателствата по делото не е установено наличието
на кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на исковата претенция по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В разглеждания случай основателността на този иск
предполага установяване на следните кумулативно изискуеми предпоставки: незаконосъобразен
акт на орган или длъжностно лице на ответника; причинени неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт; причинна
връзка между незаконосъобразния акт и вредите.
По делото е установено, че са налице незаконосъобразни
актове – НП № F509943 от 15.11.2019 г. и НП № F509944 от 15.11.2019 г.,
издадени от Заместник-директора на ТД на НАП – Бургас, които са отменени като
незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения. Налагането на
административни наказания от органите на администрацията за извършени
административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на
държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на
административна дейност, както въз основа на властническия метод на правно
регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед
административната правосубектност на последните. Следователно, изпълнена е
първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Но липсват доказателства, обосноваващи претенциите на
ищеца за причинени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразните НП.
Макар да е формулирал петитум
за вреди от НП, в обстоятелствената част на исковата си молба ищецът твърди и
излага съображения за вреди от з. на с. му о., а не за вреди от наложените с НП
санкции. Събраните свидетелски показания и приетата съдебно-психологична
експертиза отново са насочени към доказване на претенцията за вреди от з. на о.а.
А з. на о.представлява ПАМ, наложена с горепосочената ЗНПАМ № ОП-511-0625866
от 27.09.2019 г. по описа на ТД на НАП –
Бургас, която е влязъл в сила административен акт и вреди от която е
недопустимо да се претендират по реда на ЗОДОВ по изложените по-горе
съображения.
Не са представени по делото доказателства за реално
настъпване на вреда с неимуществен характер за ищеца, която да е в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с отменените като незаконосъобразни НП. От събраните свидетелски
показания и приетата експертиза не се установява преживените от ищеца негативни емоции да са
следствие от отменените НП, а е установено, че същите са във връзка със з. на о.на
ищеца.
Наред с изложеното, претендираните вреди не могат да
се характеризират като преки и непосредствени, и с оглед характеристиките на
търговското дружество, на което са били наложени имуществени санкции с отменените
НП. Правната сфера на физическото лице, независимо от неговото професионално
занятие, е ситуирана извън правоотношението по
налагане на санкция на юридическото лице. При упражняването на стопанска
дейност, юридическото лице действа в качеството на регистриран търговец.
Търговското предприятие е съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент
- чл. 15 от Търговския закон ТЗ/. Вредите, които търпи търговецът се отразяват
в патримониума му, съставен от права и задължения с
имуществен характер, поради което настъпват за търговското предприятие, а не за
личността на управителя му. Поради характера на неимуществените вреди, те могат
да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати пряко
и непосредствено в негативен аспект от административна дейност. В случая
физическото лице необосновано претендира обезщетяване на неимуществени вреди,
изразяващи се в н. е. от административнонаказателното производство на НАП.
Несъмнено наказателното постановление засяга имуществото на юридическото лице „С.
к. М.” ЕООД. Но това засягане не се отнася пряко до физическото лице, тъй като
то е самостоятелно и притежава отделен патримониум.
По изложените съображения, предявените искове за вреди
от НП са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. С оглед извода
за неоснователност на иска за обезщетение, неоснователен е и искът за заплащане
на законна лихва, който има акцесорен характер.
С оглед изхода на спора, претенцията на ищеца за
присъждане на разноски по настоящото дело е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 4
от ЗОДОВ, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете, предявени от К.В.М.
с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Национална агенция за приходите, за
заплащане на сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от Акт за
установяване на административно нарушение № F509943 от 26.09.2019 г. по описа
на Териториална дирекция на НАП – Бургас,
за периода от 26.09.2019 г. до 29.01.2021 г. в гр. Сливен, изразяващи се в н.-п.
п. /с., и., б. и с. за к./, ф. и е. п., ч. на с.от у. д. и. в о., и за
заплащане на законна лихва върху сумата от 3000 /три хиляди/ лева, считано от
30.11.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете, предявени от К.В.М.
с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Национална агенция за приходите, за
заплащане на сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от Акт за установяване на административно нарушение №
F509944 от 26.09.2019 г. по описа на Териториална дирекция на НАП – Бургас, за периода от 26.09.2019 г. до
19.01.2021 г. в гр. Сливен, изразяващи се в н.-п. п. /с., и., б. и с. за к./, ф.
и е. п., ч. на с.от у. д. и. в о., и за заплащане на законна лихва върху сумата
от 3000 /три хиляди/ лева, считано от 30.11.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете, предявени от К.В.М.
с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Национална агенция за приходите, за
заплащане на сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ОП-511-0625866 от 27.09.2019 г., издадена от Директора на Дирекция
„Контрол“ в Териториална дирекция на НАП – Бургас, и изпълнението й, за периода
от 11.10.2019 г. до 01.12.2019 г. в гр. Сливен, изразяващи се в н.-п. п. /с.,
и., б. и с. за к./, ф. и е. п., ч. на с.от у. д. и. в о., и за заплащане на
законна лихва върху сумата от 3000 /три хиляди/ лева, считано от 30.11.2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№ 111 / 2021 г. по описа на Административен съд – Сливен, в горепосочената
ЧАСТ, в която исковете са оставени без разглеждане.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от К.В.М. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, срещу Национална агенция за приходите, за заплащане на сумата от
3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
отменено Наказателно постановление № F509943 от 15.11.2019 г., издадено от
Заместник-директора на Териториална дирекция на НАП – Бургас, за периода от
15.11.2019 г. до 29.01.2021 г. в гр. Сливен, изразяващи се в н.-п. п. /с., и.,
б. и с. за к./, ф. и е. п., ч. на с.от у. д. и. в о., и за заплащане на законна
лихва върху сумата от 3000 /три хиляди/ лева, считано от 30.11.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от К.В.М. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, срещу Национална агенция за приходите, за заплащане на сумата от
3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
отменено Наказателно постановление № F509944 от 15.11.2019 г., издадено от
Заместник-директора на Териториална дирекция на НАП – Бургас, за периода от
15.11.2019 г. до 19.01.2021 г. в гр. Сливен, изразяващи се в н.-п. п. /с., и.,
б. и с. за к./, ф. и е. п., ч. на с.от у. д. и. в о., и за заплащане на законна
лихва върху сумата от 3000 /три хиляди/ лева, считано от 30.11.2020 г.
ОСЪЖДА К.В.М. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване пред
Върховен административен съд на Република България, както следва: в частта, в
която има характер на определение – в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните, а в останалата част – в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: